Предмет и обект на изследването Предметът

Приватизация на държавните банки

Изтегляне 2.96 Mb. страница 13/38 Дата 18.05.2022 Размер 2.96 Mb. #114340

Навигация на страницата:

• Кредитния бум и първи последици от глобалната финансова криза

Приватизация на държавните банки - след въвеждането на валутен борд, бизнес климата в България започва бавно, но стабилно да се подобрява. В края на 1998г. действат 8 чуждестранни банки и клонове. Нови лиценци се издават само на чуждестранни клонове и дъщерни банки. През 1997г. Банковата консолидационна компания си поставя амбициозната цел да приватизира по-големите банки в страната, по-специално петте най-големи банки–Биохим, Експресбанк, Хебросбанк, Пощенска банка, Булбанк (по-късно и ДСК). Целта е финансовите институции да бъдат трайно капитализирани и мениджмънта в тях да бъде променен и подобрен (съществува голяма критика към БКК за начина на управление на държавния банков сектор). Приложение 1 показва приватизацията на държавните банки между 1997 г. и 2006 г. Собствениците на приватизираните банки са чуждестранни стратегически инвеститори, предимно от Европейския съюз. Към края на 2007 г. 85% от банковите активи в България са собственост на чуждестранни институции. Резултат от това е една стабилна, ликвидна, сравнително рентабилна и с високо равнище на капиталова адекватност банкова система. Сериозно е ограничен и системният риск– при евентуална ликвидна криза приватизираните банки могат да получават ликвидност от международната банкова система. Същевременно, са направени и редица реформи в счетоводните стандарти, банковия надзор, търговското законодателство – подобряват се институционалните условия за здрава банкова дейност. С навлизането на чуждестранни играчи, с дългогодишен опит в банковото дело, се увеличи качеството и количеството на предлаганите услуги. Въведено беше електронното банкиране, ползването на банкомати се увеличи в пъти (39 млн. транзакции през 2003г. до 153 млн. през 2007г.). Разшири се и клоновата мрежа – към края на 2007г. съществуват 2407 банкови клона в България. (източник: НСИ, McKinsey) Кредитния бум и първи последици от глобалната финансова криза - след 1999 г. се наблюдава сериозно увеличение на кредитирането. За периода 1999–2005 г. БНБ отчита, че има увеличение от около 360% (~24% годишно) на кредитите към нефинансови предприятия. В някой сектори дори и повече – при строителството увеличението е 14 пъти. Броят на кредитите с размер над 500,000 лева е нараснал от 701 през 1999 г. до 3541 през 2005 г., а тези пот 5000 лева са нараснали от 3394 до 30,166 за същия период. Една от причините за бързия растеж на кредитите е ниското стартово ниво като процент от БВП – 10,86% от БВП за частния сектор (корпоративен и домакинства) за 1999 г. За сравнение средната стойност в пет централноевропейски страни (Чехия, Унгария, Словения, Словения и Полша) е 37,41%. За да се ограничи кредитирането, на 19 юли 2007 г. БНБ повиши задължителните минимални резерви на търговските банки на 12% от депозитната им база. По-късно на 27 ноември 2008г. БНБ намали това изискване на 10%. Повод за размисъл е големия темп на нарастване на кредитите, спрямо депозитите (Приложение 2), и възможността това да доведе до ликвидна криза. Притесненията за това се усилват и от все усещащото се влияние на финансовата криза в източна Европа. Българските банки не притежават т.н. токсични активи, които са проблем за доста американски и източноевропейски банки. Но те са до голяма степен зависими от банките-майки, които изпитват трудности на местните си пазари. Така намалява шанса за предоставяне на ликвидност от тях. Като следствие, българските банки започват да се фокусират повече върху депозитите (с растеж от ~25% на година), вместо върху кредитирането. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели: