Предбрачно, брачно и семейно съветване

Сексът е триизмерен акт-той ангажира цялата личност-дух, душа и тяло. В брака това изгражда "едната плът" и има дълбоко личностно опознаване, а в една предбрачна връзка, когато всеки гони само своето удоволствие-това не може да стане. Затова в предбрачната връзка се изучават характерите, а не телата. Ако се започне със секс, това поглъща всичкото внимание на младите, поглъща силите, енергиите им. Приятелството става изсмукващо, изцеждащо, поглъщащо вярата, силата и енергията им.

Предбрачния секс е измислица на Сатана-наречен още "секс за забавление". Това е секс, при който жената се чувства желана, женствена, харесвана, значима, а мъжът-привлекателен, мъжествен, желан.

Но този секс не предлага личностно общение, съдържателно общуване изградено на отдаване любов един на друг.

Този секс дава физическа наслада, но личността е празна, отчаяна, незадоволена. "Сексуалната революция" през 60-70-те години проповядваше този секс и донесе много отчаяние, болести, аборти, извънбрачни деца и много страдание, много разбити личности. Това е така, защото Бог ни предупреждава, че "Заплатата на греха е смърт".(Римл.7:23).

Сексът преди брака е "тъжна работа". "След сношение става тъжно"-е казал поетът. Но сигурно така са казали и библейските герои-Тамара и Амнон (2Царе 13гл.), Дина (Бит.34гл.), Самсон (Съдии 16-18гл.).

Така казват и много младежи, опитали този "забранен плод".

Всеки път, когато имаш секс с някого, ти оставяш частица от себе си в човека, на когото се отдаваш.

Бъди внимателен, защото докато се ожениш, от тебе може да остане само черупка без съдържание и няма да има какво да подариш на своя брачен партньор. Предбрачния секс опустошава младежа и когато той стане на 20-24 години, ще е изгубил способността да създава чисти и сериозни взаимоотношения. Чудото на сексуалността ще бъде дълбоко осакатено и осквернено. Младежът ще е опорочил онова красиво нещо, което Бог е предназначил да бъде бладословение в рамките на брака.

В П.П.4:12 се говори, че момичето е "градина затворена", което означава, че тя е с несъбудена сексуалност. Градината остава затворена, докато тя узрее и се отвори само за брачния другар, който ще влезе в нея и ще се наслаждава на ароматите, плодовете, мо и ще се грижи с любов за нея.

Сексът е нещо деликатно.

МАСТУРБАЦИЯТА

Думата "мастурбация" идва от латинските думи "манус", което значи ръка и "турбация"-възбуда. Мастурбацията е да пипаш половите си органи с ръка, за да получиш сексуална наслада, да стигнеш до оргазъм. Това е самозадоволяването.

Около 96% от младите мъже (студенти) мастурбират.

*80% от религиозните мъже мастурбират;

*75% от жените мастурбират;

*90% от децата и тинейджърите.

Мастърбацията, наречена още солов секс, е обичайна практика. Сама по себе си мастърбацията не е непристойно или мръсно нещо, а е част от живота на повечето хора по едно или друго време от живота им. Много самотни мъже мастурбират, за да освободят спермата, натрупала се в семенните торбички. Много жени мастурбират, за да се освободят от сексуалния глад, ако нямат съпруг.

Много семейни мъже и жени мастурбират при особени случаи-раздяла, бременност, болест или могат да практикуват взаимна мастурбация в брака си.

Но има и хора, които никога не са мастурбирали.

Това е голям проблем в юношеството, който отминава. Счита се за нормално явление през определен период от юношеството.

Мастурбацията започва с половото съзряване и може да продължи дълго в зависимост от това дали се подхранва или не.

Какво не е мастърбацията:

1.Тя не е нещо мръсно или презряно. Много християни са я обявили за табу. Много християни я практикуват и имат вина. И понеже темата е табу те смятат това за грях.

2.За много хора семейната среда е изработила погрешно мислене за това. Ако родителите са показали отвращение към половите органи на детето, то започва да мисли, че тази част от него е гнусна, лоша, мръсна и ще се чувства виновно, когато мастърбира.

3.Няма зрели християни, които да споделят, че са се борили с мастурбацията. Така повече християни си мислят, че те са единствените, които я практикъват. И понеже това е една скрита област от нашия живот, навсякъде се мълчи за нея. Повечето хора, които мастурбират мислят, че вършат грях.

4.За младежите мастурбацията е част от израстването, нещо обичайно премълчавано в църквата, защото се боим да наречем нещата с истинските им имена.

5.Но опасно е, ако тя се задълбочи и премине в брака.
ПИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗРЕЗ НА МАСТУРБАЦИЯТА
Тя е себецентрична и себеудовлетворяваща, но по принцип тя е само симптом на един по-дълбок проблем. Мастурбацията може да е видимия проблем, но тя не е истинският. В основата стои самотата, отсъствието на удовлетворяващи взаимоотношвния, копнеж по интимност, безпокойство или депресия.

Липсата на себеприемане също води до мастурбация. Младежи, израстнали в семейство с насилие, понякога се обръщат към мастурбацията за утеха. В един свят от болка, отхвърляне, насилие от родителите, мастурбацията ги кара да се чувстват по-добре. Често младите се пристрастяват към мастурбацията, което говори за емоционална болка. И колкото емоционалната болка е по-голяма, толкова желанието за мастурбация е по-голямо. Мастурбацията се използва още за освобождаване от душевно напрежение, за забравяне на проблема, за успокоение, за избягване от действителността, за заместител на секса.

Ако един човек използва мастурбацията като бърза процедура за освобождение от сексуален глад, тя не е грях, но те пристрастява.

Това, което подтиква мастурбацията е мисленето. В повечето случаи тя е съпроводена с фантазии, желания, еротични мисли, със задържането на нечий образ в ума, когато изживяваш своите сексуални удоволствия. Всички видове порнофилми, порносписания, порнография възбуждат плътта и те карат да мастърбираш. Много хора си задават въпроса: "Защо не мога да се въздържа от мастурбация?"

Защото я подхранваш в мислите си!
ЗАЩО ХРИСТИЯНИТЕ ОТХВЪРЛЯТ МАСТУРБАЦИЯТА?
Днес светът приема мастурбацията като нещо добро и нужно. Светът казва: "Щом едно нещо ти доставя удоволствие-прави го!" Но това не е библейско!

Мастурбацията е нарушение на Божия план за секса в брака. Ако тя е само в юношеството-тя се изживява, но ако тя се подхранва, ще се прехвърли в брака и човек се пристрастява.

При мастурбацията сексуалната връхна точка бива изживявана единствено и само за собственото "Аз", докато Божият план за секса е да задоволим сексуалната нужда на брачния другар и той твоята. И вместо сексуалността да се практикува както Бог е замислил- да правиш щастлив другия до тебе, самозадоволяването развива навика да се насладиш сам на сексуалния дар, и търсейки, да задоволиш и ощастливиш само себе си.

Сексуалността е дар, който трябва да се сподели с брачния другар, а не сам за себе си.

Матсърбацията води до затваряне на личността, защото удоволствието се изживява само за себе си, а Божия план е тя да се изживее с брачния другат.

Мастурбацията може да стане навик и да изгради крепости в ума, да зароби личността. Тя прави човека зависим. Действа като наркотик. Тя изкривява сексуалната природа на човека.

КОГА МАСТУРБАЦИЯТА Е ГРЯХ?
Когато се яви вината. Християнските младежи, които мастурбират винаги имат вина. Понякога младежите се събират да мастурбират групово и това е предпоставка за хомосексуална връзка.

Мастурбацията е погрешна, когато е придружена с четене на порнографска литература или гледане на такива филми. Порнографията подбужда мастурбацията. Порнографията влиза в ума, става идол, а мастурбацията е акт на поклонение пред този идол. Накрая това създава крепост, пристрастява и става къпан. Неправилното действие не е самата мастурбация, а придружаващите я мисли.

При мъжете по правило мастурбацията се придружава от развратни мисли. Те си представят еротични картини с желана жена и мислено се сношават с нея. Така те често сменят партньорките си и всеки път го правят, за да се задоволят. Порнографията ги стимулира, за да мастурбират.

Ако младеж, който редовно мастурбира, се ожени, това ще го преследва и в брака. Той е застрашен от умствена изневяра-има опасност този мъж да мастурбира в ума си с други жени. Тогава се попада под стиха, описан в Мат.5:28 "Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." Той не ще може да предостави своята сексуалност в служба на брачния партньор, не може да насочи сексуалната си енергия към жена си и да задоволява нейните потребности.

Когато мастурбацията е пренесена в брака, тя казва: "Аз нямам нужда от другия пол-мога и сам". Това разбива брачната връзка. А Бог рече: "Не е добре за човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник." Бит.2:18. Тогава мастурбацията е грях. Тя е грях, когато е станало натрапчиво действие, пристрастяване. Ако целият ти ден преминава в мисли около това кога и къде ще мастурбираш, това е грях. Когато мастурбацията изчерпва сексуалната ти енергия, ти не можеш да задоволиш своя брачен другар, което е грях. Тези личности се затварят в себе си и не мислят за сексуалните нужди на брачния си другар. Според 1Кор.7:5 нямаме право да лишаваме брачния партньор от съпружеско сношение, защото отваряме брака си за сатанинска намеса.

Самата мастурбация, понеже е придружена с фантазии, става форма на идолопоклонство, като хората във въображението стават секссимволи или хората създадени от Бога стават играчка в ума за задоволяване на сексуалната похот.

Мастурбацията е любов, насочена към себе си-нарцисизъм, докато сексуалността е дар, който трябва да даряваме на други в брака.

Самата мастурбация без фантазии може да не е грях, но тя и другата мастурбация пристрастяват-стават навик и изграждат крепости в ума, които пречат.

Ако момче и момиче практикуват взаимна мастурбация преди брака, това може да стане навик и в последствие в брака да имат проблеми със сексуалния си живот. Поради навика си да стигат до оргазъм чрез взаимна мастурбация, гниталния секс може да не ги задоволява и те да страдат.

Това е една от последиците на предбрачната мастурбация. Ако една жена отхвърля сексуално съпруга си, той преминава към мастурбация. Много мъже, които нямат сексуален контакт с жена си, гледат порнография, чрез което се възбуждат и после мастурбират.

Някой жени, които са самотни или мъжете им имат бърза еякулация и не могат да ги задоволят, също прибягват към самозадоволяването. От тези неща има изход и жената трябва да потърси съвет за бързата еякулация на съпруга си.

Понякога съпругата, от страх да не забтеменее, избягват гениталния секс и практикуват взаимната мастурбация. Това води до изкривяване на сексуалността като дар, а който даряваме брачния си другат, защото практикуваната мастурбация се прави с цел стигане до орггазъм, себезадоволяване. Това е егоцентрична любов, която затваря личностите в брака.

Начин да се справиш с мастурбацията е контрол и дисциплина над ума. Избягвай местата, които ще възбуждат плътта ти-барове, дискотеки, плажове.

Не гледай неща, които ще подхранват страстите ти!

Не слушай неща, които ще те възбудят!

Римл.13:14 "Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта."

Мастурбацията лесно става навик и изгражда крепост в ума. Затова човек да се научи да държи ума си чист, да не разпалва "плътските страсти", като сържи в ума си тия фантазии и еротични картини.

Не подхранвай мастубацията с порнографска литература имечти! Не позволявай на Сатана да прожектира на ума ти сексуални картини! Пази ума си чист!

Употребявай ума си за Божието Слово, учи, спортувай, занимавай се с полезни неща!

Вслушай се в езика на вината! Прецени дали обвиненията на съвестта ти са от Святия Дух или от Сатана! Защото ако не се справиш с тази вина, тя ще упражни емоционален натиск върху тебе, това ще създаде напрежение, което ще те тласне отново към мастурбацията. Създава се порочен кръг. Ако вината ти говори, че си нечист, мръсен, грешен, че сексът е срамно, грешно-това е от Сатана. Отмахни този начин на мислене. Пренасочвай сексуалната си енергия в други полета на действие-социални, културни, духовни, естетични!

Ако правиш всичко това и все пак ти се случи да мастурбираш, не давай място на Сатана да те обвинява и съсипва. Помисли си: "Мастурбацията ли е най-голямата ми спънка в живота или има нещо друго, на което да обърна внимание?"

Не мога повече, не ще успея никога

Засрамен съм, не смея да те гледам".

А Господ ще отговори:

"Хайде, сине, погледни нагоре

Не е ли наранена главно твоята суета?

Ако ме обичаш ти щеше да скърбиш

Но също да се довериш…

Поискай прошката Ми и бързо изправи се

Знай не падането е най-лошо,

А долу да стоиш!"
Макар че не се говори конкретно в Библията за мастурбацията, има и такива стихове, които ни карат да се въздържаме от нея.
Римл.6:12-23- Частите на тялото трябва да се използват като инструмент на правдата.

Римл.13:13-14- Апостол Павел ни учи да имаме контрол над ума, дисциплина в мисловната дейност.

1Кор.6:19-20- Ние сме храм на Св.Дух и трябва да пазим този храм чист.

2Кор.7:1- Да се предпазваме от всяка плътска и дъховна нечистота "като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога."

1Кор.7:4- В брака, в сексуалната сфера, всеки има власт над другия. И сексуално трябва да пазим тялото си за брачния другар, за да задоволим нуждата му.

1Сол.4:4-Да пазим своя съсъд в святост и почест.

1Петр.2:11-Ап.Петър призовава вярващите да се въздържат от плътски страсти, които воюват против душата, защото ние сме временно тук.

* * *

2,Законният акт на брака

3.Съгласието на родителите за моя брак

4.Смесени бракове

Притчи 29:20; Песен на песните 4:13-16

Бракът е първата инстанция, установена от Бога на земята и най-важната за нас, хората. За съжаление никъде не се учи за брака. Никъде младежите не се обучават за това, което , след Богаа, е най-важното нещо в бъдещият им живот.

Те влизат в брака без да имат елементарни знания за него и без да знаят, че това е завет за цял живот, че бракът е нещо, което се изгражда през целия живот и че неговото изграждане започва още преди да бъде сключен./ Притчи 15:32-33/.

За много младежи бракът се оказва краят на духовния им живот. За успеха на един брак е много важно младежите да узреят за това посвещение. Много често те се женят млади защото са принудени /бременност на момичето/ или искат да избягат от дома и родителите. Това е много опасно. Бракът е за възрастни, не е за деца.

В кои области трябва да узрее младежът и как да стане това?

1. Първата област е физическата зрелост. "На колко години да се оженя?"- питат често младите. Законът в България казва, че човек става пълнолетен след 18 години и тогава може да сключва граждански брак.

Младите момичета физически зреят, растат и се развиват до 18-20 години, а момчетата до 25 години. Ето защо бракът преди 18 години е незрял брак, ранен брак, който не е много стабилен. Защото момичето не е узряло физически, за да води полов живот и да става майка. Момчето също.

При ромските общества младите се събират в брак, когато са по на 13-15 години. Те не са узрели физически. Мозъкът, в който са центровете на всички дейности, включително и за сексуалността, не е доразвит. Те не са узрели, за да имат полов живот.

2. Втората област е емоционалната област. Иска се емоционална зрелост. До нея се достига, когато межем да контролираме емоциите си, да правим разлика между добро и зло, между чувства и факти. Не може да се каже, че един 14-15 годишен младеж е зрял в емоциите си. Незрелите не владеят чувствата си и в брака при сътресение понякога става страшно: когато неконтролираните чувства се сблъскат. В брака живеят двама души с различни характери и емоции. Ако те поне малко не са узрели в емоционалната сфера, как да изразят чувствата си? Кои чувства да споделят, а други- как да ги контролират? Младите ще имат големи конфликти и ще се стига до развод. Ап.Павел пише в Евреи 5:14, че зрелите християни са обучили чувствата си, за да различават доброто и злото.

В ранните бракове брачните партньори не могат да контролират чувствата си и се стига до конфликт. Едно от тези чуувства е ревността, която преминава често границите на нормалната ревност и изригва в насилие.

3.Зрелост в способността да усещаш как се чувства другия до теб. Това се нарича емпатия. Това е много важно в семейството. В брака взаимоотношенията са много тесни, близки и брачните другари лесно могат да се наранят, защото показват своите слаби места и грешки. Затова тази способност е много важна. Незрелият младеж е егоист, той иска неговите нужди да се задоволяват, но не може да поеме отговорността да се грижи за друг.

Когато има емпатия се случва следното:

-налагане на своето мнение;

-несъобразяване с другия;

-неизслушване на брачния партньор;

-липса на саболезнование и милосърдие;

Ако усещаш другия до теб, ти ще контролираш чувствата и думите си. Ако не усещаш брачния партньор, няма да го разбираш, ще го нараняваш. Усещането се изразява в това да познаваш брачния партньор добре, да следиш думите му, очите му, изражението на лицето, стойката, да виждаш дали не е уморен, ядосан, загрижен, натоварен.

4.Зрелост в знанието си за брака и семейството. Подготовката за брак и семейство на младите е задължение на родителите и пастирите в църквите. Но когато младежите са на възраст след 16-19 години, те само трябва да се подготвят за брака и семейството. Има толкова много литература за брака и семейството, която те трябва да прочетат и изучат, да посетят курсове за предбрачно и брачно съветване. Но много малко младежи се интересуват от това нещо. Те казват: "Още не съм решил да се женя, та да се подготвям за брак…" Но когато решат да се женят, е вече късно и те попадат в капана на предбрачните сексуални връзки. Някой от тях забременяват и са принудени да сключат брак или да направят аборт.

За някои младежи бракът е краят на духовния им живот, края на посещението в църквата, края на общението с Бога.

Младежки групи от малцинствата с 50-60 младежи се разпадат след брака и само един-двама остават в църквата- всичко друго потъва в света.

Това говори за голямата важност на подготовката на младежите за брак и семейство, наравно с духовното им израстване.

Младите трябва да знаят какво е бракът. Каква е целта на брака, че бракът е заветна връзка за цял живот (това е нещо, което ромските младежи трябва да разберат и приемат).

Бракът е посвещение в служение на брачния партньор и децата, за да ги изградим като личности. Ако младежите са на 15-17 години, те имат нужда някой да се грижи за тях, да ги изгражда като личности. Точно в тези години се изгражда егоструктурата на човека, сексуалната му самоличност и ако той се ожени, влиза в брака с неоформено себевиждане, недоразвита личност, която има нужда някой да се грижи за нея и да я оформя.

Зрялата личност е с оформена егоструктура и знае "Кой съм Аз". Такава личност вече може да поеме отговорност за други, да се грижи за други и да възпитава деца, да изгражда себевиждане в тях. Зрелият младеж знае, че в брака всеки има своите задължения и трябва да ги изпълнява. Тя са готови да изпълнят Битие 2:24, където се казва, че мъжът трябва да напусне родителите си, за да се привърже към жена си и двамата да станат "една плът".

Момчето трябва да поеме функциите на глава на семейството. Върху него лежи финансовата отговорност за жена му и за децата му. Върху него пада задължението да защитява, да закриля дома, да възпитава децата, да ги поучава в Божия път.

Момичето трябва да поеме функцията на съпруга и майка в дома, да бъде мъдра, за да изгражда дома си.

5.Младежът трябва да има и духовна зрелост- способност да посреща и разрешава проблемите с Бога, а не при всеки проблем да тича при мама и татко за помощ. Духовно зрялата личност се уповава на Бога за всичко и знае Римл. 8:28- "Всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога…"

При трудности зрелия християнин призовава Христа, и застава в пост и молитва пред своя Бог. Незрелият християнин е незрял и във вярата си, неукрепнал. Няма добър молитвен живот и общение с Бога. Незрелият християнин изпада в инфантилно поведение, цупене, сърдене, затваряне в себе си, плач, крещене. Или посяга лесно към алкохола, наркотика, изневярата. Зрелият християнин уповава изцяло на Бога и знае Исая 26:3- "Ще упази в съвършен мир, непоколебим ум, защото на Тебе уповава".

В брака има три основни конфликтни области: финанси, религия, секс. Зрелият християнин трябва да знае как да ги контролира и какво да прави в тия области.

6.Една област в брака, която изисква голяма зрелост са децата и тяхното възпитание. Ако не си узрял за брак, тук ще се провалиш. Децата изискват много внимание, грижи и възпитание с мъдрост и любов. Ако си незрял, ти ще изискваш твоите нужди да се покриват и задоволяват. Незрялата личност трудно се отказва от удоволствията си- телевизия, игри, хоби и др. Сега, когато има деца, една такава личност трябва да се лиши от повечето удовоствия, от свободното си време и от задоволяване на своите нужди, за да отдаде време, сили и енергия, за да изгражда децата си. И понеже ще му е трудно, той често ще пренебрегва децата си, ще ги наказва, ще ги бие и отхвърля. Незрелият родител ббяга от отговорност. Той се стреми към "сладката свобода". Която е имал преди брака. Той не се интересува от проблемите с децата и бяга от тях.

За да вузпиташ децата си, трябва себе си да образоваш, да четеш и възпитаваш, за да има какво да дадеш на децата си.

7.Незрелият християнин не прави разлика между влюбване и любов. Влюбването не е акт на волята ти и съзнателен избор. То е временно емоционален възход и сексуално привличане. Това са силни чувства, които те владеят, а не- ти тях.

Любовта е съзнателен избор. Любовта трябва да е продължение на влюбването, но често не е така. Хората не избират да обичат, а искат чувствата да ги владеят и следват.

Зрелият знае, че в брака влюбването постепенно изчезва и тогава трябва да "ходи в любов", която е избор, решение. Любовта е по-силна от влюбването. Любовта е основната нужда на човека, а не влюбването. Затова Исус рече: "Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. /Йоан 13:34/.

Любовта не е чувство, тя включва чувства, но е акт на волята ти и решение да постъпиш спрямо словото. Затова Господ заповяда да се обичаме.

При влюбването в мозъка се отделят много ендорфини /хормон/, който е като допинга. Човек се чувства с приповдигнато настроение, сякаш е на седмото небе. Ето защо влюбеният не мисли трезво и разумно. Той е воден от чувствата си и постъпва според тях. Докато любовта е един вид поведение, решение да постъпваш според Божието слово о заповедите му. /IКор.13:4-8/

Зрелият християнин знае това, а незрелият е егоист и не може да постъпва според Божието слово.

Незрелият християнин остава чувствата да го владеят в брака и те го провалят.

8.Важно за зрелостта е младите да умеят да общуват. Ако младите не развият тази способност да общуват ще си имат проблеми. Общението е основно в семейството. То е нещо, което се развива и прогресира. Тъй като сме дух, душа и тяло, общението е в дух, душа и тяло.

Духовното общение се изразява в общата молитва, четене на словото и общо служение на Бога. Мъжът трябва да знае, че той е отговорен за това общение. Той е този, които трябва да се моли за жена си и децата си, и да ги поучава в Божието слово.