Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
цехове и т.н. Законът не определя нормата на представителството. Не е определен и начинът на избиране и мандатът на пълномощниците.
предприятието? Такава опасност не съществува. Към ОС Р/С имат възможност да прибягнат, когато в предприятието няма изобщо синдикална организация, когато в него съществуват една или повече синдикални организации, в които членуват незначителен брой Р/С, или когато при съществуващата синдикална обстановка в предприятието общите интереси на Р/С остават без необходимата защита. Редът за работа на ОС не е уреден в закона. Но законът предвижда той да бъде определен от самото ОС. СВИКВАНЕ ОС на Р/С – се свиква по инициатива на: a. РД b. ръководството на синдикалната организация, и c. 1/10 от Р/С, съответно от пълномощниците в СП. “РД”, за който тук става дума, е РД в съответното предприятие. Това е неговият представител в лицето на съответния директор, управител и т.н. ОС на Р/С може да бъде открито, да започне своята работа и да приеме валидни решения, ако на него присъстват определен брой Р/С, т.е. когато има кворум. Той е определен в закона (чл.6а, ал.2 КТ): повече от половината от всички Р/С. РЕШЕНИЯ на ОС – приема своите решения с определено мнозинство. Правилото е: ОС приема решения си с обикновено мнозинство от присъстващите. Това правило се прилага, “доколкото не е предвидено друго”(чл.6а, ал.4 КТ). С обикновеното мнозинство, така както то е определено в чл.6а, ал.3, се приемат решенията на ОС относно начина за използване на средствата за социално-битовото и културно обслужване на Р/С и др. Основни функции на ОС : а) Избор на представители на Р/С. б) Приемане на решения по въпроси от общ интерес за Р/С: ? приемане на проект за КТД, предложен от една или повече синдикални организации, когато синдикалните организации в предприятието не са постигнали съгласие за общ проект;
културно обслужване на Р/С в предприятието; ? използване на социалните фондове и формите за социално обслужване на Р/С и от семействата на Р/С; ? приемане на решение относно възможността за ползване на социалните фондове и формите на социално-битово и културно обслужване на предприятието и от пенсионери, които са работили преди пенсионирането им при същия РД. ПРЕДСТАВИТЕЛИ на Р/С (чл.7, ал.2 КТ) – те се избират от ОС на Р/С с мнозинство повече от 2/3 от неговите членове. Избирателното тяло, което ги излъчва, е възможно най-широкото: всички Р/С, а не присъстващите повече от половината Р/С, от което се изчислява мнозинството, с което поначало се приемат решенията на ОС. Броят на представителите на Р/С не е фиксиран в закона. Той се определя от ОС в зависимост от числения състав на ОС, обстановката в предприятието и т.н. Функции на представителите на Р/С: да представляват общите интереси на Р/С по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред РД и пред ДО. “Представителството на интересите” се изразява в поставяне на определени искания на Р/С по въпроси на трудовите и осигурителните отношения, тяхното обосноваване, изразяване на становище по тях и настояване за тяхното удовлетворяване. Измененията в КТ от 2001г. предвидиха в редица конкретни случаи задължително уведомяване, консултиране или съгласуване с представителите на Р/С при решаване на въпроси на трудовите и осигурителните отношения. Например: чл.136, ал.1 предвижда, че РД въвежда удължено работно време след предварителни консултации с представителите на Р/С. УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО на предприятието от Р/С – чл.7,ал.1 - Р/С участват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените в закона случаи. Приложното поле на това участие е управлението на предприятието. То включва организиране и насочване на дейност на предприятието: на труда на Р/С, които е наело, на осъществяването на неговия предмет на дейност, на използването и разпореждането с неговото имущество и т.н. Осъществява се чрез волеизявления на неговите органи – актове, разпореждания, решения. Представители за участие – Р/С участват в управлението на предприятието със свой представител. Следва да се приеме, че този представител на Р/С се определя от ОС по чл.7,ал.2, т.е. избира се с мнозинство повече от 2/3 от членовете на ОС. В зависимост от естеството на въпросите, това могат да бъдат един или повече представители. Формите за участие са две: 1) Участие в обсъждането има консултативен характер. То се свежда до даване на мнение, изразяване на становище, което допринася за по-пълното и задълбочено изясняване на въпроса и приемане на по-правилно решение по него. Но то не е задължително за органа, който приема решението. Окончателното приемане на решение си остава в компетентността на съответния орган. Само че преди неговото приемане този орган е длъжен да вземе мнението на представител на Р/С;
въпросите на управлението на предприятието, изразяване на воля за или против това решение.
са:
търговското ООД. ОС на съдружниците, като орган за управление на търговското ООД, взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на представителя на персонала. Изслушването на представителя тук е задължително, т.к. решение по тези въпроси без предварително изслушване е недействително;
съдружниците на търговските ООД. Право на такова участие с представители е предоставено в ООД – с повече от 50 наемни Р/С. “Участието тук се изразява в присъствие на събранието на съдружниците, във вземане на становище и изразяване на мнение и позиция по обсъжданите въпроси,, но не и в гласуването при приемането на решения. СИНДИКАЛНО СДРУЖАВАНЕ на Р/С : Правото на синдикално сдружаване на Р/С е проява на общото и основно право на сдружаване на гражданите, закрепено в чл.12 КРБ. Общото право на сдружаване на гражданите се състои в предоставената им и гарантирана от КРБ възможност да се обединяват и създават организации за изразяване, отстояване и защита на техни общи интереси. Синдикалното сдружаване е едно от големите постижения на човешката цивилизация. Израз е на осъзнатия стремеж на наемните Р/С да се сдружават, за да обединят своите сили в борбата им за извоюване на социални права. Признаването на правото на синдикално сдружаване в Европа датира от средата на 19 век. Първите синдикални организации в РБ възникват в края на 19 век: на печатарите – 1891г., на текстилните работници – 1896г. и т.н. Правото на синдикално сдружаване се ползва с широко международно признание – чл.23, ал.4 от ВДПЧовека от 1948г.; чл.8 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и др. Правото на синдикално сдружаване по вътрешното българско право е уредено в:
? КТ – чл.4, 33, 37, 42, 45, 46 и 49. Субекти на синдикално сдружаване. По изричния текст на чл.49, ал.1 КРБ и чл.4, ал.1 КТ това право е предоставено на Р/С, т.е. на лицата, които работят по ТПО. Съдържание на правото на синдикално сдружаване :
право на съответните лица да създават синдикални организации, когато те решат това. Този елемент е юридическата основа на синдикалния плурализъм, т.е. на съществуването на повече от една синдикална организация.
замисляната и избрана от тях синдикална организация. Това значи, че те не са длъжни да искат разрешение за това от който и да е държавен – административен, съдебен и др. под. орган, от обществен орган, включително и от органи на съществуващи към този момент синдикални организации. в) Доброволно встъпване и излизане от синдикалната организация. То се отнася до случаи, когато синдикалната организация е вече образувана и Р/С я преднамира.
съобразяват с устава на съответната синдикална организация. Това се отнася както до реда на встъпване в нея, така и за поведението, към което трябва да се придържат, докато членуват в съответната синдикална организация.
синдикални организации или встъпване в тях. “Образуването” е първоначалното създаване на синдикални организации на Р/С. Те са нейни учредители и стават нейни членове. Втората форма е последващо встъпване във вече създадена и съществуваща синдикална организация. Общото между двете форми на упражняване на правото на синдикално сдружаване е, че и в единия, и в другия случай Р/С упражнява правото си на синдикално сдружаване. Но между тези две форми съществуват и някои различия: Първоначалното образуване може да бъде упражнявано само съвместно с други Р/С: толкова на брой, колкото е необходимо според устава за създаването на една синдикална организация.
съдържание и предназначение : ? социално предназначение е да създаде у Р/С съзнанието за организирана сила, чрез която отстояват пред РД и държавата своите искания за подобряване на условията на труд и живот;
представителството на интересите на Р/С, което създадените в резултат на упражняването на правото на сдружаване синдикални организации осъществяват. Представителството на интересите се изразява в това, че синдикалната организация изразява тези интереси, прави ги достояние на РД и компетентните ДО, отстоява и защитава тяхното удовлетворяване. Тези интереси се отнасят до ТПО и ОПО и жизненото равнище.
е право, защото предоставя на Р/С определено социално благо със значителна ценност: възможността да се сдружават в организации, да се отстояват и защитават своите общи социално-икономически интереси. То е субективно, защото неговото реализиране е гарантирано от държавата и от правото. А е публично, защото е насочено към държавата. Правото на синдикално сдружаване е едновременно “индивидуално” (защото е предоставено на отделния Р/С като ФЛ) и “колективно” (защото упражняването му води до създаването на и участието в колективни образувания – синдикалните организации). ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ : Синдикалните организации като правни субекти са сдружения с нестопанска цел. Идеалната цел, за която са създадени и на която те служат, е защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С. Синдикалните организации придобиват качеството на ЮЛ с вписването им по решение на ОС в регистъра по седалището на организацията. Вписването се извършва по реда, установен за вписване на сдружения с нестопанска цел. В регистъра се вписват: видът, наименованието, седалището, предметът на дейност на организацията, органите и лицата, които я представляват, както и промените в тези обстоятелства.
Същността на това право е в участие в подготовката на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения и обсъждането на проектите за тях. б) Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси (чл.42). в) Представителство пред съда (чл.45). Синдикалното процесуално представителство е допустимо по въпроси на ТПО и възникнали трудови спорове. Това са индивидуалните трудови спорове по чл.357, колективни трудови спорове за установяване на незаконността на стачката по чл.17 ЗУКТС и др. Синдикалното процесуално представителство се осъществява от синдикалните организации и техните поделения.
смисъл на синдикална централа – като КНСБ, КТ ”Подкрепа”; ? “Поделение” на синдикалната организация обхваща организационните образувания, които членуват в съответната синдикална централа: отраслови синдикални съюзи, отделните низови синдикални организации в предприятия и т.н.
Искането трябва да бъде направено пред синдикалния орган на синдикалната организация или нейно поделение, което ще го представлява. Синдикалното процесуално представителство е представителство пред съда и за съдебното разглеждане на трудовия спор. Без значение е степента на съда – районен, окръжен, апелативен, ВКС. Синдикалният процесуален представител може да извършва вместо Р/С и от негово име и да приема извършването спрямо него на процесуални действия, като уведоми съда, че е процесуален представител и участва в процеса от чуждо име. 67 ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО в регулиране на ТПО Тристранното сътрудничество /ТС/ навлезе в нашата правна и социална действителност след демократичните промени в началото на 1990г. Действащото право съдържа значителна правна уредба на ТС. Тя е предимно законова. Основно място заема КТ – чл.3-3е КТ. Сред източниците на правната уредба на ТС е и Закона за икономически и социален съвет от 2001г. и др. Подзаконови нормативни актове – Правилник за организацията и дейността на съветите за ТС, издаден от НСТС в изпълнение за законовата делегация по чл.3е, ал.1 КТ (2001г.) и т.н.
взаимно отстъпки и компромиси на трите най-заинтересувани страни – държавата, работодателите и синдикатите, в решаването на трудовите и социални проблеми. Провеждането на ТС е задължително. Тази идея следва от чл.3, ал.1 КТ - “Държавата осъществява регулирането … в сътрудничество и след консултации с …”. Ал.2 на чл.3 потвърждава задължителното провеждане на 3-странното сътрудничество: “ Процедурата по ал.1 задължително се осъществява при приемането на нормативните актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище”.
той изисква само това да са актове за регулиране на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище. Какви са последиците за съответния подзаконов нормативен акт, ако процедурата по ал.1 не бъде спазена? Законът не предвижда изричен отговор на този въпрос. Все пак, като се имат предвид категоричните императивни разпоредби н ал.1 и 2, следва, че тяхното неспазване при приемането на съответния нормативен акт води до неговата незаконосъобразност. А законността на актовете на МС и на министрите, включително и на техните подзаконови нормативни актове подлежи на контрол от ВАС, а незаконосъобразните от тях – и на отмяна. ПРЕДМЕТ на ТС – обхваща ТПО и ОПО и въпросите на жизненото равнище. Трудови са отношенията по предоставянето на работна сила и полагането на наемен труд по ТПО, правата, интересите и задълженията на Р/С, от една страна, и на РД-те, от друга. Това са въпроси относно заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските и т.н. Непосредствено свързаните с тях отношения са отношенията, които произтичат от трудовите, подпомагат тяхното съществуване. Такива спрямо трудовите са отношенията по професионалната квалификация, социално-битовото обслужване и т.н. Осигурителните отношения се отнасят до категоризирането на труда при пенсиониране, кръга на осигурените лица, осигурените социални рискове и т.н. Жизненото равнище е широко понятие. С него се изразява степента на задоволяване на основните жизнени потребности на Р/С с техните трудови доходи.
От страна на държавата участват преди всичко органите на ИВл, а от страна на Р/С и на РД-те – представителните синдикални и работодателски организации. По своето съдържание ТС е участие при регулирането на: 1. Тудовите ПО; 2. Осигурителните ПО; и 3. Жизненото равнище. ТС се състои в обсъждането на подзаконови НА от правителството и неговите членове или от местните органи на власт в рамките на тяхната компетентност, или на законопроекти по трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище преди внасянето им в НС, с участието на синдикални и работодателски организации. Това предопределя и ФОРМИ НА УЧАСТИЕ на представителните синдикални и работодателски организации в осъществяването на ТС. Те са “сътрудничество и консултации”. Това значи, че съответните нормативни актове или законопроекти се обсъждат предварително с представителните синдикални и работодателски организации. ТС е установено като съвкупност от органи, които са свързани помежду си, действат по определен ред и дейността на които е насочена към постигането на общи цели. Органите за ТС са: НСТС, отраслови, браншови и общински съвети за ТС. Общото в техния състав е: а) всички те имат 3-странен състав. Те се състоят от представители на изпълнителната власт, синдикалните и работодателските организации; б) в тях се включват синдикалните и работодателски организации, които са признати за представителни; в) съотношението между представителите на участващите в него 3 страни е 1:1:1.
а) Национално ниво. На национално равнище е учреден НСТС. Той се състои от заместник-председател на МС и още един член на правителството и от двама представители на всяка представителна и синдикална организация. Основните функции на НСТС се състоят в обсъждане на законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове и решения на МС. Тези обсъждания приключват с изразяване на мнение, становище и предложения за изменение и подобряване на съответните проекти – чл.3в, ал.1 КТ. На НСТС е възложено и едно важно нормотворческо правомощие: да приеме Правилник за организацията и дейността на съветите за ТС (чл.3е, ал.1 КТ). Този правилник е приет през 2001г. С измененията на КТ от 2001г. на НСТС бяха възложени и други нови задължения. Те се състоят в предоставяне на мнения по искане на висши ДО: президента на РБ, председателя на НС и т.н. – чл.3в, ал.1 КТ. Смисълът на исканите мнения е да се подпомогне изработването на по-добри закони и подзаконови нормативни актове по трудовите и осигурителните отношения. НСТС е длъжен да изрази и предостави исканото му мнение. б) Отраслово ниво. На отраслово ниво се изграждат отраслови съвети. Те се състоят от представители на министерства, държавни агенции и др., на националните отраслови синдикални и работодателски организации. Такива съвети са създадени в транспорта, съобщенията и т.н. в) Браншово ниво. В КТ браншът се схваща като по-малко поделение, като деление и част, клон от отрасъла. Органите на браншово сътрудничество се изграждат по подотрасли и производства, обособени по основни насоки на производствената дейност. На браншово ниво се изграждат браншови съвети за ТС, в които участват представители на съответните министерства, държавни агенции и др. и представители на представителните синдикални и работодателски организации.
административно-териториални единици в страната. В общинските тристранни съвети участват представители на общинската администрация и на общинските представителни синдикални и работодателски организации. Отрасловите, браншовите и общински съвети за ТС обсъждат и дават мнения по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш или община и засягат интересите на заетите в тях Р/С. Общото в дейността на всички органи за ТС е, че те обсъждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище. Всяка от представените страни в тези дискусии изхожда от интересите, които представлява и защитава. Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни (чл.3д, ал.2 КТ). Решенията се приемат с общо съгласие (чл.3д, ал4). Това високо изискване за мнозинство може в даден момент да блокира работата на съветите. Правната природа на решенията на съветите за ТС е двояка. От една страна, те са окончателни юридически актове от гледна точка на вътрешния живот и дейност на съветите за ТС и изразяват общата воля на неговите членове. От друга страна, те имат характер на предложение за окончателното приемане на съответния юридически акт по въпросите, предмет на ТС по чл.3, ал.1 КТ. в този смисъл те имат “подпомагащ” характер при създаването на съответните юридически актове. В ТС особено важно е умението и способността да се навеждат съображения, да се убеждават партньорите в правомерността и справедливостта на предявените искания и да се правят взаимни отстъпки и компромиси, за да се стигне до общоприемливи решения.
чл.50-60 КТ. КТД е юридически акт, в който се изразява постигнатото между страните споразумение. То е резултатът от водените и приключили колективни преговори. Колективното преговаряне е процесът на водене на преговори между страните, който предшества сключването на КТД. Той обхваща преддоговорните отношения между тях.
сключване като резултат от постигнатото съгласие на правни субекти на частното право – между страните, чиято воля определя неговото съдържание по въпроси на ТПО и ОПО – предмет на договора; ? е нормативно съглашение, с оглед ПП които поражда. Това значи, че установените с него П и З се прилагат не към поименно посочени и точно определени лица, както е при договорните правни сделки, а спрямо персонално неопределен кръг от Р/С в предприятието, отрасъла и т.н. Това са както лицата, които са Р/С в момента на неговото сключване, така и тези, които постъпват след това на работа при съответния РД, стават Р/С в предприятието или отрасъла, в който се прилага КТД и които заварват Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|