Предмет на обекта психология

ТЕМА: Предмет на обекта психология

ДИСЦИПЛИНА: Психология

ИЗГОТВИЛ: Мариана Янкова

СПЕЦИАЛНОСТ: Българска филология,

трети курс, но. 0636007

Благоевград Проверил:

20.04.11 гл. ас. д-р М. Мутафова

1. 
   Предмет и обект на науката.
   

Наличието на специфичен предмет за изучаване е необходимо условие за обособяване на всяка наука. Реално предметът на една наука е ноктинуум от добре установени факти и хипотези от разнообразно естество и се обособява в теоретични и емпирични слоеве. За ученият предметът на науката, която изследва е съвкупност от проблеми, предстоящи за решаване.

Преживявания- кръг от скровени субективни феномени за човека. Усещат се и се възприемат явления и предмети, разположени в един външен, обективен свят, но те усещанията и възприятията са образите на тези предмети и явления, а не самите те в реалността.

При изграждането на общопсихологически възгледи се използват широки аналогии: подобна субективна реалност, която психологът наблюдава в себе си, е присъща на хората и на другите живи и неживи същества. В наше време предметът на психологията като наука а онази част от сферата на психичното, която е достъпна и значима за изследване. Частта може да се нарече „психологическо“, заемащо част от сферата на „психичното“. Като предмет на психологията са психичните феномени при човека и животните.


2.1 Житейска психология- житейските понятия се дифенират, но запазват своето качество при възрастните, образувайки този вид психологизъм.

Житейската психология е ядро на здравия смисъл, но той си има за обикновените хора „теория“ за мястото на психичните явления в цялостния жизнен свят на човека. Но наред с дълбоките прозрения, има и големи заблуди. Визши образци на житейска психология могат да се открият в художествената литература като Достоевски, Мопасан, Ст. Цвайг. Те освен велики писатели са били и познавачи на душевните типове на времето, в което са творили.

Философски теории за душата са развили Платон, Монтен, Аристотел, Спиноза, У. Джеймс, Лок и др. философи. Като познанието на психичните феномени е било и остава съставна част от философските системи и така се образува философската психология. Понятийния апарат е много по- нюансиран, отколкото този на житейската, като е систематизиран и се измерват закономерности на психиката в широк обсег. Подходът е аналитико-умозрителен и душевните явления се вписват в общата архетоника на битието. Приемствеността на интелектуалните постивения е слаба, като че ли всеки философски психолог започва отначало и предимно полемизира с предшественици. В нашия век представители на тази психология са Л. Витгенщейн, М. Мерло- Понти, С.Л.Рубинщейн.

В частнонаучната психология се предполага, че мислите и чувствата на хората са толкова реални, колкото са останалите събития във Вселената и могат да се изучават като естествени събития. Тази психология се разработва в стила, в който е приет в народните науки. И постепенно, посредством понятия, теории или концепти, се натрупва масив от факти. Но в нея пък мове да се открие тенденция към натрупване на разултати. Видни психолози- Р.Кетъл, Ж.Пиаже,Торндайк, В.Вундт, Е.Титченер.

До тук изброените са три вида психологии с три различни вида интелектуално-духовни традиции- житейска, философска и частно-науна. Трябва да се определи дадено изследване в коя от тези три традиции е, но понякога се оказва, че може да е смесен вид. Например философско-психологично, донякъде частно-научно, житейско-философско.

Трите значения на термина „психология“ не са редоположени: „психологията като частна наука“ е главният смисъл, в който се има предвид психологията.

Подготвителният период на частно-научната психилогия продълвил около половин век и завършил през 70- те години на 20 век. За условно ровденна година на прихологията като частна наука се приема 1879. тогава немския философ Вилхелм Вунт основал първата психологическа лаборатория в Лайпцигския университет. Както казахме тази година е условна, но пък символизира завършването на подготвителния етап на частно-научната психология. Вунт използвал откритите до тогава и натрупани мновество психофизиологически и сензоперцептивни факти и закономерности, които са свързани с вътрешния свят на човека. И така успял да разкрие лаборатория с материална база и щатен персонал, а това означава, че психологията получина академично и социално признание. Като постепенно влиза в университетското преподаване и за нея се отделят ресурси. А в множество европейски и американски университета се появили множество лаборатории и лекционни курсове. Много от частно-научните изследователи защитили десертации през Вунт като разпространили стила му на мислене и научно изследване.

Психологическите явления могат да се обяснят с термините на свойствата и отношенията на външни реалности, несвързани с тялото на носителя на психиката. Тази първа част на психичните явления се нарича „сценическа“ представеност на свойствата на обектите на психиката в състояния на нейния носител. Оказа се, че тези явления са „скроени“ по образците на външния свят.

Втората специфична черта е обратна донякъде на първата: вътрешна динамика на физиологичните процеси, реализиращи психични функции, остава скрита за субекта. Напр., ако опипваме топка със завързани очи, опипващите ни движения остават извън осезателния образ на топката.

Третата специфична черта се състои в това, че за разлика от физиологичните процеси, те са „трагически невидими“ за външния наблюдател.

Четвъртата специфична черта се състои в това, че при нормалното им протичане психичните феномени се преживяват като свободна активност, която не произтича пряко нито от физиологията на организма, нито пък от физическото и социално устройство на света на субекта.

Четирите черти, който бяха систематично представени, могат да обяснят изключителните трудности, пред които се изправя психологическо познание, противоречивите, дори изключващи се подходи към психическата реалност и бавния прогрес в психологията.

Психологията не попада нито в групата науки за духа, нито в природните науки, нито изцяло в обществените науки, макар че частично припокрива всяка от тези три групи.

Вътрешно психологията се диференцира на „психологически“ науки, „дисциплини“ или „клонове“- физиологическа психология, социална психология, спортна, зоопсихология и т.н.

6. 
   Практическо значение на съвременната психология.
   

В САЩ работят пловин милион дипломирани психолози,а една десета от тях членуват в Американската психологическа организация, с което заявяват, че са професионални психолози. Като там се издават над 50 научни психологически издания.