Предмет и обект на изследването Предметът

Отношения на Търговските банки с другите субекти на паричния пазар

Изтегляне 2.96 Mb. страница 22/38 Дата 18.05.2022 Размер 2.96 Mb. #114340

Отношения на Търговските банки с другите субекти на паричния пазар Държавата - при осъществяването на своята дейност търговските банки, на първо място, влизат в отношения с държавата. Държавата поставя рамковите условия за протичане на икономическите процеси и съвместимата дейност на банките и икономическите субекти. Рамковите условия представляват правни норми за развитие на икономиката и икономическите отношения. Осигурителните, данъчните и статистическите институции – по повод възникнали задължения към държавата (плащане на данъци, внасяне на осигуровки, изготвяне на информационни справки) Централната банка – Централната банка издава и отнема разрешения на търговските банки за извършване на банкова дейност. Тя регулира тяхната дейност чрез система от парично-кредитни инструменти и финансира търговските банки като им предоставя кредити, изкупува от тях ценни книжа, извършва валутни операции и пр. Централната банка извършва и текущ контрол върху изпълнението на банковите операции. Тя създава информационна система за паричните задължения на клиентите към банките. За осигуряване на лоялни отношения между банките и техните клиенти БНБ, определя условия, които трябва да изпълняват при извършване на влоговата, кредитната, валутната и друга банкова дейност. Другите Търговски банки – отношенията с другите Търговски банки има двояк характер. От една страна, банките се конкурират по отношение на разнообразието, условията, цената и качеството на банковите услуги, привличането на клиенти, иновациите и общественото доверие към тях, а от друга страна, те могат да бъдат и добри партньори. Чрез предоставяне на депозити, междубанкови кредити, операции с валута, с ценни книжа и други операции, банките си партнират. За защита на своите интереси като икономически субекти банките създават обединения (банкови съюзи). Небанкови институции – също са двуяки. От една страна, те се конкурират в областта на финансовите услуги и качеството на обслужване. От друга страна, поради това, че небанковите институции са специализирани в определени финансови дейности, като кредитиране, лизинг, факторинг, форфетиране, сделки с валута и ценни книжа и т.н., ги прави желан партньор от банките при извършване на дадени сделки. Например извършване на факторинг, лизинг, оценяване на особени залози като скъпоценни камъни, произведения на изкуството, антики и др. Предприятията – базират се на факта, че предприятията са основни участници в икономическите процеси и като такива ползват определени финансови услуги, в т.ч. посредничество при извършване на плащания, обмяна на валута, кредитиране, финансиране на търговски сделки, консултантски услуги, доверителни услуги, посредничество при пласиране на ценни книжа и др. Населението – базират се на потребностите на хората от ползване на банкови услуги. Домакинствата са потребители на блага, за закупуването на които понякога средствата не достигат. Чрез своята дейност банките дават възможност за закупуването и потреблението на стоки и услуги предлагани от предприятията и учрежденията. Например покупка на жилище, автомобил, мебели, плащане на образователни и здравни услуги, възможност за пазаруване с ЕПИ и др. Всеки клиент и всяко партньорство са важни за търговската банка. Когато реализира своята дейност банката трябва да обърне внимание на техните желания и интереси. Поради своята специфична дейност банките са силно изложени на различни рискове. Ето защо липсата на адекватен контрол в банковата дейност, води до намаляване на банковата ликвидност и рентабилност, застрашава съществуването на институцията и може да доведе до криза в цялата банкова система. Изискванията към организацията и дейността на вътрешния контрол в банките, банковите групи и клоновете на чуждестранни банки се определя с наредба на БНБ. Вътрешният банков контрол е съвкупност от процедури и правила, които спомагат за постигане на основните цели, свързани с дейността на банките и банковите групи, а именно максимизиране на доходите и контрол върху законовите и вътрешните нормативни документи на банковата дейност. Той е част от финансовия контрол и има за предмет отношения, регулирани от банковото право. Вътрешният банков контрол е начин за осигуряване законосъобразно и правилно функциониране на банковата институция. Той е непрекъснат процес, осъществяван от органите за управление на банката и от лицата, заети с вътрешно-контролни функции. Разглежда се като съвкупност от системи за контрол, които трябва да осигуряват: - правилно и законосъобразно извършване на банковата дейност - нормално протичане на банковата дейност - изпълнението на приетите планове, правила и процедури в банката - реализиране на целите и задачите на банките и банковите групи - икономично и ефективно използване на ресурсите - намаляване на различните рискове, свързани с банковата дейност - опазване на банковата ликвидност - надеждност и цялостност на финансовата и управленската информация Банките приемат правила относно организацията и дейността на вътрешния контрол, съобразени с обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях. Въз основа на съществуващото законодателство, изготвят и представят в Централната банка финансови отчети, отразяващи тяхното финансово състояние. Банките, участващи в банкови групи и холдинги, представят консолидираните финансови отчети на групата или холдинга, в които участват. Годишните финансови и надзорни отчети се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие. Организацията на вътрешния контрол в банките следва да съответства на обема на извършваните операции, разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях. Тя се подчинява на изискванията за икономичност, ефективност и разумна достатъчност на контрола. Елементите на вътрешния контрол обхващат: Управленски контрол – компетентният орган за управление на банката приема и периодично преглежда нейната организационна структура, реда за определяне и делегиране на правомощията и отговорностите на длъжностните лица, стратегията и плана за нейната дейност, рисковата политика и правилата за контрол на риска, реда за изготвяне и обхват на управленската информация, организацията на оперативния контрол, правилата и процедурите по одобряване, изпълнение и отчитане на операциите, вътрешните правила и процедури за наблюдение на риска и ефективността на контролните системи и докладване на установените слабости в организацията и дейността на структурните звена, кодекс за етично поведение на администраторите и служителите и системата за обучение, оценка и стимулиране на лицата, заети с контролни функции и др. Контрол на риска – всяка банка поддържа подходяща система за контрол на риска, която включва: определяне на рискове за банката и техните източници и на моделите за управление и оценка на рисковете, периодичен преглед на рисковата матрица на банката, наблюдение и периодична оценка на вътрешните правила за управление на риска, съобразно пазарните условия, на реда и процедури за оценка на риска, на рисковите лимити, на допускане на изключения в случаи на извънредни ситуации, вид, структура и периодичност на отчетите за риска Отчетност и информация  - всяка банка поддържа система за отчетност и информация, чрез която трябва да осигури бърз достъп до информация. От една страна, така се осигуряват условия за информиране на ръководството относно операциите, рисковете и текущото състояние на банката, от друга страна, се информират служителите относно целите, задачите, политиката на банката и информация, свързана с решенията на ръководството. Всички банкови сделки и операции се регистрират своевременно и изчерпателно в хронологичен ред. Банките водят електронни файлове и досиета на сделките по видове операции, клиенти и други избрани от тях критерии. Банковите досиета съдържат: опис на документите в досието, вътрешни банкови документи, протоколи, споразумения, договори и друга информация относно клиентите и пазара. Вътрешен одит – вътрешният одит е оценъчна дейност на банковите сделки и операции и системите за контрол. Тя се осъществява от специализирана служба за вътрешен контрол, която подпомага органите на управление при вземане на решения и следи за тяхното изпълнение. Всяка банка създава специализирана служба за вътрешен одит, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите. Ръководството на тази служба информира незабавно БНБ за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до значителни вреди за банката. При изпълнение на своите функции специализираната служба проверява и оценява: системата за отчетност и информация, полезността на изготвяните анализи, електронните информационни системи и верността на данните, законосъобразността на операциите, спазването на вътрешните правила и процедури и изпълнението на управленските решения, вътрешните контролни процедури при извършване на сделки, резултатите и ефективността от дейността, системите за управление на риска, методите за оценка на риска и достатъчността на капитала, надеждността и навременността на надзорните отчети, защитата на активите на банката от безстопанственост и злоупотреби, изпълнението на договорите и поетите ангажименти, подбора и квалификацията на кадрите, както и съответствието на длъжностните характеристики и правомощията. Обекти на вътрешния банков контрол са: - наличие на записи за реално извършени операции - наличие на пропуски при счетоводно отразяване на операциите - правилно и точно записване на отразените парични суми - съответствие при счетоводно отразяване на операциите със съответните стандарти - наличието на правомощия на лицата, извършвали действия, свързани с банката - съответствие на извършените сделки с интересите на банковите акционери и кредитори Функции на вътрешния банков контрол са: Функциите на специализирания банков контрол, към които се отнася контрола по: - спазването на основните принципи, заложени в законодателството - осигуряване на правилното прилагане на кадровата политика на банката - изпълнението на поетите задължения от банката - изпълнението на решенията на Съвета на директорите - опазването на активите на банката от кражби, злоупотреби и др. - спазването на всички закони, подзаконови и вътрешни нормативни актове, регулиращи банковата дейност Функции на вътрешния одиторски контрол, към които се отнася контрола по: - подготовката на предвидените в нормативните актове отчети, изготвени от банката - външен одит - извършва проучване и изготвяне на доклади от вътрешните одитори по проблеми, възложени за проучване от Съвета на директорите Основни форми за осъществяване на вътрешен контрол в банките са: превантивен, текущ и последващ контрол, които се реализират чрез контролни проверки. Контролните проверки, свързани с банковата дейност биват: - всеобща проверка – обект на контрола е дейността на банката като цяло - тематична проверка – обект на контрола е определено направление на дейността - текуща проверка – изразява се в един непрекъснат и ежедневен процес на контрол - документална проверка – обект са документите и счетоводните записвания - смесена проверка – обект на проверката са документите, счетоводните записвания и фактическото състояние на банковите активи и пасиви - оперативна проверка – изразява се в проучване и анализ на отделните елементи от дейността на банката и изготвяне на препоръки за повишаване на тяхната ефективност. - комбинирана проверка – съчетава тематичната и оперативната проверка - вторична проверка – осъществява се от вътрешен одиторски контрол Етапите, през които преминават вътрешните контролни проверки, са показани в таблицата: Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели: