Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
осигури безопасни и здравословни условия на труда. Неизпълнението на това задължение прави поведението на РД противоправно. То ангажира неговата ИО. Законът не изисква неизпълнението на това основно задължение на работодателя да бъде виновно, за да възникне неговата отговорност. Чл.200, ал.1 КТ предвижда, че тази отговорност на работодателя възниква “независимо от това дали негов орган или друг негов Р/С има вина за това”. ГРАНИЦИ на ИО – законът поставя известни граници, от които насетне изключва или намалява имуществената отговорност на работодателя. Те са очертани в чл.201 и са разположени на две нива:
случаите, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – при самоубийство, опит за самоубийство или за умишлено самонараняване (чл.201,ал.1). В тези случаи увреждането е желано и постигнато от пострадалия. То не представлява трудова злополука;
се отнася до случаите, когато пострадалият е допринесъл за ТЗ, като е допуснал груба небрежност. В случая сме изправени пред съпричиняване на вредоносния резултат. Тук намалява размера на дължимото обезщетение. Размерът на това намаление се определя от съда.
Ищци по тези трудови спорове са: при увреждане на здравето на Р/С, довело до временна или трайна неработоспособност – пострадалият Р/С, а при смърт на Р/С – неговите наследници. А ответник е РД. Работодател, който е бил осъден и е изплатил на пострадалия или на неговите наследници обезщетение по чл.200-201, има право на регресен иск срещу виновните Р/С, които са причинили смъртта или увреждането на Р/С (чл.202 КТ). Размерът на тази регресна отговорност се определя по правилата на ИО на Р/С за вреди, причинени на РД, установени в чл.203-212.
То има специфичен обект на посегателство – трудовите права на Р/С по ТПО, произтичащи от предоставянето на работна сила на работодателя. Но това правонарушение разкрива и виновно поведение на РД: умишлено и най-често небрежност.
вината на извършителя, прави отговорността на РД имуществена. Тук имаме договорна отговорност, защото се основава на съществуващото между страните конкретно ТПО. Това е отговорност за възстановяване на вредите, които РД с извършеното от него правонарушение причинява на Р/С.
чл.214;
вписване на неверни данни в издаваните на Р/С документи – чл.226, ал.1, т.2 ;
ал.2.
недопускане на Р/С да започне да работи и да изпълнява трудовите си задължения. Недопускането може да се изразява в отказ на достъп на Р/С до мястото на работа или до работното място, отказ да му се създадат необходимите условия на работа и т.н. Важното е от това поведение на работодателя или действащите от негово име длъжностни лица да се направи извод за невъзможност на Р/С да започне да работи поради създадените пречки за това от работодателя; докато трае съществуването и изпълнението на ТПО. При него ТПО е започнало да се изпълнява и се е изпълнявало нормално, но в един по-късен момент РД или оправомощените от него лица предприемат действия, с които създават пречки на Р/С и не го допускат на работа. Недопускането на работа е незаконно. Това означава, че е нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на Р/С нормални условия за изпълнение на работата по ТПО – чл.127(1). Поведението на работодателя е виновно. То е неизпълнение на неговото основно задължение по чл.127, ал.1 т.1. Вредата, която се причинява на Р/С, се измерва с дължимото трудово възнаграждение за времето, през което трае недопускането. Това е брутното трудово възнаграждение, което Р/С би получавал, ако беше допускан до работа и реално е работел. ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА : Има се предвид временно отстраняване от работа по чл.199 (Р/С се явява на работа в състояние, което не му позволява да си изпълни тр.задължения, употреби в РВ алкохол или др.силно упойващо в-во).
отстраняването, което работодателят е извършил, без да са налице необходимите законни основания за това. Неговото незаконосъобразно поведение е причинило на Р/С вреди – неполучаване на ТВ през времето, докато е траело оказалото се незаконно отстраняване. Без значение е дали РД е действал умишлено или по небрежност – като не е обърнал достатъчно внимание на необходимите предпоставки, при които може да се извърши правомерно временно отстраняване. Той е длъжен и има право да отстранява временно Р/С само при наличието на предвидените в закона предпоставки. Като не ги е спазил, той е действал не само неправомерно, но и виновно. Размерът на ИО на РД и тук се измерва чрез причинената на Р/С вреда – липсващото му брутно ТВ за времето, докато е траело временното отстраняване.
факти, свързани с ТПО и то своевременно! Такива документи са: за ТВ, трудовия стаж и т.н. Най-често тези документи се издават от РД при поискване от Р/С и те са му необходими, за да ги представи в определен срок. Правонарушението, за което РД носи отговорност, обхваща както неговия неправомерен отказ да издаде такъв документ, така и забавянето при издаването му от момента на поискването и с оглед на необходимостта този документ да бъде представен в определен срок. Неиздаването или несвоевременното издаване на необходимите документи е израз на виновно поведение на работодателя, защото означава, че той съзнателно или по небрежност е отказал или забавил издаването на документи, свързани с ТПО, които Р/С е поискал. От неизпълнението на това задължение на работодателя за Р/С произтичат определени вреди. Те могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. А имуществените могат да бъдат както претърпени загуби, така и пропуснати ползи.
но той трябва да отразява в тях верни данни. Верни са данните, които съответстват на действителността. Вписването в издадените документи на данни, които са неверни – лъжливи, неточни, неистинни, е нарушение на задължението на работодателя. Когато не е изпълнил това свое задължение, той е действал съзнателно или небрежно, т.е. виновно. От неизпълнението на това задължение на работодателя Р/С може да претърпи вреди – имуществени или неимуществени – например не е класиран в проведения конкурс по документи. Вредите могат да бъдат и морални: съдържащите се неверни данни в издадените документи са уронили доброто име на Р/С. Отговорността на РД обхваща всички имуществени (претърпяна загуба и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. НЕЗАКОННО ЗАДЪРЖАНЕ НА ТРУДОВАТА КНИЖКА : При прекратяване на ТПО РД е длъжен да впише в трудовата книжка на Р/С данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на Р/С (чл.350, ал.1). РД има задължението да уведоми по подходящ начин Р/С, че тр.книжка е оформена! Основанието за разглежданата тук ИО се състои в неизпълнение на задължението на РД да предаде незабавно след прекратяването на ТПО трудовата книжка на Р/С. От задържането на трудовата книжка за Р/С могат да настъпят и реално настъпват вреди. Те се изразяват в забавяне, затрудняване или осуетяване на постъпването на Р/С на друга работа с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Обезщетяването на тези вреди и дължимото от РД обезщетение за тях се определя в размера на брутното ТВ на съответния Р/С от деня на прекратяването на ТПО до предаването на тр.книжка на Р/С. Р/С е освободен от задължението да установява и доказва конкретния размер на вредите във всеки отделен случай. Достатъчно е той само да установи задържането на трудовата книжка и продължителността на времето на задържането й след прекратяване на ТПО.
осъществява по съдебен ред по пътя на осъдителното исково производство. Ищец по тези спорове е Р/С, чиито трудови права са нарушени и е претърпял вреди от това, а ответник – работодателят, който е нарушил трудовите права на Р/С. Спорът е трудов, по смисъла на чл.357 и се разглежда от съда по реда на ГПК и правилата, установени за разглеждане на трудовите спорове по гл. XVIII от КТ.
условия на труда. Здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) се отнасят до обкръжаващата Р/С обстановка, при която се полага трудът по ТПО. Тези условия обхващат: обезопасеността на производственото оборудване; чистотата на въздуха, шум, вибрации, осветление и т.н. “Здравословните и безопасни условия” имат легално определение. То се съдържа в § 1,т.1 ЗЗБУТ: О. ЗБУТ – условия, които не водят до ПЗ и злополуки при работа и създават предпоставки за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите.
дейност. Те са свързани с химическото, физическото и биохимическото вредно въздействие на работната среда. Произтичат от въздействието на състоянието на въздуха – концентрацията в него над допустимите размери на вредни вещества за човешкия организъм, от неговата температура, влажност и т.н. вредното въздействие на тези фактори на работната среда нарушава нормалното функциониране на човешкия организъм;
психическия интегритет на Р/С. Те отстраняват и предотвратяват опасните последици за техния живот, здраве и работоспособност, с които е свързана работата на Р/С с машините и съоръженията и създават физическа сигурност при изпълнение на възложената им работа.
допълват. Тяхното съчетаване може да осигури опазването на живота, здравето и работоспособността на Р/С. Затова изискванията на закона са едновременно осигуряване на ЗБУТ. Социалното предназначение на правната уредба на ЗБУТ е да защити живота, здравето и работоспособността на Р/С от опасностите и вредностите на производствения процес. Тази защитна функция е пряко проявление на закрилата на труда като една от основните цели на правната уредба на ТПО (арг. чл.1, ал.3).
(чл.126, 127), а след това ги подлага на обстойна правна уредба в глава XIII “Здравословни и безопасни условия на труда (чл.275-289);
1997г.);
ЗБУТ на работните места и при използването на работното оборудване (1999г.); Наредба за комплексно оценяване на условията на труд (1991г.) и др.;
и едностранно създавани от работодателя вътрешни правила (арг. чл.50 и 277 КТ).
БЗУТ. Тя се съдържа в гл.XIII от КТ. Най-общата рамка на тези задължения е очертана в чл.275, ал.2 КТ. Изпълнението им е възложено на държавните органи – министри, ръководителите на други ведомства и т.н. Задълженията на тези органи са да съдействат за осигуряването на БЗУТ;
“работодателят е длъжен да осигури ЗБУТ, така че опасностите за живота и здравето на Р/С да бъдат отстранени, ограничени или намалени”. От друга страна, задължението на работодателя е да осигури тези условия като част от и проява на неговото общо и основно задължение по ТПО да създаде нормални условия за изпълнение на възложената работа на Р/С; в) Р/С не са ангажирани в установяването на ЗБУТ. Те имат задължение само да спазват установените норми в законите, подзаконовите нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и т.н.
изискванията за ЗБУТ със специфични за тях задължения води до създаването на различни ПО :
осигуряване на ЗБУТ и техните висшестоящи органи (чл.275, ал.2). Те са административноправни и изразяват отношения на власт и подчинение;
работодателя по ЗБУТ. Поради обществения интерес, на който служи, и наличието на публичноправни задължения на работодателя към държавата в лицето на нейните органи, и това правоотношения е административно; ПО м/у Р/С и органите на държавно управление. То възниква при изпълнение на задължението на Р/С да спазва правилата за ЗБУТ. Това задължение е публичноправно;
работодателят дължи изпълнението на своите задължения по осигуряването на ЗБУТ, независимо от това дали Р/С изпълнява своето задължение да спазва тези правила. Органи, свързани с управлението и осъществяването на дейността по ЗБУТ (по ЗЗБУТ): Органи за 3-странно сътрудничество: А) Национален съвет по условията на труд при МТСП – включва представители на МС, НОИ, представители на синдикални и работодателски организации. Функции – обсъждане на състоянието на условията на труда, на проекти за нормативни актове и т.н.; Б) Отраслови и браншови съвети – включват представители на представителните синдикални и работодателски организации и представители на съответното ведомство. Функции – обсъждане на специфични въпроси на условията на труда в съответните отрасли; В) Регионални съвети – те се изграждат на областно и общинско ниво и се състоят от представители на представителните синдикални и работодателски организации и представители на областната или общинската организация. Функции – разработват програми за оптимизиране на условията на труда в предприятията на тяхната територия, контролират дейността на контролните органи и т.н. Органи за 2-странно сътрудничество: Комитети по условията на труд – създават се в търговски дружества, предприятия и организации, в които работят повече от 50 Р/С. Състоят се от не-повече от 10 членове при равен брой представители на Р/С и работодателя; Групи по условията на труда – те се създават в търговски дружества и предприятия с по-малко от 50 Р/С и се състоят от 1 представител на Р/С. Те обсъждат състоянието на условията на труда, разработват програми за обучението на Р/С и т.н. Специализирани органи на РД за въвеждане и спазване на ЗБУТ са: Органи за безопасност и здраве при работа – това са длъжностни лица със съответна професионална квалификация, назначени от РД. Те организират и координират дейността по осигуряване на ЗБУТ в предприятието, консултират работодателя по тези въпроси и контролират спазването на техните изисквания от Р/С;
групите по здравословните условия на труда и укрепване на здравето и работоспособността на Р/С.
от приложното им поле правилата за безопасни и здравословни условия на труда могат да се разделят на две основни групи:
заетите в тях Р/С: енергетика, минна промишленост, строителство и т.н. Издават се на основание чл.276, ал.3 КТ от министъра или ръководителя на друго ведомство, който ръководи съответния отрасъл. ОБЩИ ПРАВИЛА за ЗБУТ : 1. Общи правила за безопасна и здравословна работна среда : Ё ¶ о ? < \ Ђ F X Ѓ F ~ В с0 X r x ‚ N
ау ,
Т Т „Ў „_ф]„эя^„Ў „ „нф]„эя^„ с0 j
Ъ † ш с0
Т с0 ? ? ?върждават от компетентните технически органи и банките не откриват финансирането на съответните производствени обекти, ако проектите за тях не отговарят на изискванията за безопасни и здравословни условия на труда;
на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда. Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗБУТ той се простира върху процеса на проектирането и строителството;
обекти (чл.6 ЗЗБУТ). При него се прави окончателна проверка, че проектирането и строителството са извършени в съответствие с изискванията на БЗУТ и се удостоверява тяхното надлежно изпълнение. За тази цел се следва специална процедура на приемане на обектите преди реалното им въвеждане в действие. То се извършва от държавна приемателна комисия с участието на специализираните контролни органи – Инспекцията на труда, Държавния санитарен контрол и др. Тя приема решение за въвеждането и действието на новите производствени обекти, когато след надлежна проверка установи, че са спазени правилата за създаване на безопасни и здравословни условия на работната среда;
в страната, и за произведените в чужбина и внасяни от други държави машини, съоръжения и технологии;
производствената работа: вибрации, ел.ток, йонизиращи лъчения, прах, шум и т.н. Тези мерки се предвиждат в чл.284-285 КТ.
обект на защита те могат да бъдат разделени на три групи: Правила, които целят да създадат сигурност, че изпълняваната от Р/С работа е поносима за неговото здравословно състояние. Тези мерки се отнасят до следните въпроси:
възникването на ТПО и периодични – те се извършват през определени интервали от време на Р/С. Честотата на тези прегледи се определя според възрастта на Р/С – например: ежегодно за Р/С до 18-годишна възраст; един път на две години за Р/С от 18 до 40-годишна възраст и т.н.;
е установено в чл.286 КТ. Смисълът на това изискване е да не позволи на Р/С да работят продължително време при “особено вредни и опасни за здравето условия и видове работи”, като установява максимален брой години, след които Р/С задължително се премества на друга подходяща работа.
подготовка на Р/С за овладяване на правилата за ЗБУТ. Тя се изразява в:
означава придобиване на специални професионални знания и умения на Р/С безопасно да обслужват определени машини и съоръжения с повишена опаснос;
Р/С относно правилата за ЗБУТ, които действат и са задължителни за спазване от Р/С. Инструктажът бива: встъпителен – при постъпване на Р/С на работа; периодичен – провежда се през определени интервали от време за опресняване и повишаване на знанията на Р/С по правилата за безопасни и здравословни условия на труда; извънреден – при въвеждане на нови машини и съоръжения в работата; Обучение – това е системно запознаване на Р/С със специфичните правила за ЗБУТ и е уредено в чл.281, ал.2 КТ. Провежда се в случаите, когато естеството на работата изисква специални и по-големи познания по безопасните и здравословни условия на труда. Правила за ЗБУТ, свързани с естеството на изпълняваната работа : Осигуряване на лични предпазни средства – това са средства за защита и предпазване на отделни части на човешкото тяло – ръце, крака, глава, от вредности или опасности, които се съдържат в условията на труда – опасни машини, течности, газове. Личните предпазни средства са: специални ръкавици, ботуши, очила и т.н. Закупуването и снабдяването на Р/С е задължение на работодателя (чл.284 КТ). Личните предпазни средства се ползват от Р/С по време на работа според тяхното предназначение. Това е задължение на Р/С; Предоставяне на специално работно облекло (чл.284 КТ). То е средство за защита на цялото тяло на Р/С и по това се отличава от личните предпазни средства. То се предоставя при опасни и вредни за здравето условия на труда. И то, както и личните предпазни средства, се предоставя на Р/С безплатно в натура и е забранено неговото парично компенсиране (арг. чл.285, ал.3 КТ); Противоотрови. Те се предоставят на Р/С, които работят при вредни за тяхното здраве условия на труда. Предназначението им е да противодействат и неутрализират вредното действие на условията на труда върху здравето и работоспособността на Р/С; Средство за неутрализиране на вредностите в условията на труда е и безплатната предпазна храна. Тя се предоставя, за да се предпази организмът на Р/С от вредностите, които съдържат условията на труда или да се компенсира тяхното неблагоприятно въздействие. Противоотровите и предпазната храна съгласно чл.285, ал.1 КТ се предоставят безплатно на Р/С и е забранено паричното им компенсиране; Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|