Тема 12 Пътища за модернизация

Тема 12

Пътища за модернизация

Обобщавайки опита на различните държави, много политолози подържат идеята за необходимост от определена последователност и съблюдаване на известни правила при осъществяването на реформите. Много разпространена е концепцията за приоритет на икономическите реформи. Тя изисква:

1. 
   Индустриализация – Модернизацията изисква определени промени, които извеждат индустрията като водещ отрасъл. Тук акцента се поставя не в/у броя на самите предприятия и създаването на нови такива, а в технологичното обновление на съществуващите. Създаването на High-Tech паркове е практика, която е щирокоразпространена в развитите страни, а у нас предстои да навлезе тепърва. От тези паркове технологиите се насочват към други предприятия и отрасли. Индустриализацията, в буквалния смисъл на думата, е задача на страните от IV-я свят.
   
2. 
   Модернизацията трябва да стартира с реформи в селското стопанство. За нас този проблам е по-актуален отколкото самата индустриализация, тъй като селското стопанство от колхозен тип, трябва да се преустрои на частна пазарна основа. При тази трансформация се получи най-значителен срив, защото тук бе възприета идеята за ликвидация. Проблемът е бързо довършване на аграрната реформа и свързване на стопанства от фермерски тип, за това той може да бъде решен само с помощта на държавата.
   
3. 
   Главна роля при модернизацията играе интензивната помощ от чужбина. Много актуален проблем за нас след последния ни срив – помощта от вън, се явява NB фактор за постигане на позитивни резултати от реформите.
   

Във малко по разгърнат вид, тези проблеми са представени в дискусията на двете главни идейни течения – либералното и консервативното.

Според Робът Дал, в движението към модернизация най-важна роля играе средната класа, т.е.образованите, икономически стабилни и политичеки активни гр. Икономическата стабилност ги прави самостоятелни. Това придава стабилност на цялата ПС. Средната класа е в основата на П, на културното израстване на нацията и естествено извежда страната на равнище, от което трансформацията е осъществима, защото П активното население в лицето на средната класа способства за създаване на П ситуация, при която гр. са реален субект на властта. Te, чрез своите организации, създават форма на граждански контрол над властта. В рамките на тази идея, Дал разработва концепцията за “полиархия”. Според него тя може да осигури граждански контрол над властта и истинско съревнование м/у П елити. Дал посочва няколко условия, влияещи на движението към “полиархия”(модерна ПС):

1. 
   Последователност при осъществяване на реформите(Къде сме ние!...)
   
2. 
   Установяване на силна изпълнителна власт – тя трябва да осигури обществена стабилност, която е необходимост при осъществяване на трудните преобразувания.
   
3. 
   Достигане на определено равнище на СИ развитие, позволяващо реформите да се осъществят успешно.
   
4. 
   Остановяване на определени отношения, граници за противоречието “равенство - неравество”, което на практика оживява като сблъсък м/у богати и бедни, защото в процеса на трансформация се създават условия за бърза и много дълбока диференциация. За обществото в преход такова развитие е опасно, защото демотивира хората и ги настройва с/у самите реформи
   
5. 
   Наличие на ефективна външна помощ, която обаче да бъде строго контролирана
   
6. 
   П лидери, които осъществяват трансформацията да бъдат с Д убеждения, т.е. да възприемат идеята, че “лидера повече дава на обществото, отколкото взима от последното”.
   

Идеите, които ни предлагат консерваторите не бива да създават впечатление, че те се привърженици на диктатурата. Реда и стабилността са разглеждани в тясна връзка с принципиалното различие м/у Ик. и П, като осносни сфери на обществения живот. Стабилност в П план означава ред и стабилна власт, а показател за стабилна икономика е нейното прогресивно движение. Освен това историческия опит доказва, че авторитарните режими се “износват” много бързо, а лидерите им най-често са мутирали в раирани зооекспонати(визира се клетката).

Тема 13

Място на политологичните теории в процеса на модернизация
Като изключим очевидното разминаване м/у теорията за трансформация на обществото и практиката, определено може да се защити идеята, че научните постижения играят много важна роля, въоръжават хората с много знания и са добре предпоставка за формиране на работеща програма в условията на реформите. Многочислените изследвания в тази посока потвърждават извода за универсалната значимост на научните теории и на обоснованите от тях критерии. С особенна стойност са теориите за модернизация в условията на т.нар. глобализация, т.е. в движението на света към хомогенност – И, СП, та дори и културна. Информационната революция, INTERNET халтурата и други съвременни явления са тенденции, които показват явно движение в тази посока. Извода е, че модернизацията няма разумна алтернатива. Ако цивилизованите държави разглеждат модернизацията като обективан, непредотвратим процес, те трябва в максимална степен да съдействат за осъществяване на модернизацията на страните от III-я свят. Това означава, че в тези страни много бързо трябва да се извършат реформи и те да стъпят в/у стоково-паричните регулатори. Да отговорят на предизвикателството наречено висок образователен ценз, развита съвременна наука, която е предпоставка за достигане на висок технологичен уровен. Това са основни неща, положително свързани с П плуралистична система. Разбира се, не се изключват противоречията м/у универсалния критерий за модернизация и моделите на конкретна реализация в отделните страни. Това противоречие остава в по-силно или по-слабо изразена форма.

Допълнителен проблем за страните в процес на трансформация е противоречието за равенство м/у гражданите , техните равни права и съществуващите значителни различия в имуществен план. Това е голямата тема за имуществената диференциация. Тя трябва да бъде вкарана в определени рамки, защото инъче се превръща в много висока бариера при практическо осъществяване на прехода. Не разрешават проблема твърдения като това, че “всичко е в реда на закона”. Такава пропаганда не дава резултат. Резултат има когато управляващият елит поеме своята част от тежеста на прехода. И това теорията на модернизма отстоява и доказва със своите научни аргументи. Особено важна за страните в преход е тяхната ориентация към консенсусна П. Това значи национално съгласие по най-важните за държавата въпроси. Съществуват три консенсуса:

1. 
   По историческото минало – трябва да се сложи точка на конфронтацията на миналото на обществото.
   
2. 
   По основните решения, които ще определят И и П рамка на развитието във външен и вътрешен план(Европа, НАТО и пр.). за целта е необходомо национално съгласие.
   
3. 
   Консенсус – отнася се до правилата на играта, в смисъл, по всички основни въпроси, които касаят техниките на реформата, особено приватизацията. Трябва да съществуват ясни правила, прозрачност и съгласие на гражданите. Ако в обществото се достигне до такова съгласие това означава, че силно нарастват неговите възможности, разширяват се пътищата на властта, да мобилизира и обедини човешкия и материален ресурс и да се върви към трансформация.
   

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: