Глава 15 Забравена божественост

В началото на живота на човека на този план, когато човек все още е знаел, че е Бог, той е живял в едно и също телесно въплъщение хиляди години, защото силата, даваща на тялото безсмъртие е била чистотата на безграничната мисъл, която човек е изразявал в своето състояние на съществуване.

Бог-човекът е започнал да забравя, че е Бог когато е започнал първия си живот на този план. Защо? Защото той е харесал тази прекрасна игра с материята. Експериментите и сътворяването на този план са станали най-важното за човек в неговите опити да изрази своите творчески способности и да опази своя „автомобил", който му дава тези възможности. Човек - едно велико създание, надарено с безгранична мисъл е започнал да изпитва ограничение на мисълта, свързано с изживяването, завистта и чувството за собственост.

Човешкото същество, неговата душа и Дух са вечни. Нищо и никой не може да промени това. Телесното въплъщение, което Бог е създал за себе си е чувствително към мислите на безсмъртното същество, което го обитава. Всяка мисъл, която човек приема и си позволява да почувства, реагира в тялото, защото телесното въплъщение е последната част от човешкото царство и се поддържа от мисловните процеси на този Бог, който го обитава.

Когато Бог-човек започнал да изпитва отношение към живота, продиктувано от изживяванията, започнал да губи силата на своята мисъл, поддържаща искрата на жизнената сила в тялото. Това предизвикало неправилна работа на тялото, което довело до отслабване на способността на човешкият мозък да разсъждава. Когато човек започнал да губи способността си да разсъждава, страхът започнал да поглъща неговото съзнание. Когато страхът станал жизнена нагласа на вътрешният мисловен процес на човека, телесното въплъщение започнало да страда от силата и последствията, предизвикани от страха - недоимък, болести и смърт.

Въпреки, че първите цивилизации на вашата планета са били надарени с просветление, безграничността на техните мисли постепенно избледнявала от ограничението, предизвикано от очакването на смъртта и страха за оцеляване. Това отношение към живота, предизвикано от страха към смъртта, се предавало на бъдещите поколения като инстинкт за самосъхранение, защото всичко, което човек мисли, оставя своя отпечатък в неговите клетъчни и генетични структури.

Боговете се докоснали до материалните ограничения, заради желанието си да изпитат своето творчество чрез телесната форма. Но когато Боговете в човешки облик изпитали чувства, предизвикани от ограниченията на този план, без самите да го познават, те се затворили в усещането на телата, защото когато всеки Бог изпитал смъртта на своето първо телесно въплъщение, той влязъл в така наречената Пустота. Това било особено място на измерението на светлината, което не е нито връщане към съзнателното разбиране на всезнаещият Бог, нито връщане към плана на материята. Боговете не можели да се върнат към плана на безграничната мисъл, защото тяхното мислене било вече изкривено от нагласата им за ограничение.

Тъй като е желаел да продължи по-нататък в живота, след като открил за себе си, че материалният план е една игрална площадка, която може да му предложи много интересни моменти, Бог горял от нетърпение да се връща тук отново и отново. Той се върнал в друго телесно въплъщение чрез семето на своите потомци, за да може отново да изразява себе си в материята и да съжителства с всичките си ограничени мисли, с които той е позволил да изкриви мисленето си в предишния си живот. Когато започнал да изпитва и други аспекти на материалния план, в мисленето на Бога станало още по-голямо изкривяване и той все по-дълбоко и по-дълбоко се потапял в ограничението. Така започнал цикъла на реинкарнация на плана на проявлението.

Когато Боговете в образа на човек напълно забравили, че са божествени и вечни, и че цялата сила и цялото вътрешно познание е винаги с тях, те станали уязвими от егото на тези, които ги заобикаляли. Появили се същества, които искали да са над другите, обявявайки, че благодарение на своите мистични сили само те имат познание за Бог. Тъй като човек вече се бил превърнал в изплашено и стадно същество, тези ясновидци, пророци и оракули укрепвали властта си, използвайки предсказания за бъдещи бедствия. Така на този план се зародила религията, за да отдели човека още повече от неговата вътрешна красота и непреходна божественост. Религията била много хитра, защото не й е било нужно да използва меч, за да подчини хората. Необходимо е било единствено да увековечи учението, че Бог е недостъпен, и че хората нямат вътрешно знание и сила.

Душата, това е вечната памет, вечното съзнание. Тя помни опита от всичките животи. Когато на човек му повтарят нещо достатъчно често, то става твърда реалност за него, защото той, в желанието си да бъде приет от другите, се вслушва във всякакви глупости. Ето защо, ако повтаряте на човек, че Бог е извън него, и че човек е жалък и порочен, тези мисли ще станат твърд модел в неговата памет и ще бъде много трудно да се променят. Точно това се е случило на този план в продължение на хилядолетия. Така съществата са се връщали живот след живот под постоянното влияние на тези учения.

Когато човек престанал да счита вътрешното си знание за истина, той се отказал от своята независимост и сила и се превърнал в част от колективната маса, която позволила на религията и правителствата векове наред да превърне хората в едно създание. Но те не са такива. Всеки човек е неповторим Бог, с неповторима съдба, очакващ своята реализация и приключения, за да ги изживее. Човек има право на приключения.

Когато човек приел учението за това, че е жалък и порочен, и че Бог е извън него, той напълно се е отделил от Бог. Точно това разбиране и вяра е връщало човек отново и отново в телесно въплъщение, защото докато човек мисли, че той е всичко друго, но не и божествен в същността си, той е така да се каже обречен да се връща милиони пъти, до момента, в който не осъзнае собствената си божественост и не започне отново да живее в нея.

Инкарнацията никога не е имала за цел да бъде капан и да е вечна. Тя е била просто игра, в която можеш да участваш. Тя е била ново приключение в творческото изследване на живота, но вие просто сте се загубили, отъждествявайки се с телата си. Дотолкова сте потънали в материята на този план, че сте станали неуверени в себе си, страхливи, уязвими, умиращи. И всичко това е, защото сте забравили могъщата същност, която е вътре във вас. Така сте опознали смъртта, а сте забравили живота. Познали сте нещастието, а сте забравили радостта. Опознали сте човека, но сте забравили Бога, своя висш разум, който ви позволява да създавате илюзии по ваше желание.

Всички сте имали много животи на този план, някои тридесет хиляди, други десет хиляди, а някои само два. Тъй като вашите животи на този план са само сън, игра, илюзия, те доста са ви разглезили. Толкова много живота сте имали, в които всеки път са ви напомняли колко сте жалки и нищожни, че това е станало неумолима реалност във вашето мислене,

И до ден днешен много от вас не знаят, че Бог това сте вие, че притежавате вътрешната сила да знаете всичко и да бъдете всичко. Позволявате на другите да интерпретират истината вместо вас. Много от вас все още мислят, че да се съединят с Бога и да получат просветление са необходими ритуали, молитви, песнопения, гладуване и медитации. И колкото повече се занимавате с това, толкова повече убеждавате себе си, че не сте този, който се опитвате да станете, че сте далеч от любовта на Бог и трябва да минете през тежки изпитания, за да го постигнете.

Религията не е грешка. Тези, които са развили религиозните учения са ваши братя. В стремежа си да намерят собствената си божественост и сила, те са поробили своите братя, а и самите себе си. Това, което те са направили, цялата вреда, която са причинили е било тяхната истина, техният опит и разбиране. Аз обичам всички хора, даже свещениците и пророците, защото те също са Бог.

Извършването на ритуали и следването на догмите не е грешка, но това никога няма да извика у вас добро чувство, защото вътрешният ви глас, а това е Бог, ще ви казва, че вие вече сте това, което искате да бъдете.

Върнах се тук само, за да ви кажа, че има по-добър път, че вие сте Бог, че не правите грешки, че не сте жалки, не сте злобни и порочни същества, и такава забележителна глупост като дявола, просто не съществува. Когато осъзнаете всичко това, тогава ще можете да се посветите на радостта, каквато представлява и Бог. Бог това не е сърдито, тъжно, вглъбено в себе си същество и не е лицемер. Той е същност, представляваща пълна и безгранична радост.

Искам да ви кажа пак: Бог е вътре във вас. През всичките ви животи е бил там. Това е същност, която ви обича толкова, че ви е позволила да опознаете ограничението, и която ще ви обича при завръщането ви в безграничното.

Ограничението винаги е било приключение. То винаги е било опит и повечетоо на този план го имат в излишък. За съжаление сте забравили, че има нещо по-хубаво. Ако знаехте, че с неограниченото мислене можете да излезете извън пределите на своето телесно въплъщение, извън пределите на всички вселени и всички планове, тогава никога няма да пожелаете да бъдете отново ограничени.

Мисълта е висшият творец. Всичко, което мислите, а след това си позволите да почувствате, става реалност в живота ви. Всичко, което е необходимо да направите, това е да отворите съзнанието си и да приемете още по-неограничената мисъл, за да излезете от ограниченията на човека и да станете безграничният Бог.

Тъй като веднъж сте приели вътрешното знание за това, че сте нищожни, сега когато вече знаете, че в глъбините на вашето сте Бог, вие ще станете Бог в своята цялост. За да се върнете на така нареченото седмо ниво на осъзнаване на чистата мисъл, в най-висшето състояние на съществуването, състояние, в което вие сте абсолютната сила на всичко което Е, трябва просто да знаете, че Бог е във вас, защото спомена за това, че вие сте Бог, живее в душата на вашето същество. Той е там, очаквайки вашето признание, готов да стане осезаема реалност. Когато разберете, че вие сте Бог, това чувство на увереност ще породи опит и разбиране, които ще ви научат, че вашето вътрешно знание е истина. Никой не може да ви даде това вътрешно знание. Единствено вие можете да достигнете до това разбиране чрез мисълта и емоционалната си същност.

Когато знаете, че Бог и вие сте едно, ще освободите мисълта си от убеждението за отделеност и ще се съедините отново със своята божественост. Когато осъзнаете, че всезнаещият разум на Бог е съвкупност от мисли, които са основата на всичко, което Е и си позволите да бъдете всички мисли, тогава вие ставате това, което представлява Бог, т.е. всичко. Тогава се връщате към свободата си, към величието си и към своята слава. Няма да ви е необходимо да се връщате на този план отново и отново, ще можете да се насочите към по-висшите планове, за да изпитате по-необичайни приключения, които ви очакват.

Човек започва да се освобождава от ограниченията, защото много хора на вашия план преразглеждат живота си и се питат защо са станали роби на лицемерните правителства, на обществото, роби на догмите и накъде ги водят. Съществата започват така да обичат себе си и другите, че започват да виждат отвъд завесата на ограниченото съзнание и преодоляват егото си. Те се събуждат за разбирането, че вътре в тях и във всички хора живее същност, която е нежна, любеща и мъдра. Те започват да разбират, че всички пророчества, всички истории и страхове, които толкова дълго време са управлявали човечеството, не са се сбъднали и те са ги преживяли. Задават си въпроси, кои са и защо обичайки Бог, трябва да се страхуват от него.

Съзнанието на този план се променя. Завесата на ограниченото разбиране, която е подтикнала човека да се превърне в животинско същество, от поколение на поколение се повдига, за да позволи на човека да стане отново тази възвишена и божествена същност, каквато е.

Това е време, в което трябва да се научим на новото, въпреки, че то не е ново. В дълбините на душата си вие знаете, кое е истина, защото тя ще ви помогне да погледнете над застоя и догматичната вяра. Тя ще ви помогне да видите този план на мисли и разбиране, който винаги е съществувал.

Животите ви на този план са били голяма илюзия. Те са били един дълбок сън. Вие ще излезете от този сън, научени да разбирате Бога. Това ще се случи с всеки. Когато се вгледате в своите небеса, ще видите море от ярки огньове, блестящи навсякъде и ще помислите, че това са звездите, свили гнезда в облаците. Ще видите това, което вижда цялото човечество. Това ще ви помогне да се пробудите и осъзнаете, че това, което ви казвам е истина и прекрасна действителност.