Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
не може да се изплаща и в натура – стоки за потребление, от тези, които произвежда предприятието или каквито и да е други стоки. По изключение в натура могат да се изплащат само допълнителни ТВ, и то не всички, а само някои от тях. Необходимо е плащането в натура да бъде изрично и предварително предвидено в акт на МС, в колективен ТД или в индивидуалния ТД. То не може да бъде едностранно и изведнъж налагано от РД на Р/С;
добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения в размер на минималната месечна РЗ, установена за страната (чл.245, ал.1). Възможно е РД да не разполага с парични средства, необходими за изплащане на ТВ в момента и в сроковете на тяхната дължимост – липса на реализация на произведената продукция, голяма задлъжнялост на предприятието и погасяване на дългове, непревеждане или забавяне да бъдат предвидени в бюджета съответни финансови средства и т.н. В тези изключителни случаи РД дължи изплащането на възнаграждение до размера на минималната МРЗ. Разликата до пълния размер на ТВ за всеки отделен Р/С си остава изискуема и се изплаща допълнително с лихва, равна на ОЛ% за съответния период. Това може да бъде на втория, петия или петнадесетия месец, независимо от това дали РД вече е започнал или не да изплаща пълния размер на дължимото ТВ. Определянето на лихвата се извършва по ОЛ%, установен от БНБ за съответния период. При определяне на лихвата за забавено изплащане на ТВ в левове и/или във валута се изплаща законната лихва за просрочени парични задължения, каквото безспорно е и задължението на РД за изплащане на ТВ на Р/С. Искането за изплащане на разликата до пълния размер на ТВ заедно с дължимата лихва на общо основание може да се предяви пред общите съдилища. Това е редът на осъдителното исково производство за разглеждане на трудови спорове, като се следват специалните правила на чл.357–363 и общите правила на чл.79 – 255 ГПК;
получил добросъвестно (чл.271, ал.1). Връщането на суми за ТВ предпоставя получаването на недължимо получени в повече суми за ТВ. Основната предпоставка, при наличието на която не се дължи връщане на недължимо получени в повече суми, е да са получени “добросъвестно” – т.е. липсата на знание на Р/С за недължимостта на ТВ в повече. Р/С няма съзнанието и субективното убеждение, че сумите не му се дължат. Достатъчно е само той да не знае, че не му се дължат, без значение причините, поради които у него е формирано това убеждение. Това правило е правно и социално оправдано. Правно оправдано е, защото РД и неговата администрация са тези, които трябва да следят и преценяват изплащаните суми за ТВ на Р/С. То е и социално оправдано, защото обикновено Р/С е изразходвал получените от него суми за ТВ и връщането им би го поставило в сериозно затруднение. Добросъвестността на Р/С се предполага до доказване на противното. От тук следват два извода:
смята, че ги е получил добросъвестно и РД не може да иска връщането им, защото предположението на закона е, че той ги е получил добросъвестно;
недобросъвестността на Р/С при получаването им. Чл.8(2) във връзка с чл.271(1) установява една оборима презумпция за добросъвестност на Р/С;
приспадане на парични суми от ТВ, което РД дължи на Р/С. Те се извършват преди изплащане на ТВ. Те са близки до прихващането по чл.103 ЗЗД поради факта, че с извършват между две ликвидни и изискуеми вземания. Но удръжките от ТВ се правят не само за насрещни вземания между Р/С и РД (аванси, реализирана имуществена отговорност за вреди), но и към трети лица – данъци, запори. Не всички вземания на РД към Р/С могат да се прихващат от ТВ чрез удръжки, а само тези, които са изчерпателно изброени в чл.272(1)КТ. Така например РД не може да прави удръжки от ТВ за обезщетение по чл.216, за неизплатени жилищни наеми от Р/С. В правния режим на удръжките се различават две основни хипотези: Първата е на удръжки със съгласието на Р/С. Тя се извлича по аргумент за противното от чл.272(1). Това съгласие би трябвало да бъде писмено; Втората хипотеза обхваща удръжки от ТВ без съгласието на Р/С. Те се извършват по силата на закона в изчерпателно изброени случаи от чл.272 : Получени аванси. Това са авансите, които Р/С е получило от ТВ по чл.270. Това е същинско прихващане по чл. 103 ЗЗД; Надвзети суми в следствие на технически грешки – грешки в пресмятането, но за да се удържи сумата, то Р/С трябва да е видял грешката; Данъци. По действащото законодателство това е само данъкът върху общия доход по чл.19 и 38 ЗОДФЛ. Другите дължими данъци (по извънтрудови ПО) не могат да се удържат от ТВ;
принудителното си изпълнение срещу ТВ на Р/С, РД чрез касиера-платец е длъжен да удържи дължимата сума от ТВ на осъдения да я заплати Р/С, и да я преведе на взискателя; Обезщетения, дължими от Р/С за вреди, причинени на РД, когато той не е оспорил в рекламационното производство заповедта за удръжки по чл.201(1-4). Липсата на оспорване от Р/С се приема като признание за виновно причинените от него вреди и дължимост на тяхното обезщетяване, поради което допуска тяхното прихващане. Става въпрос за имуществени вреди на Р/С и които не са оспорени от него. Привилегированост на вземането за ТВ. Законът установява предпочитателно удовлетворяване на вземането за ТВ. Съгласно чл.136,ал.1,т.5 ЗЗД то е поставено на пето място в общото подреждане на привилегиите за предпочитателно удовлетворяване на вземанията и на първо място между т.нар.“общи привилегии”.
4-то място при разпределение на осребреното имущество – в групата на вземания, произтичащи от ТПО, възникнали до 1 година преди дата на решението за откриване на производство по Нс. Привилегията в тези случаи цели да гарантира вземанията за ТВ, които са възникнали в сравнително скоро време, а не на всички на вземания по ТПО. Вземанията, възникнали преди повече от 1 година от датата на решение за откриване на производство по несъстоятелност, заемат 9-то място в групата всички вземания.
Отношенията, които тя урежда, не са част от наема на работна сила и в този смисъл стоят вън от него. Но са тясно свързани с него не само защото най-често се развиват между страните по ТПО или между страните, които се готвят чрез ПК да встъпят в ТПО, но и защото те се създават заради ТПО и с оглед на него. Това са отношения “непосредствено свързани” с трудовите по силата на чл.1 ал.2 КТ.
по дадена специалност! ПК като правно понятие има за своя основа професията и специалността. Професията е съвкупност от близки по предмет знания и умения, които са предназначени и се използват за изпълнение на определена работа:
природата, за развитието на процесите в обществото, за същността, реда и последователността, в която се извършват отделните трудови операции и действия, от съвкупността на които се състои изпълнението на определена работа. Те са насочени към теоретичното познание, към мисленето, разума и паметта на човека; “Уменията” е съвкупността от способности практически да се приложат знанията и да се извърши и направи, да се изпълнят трудовите операции и действия, които изисква определена работа. Те са насочени към сръчността, находчивостта и ловкостта на движенията, реакциите и рефлексите, с които се извършва работата. Уменията са свързани със знанията за същата професия. Те се допълват взаимно със знанията. Професията като съвкупност от знания и умения се придобива за изпълнението на определена работа. А тази работа е, която лицето ще изпълнява като работник или служител по индивидуално ТПО. Професията отразява разделението на труда като епохален прогрес в развитието на човешкото общество и е негово отражение и продължение.
съвкупност от знания и умения. Това е общото между тях. Различното, което ги прави отделни понятия е, че специалността е по-тесен кръг от познания и умения. Специалността е по-ограничен, отколкото професията, отрязък от знания и умения. Тя се обособява в рамките на определена професия – например: лекар-хирург, лекар-интернист, лекар-ортопед. Не всички професии имат специалности. Има професии, които се изчерпват в една специалност, например: локомотивен машинист, шлосер и т.н. ПК в смисъла, в който ТП я изучава, лежи на плоскостта на придобиването на професия и специалност, но се различава съществено от тях. Докато професията и специалността изразяват обема, обхвата на знанията и уменията в съответна област на човешкото познание, тяхното наличие така да се каже “в ширина”, ПК изразява “в дълбочина” уменията, които обхваща съответна професия и специалност. Затова пък при една и съща професия и специалност различните Р/С могат да имат различна ПК, в зависимост от това колко повече знания и умения притежава всеки отделен Р/С от съответната професия и специалност. В този смисъл докато професията и специалността са характеристика на средно в смисъл на обичайно предполагаемите знания и умения, то ПК е винаги индивидуално качество, присъщо на съответния Р/С. Правната уредба на ПК се съдържа в КТ – глава XI, чл.229-237. Тя намира своето по-нататъшно развитие, конкретизация и приспособяване към специфичните условия на работа и предмет на дейност в отделното предприятие в КТД. В страната е въведена и съществува национална класификация на професиите. За нейното прилагане се грижи министърът на труда и социалната политика и председателят на НСИ. Националната класификация на професиите представлява официален списък на професиите в страната. Тя създава единство, яснота и определеност в използваните професии в страната. В Националната класификация на професиите разделението на труда по професии и специалности се извършва чрез разпределението им в класове, подкласове, групи и единични групи професии. Класовете са 10 на брой, с поредни номера от 1 до 9 и нулев номер (Въоръжените сили). Общият брой на професионалните групи е 113. Всяка от групите се състои от т.н. “единични групи професии”. Това са групи от отделни или близки специалности, които изпълняват сходни трудови задължения. Използването на Националната класификация от РД е задължително. При определяне на трудовите функции по ТПО, РД следва да посочи класа, подкласа, групата и единичната група професия, към която принадлежи съответната длъжност и нейния цифров код, в който с отделни числа е индивидуализирана принадлежността на съответната длъжност към даден клас, подклас, група и отделна група. Длъжността заедно с нейния цифров код се вписва в трудовата книжка на Р/С. 34 Придобиване и повишаване на ПК. Преквалификация Основната особеност, която характеризира действащата правна уредба на ПК, е нейното изграждане върху договорна основа. Страните, между които се развиват тези договорни отношения, са РД и отделният – настоящ или бъдещ, Р/С. По своята правна същност тези договори са граждански договори, уредени и използвани за целите на трудовото право. Можем условно да ги наречем договори на трудовото право, доколкото са уредени в него и се прилагат в рамките на ТПО, за да ги отграничим от широката категория на останалите граждански договори и да подчертаем специфичната правна среда, в която възникват, действат и се прекратяват. Но тези не са трудови договори! Действащото право урежда два основни договора за придобиване на ПК:
придобиване на нова ПК – т.н. Преквалификация по чл.234-235. ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНА ПК : Това е договор по чл.229. Страни по договора. Едната страна по договора е лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение. То е сегашен учащ се и бъдещ Р/С. Другата страна по договора е РД. Това е лице, което има качеството на РД поради трудовите ПО, в които участва с Р/С, а не поради отношенията с лицето, с което сключва разглеждания тук договор. Това му качество може да се изяви и е твърде вероятно да се изяви в едно бъдещо ТПО със сегашния обучаващ се. Но това е едната бъдеща възможност.
професия или специалност по Националната класификация на професиите. Този договор може да се сключи от РД с лице, което ще кандидатства в УЗ или пък вече се обучава в такова – СОУ или ВУЗ, или пък кара курс! Но тук още нямаме ТД, а се предвижда сключването на такъв в по-късен етап – сед придобиване на ПК. В чл.229 се говори за “квалификация”, а не за ПК, но с оглед наименованието на Глава 11 – ПК, следва да се подразбира, че квалификацията е професионална! От договорът за придобиване на ПК трябва да се различава друг вид договор – Договор за ученичество (по чл.230)! Този обаче вече е ТДоговор. РД поема задължението да обуче ученика. Става въпрос най-вече за занаят. Такъв договор може да сключи само лице, което няма ПК. Следва в него да се уреди отговорността на страните при виновно неизпълнение на задълженията. Обучението следва да се извърши в границите на седалището на РД. Работата, която ще върши Р/С по време на обучението следва да е свързана с х-ра на обучението (пр.ученик-фрезист, като длъжност по ТД). След изтичане на договора за ученичество, обучаемият полага теор.-практичен изпит! Съдържанието на договора за придобиване на ПК - се изразява в задълженията на страните. Поради естеството на тези задължения, всяко от тях представлява и право на другата страна. Страните са свободни да уговарят и други задължения помежду си вън от примерно изброените в закона, като се опират на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, но те са длъжни преди това да предвидят в договора задълженията си, които установява за тях чл.229. Това са минимално необходимите за съдържанието на договора задължения. Основните и минимални задължения на РД по този договор са две:
връзка с обучението. Издръжката се изразява в плащане на определена уговорена между страните парична сума – обикновено стипендия, от която той осигурява издръжката си. Другите условия във връзка с обучението могат да бъдат осигуряване на място и условия за провеждане на стаж, производствено или практическо обучение в предприятието на РД или на друго подходящо място;
придобитата от него професия или специалност. Основните и минимални задължения на обучаващия се също така са две: Едното е обучаващият се да завърши в срок обучението си по уговорената професия или специалност. Това означава да завърши обучението си, като положи с успех предвидените в учебния план изпити, проведе необходимия стаж и други подобни свързани с обучението изисквания; Второто задължение е след завършване на обучението да работи при РД за уговорения в договора срок. Този срок не може да бъде повече от 6 години. Разбира се, няма пречка след изтичането на този срок да бъде сключен ТД за неопределено време или срочният ТД да се превърне в ТД за неопределено време при условията на чл.69 КТ.
на страните. Примерно пропуснати ползи на обучавания – неполучени ср/ва за обучение и неполучено ТВ; или пропуснати ползи за РД – разноските и пропуснатата Пч от незапочването на работа от Р/С. Тази отговорност се носи за причинени вреди от неизправната към изправната страна. По естеството си това е гражданска отговорност по чл.82 ЗЗД. Договорът за придобиване на ПК се сключва обикновено при обучение във висше училище, но няма пречка да бъде сключен с лице, което се обучава в средно училище, в колеж или обучение в редовна докторантура. След завършване на обучението се сключва нов ТД м/у страните, ако няма такъв !
ТПО: Р/С и РД. Тук има фактическо суспендиране на ТПО. Това е първа хипотеза - договорът съществува и се изпълнява паралелно със съществуващия между тях ТД. Но това не е допълнителен договор по чл.110, защото той не е трудов и няма за предмет полагането на наемен труд, а самостоятелен и различен вид договор на трудовото право! Но не е задължително лицето което се обучава да работи – по чл.235 е визирана втора хипотеза, когато се сключва договор за повишаване на ПК или за преквалификация с лице, което не работи при РД !
умения в две основни форми: повишаване на ПК; или придобиване на нова квалификация по друга професия, различна от притежаваната досега от Р/С (преквалификация). Разликата между договора по чл.234 и договора по чл.229 е, че при последният лицето, с което РД сключва договора трябва да е постъпило или да постъпва на обучение в УЗ, а при договора по чл.234-235 такива изисквания не са предвидени. Съдържанието на този договор се определя от неговия предмет. То може да бъде разделено на две части: Първата част от договора обхваща неговото необходимо договорно съдържание: - професията и специалността, по която Р/С ще се обучава – дали се отнася за повишаване на квалификацията или за преквалификация; - мястото, формата и времето за обучението – “Мястото” на обучението означава да се посочи учебното заведение, курса или школата, и нейният вид и степен, и населеното място в което се намира. “Формата” се отнася до начина на осъществяване на обучението: редовно, задочно, вечерно и т.н. “Времето” на обучението обхваща календарното време, в което то се разполага, както и неговата продължителност; - условията на обучението – това са преди всичко финансовите, битовите и други подобни условия: изплащането на такси за обучение, поемане на други допълнителни разходи за неговото осъществяване.
страните, вън от посочените в необходимата част от съдържанието на договора. И без нея договорът е сключен, ако страните постигнат съгласие по необходимото съдържание на договора. Но и тази част е важна, защото осмисля договора и определя важни интереси на страните. В тази част се уреждат два основни въпроса: относно задължението на Р/С да работи при РД. Срокът за работа по този договор се определя в договора. Неговата продължителност не може да бъде повече от 5 години;
предпоставки се определят в договора. И тук става дума за договорна отговорност за вреди, причинени от неизправната страна при виновно неизпълнение не нейни задължения спрямо другата страна по договора съгласно чл.82 ЗЗД.
чл.229 и чл.234-235. При липса на изрична уредба следва да се приеме, че за тези договори писмената форма не е форма за тяхната действителност и тяхното доказване. Все пак, като се имат предвид предметът и съдържанието на тези договори, наличието на множество задължения на страните по тях и модалитети, препоръчително е те да се сключват в писмена форма.
договори начин. Основания Виновно неизпълнение на задълженията по договора. Правото за това принадлежи на изправната страна. Ако упражни това право съгласно чл.236 т.1 КТ, тя е длъжна да даде на неизправна страна “подходящ срок за изпълнение”. “Подходящ” е срокът с такава продължителност, която съобразно естеството на договора и на неизпълнените задължения по него позволява на неизправната страна да предприеме налагащите се необходими мерки и да започне да изпълнява в бъдеще своите задължения, така че договорът като цяло да бъде реално и напълно изпълнен. Определянето на този срок трябва да съдържа и предупреждението, че ако неизправната страна не направи необходимото за изпълнението на задълженията си, след неговото изтичане договорът ще бъде прекратен. Съдържанието и броят на тези основания се установяват в договора; Обективни причини, които лежат в едната или в другата страна, като например: закриване на производството, за което се е обучавал Р/С, заболяване на Р/С и т.н. Ако такива основания на са предвидени, остава да важи само правото на прекратяване на договора от изправната страна при виновно неизпълнение на договора от неизправната страна.
на ТПО между РД и лицето, което е обучено и придобило нови професионални знания и умения или нова професия или пък доведат до изменения в съществуващите между страните трудови ПО. Тук говорим за всички видове договори за професионална квалификация !
Трудовата дисциплина (ТД) е самостоятелен институт на трудовото право. Тя е и основен институт на трудовото право, защото урежда съществени П и З на страните по ТПО. О. Дисциплина – родово понятие, отношение при което едната страна нарежда, а другата изпълнява нарежданията. Правната уредба на ТДис се съдържа в КТ – гл.IX, чл.181-199; Общите правила за вътрешния трудов ред в предприятията от 1987г. (ДВ, бр.11, 1987г.) – те съдържат общи правила за ТДис и дисциплинарната отговорност (ДО) на всички Р/С. Източник на ТДис е и Правилникът за вътрешния трудов ред, там където такива правилници съгласно чл.181 са издадени от РД.
смисъл:
Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|