Предмет и обект на изследването Предметът
Баланс на БНБ към 30. 06. 2016 г
Изтегляне 2.96 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| Баланс на БНБ към 30. 06. 2016 г.
1 Изискванията за формиране на Фонд „Резервен“ се образува от отчисления в размер 25 на сто от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. След отчисляване на сумата за фонд „Резервен“ от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година. Когато в баланса на Българската народна банка сумата на активите спадне под сумата на нейните задължения и на основния и капитал, министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига. Редът за покриване на недостига се прилага само в случаите, когато са изчерпани средствата по фонд „Резервен“ и по специалната резервна сметка на банката. БНБ трябва да лицензира търговските банки, за да могат да изпълняват банкова дейност. Срокът за издаване на лиценз е 6 месеца,след подаване на заявлението. Като в лиценза се вписват конкретните банкови сделки,които ще се извършват от търговските банки. Издадените лицензи се вписват в специален регистър, който се води в БНБ. БНБ може да откаже издаването на лицнз,когато представените документи не отговарят на законовите изисквания и други. Предоставения лиценз може да бъде отнет за срок от 6 месеца или завинаги, ако банката не започне да извършва банкова дейност в срок от 12 месеца от издаване на лиценза. Или извършва банкова дейност в нарушение на нормативните актове. При отнемане на лиценз БНБ назначава квестор упражняващ надзор върху банковите операции. БНБ определя Задължителните минимални резерви: 1. определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях; 2. утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система. Банка, която не поддържа определените задължителни минимални резерви, заплаща наказателна лихва върху сумата на недостига за времето до неговото покриване в процент не по-голям от двойния размер на основния лихвен процент на Българската народна банка. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да представят на БНБ информация по определен от нея ред. БНБ осъществява надзор върху дейността на всички банки, влизащи в банковата система. Органите за банков надзор извършват периодично проверки с цел да се установи рентабилността, ликвидността и капиталовата адекватност на банките, както и изпълнението от банките на регламентираните от централната банка правила и ограничения. При тези проверки се цели установяването на недобра организация в работата, съмнителни операции и корупция. Не във всички държави надзорните функции се осъществяват от централната банка. Отношенията между БНБ и държавата се изразяват в това, че Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата, на база на договори при пазарни условия и цени на услугите. Тя извършва: - банково обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка от името и за сметка на Министерство на финансите /МФ/; - събира и предоставя на МФ информация за сметките на бюджетните предприятия; - действа като агент по държавните дългове и такива, гарантирани от държавата; - води сметките за ДЦК и други дейности. - БНБ не може да кредитира държавата, общините и други държавни институции. Може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от МВФ при определени условия. Централната банка съхранява и регулира златните и валутните резерви на държавата. Осъществявайки това, тя регулира валутния курс, паричната емисия, както и вноса и износа на стоки и капитали и съответно платежния баланс. Изпълнението на тази функция от БНБ съществено се промени с внедряването на валутния борд в нашата страна. Най-съществената функция на всяка централна банка намира израз в отговорността й за състоянието на паричното предлагане. Тя се състои в регулирането на парите в съответствие с потребностите на икономиката. Тази функция изисква привеждането на количеството пари в обръщение в съответствие с равнището на производството, заетостта и осигуряването на относително стабилно равнище на цените, както и регулирането на лихвените проценти. С въвеждането на валутния борд мястото и ролята на БНБ при регулирането на паричното предлагане съществено се промени. Докато повечето функции имат рутинен характер, правилното управление на паричното предлагане изисква използването на специфични за дадена страна в конкретни условия мерки и инструменти, които са елемент на кредитно-паричната политика на централната банка и нейната ефективност, като: операции на открития пазар, регулиране на резервната норма, равнище на лихвения процент. Структурата и органите на управление на БНБ са строго регламентирани в ЗБНБ, разписани функциите на отделните управления, както и правомощията на управителя и на управителния съвет (в това число на подуправителите и другите членове) глава трета от ЗБНБ. Органи за управление на Българската народна банка са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления. Управителният съвет се състои от седем членове:управителят на банката, тримата подуправители, трима други членове. Членове на управителния съвет са български граждани. За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание, а то избира подуправителите – ръководители на основните управления по предложение на управителя. Другите трима членове на управителния съвет се назначават от президента на републиката. Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години. Отношенията между Българската народна банка и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление, които се сключват по ред, определен от управителния съвет. При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и другите трима членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазят служебната, банковата, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията им. Управителят и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима членове на управителния съвет – пред президента. Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. 2 Управителният съвет: обсъжда и приема основни насоки на дейността си; приема нормативни актове по дейността на банката; определя лихвите, таксите и комисионите във връзка с дейността на банката; определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им; определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност; приема правилник за дейността си; взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката; открива и закрива клонове и представителства на банката; приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след които те престават да бъдат законно платежно средство и в които извадените от употреба банкноти и монети следва да бъдат обменени; обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката; определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на Българската народна банка; приема решения за участие на Българската народна банка в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс и отчета отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността; отказва издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени със закон; поставя банки под специален надзор при условията и по реда на Закона за кредитните институции; разглежда и решава други въпроси от дейността на банката. Управителят организира, ръководи и контролира дейността на банката. В БНБ има три управления – „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”. Те се ръководят от тримата подуправители. Основната задача на емисионното управление е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ и ефективно управлява международните валутни резерви на банката. Изпълнява ролята на валутен борд. Управление „Банково” е кредитор от последна инстанция. Упражнява контрол върху операторите на платежни системи, платежните институции и дружествата за електронни пари. Управление „Банков надзор” осъществява котролни и наздорни функции на входа и изхода на банковата система – издаване и отнемане на лиценз и текущ контрол. Вътрешният одит на банката се осъществява от главен одитор, който се избира от управителния съвет и се одобрява от Сметната палата. Той оценява качеството на системите за вътрешен контрол, както и други дейности, наредени от управителния съвет. БНБ е емисионен център. Тя има изключително право да емитира банкноти и монети. Това е нейно изключително правомощие, което не може да се делегира на друг орган или банка. Банкнотите и монетите издадени от БНБ са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. БНБ може да извършва следните сделки: пуска и изважда от обръщение паричните средства, кредитни операции срещу обезпечение, сделки с благородни метали, валута, сделки с депозитни и финансови инвестиции, комисионни сделки, сделки свързани с платежния оборот, банкови сделки с чужбина. Може да предоставя кредити срещу обезпечение на ТБ при възникване на ликвиден риск засягащ стабилността на банковата система, обявява основния лихвен процент, да открива и поддържа сметки в чужбина, да съхранява благородни метали, ценни книжа и други ценности, инкасови сделки и др. В този смисъл нейните компетенции могат да се групират по следния начин: РЕГУЛИРАЩИ: 1) управлението и контрола върху паричната маса и паричното предлагане 2) регулиране на паричната сфера 3) регулиране на търсенето и предлагането на кредити. КОНТРОЛНИ: 1) лицензиране на новосъздадените банки 2) текущ контрол 3) въвеждане на валутен контрол. ОБСЛУЖВАЩИ: 1) организация на систематамата в сферата на разплащанията 2) кредитиране на ТБ 3) изпълняване ролята на финансов агент на правителството. БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и на клоновете на чуждестранните банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място. При упражняване на надзорните си правомощия подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, прилага самостоятелно и независимо предвидените законови мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на разрешение за банкова дейност (лиценз) се извършва с акт на Управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. Единствено БНБ може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка. БНБ определя с наредба размера на задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Основната функция на Централната банка е да прилага надзорна политика и контрол върху банките. Целта на банковия надзор е да се контролира още на „ входа” банковия бизнес. Разглежда се като: Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|