Развитие и модернизация на П с-ми

Развитие и модернизация на П с-ми

Понятието “политическа система”(ПС) е с много богато съдържание. Употребява се в широк смисъл, когато визира с-ма от д-ви с еднакво П устройство. ПС е и устройството на една държава, т.е.системата от П партии, държавни институции, синдикати, П и гр. обединения и пр. ПС е и едно отделно П образувание.

Що е суборгинация ,а? – строга последователност и подчинение на висшите на нисшите инстанции.

ПС са динамични образувания, т.е.те са в постоянно движение и развитие. Всяка ПС се променя във всеки момент в зависимост от състоянието и потребностите на управленските и структури. Развитието се отличава и със силна зависимост от степента на интегрираност на гр. в отношенията с д-вата, т.е. в каква степен гр.възприемат държавната П, до колко я подкрепят и считат, че тази П отговаря на техните интереси, и обратно – ако те считат, че П на д-вата е в противоречие с интересите им, те по един или друг начин се противопоставят(държат се враждебно). Степента на подръжка или враждебност се определя от насоките на развитие на П процес, т.е.промените които управляващите се опитват да прокарат в ПС. Ако тези промени се преценяват от гр.като противоречащи на техните интереси, степента на враждебност бързо нараства. Това означава, че предприетите мерки са в погрешна посока. Именно подкрепата за ПС, състоянието на стукторите и, е критерий за степен на развитост на една ПС.

Според привържениците на либералната идея, критерий за развитост на ПС е степента на защитеност на основните човешки права, възможността на гр. да упражняват контрол над държавата, да е осигурена свобода и плурализъм във всички сфери на социалния живот.

За консерваторите, акцентът пада в/у моралните стимули на П поведение и, NB, постигане на приемственост с доказалите своите достойнства предходни форми на управление.

Възгледите на СД течение по този въпрос, са по-близки до тези на либералите, като ударението се поставя в/у задачата на д-вата и нейните органи да гарантират един минимален социален статус, за да се осигури човешкото състещетвуване на всички гр. Става ясно, че критерий на зрялост на една ПС тук е степента на развитост на социалната държава.

При ляворадикалната доктрина, ПС се разглежда като средство за революционно преобразуване на целия обществен живот. Собсвеността от частна става обществена, а властта е в ръцате на класата – хегемон.(Според доц. Рашков), това са утопични идеи и опита за тяхната реализация доказва цялата им абсурдност.

Темата за П развитие и модернизация е най-актуална за страни в преход. Най-важният проблем тук е възможността в процес на преобразуване, свързани с неизбежна плурализация на обществения живот, да се стигне до дестабилизация, до разочарование на хората, последвано от реална опастност да се установи някаква форма на диктатура(авторитарен режим).

Теоретичното решение на проблема “опастност от диктатура” е дадено в трудовете на Макс, Вебер и на Толкът Парсън. Те са авторите положили основите на идеята за социализация на развитието. Двамата политолози разглеждат всички модификации в ПС в рамките на общия преход от традиционно към модерно общество. Модерното общество показва тенденциите на бъдещо развитие. Движението от традиционно към модерно общество предполага дълбоки промени, излизане от един исторически етап и навлизане в нов. Традиционното общество е аграрно, основано на простото възпризводство. То е затворено, със закрита социална структура, ниско социално равнище на производство, нисък годишен доход на хората. Прехода от традиционно към модерно общество се осъществява в определена последователност и във вътрешни, присъщи на този преход особености. Има два типа промени в системите:

1. 
   Чрез I-та се нарушават съществуващите елементи на системата. Нарушава се равновесието в системата. Появяват се много ново структури, а други, които са съществували преди промяната, изчезват. Сменят се правителства, лидери, дори институции. Но тази промяна не разрушава съществуващата система като цяло. Начините на прилагане на властта в ПС се запазват.
   
2. 
   Втория тип са реформи, които засягат носещите елементи, т.е. трасформиране на базовите институции в д-вата и обществото. Това се дълбоки промени, засягащи същността на ПС. Страните от бившия соц.лагер се ориентират към такъв тип промяна, а това означава че протича процес на трансформация от традиционна към модерна система. Какви услосия трябва да спазят? Какви изисквания предлага П теория при движение от традиционно към модерно общество?
   

Тема 11

Типове модернизация на ПС

Движението от изостаналост към съвремено структуриране на държавата е характерно за държави от II-я и III-я свят. В исторически план останалите д-ви отдавна са осъществили този преход. Единствено натрупания от тях опит, служи като база за създаване на теорията на прехода. Пак в исторически план, корените на тази теория са в класическия либерализъм, както и в теорията на Вебер и Парсън. Тези теории са широко разпространени и са от голямо значение, защото простои очевидно дълъг процес на трансформация, засягаща мнозинството от страните членки в ООН.

Независимо от различията в подходите при анализа на П процеси, всички теории и описани модели се основават на извода за неравномерността на общественото развитие. За наличието на д-ви, които са изостанали и на които им предстои да се трансформират. Според Бжежински, “модернизацията е необратим процес”. Това означава, че само понятие “трансформация” е пряко свързано с движението към модерно общество, т.е.това е процес на модернизация. Самите теории предлагат критерии за степен на развитост, за равнище, за наличие или липса на качество на модерното общество. Например, ако РБ има притенции за някаква степен на модернизация, трябва да се посочат онези характерни черти, които отговарят на формулираните критерии. Тъй като цяла група страни са модерни, структурите които същесвуват при тях и организацията на обществения им живот се превръщат в критерии, или казано с други думи – РБ трябва да придобие черти, присъщи на САЩ. Така в теорията се ражда идеята за двата типа трансформация:

1. 
   Спонтанна трансформация – този тип се отнася за страните, които вече са я осъществили. Това се е извършило на собствена основа, т.е. те не са копирали структури и опит от други д-ви. Това значи, че структурите, включително и тези на ПС, се съобразени с националните особености на тези страни, със спецификата на генотипа.
   
2. 
   Отразена модернизация – тя е характерна за страните, които сега осъществяват поцеса преход, като заимасват отдавна съществуващите структури в страните от ОИСР, т.е. те извършват избирателно превнасяне. В литературата като модел за успешна спонтанна модернизация се посочва САЩ и като лидер на западния свят техния модел се превръща в универсален. По този повод, някои автори използват термина “уестърнизация”. Конкретно в сверата на П, това означава възприемане на W плуралистичен модел и “отвореното” общество. Самите наши партньори от W ни подсказват това решение. Типичен пример в това отношение е Джефри Сакс.
   

Опита натрупан през последното десетиление в източноевропейските страни и USSR показва, че модернизацията на може и не бива да се разглежда като копиране на W модел. Ралф Дарендорф казва, че “модернизацията, т.е. новите структури в обществото, трябва да са съобразени с националната специфика – особености, традиции и пр., на всяка отделна страна.”

(03.10.2000г.) Идеите които бяха лансирани за източноевропейските страни предлагат един вариант на линейно движение. Такова движение е трурно осъществимо в една сложна и динамична социална среда. Ето защо практическата реализация може да създаде впечатланието, че идеите са неработещи и че концепцията като цяло е контрапродуктивна. При това не само практиката в източноивропейските страни, но преди това в страни като Пакистан, Колумбия, Никарагуа, Нигерия – държави в които опитите за модернизация пропаднаха, вместо организиран, целенасочен процес, се стигна до съзнателно предизвикан хаос и потресаващи размери на корупция.

Теоретично основната причина за наличието на негативни влияния, за сривове в развитието на отделни страни, е в липсата на предпоставки, на минимална готовност на тези страни за такъв тип промени. Дълго време обаче, идеята за отразена модернизация не се подлага на съмнение. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години, в политилогията се появиха нови идеи, които в определена степен коригират крайноститите на концепцията. Основната идея, взаимовръзката модернизация – развитие, започва да се разглежда по начин, който поставя утарението в/у развитието, и то в две посоки:

1. 
   За да се осъществи порцес на модернизация, страната трябва да се намира на определена степен на иконимическо и социално-политическо развитие. Трябва да съществуват предпоставки – икомомически, културни и пр.
   
2. 
   Когата се осъществява процеса на реформи трябва да се има предвид, че промяната не е самоцел. Тя трябва да съдържа в себе си развитието, т.е. промените да водят не до срив, а до развитие(Ралф Дарендорф).
   

Това дава възможност за дифиниция на процеса трансформация. Най-общо тя изглежда така: като се запазва приоритета на универсалния критерий на целите на бъдещото развитие, главнито ударение при самия процес на трансформация трябва да се постави в/у националната форма при тяхната реализация. Това означава, че прехода към модерно общество сега се представя като цялостен, относително дълъг етап, при който е възможно да не се получи желаното развитие, дори в някои случаи да не се осъществи и просто възпроизводство, т.е. на лице е не развитие, а срив. Тази възможност трябва да се има предвид, защото подобно развитие най-често води до разочарование на гр. и съмнения относно нуждата от модернизация.

Много ширико застъпена е идеята, че успешната модернизация в най-голяма степен зависи от равнището на социокултурата. Ергооооу, колеги, успешната модернизация може да се осъществи при изменения на ценностната ориентация на широки социални слоеве и сериозно се издигне равнището на политическата култура. Д в П сфера се утвърждава бързо. Това е почти взрив и хората от обекти на П се превръщат в нейни субекти. Въпросът е, имат ли гр. готовност за това. Много са авторите, които считат че такава готовност няма, че тя се гради бавно.

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: