Ученик: Но, Рамта, още от времето когато бях малка чувствам, че не искам да съм тук, че това не е моят дом, че той е някъде на друго място.
Рамта: Това „друго" място съществува. Животът винаги се простира на различни нива и на много места. Това е истина. Но искам да ти кажа още една истина. Ако действително не си искала да бъдеш тук, ти нямаше да се върнеш отново. Жизнената сила в теб е тук, за да изпита този живот, да се учи и намери щастието в него. Ти мислиш, че извисеното създание е дошло тук само, за да открие, че това е едно жалко място, което не за теб? Извисеното създание намира щастието във всяко място.
Когато ти стане тежко да живееш на този план, не е лошо да се замислиш и за това, че можеш да се преместиш и на друго място, защото този живот тук е по-поносим. Но в края на краищата ще разберем, че където и да живеем, животът ни ще бъде такъв, какъвто го изберем - добър или лош, щастлив или нещастен, обикновен или интересен. Само отношението и разсъжденията ни определят нашия опит в живота.
Това място е прекрасно, за да бъдеш част от него. Бог процъфтява както тук, така и на другите места, защото той е всичките места. Когато разбереш това, Мастер, ще станеш мъдра жена. Ако приемеш този живот и го направиш пълноценен доколкото можеш, изживявайки и обичайки всяка негова част, това ще е много по-голяма добродетел от това просто да знаеш, че съществува и друго място. И когато напуснеш този план, за теб тук няма да има нищо непознато и няма да е необходимо да се връщаш отново.
Тези, които идват тук с много ограничени цели и се придържат към тях защото отговарят на общественото мнение, на смъртния си одър агонизират, съжалявайки за това, че са могли да направят това, а не онова, че е трябвало да обичат този, но да се омъжат за онзи. Всички тези „трябвало е, могло е" ще ги доведат обратно тук, за да изпитат всичко това и да го преживеят. Тогава няма да е необходимо да се връщат.
Сподели с приятели: |
