Предмет и обект на изследването Предметът

Банковата система в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2014)

Изтегляне 2.96 Mb. страница 12/38 Дата 18.05.2022 Размер 2.96 Mb. #114340

Навигация на страницата:

• Валутния борд и последиците от него

1.2.4. Банковата система в условия на валутен борд и кредитния бум. Първи последствия от глобалната финансова криза (1997 – 2014) Огромната финансова криза особено в края на 1996г. съпроводена с хиперинфлация, рязко огромно обезценяване на националната парична единица, спадане до критичния минимум на валутните резерви на страната, и невъзможността да се обслужва външния дълг води до необходимостта от коренна промяна на паричната система в България. Това се налага още повече и поради обстоятелството, че инструментите на паричната политика престанаха да действат и се обезсмислиха. Почти четвърт от търговските банки бяха подложени на ликвидация. От първи юли 1997 г. се въвежда валутен борд. В тези условия към 30.06.1998 г. в България функционират 28 банки и 7 клона на чуждестранни банки - 25 банки с лиценз за извършване на банкови сделки в страната и в чужбина: Биохим, Булбанк, България-инвест, Българо-руска инвестиционна банка, Българска инвестиционна банка, Българска пощенска банка, БНП-Дрезднербанк, Държавна спестовна каса, Евробанк, Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Кредитна банка, Международна банка за търговия и развитие, Нефтинвестбанк, Обединена българска банка, Общинска банка, Първа източна международна банка, Първа инвестицонна банка, Райфайзенбанк, Росексимбанк, Тексимбанк, Юнионбанк - 3 банки с лиценз за извършване на банкови сделки само в страната и разрешение за откриване на разплащателни сметки в чужбина: Балканска универсална банка, Българска търговска и индустриална банка, Централна кооперативна банка - 1 банка с лиценз за извършване на банкови сделки само в страната – Кредит Експрес -1 банка с ограничена лиценз – Българо-американска кредитна банка - 7 клона на чуждестранни банки – Баварско-българска кредитна банка, ИНГ банк, Йонийска и популярна банка на Гърция, Национална банка на Гърция, Сосиете Женерал, Те-Дже зираат банкасъ, Хиосбанк Валутния борд и последиците от него - валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики: - да купува и продава неограничено чужда валута (т.н. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път - поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.н. паричен агрегат М0) - не отпуска кредити на правителството - не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки) - валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервна валута - няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери. Валутния борд в България е въведен на 10 юни 1997г. В закона е определен курс от 1000 лева (1 лев след деноминацията) за 1 немска марка. По късно се преизчислява на 1,95583 лева за 1 евро. Във валутен борд БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана само до ликвидни кризи от системен характер като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление “Банково” (което всъщност е нетната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение.  Въпреки тежките условия през 1997г., икономиката на страната започва да се подобрява. Благодарение на валутния борд, през следващите няколко години се осъществява разумна и предвидима фискална политика, ориентирана към балансиран бюджет или бюджетен излишък. Бизнес климата се подобрява съществено, което води до увеличен интерес на инвеститори от запад. Държавата постепенно се оттегля от водещата роля в банковата система чрез приватизация на стабилизираните държавни банки. Валутния борд също е причина за рязкото спадане на лихвените проценти по кредитите и за възвръщането на доверието в лева (депозитите в лева започват да растат, макар и с много ниски темпове). Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели: