Предмет и обект на изследването Предметът
Изтегляне 2.96 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| Банковата криза - в основата на банковата криза в средата на 90-те са лошите кредити. Източниците за тях са главно два: 1) необслужвани кредити, отпуснати на държавни предприятия преди началото на реформите и 2) необслужвани кредити по време на кредитната експанзия след 1990 г., главно свързани с новосъздадените частни банки.
Механизмът за генериране на първият вид кредити се дължи главно на разпада на сигурните пазари в социалистическите страни. Кредитите са отпускани от банките на планово-административен, а не на пазарен принцип. Последвалата ценова и търговска либерализация н началото на 90-те една голяма част от предприятията се оказват неефективни и започват да отчитат загуби. Така те срещат огромни трудности при обслужването на задълженията си. По-късно е приета серия от мерки, която заменя лошите кредити със държавни облигации в активите на банките и в същото време замяна на банковите кредити с държавни вземания в пасивите на предприятията. През 1993г. е направен опит да се реши проблема със приемането на Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (ЗУНК – 25 годишни държавни облигации, с 5 годишен гратисен период). Уреждането на тази категория необслужвани кредити води до емитирането на ЗУНК облигации за USD 2,5 млрд. към края на 1994 г. Другата част от проблемните кредити се дължи на раздаването на необезпечени кредити от страна на частните банки. Масово разпространение получава практиката да се финансират свързани с акционерите на банките фирми и лица, като се разчита на рефинансиране от страна на БНБ, за да не се стига до фалит. В случая “рефинансирането е напълно субективно и на дискреционална база. Централната банка играе по-скоро ролята на кредитор от първа инстанция, отколкото кредитор от последна” (Берлеман, Христов, Неновски). Активното използване на този механизъм за изпомпване на пари става възможно благодарение на липсата на стриктни правила при използването на чужди пари. Благодарение на активната намеса на централната банка, която се обляга на съществуваща държавна гаранция, набраните от ДСК спестявания се наливат в закъсали банки. Пример за това е случаят с Банка за земеделски кредит. Към края на 1995 г. общия размер на раздадените от тази банка необезпечени кредити са за над USD 40 млн., почти 38 пъти собствения капитал. Това е възможно предимно поради рефинансиране на банката. Подобно е и положението и в други частни банки. След като и рефинансирането не помага, БНБ е принудена да изкупи част от неплатежоспособните банки. Първият случай е на 30.11.1995 г., когато БНБ закупува 90% от акциите на Агробизнесбанк за 1 лев. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия от реалния сектор се оказват на практика несъбираеми. Само 39% от кредитите, отпуснати от частните банки се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити довежда до крайна декапитализация на банковия сектор. През 1995г. само 4 от общо опериращите 47 банки отчитат печалба. Рекапитализацията на банките струва скъпо на държавата. Според специалисти, за осигуряването на финансиране на банките в България са нужни средства в рамките на 10–11 млд. лева. Загубата на търговските банки за 1995 г. възлиза на около 37 млрд. лева. Процесът на декапитализация на банковата система е възможен главно поради липсата на достатъчно ефективна правна защита на собствеността в България. През разглеждания период не съществува ефективна институционална защита на имуществените права. По този начин често се случва една от страните да откаже да изпълни задълженията си по договора без каквито и да е било негативни последици. Следствие от това е недостатъчната правна защита на вземанията на кредитора, при което при неплащане той не може да събира вземането си по законен път. При такива условия е трудно да се води нормално банково дело и съществува постоянна опасност от увеличаване на лоши кредити. Не бива да се подценява и липсата на квалифициран персонал и управители с мениджърски умения и знания в банковата система. Чуждестранни играчи са допуснати едва през 1994 г., а те са най-прекия път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и достигане до силна конкуренция в банковия сектор. Резултатът от всичко това е загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозитите от банките, както от граждани така и от фирми. В отговор на това, правителството и парламентът приемат закон, за държавно гарантиране на депозитите, който гарантира изцяло депозитите на домакинствата и 50% от депозитите на фирмите. Законът обаче не увеличава доверието на вложителите в банковата система, икономическите агенти разглеждат държавната гаранция като толкова рискова, колкото и влогът в банка (бюджетът реализира дефицит, а нивото на международните резерви стига критично ниски нива). В същото време БНБ прави опити за постигането на противоречиви цели. От една страна тя се опитва да задържи обезценката на валутния курс като продава долари на валутния пазар. От друга обаче, БНБ инжектира огромна левова ликвидност в банковата сфера чрез рефинансиране на банките като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996г. е между 10% и 27%, като за периода март 1996 г.– март 1997 г. достига 2019% по данни на НСИ). Поради увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на валутата, хората купуват все повече и повече валута с новонапечатаните пари. Така БНБ се раздвоява, опитвайки се едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, и да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства (опит за намаляване на инфлацията е и повишението на лихвения процент до 25% месечно). Резултатът е бързо изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможности за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти– от 70 лева през декември 1995 г. до 461 лв. в края на 1996г.). По този начин се стопява стойността на всички левови активи ва българските граждани и фирми. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|