Ученик: Бих искал да знам как сме се отдалечили от Бог и кое ни е обединявало в самото начало? Как се е случило всичко това? Рамта

Били сте като малки деца, защото не сте имали сформирана нагласа, която да изкриви чистотата на вашето същество или да ограничи себеизразяването ви. Не сте познавали страха. Не сте различавали малко и много. Не сте познавали надпреварата, завистта или чувството за собственост. Не сте познавали смъртта. Били сте като малки деца, защото не сте имали жизнен опит, свързан с тези понятия.

Вие сте Богове от самото начало. Притежавали сте огромно желание да творите и изразявате емоции от мислите в творчески форми. Тази способност не е била дадена на някой повече, а на друг по-малко. Всички са били равни. Но в момента, в който сте започнали да творите, във вас е възникнал Духа на състезанието, появило се е желание да взимате идеи и мисли от творчеството на другия, да ги разширявате и да ги превръщате в нещо по-голямо. И така мисъл след мисъл....

Как мислите, защо има толкова много цветя на вашия план? Нали не мислите, че една роза е достатъчна?

Защо Боговете са станали раса от състезатели? Защото в своето желание да творят, те започнали да мислят, че е възможно тяхното творчество да не е толкова забележително, колкото на другия. Започнали да се чувстват оскърбени в душите си. В стремежа си да компенсират това чувство. Боговете се стараели да се надминават един друг в своите творения. Колкото повече впрягали своите мисли в творческо съперничество, толкова повече се отдалечавали от съвършенството на Бога, който сам по себе си е равенство на всички..

Отделеността от живота и разбирането за така нареченото „несъвършенство" се появяват само когато едно нещо се представя за по-величествено от друго. В реалността на живота нищо не е повече и не е по-малко от друго. Всичко съществува в цялото по един и същи начин. Затова всичко е в състояние на съвършенство. Само нагласата и колективните мисли правят човека по-малък, отколкото е съвършенството на цялото.

Смъртта е била разбрана много по-дълбоко в процеса на разработка и развитие на телесното въплъщение на човека. С цел усъвършенстване на съществото, наречено човек, Боговете станали част от него, така както ставали част от всичко, което са създавали. Така първите образци на човека са били доста непохватни същества и животните непрекъснато ги изяждали и ги считали за деликатес. По този начин Боговете са изпитали и разбрали действието, наречено смърт. Това ги е накарало да усъвършенстват телесното въплъщение, правейки го по-устойчиво към смъртта.

Боговете са искали да усетят своите творения и да взаимодействат с тях. Боговете били растения, животни, насекоми. Те били всичко. Но намирането на форма, която да им даде власт над всички останали, се превърнало в короната на тяхната любов и творение.

Накрая, когато Боговете се превърнали в мъж и жена (а цялото им внимание е било съсредоточено върху това, да надхитрят своите творения и да се спасят от тях), те са влезли в изкривено състояние в живота. Иронията е това, че даже да се спасят от ловуващите животни, те не са могли да се спасят от това отношение към живота, което е било продиктувано от нагласата им за оцеляване, и което започнало да поглъща тяхното съзнание. Именно този страх за оцеляване и страха от смъртта, накрая започнал да разрушава телата им, защото това, от което човек се страхува, в това се превръща.

От всичко, което Боговете са сътворили, няма нищо по-разрушително от творението, наречено страх.

Когато Боговете в образа на човек, познали смъртта, тяхната единствена реалност и единствено желание било да продължат да изпитват този рай на материята и да множат това царство с творенията си. Те с готовност се връщали, за да подобрят себе си, за да се примирят с ограничението (приклещването), което усещали, и със своите творения да изразят превъзходството си. Поради нагласата си и желанието да станат най-добри, те така потънали в материята на този план, че забравили за своята божественост, за своето безсмъртие и се превърнали в смърт и умиращи предмети. В процеса на сътворение на света, разбирането за единството на целия живот, за съжаление започнало да се губи. Причината била съперничеството и мисълта за превъзходство.

Искам да ти кажа следното, Мастер. В действителност, твоето единство се намира на един миг разстояние, на един дъх. Когато дълбоко в себе си не искаш повече да бъдеш отделен от всичко, тогава наистина няма да бъдеш отделен. Само нагласата ти, твоята ограниченост в мисленето, твоето изкривено разбиране за личността, те отделят от цялото. Когато се върнеш към цялото, към всички мисли, когато се освободиш от осъждането на мисълта, ти никога повече няма да се заблуждаваш и никога няма да бъдеш отделен. Тогава ще бъдеш светлина за много други, които ще намерят пътя, водещ обратно към отъждествяването с Бога.

Ученик: Рамта, аз разбирам, че ние в действителност сме съвършени, че ние сме Бог, и че живеем вечно. Но това не намалява чувството, което изпитвам понякога, че съм длъжен да бъда внимателен и трябва да се защитавам. Как да преодолея тази илюзия за самия себе си и това чувство за самосъхранение, защото това ми пречи свободно да изразявам това, което съм в действителност?

Рамта: Мастер, животните са надарени с чудесни методи за самосъхранение, това са първичните инстинкти за оцеляване, които са програмирани в тяхната клетъчна структура, за да могат да живеят, да трупат опит и да се развиват. Човечеството също е надарено с първични инстинкти, които генетически са се предавали от поколение на поколение. При човека инстинктите за оцеляване се намират дълбоко в клетъчните структури на телата, за да се запазят, защото човек се ражда гол. Човекът няма кучешки зъби, рога, остро зрение, остър слух, лекота за предвижване. Човекът е много фино, забележително, самостоятелно създание, чиито инстинкти са вниманието и уединението, човекът е надарен с тези инстинкти, за да оцелее, и доживее да стане това, което е днес.

Когато ти, както и всички други, си решил да се лишиш от свободата на Духа, за да изпиташ плътността на материята, ти си се оплел с генетичните модели на инстинктите, което е било едно от условията за изразяване чрез материята на този план. Да бъдеш човек, значи да си страхлив, да имаш чувството за стадно поведение, съмняващ се и много внимателен. Това е истината.

Вниманието не е илюзия, това е условие, за да можеш да живееш тук в образа на човек. Тази потребност не изисква извинение, тя има нужда от признание, като необходим инстинкт за съхранение на телесното въплъщение. Но нека да развием това разбиране. Сега, след като знаеш, че твоето тяло те е пазило, за да може тази малка творяща искра, каквато си ти, да расте и се развива, е дошло времето да направиш крачка напред към безсмъртните качества на твоя Дух и душа. Дошъл е моментът, ако искаш, Духа на твоето същество да поеме твоето тяло и да го защити с безграничното разбиране на мисълта.

Трябва да направиш така, че да станеш като Бог - непоколебим, уверен, независим, АЗ Съм, Единствената илюзия, която трябва да преодолееш, това е нагласата, че нямаш способностите да бъдеш такъв. Как да се освободиш от тази илюзия? Просто я премахни от мисленето си. Всичко, което правиш в мислите си и чувствата си е реалност, даже това никога да не се въплъти в реалността на това измерение. Когато си пропит с идеята, че си Бог, и принципът АЗ Съм, ти ще бъдеш такъв.