Ученик: Излиза, че аз съм се върнала заради някакви си „трябвало е, могло е"? Но аз не знам какво е това.
Рамта: Това е да живееш, Мастер. Ако това е прекалено просто за разбиране, тогава създай си цел и се стреми към нея със цялото си сърце. Но когато я постигнеш за какво ще живееш? Още една цел, и още и още и още....
Ученик: Значи няма нищо определено, за което съм се върнала и което мога да пропусна този път и да не го изпълня?
Рамта: Прекрасна моя, мъдростта - това е натрупване на емоции. Те са, които правят съществата, идващи на този план, различни. Няма да имаш желание да изпитваш нещо, което вече си изпитала и разбрала. Това, което ти предстои да разбереш, всички тези приключения, които ти обещават опитност и мъдрост винаги ще те привличат, ще те съблазняват, интригуват и примамват със своите тайни. Ако просто си позволиш да бъдеш и се вслушваш в гласа на твоето вътрешно АЗ, в своите чувства, ти винаги ще изживяваш това, което ти е най-необходимо, за да изпълниш своето АЗ с мъдрост и радост.
А сега ми позволи, Мастер, да ти предложа следното разбиране, което може да ти помогне да ти се изясни всичко. Ако ти е нужна причина, за да съществуваш, нека тази причина е една единствена, която да остане вечно с теб - и тя се нарича „Любов към себе си". Любовта към себе си ще живее във вечността. Какво е единственото нещо, което ще бъде винаги с теб? Това е всичко, което можеш да постигнеш като опитности и което да ти позволи да натрупаш още повече мъдрост и дълбока любов към себе си, а това означава да проявиш всичко, което ще те издигне в собствените ти очи, най-взискателните очи, които съществуват. Ето това е завинаги и ти, Мастер, вече имаш цел в живота.
Когато всеки човек преодолее мисълта, че трябва да прави това или онова, че съдбата му е това или онова, и когато всеки започне просто да Е, живеейки в настоящия момент, тогава ще намери щастието и най-голямата свобода. Именно това е и твоята цел - да бъдеш.
Сподели с приятели: |
