Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| - понятие, правна х-ка, общи предпоставки, видове
Понятие и видове ИО на Р/С : ИО на Р/С получи самостоятелна законова уредба с КТ от 1951г. Действащата правна уредба се съдържа в чл.203-212. Тя е законова и изчерпва цялата трудовоправна уредба на ИО на Р/С. За нея не е предвидено издаването на подзаконови нормативни актове. ИО на Р/С се характеризира с няколко основни общи черти: Тя е отговорност на Р/С като страна по ТПО. Прилага се само за Р/С, а не и за други лица и други ПО; Тя е отговорност за причинени вреди от Р/С на РД при и по повод изпълнение на неговите трудови задължения; Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на Р/С да пази имуществото на работодателя, с което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа – чл.126, т.8. То възниква с учредяването на ТПО и съществува, докато ТПО съществува. Част е от законовото съдържание на ТПО.
вреди и тяхното възстановяване – чл.212 “за неуредени в тази глава въпроси … по ИО на Р/С към работодателя се прилага гражданският закон”. Има се предвид ЗЗД. ИО се кумулира с всички други видове юрид.отговорности: ДО, АНО и НО (чл.203, ал.3). За това е необходимо деянието, с което е причинена вредата на работодателя, да има наред с гражданско правонарушение още и друг характер – на ДНар, АНар или престъпление. ИО на Р/С е вид гражд.отговорност, тя винаги е договорна, защото произтича от ТПО, а не е деликтна отговорсост! Субекти на задължението за обезвреда е самия Р/С причинил вредата. Отговорността е само лична. РД тук е страна, която търси обезвреда. Окнованието за обезвреда е ЮФ – вредоносно нарушение на труд.задължения. ФС на ИО се състои от :
(а не пропусната полза) + причинна връзка м/у действието и вредата; Субективна страна – наличие на вина. ВИДОВЕ ИО : Основното деление на ИО на Р/С, което има практически важно значение, е с оглед на размера на отговорността, която понася Р/С, съпоставена с размера на причинената вреда. В зависимост от този критерий ИО на Р/С се дели на два основни вида: Ограничена и Пълна. Ограничена ИО – когато Р/С отговаря имуществено в по-малък размер от размера на причинената от него вреда. В тези случаи неговата отговорност се ограничава до определен в закона размер. Този вид ИО е основният, най-често прилаганият и специфичният за ТП вид ИО на Р/С. Пълна ИО – имаме когато Р/С дължи пълно възстановяване на причинените от него вреди на работодателя. Р/С отговаря имуществено в пълен размер на причинената вреда на работодателя в определени случаи, посочени изрично в закон (чл.203, ал.2). Те са: а) Умишлено причиняване на вредата – когато Р/С е искал и съзнателно се е стремял към увреждането на имуществото на работодателя; б) Причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление. В тези случаи вредата, причинена на работодателя е елемент от извършено престъпление;
трудовите задължения – това са случаите, при които Р/С причинява вреда на работодателя вън от трудовите му задължения; не при и по повод на работата, която му е възложена. Деликтната отговорност се урежда от гражданския закон (чл.203, ал.2). Това е ЗЗД и неговите правила относно непозволеното увреждане – чл.45-54. Вредите, които се възстановяват при деликтната отговорност на Р/С по чл.203, ал.2, са определени в чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Техният обем е поначало по-голям от обема на вредите, които подлежат на възстановяване при договорната отговорност. Тези вреди включват: а) имуществени вреди, причинени на работодателя. Това са всички преки и непосредствени вреди, породени от неправомерното поведение на Р/С; б) неимуществени вреди. Деликтната отговорност на Р/С за вреди, причинени на работодателя, се осъществява по съдебен ред – чл.211, изр.1. А това е редът на осъдителното исково производство по чл.79-255 ГПК. 39
– понятие, предпоставки, размер Материалноправната уредба на тази отговорност се съдържа в КТ: чл.203(1,3) и чл.204-209. ОИО е призвана да изпълнява важни обществени функции:
възстанови причинените вреди на увреденото лице, като върне е неговия патримониум излязлото от него в резултат на повреждане, разпиляване и др. под. имущество. б) Социално закрилна функция. Тя е специфична за ОИО. Тъй като за наемния Р/С трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и единственият източник на средства за неговата и на семейството му издръжка, законодателят установява определени рамки и ограничения за тази отговорност, за да запази трудовото възнаграждение на Р/С.
е: договорна или деликтна е тази отговорност. Преобладава становището за договорния характер на ОИО.
по съществуващото между него и работодателя ТПО. Това негово задължение е формулирано в чл.126,т.8 “да пази грижливо имуществото на работодателя, което му е поверено…”. Неизпълнението на това задължение е дисциплинарно нарушение, което е изрично посочено в примерното изброяване на дисциплинарните нарушения в чл.187, т.9; Виновно неизпълнение – неизпълнението на трудови задължения за опазване на имуществото на работодателя трябва да бъде извършено виновно. Особеното е, че не всяка форма на вината, а само НЕБРЕЖНОСТ, която е релевантна. Небрежното изпълнение означава неизпълнение на задължението, което се дължи на немарливост, невнимание и т.н. обхваща се както съзнаваната, така и несъзнаваната форма на небрежността. Това е така, защото ако имаме умисъл при вината, то отговорността няма да е ограничена, а само пълна – и ще се реализира еденствено по ЗЗД, на основание чл.203, ал.2 от КТ!
моралните вреди. Това са вреди, които намаляват имуществото на работодателя. Но не всички имуществени вреди, а само претърпените загуби от работодателя са тези, за които Р/С отговаря имуществено. Претърпяната загуба се състои в намаляване на наличното, на съществуващото имущество на работодателя. В подлежащите на възстановяване имуществени вреди не се включват пропуснатите ползи! Това разпорежда изрично чл. 205, ал.1. От обхвата на вредите, за които Р/С отговаря имуществено, са изключени и вредите, резултат на нормален производствено-стопански риск (чл.204). Той включва три съставни елемента: наличието на риск; производствено-стопански характер на риска; производствено-стопанският риск трябва да бъде нормален, а нормален е обичайният за дадена производствено-стопанска дейност риск, който неизменно съпътства осъществяването й. 4. Наличието на причинна връзка м/у неизпълнение на трудовото задължение (да пази имуществото на РД) и вредата. ОБЕМ на ОИО. Най-вече в обема на отговорността проличава нейният характер на ограничена отговорност. Тази квалификация е легално установена – чл.210. Обемът на ИО е въпрос за размера на вредите, за които Р/С отговаря и за които дължи обезвреда. Обемът на ОИО е диференциран по категории Р/С:
пълния обем на причинената вреда, когато тя е до размера на уговореното едномесечно ТВ;
на ръководителите, макар и ограничена, е завишена в сравнение с отговорността на Р/С. Те отговарят в размера на причинената от тях вреда при или по повод на упражняване на ръководните им функции. Размерът на отговорността на ръководителя е до размера на причинената от него вреда при упражняване на ръководните му функции, когато вредата е до трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Оправданието за увеличаване на размера на ОИО на ръководителите е в повишените изисквания за заемане на ръководни длъжности и за тяхното упражняване по начин, който не причинява вреди на РД; ИО на отчетниците (чл.207). Субекти на отговорността са отчетниците. Това са Р/С по смисъла на КТ, които имат специфично трудово задължение и трудова функция. Нейното съдържание е легално определено в чл.207: събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални ценности. КТ изисква това трудово задължение да бъде “възложено” на Р/С. Изпълнението на това задължения може да бъде както временно, така и постоянно. Обемът на отчетническата ИО е поначало по-голям и отговорността по-строга, отколкото е ИО на обикновените Р/С. Той е диференциран в зависимост от характера на причинената вреда:
изпълнението на трудови задължения да събира, съхранява, разходва и отчита паричните или материални ценности, отговорността е в размера на вредата, но не-повече от трикратния размер на уговореното месечно ТВ – чл.207, ал.1;
може да бъде установен. Тя се изразява в недоимък в касата, в склада и т.н. Отговорността за липса е в пълен размер на липсата.
отговорност. Всъщност това не е самостоятелен вид ИО на Р/С, а само способ за разпределение на пълната имуществена отчетническа отговорност за липси, причинени от неколцина. При бригадната отговорност целият размер на вредата във формата на липса се разпределя между Р/С, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Предпоставки: а) Невъзможност да се разграничи личният принос на отделните Р/С за настъпването на липсата; б) Наличие на писмени договори с работодателя – с него Р/С поемат задължение, че при липса ще отговарят в пълния й размер по правилата на бригадната отговорност.
причинена от един Р/С, той е материално отговорният за възстановяването й. Това е първата група от случаи.
Тогава отговорността се разпределя между тях. Тези въпроси са уредени в чл.208. Прилагат се два способа за разпределяне на отговорността в зависимост от вида на отговорността : Когато отговорността е ограничена, всеки от причинителите й отговаря съобразно личното си участие в причиняването й. Това означава, че трябва да бъдат установени “степента” и “делът” на съпричиняване. Този въпрос е фактически и се решава от работодателя или в рамките на производството за реализиране на отговорността. Ако това не може да бъде установено, отговорността се поделя и понася от всички причинили я Р/С – пропорционално на уговореното им месечно ТВ. Ограничението все пак е: сборът на дължимите обезщетения не може да надхвърли размера на вредите, за да не се допусне обогатяване на работодателя;
Това означава, че РД може да поиска от всеки от имуществено отговорните Р/С възстановяването на вредата в пълния й размер, след което Р/С, който е платил обезщетението, да иска от останалите солидарни съдлъжници разпределение на отговорността. Прилагат правилата на чл.121-127 ЗЗД.
на отчетниците – различен от него. ДОБРОВОЛНО ПЛАЩАНЕ : Основният способ за реализиране на ОИО на Р/С и на ръководителите (чл.206, ал.1-2) е доброволно плащане. То е уредено в закона производство и обхваща няколко основни момента:
или по повод изпълнението на негови трудови задължения върху имуществото на работодателя – както основанието, така и размера на увреждането – чл.210, ал.1; Издаване на писмена заповед от ръководителя на предприятието, респективно от по-горестоящия орган, за осъществяване на отговорността. Тази заповед трябва да се издаде в 1-месечен срок от откриване на вредата, а ако вредата се изразява в плащане от работодателя на определена сума на ТЛ заради причинена от Р/С вреда – от деня на това плащане, но не по-късно от 1 година от причиняване на вредата, респективно от деня на плащането на третото лице. Когато вредата е причинена от ръководител, заповедта трябва да бъде издадена в 3-месечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Като 1-месечният, респективно 3-месечният срок, се включва в 1-годишния, съответно 5-годишния срок.
трудовото възнаграждение на Р/С, за да се осъществи неговата ОИО. По правната си природа тази заповед представлява едностранно волеизявление на работодателя по ТПО, с което се извършва прихващане между вземанията на две лица, които си дължат взаимно пари. Заповедта за удръжки определя: основанието и размера на ОИО на Р/С; нарежда да се извършват удръжки от ТВ на Р/С в размера на вредата, за да се извърши прихващането между двете насрещни вземания в пари; нарежда касиера-платец да направи удръжките. Неоспорване на заповедта за удръжки. Това той може да направи както изрично, така и мълчаливо. Неоспорването трябва да бъде сторено в 1-месечен срок от връчване на Р/С на писмената заповед за удръжки. Това време е предоставено, за да даде възможност на Р/С да се запознае със заповедта за удръжки, с основанието и размера на отговорността и да прецени дали да я оспори или не; Събиране на вземането на работодателя от касиера-платец на предприятието. Производството по доброволното плащане по правната си природа е рекламационно. Без неговото осъществяване РД не може да предяви вземането си пред съдебните органи за реализиране на отговорността, нито пък да събере претендираното от него вземане, без да следва този ред. То е абсолютна процесуална предпоставка за съдебното разглеждане на отговорността на Р/С по искане на работодателя. ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО : Вторият способ за осъществяване на ОИО на Р/С е общото съдебно производство по чл.79-255 ГПК. То се прилага, когато производството по доброволното плащане, предприето от работодателя, се е натъкнало на възражението на Р/С. Пътят към него се открива, когато Р/С в 1-месечен срок от връчване на заповедта за удръжки я оспори – чл.210, ал.3. Оспорването може да обхваща както основанието, така и размера на отговорността, или и на двете заедно.
възрази срещу заповедта за удръжки. Това негово възражение е пресичащо изпълнението на заповедта за удръжки и за извършване на прихващането, т.к. липсва съгласието на другата страна за това. Изправен пред възражението на Р/С, РД има две възможности: Едната е да приеме възражението на Р/С за основателно и производството по реализирането на отговорността да се прекрати; Втората възможност е да не го приеме и тогава може да предяви иск срещу Р/С пред съда. Искът е осъдителен и с него се предявява претенцията на работодателя срещу Р/С, която произтича от увреждането. Работодателят следва да предяви иска в 1-месечен срок от получаване на възражението на Р/С – чл.358, ал.1, т.1. Този кратък срок е предвиден, за да се постигне по-бързо решаване на спора и внасяне на яснота по него. В този спор работодателят е ищец, а Р/С – ответник.
представлява престъпление, или не при или по повод изпълнението на трудовите задължения на Р/С, отговорността се осъществява по общия исков ред по чл.79-255 ГПК.; Когато отговорността е за вреди от липси, които са констатирани с акт за начет, отговорността се реализира по особеното осъдително исково производство по чл.299-302 ГПК;
престъпление (чл.203, ал.2), отговорността се реализира чрез гражданския иск в наказателния процес.
се издава изпълнителен лист и вземането се събира от съдия-изпълнител по реда на ГПК.
причинил при изпълнение на задълженията си по ТПО. Според характера на неизпълненото задължение, предпоставките, при наличието на които възниква и обема й, ИО на РД по ТПО се дели на : ИО при смърт или увреждане на здравето на Р/С; ИО за нарушаване на трудовите права на Р/С по ТПО. Общото между тези две групи от случаи е : Субект на отговорността е все РД като страна по ТПО; Отговорността на РД възниква към Р/С, с който е в ТПО Основанието, от което възниква ИО на работодателя, е неизпълнено задължение към Р/С. ИО на РД при СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО на Р/С : Тази отговорност на работодателя е уредена в чл.200-202. По правната си същност обаче това не е ИО в традиционния смисъл на това понятие, защото вината на работодателя, която е съществен елемент на ИО, не е необходима предпоставка при възникването на отговорността по чл.200 (арг.чл.200,ал.1-2). При ИО сме изправени пред предвиденото в закона възстановяване на вреди, породени от настъпването на два социални професионални риска – ТЗ или ПБ. Особеното тук е, че обезвредата се отнася само за вреди над тези, които обезщетява осигурителният орган по ОПО между него и осигуреното лице – Р/С. Смисълът е чрез обезвредата по чл.200 пострадалият Р/С да получи по-пълно възстановяване на претърпените от него вреди в резултат на професионалните рискове: трудова злополука и професионално заболяване. Обезвредата по КТ е последица от неизпълнението от работодателя на неговото основно задължение да осигури на Р/С здравословни и безопасни условия на труд като част от обобщаващото му задължение да осигури на Р/С нормални условия за изпълнение на работата по ТПО, за което се е уговорил. Чл.212 предвижда, че за “неуредените въпроси по ИО на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на Р/С … се прилага гражданският закон”. Приложимият граждански закон за ИО на работодателят е законът, който установява деликтната гражданска отговорност по чл.45-54 ЗЗД.
увреждане на здравето на Р/С. Основанието за отговорността е увреждането на Р/С като ФЛ. Това означава увреждане на неговия физически и/или психически интегритет. Посегателството върху него тук засяга физическото съществуване Р/С, а не неговите имуществени права. То се изразява в смъртта на Р/С или в намаляване на неговата работоспособност, от което той търпи имуществени вреди, пропуска имуществени ползи и понася морални вреди, изразяващи се в страдания, болки и др. Имуществената вреда се изразява в липсата изцяло на ТВ, което Р/С е получавал преди увреждането, или в получаването на по-малки по размер плащания, които го заместват – най-често обезщетения от общественото осигуряване – при ВН или пенсия – при трайна неработоспособност. В последния случай увреждането се изразява в разликата между възнаграждението, което Р/С е получавал преди увреждането, и различните видове обезщетения, получени от общественото осигуряване вместо ТВ;
вреди като основание за разглежданата отговорност на работодателя, се изразява в смъртта на Р/С или в накърняване на неговата работоспособност: Смъртта слага край на физическото съществуване на Р/С и следователно край на всякакъв трудов доход от прилагането на работната му сила. Увреждането, което тя причинява, е на лицето, което е починало, защото то е престанало да съществува. Но последиците от това се поемат от живите негови близки – неговите наследници. Това са лицата предвидени в КСО. Вредите, които те търпят от причинената смърт на Р/С, са от двояко естество: имуществени и морални. Имуществените вреди се изразяват в загубата на средства за издръжка, които тези лица са получавали от трудовото възнаграждение на починалия Р/С. Моралните вреди се изразяват в преживяната мъка, страдания и т.н. по загубата на техния починал близък;
вредите се понасят пряко и непосредствено от Р/С. Те засягат неговото здраве. То е увредено. Увреждането му се изразява в пълна или частична, временна или трайна липса на физически и/или психически сили за работа. Това е и същността на неработоспособността.
състоят в разликата между причинените вреди и обезщетението, което пострадалият Р/С е получил от общественото осигуряване. Имуществените вреди са пропуснати ползи за пострадалия Р/С. Но те могат да обхванат и претърпените от него загуби в резултат на увреждането: за лекарства, протези и др.под. разходи за лечение, включително и след навършване на пенсионна възраст.
обезщетяване от общественото осигуряване, тяхната обезвреда се дължи изцяло и само на РД в рамките на неговата имуществена отговорност при смърт или увреждане на здравето на Р/С по чл.200 и съгласно общото правило по чл.52 ЗЗД и се определят от съда по справедливост.
имуществени вреди и полученото обезщетение от ДОО за временна и/или трайна неработоспособност;
неговите наследници. ОСНОВАНИЕТО за ИО - неизпълнение на неговото основно задължение по ТПО. Най-общо то е формулирано в чл.127,ал.1,т.3 като задължение за създаване на нормални условия за изпълнение на възложената работа за Р/С, като му Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|