Предварителни съображения

1. 
   Постигането на физически комфорт и контрол.
   
2. 
   Дишане ритмично и равномерно.
   
3. 
   Визуализация на тройния низш „аз” (физическия, емоционален и ментален) като:
   

Б) Като канал за енергията на душата, изливаща се през ума в мозъка, чрез който се управлява физическия механизъм.

4. Конкретен акт на концентрация, постиган с усилие на волята. Това изисква усилия, насочени за задържане на ума не върху самия факт, върху който се опитваме да медитираме, за да стане ясна същността му, а не върху самите думи.

5. След това произнесете с фокусирано внимание:

„Сияе по-ярко от слънцето; по-чисто от снега; по-тънко от ефира – това е висшето „Аз”, Духът вътре в мен; аз – това е „То” и „То” – това съм аз”.

6. Концентрирайте се върху думите: „Ти си Бог, който ме вижда”. В състояние на концентрация на ума не се разрешава да блуждае в търсене на смисъла и значението им.

7. Завършете съзнателно процеса на концентрация и произнеси следните завършващи твърдения, фокусирайки се върху дълбочината на смисъла:

„Има свят, превъзхождащ разбирането; той се намира в сърцата на тези, които живеят във Вечното. Има сила, обновяваща всичко; тя живее и се движи в тези, които са познали „Аза” като единство”.

Това е медитация за начинаещи. В нея има няколко ключови момента, които инициират процеса на единението и се използва метода за префокусиране на съзнанието. Съществуват множество други схеми за медитация, водещи до същите резултати, а също предназначени за напредналите. Има схеми за медитация, предназначени за постигането от различни хора на определени цели, обаче, е очевидно, че не могат да бъдат включени в книга подобна на тази. Всичко, което може да се направи тук, е да се даде обща и безопасна схема за медитация. Но независимо от всичко това, първото, за което не трябва да се забравя при използването на всичките тези схеми, че ума трябва да бъде активно зает с идеи, а не с опита за концентрация. За всяка произнесена дума и зад всяка фраза в медитацията трябва да стои волята за разбиране и целенасочената ментална активност.

На шестия стадий, когато усилието е насочено върху медитирането над словесни формули, скриващи истината, не трябва да има никакъв автоматизъм. Много е лесно да предизвикате в себе си хипнотично състояние с ритмичното повторение на определени думи. Казват, че Тенисън предизвикал разширение на съзнанието с повтаряне на името си. Това не е наша цел. Транса или състоянието на автоматизъм е опасно. Безопасния път е интензивната ментална активност, ограничаване на кръга от идеи, които са били открити чрез определена „изходна мисъл” или обект на медитацията. Тази активност изключва всички външни мисли, освен тези, които са предизвикани от горепосочените думи. Думите, включени в тази конкретна форма, могат да служат за илюстрация и самия процес отразява последователността от мисли по следния начин:

Бог е божественото в мен, вътрешния Христос, Душата.

Векове ме е възприемала и наблюдавала тази душа.

Сега за първи път мога да съзерцавам Бога.

До сега бях негативен към тази божествена Реалност.

Сега става възможно позитивно отношение.

Струва ми се, това води до двойственост.

Но аз и Бог сме единни.

Аз съм Бог и съм бил Бог винаги.

Затова винаги съм бил видим за своето „Аз”.

Аз – това е „То” и „То” съм аз.
Това е лесно да се каже, но не е лесно да се направи. За целта е нужно да се поддържа ума активно съсредоточен върху смисъла и значението на тези словесни форми, ще е потребно не малко напрегнато фокусирано мислене, ще се наложи да се преодолеят много затруднения, за да се отстранят всички мисли, които не се отнасят до темата на медитацията. Открила съм, че на недоумяващия новак, подтиснат от своята неспособност да мисли така, както иска, понякога е полезно да му се каже: „Представи си, че трябва да прочетеш лекция по тези идеи пред аудитория. Представи си, че си правиш конспект, върху които ще говориш. Премини мислено от пункт към пункт и ще откриеш, че са минали пет минути, а не си се разсеял – толкова силен ще е интереса ти”.

Следва да се подбират формули, които да оказват положително въздействие. Избягвайте такива, които предизвикват очаквана негативна реакция на ума. Ще е нужен известен обем осъзнаване и опит, преди такива думи (толкова често подбирани от благонамерения новак) като „бъди спокоен и знай, че си Бог” могат да се използват безопасно в медитативната работа. Призива за покой, съдържащ се в тези думи и енергията, която пробуждат, са прекалено силни за нетренирания индивид и стимулират психическата природа. Господин Комфорт много изящно посочва това в писмото си:

„Предполагам, че медитацията над думите „бъди спокоен” и „знам, че съм Бог” могат да имат катастрофални последствия, ако се практикуват упорито. Доста хора са открили по този начин силата, която въздейства върху техните несъвършенства, пробуждайки по този начин в тях тайни страсти и амбиции, с които се оказва, че не могат да се справят. Може да се каже, че думи от рода „Аз съм Бог” ще са прекалено праволинейни и оказващи прекалено силно въздействие, докато практикуващия разбере точно, към какво трябва да се стреми. Не бива да се изобразява Егото и да се разиграва прекалено дълго тази роля пред хората. Това завършва с болест, чудовищна умора и загуба на пътя, който при това се рекламира шумно пред другите. Задачата не е в това, да се постигне нещо, което да се демонстрира пред хората. Тя се състои във възможността да постигнете себе си, да напипате Ключа към съвършено друга способност и с цялата си страст да насочите човешката природа към търсенето на този Ключ, за да го завъртите. Давам си сметка, че този пасаж за медитацията „Аз съм Бог” съдържа както предупреждение, така и изкушение. Напълно е вярно, че ще настане такова време, когато всички ще можем да действаме, мотивирани не от личността, а от Егото, обаче интеграцията на личността трябва да се извърши преди да постигнем това могъщество”.

Предложения по-горе последователен метод представлява безопасен път за начинаещия. На мислещия учащ се, могат да му дойдат наум други методи. Цели светове от мисли се разкриват за свободно изследване с ума (отбележете тези думи), при условие, че са свързани с изходната мисъл и имат връзка с избраната идея, върху която се опитваме да се концентрираме. Очевидно, че всеки човек ще следва собствената си предразположеност на ума – художествен, научен или философски и за него това ще е направлението с най-малко съпротивление. Всеки от нас формулира по своему собствените си идеи и концепции. Обаче предложението „бъди спокоен” не е за нас. Ние ще задържаме всяка друга ментална активност посредством интензивен интерес, а не чрез ментално вцепенение и мълчание или благодарение на методите, предизвикващи транс и пълно отсъствие на мисли. При това, безусловно, ще мислим. Всеки наставник по медитация знае, колко е трудно да се подтикне мистика да се откаже от състоянието на пасивност (явяващо се като следствие стремежа за концентриране върху емоционалната природа) и да го заставиш да започне да използва ума. Често могат да се чуят жалбите: „Не ми харесва тази техника. Тя е прекалено интелектуална и ментална, в нея няма нищо духовно”. В действителност, тези хора имат в предвид нещо от рода: „Прекалено ме мързи, за да използвам ума си, страдам от ментална инерция; предпочитам емоционалния възторг и спокойствието на емоционалната природа. Там се чувствам много по-комфортно, а този труд изисква прекалено много тежка работа”. Защо бъркат духовността с емоциите? Защо знанието да не е толкова божествено, както чувството? Разбира се, този метод изисква напрегната работа, особено на първо време, но е напълно осъществим, ако преодолееш мързела си и тези, които са успели, знаят колко е ценен.

Завършвайки този инструктаж относно началните стадии от работата на начинаещия устремен, следва да се отбележи, че ключа към успеха лежи в постоянната и упорита практика. Често в своята работа, която водим с ученици по целия свят, се срещаме с блестящи умове, които не постигат особени успехи следствие недостатъчното усърдие, в същото време областта на средния интелект прави пробив в истинското знание и остава назад своя надарен събрат, тъй като притежава способността да се придвижва упорито напред. Спорадичните усилия не водят до нищо, по същество, дори са вредни, доколкото постоянно пораждат чувството за неудачи. Последователната и предана ежедневна работа, изпълнявана по малко за продължителен период от време, е несравнимо по-резултатна, отколкото трескавия ентусиазъм. Няколко минути регулярна концентрация и медитация ще придвижат устремения много по-напред, отколкото часове работа няколко пъти в месеца. Правилно е казано, че „за да стане медитацията ефективна, не трябва да бъде спорадично усилие, на което се отдаваме тогава, когато изпитваме бум на желанието, а постоянно, непрекъснато усилие на волята”.

Следва също така да се помни, че учащия се е последния, който е способен да оцени резултатите от своята работа. Целта, която си е поставил, е толкова чудесна, че е по-склонен да изпитва потиснатост, отколкото удовлетворение. Единствената разумна позиция е, напълно и веднъж за винаги да изхвърли от главата си всякакви мисли за крайни резултати и техните феноменални прояви, а просто да следва древните правила. Не бива винаги да се напъвате до крайност, за да имате видим резултат. Обкръжаващите с увереност и безгрешно ще определят нашите успехи по нарасналата ефективност, по самоконтрола, по стабилността и полезността. Смятаме, че е целесъобразно да се определя прогреса на ученика в медитацията по-скоро по размаха на неговата сфера на служене и по това, какво говорят за него приятелите, отколкото по това, което той сам казва за себе си. Нашата работа трябва да се предвижва стабилно и ние трябва да достигнем поставената цел „без привързаност”, както се изразяват индийските устремени.

За да се постигне успех, е нужно истинско постоянно желание, ясна представа за ценността от резултата, увереност в постижимостта на целта и определени знания за техническата страна на метода. В съчетание с постоянните усилия на волята – това е всичко, което е нужно и е възможно за всеки читател на тази книга.
ДЕСЕТА ГЛАВА

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРЕДПАЗЛИВОСТ В МЕДИТАТИВНАТА РАБОТА
„Непорочния живот, отворения ум, чистото сърце, живия интелект, ясното духовно възприятие, братското отношение към съученика, готовност за даване и приемане на съвет и наставление, …способността мъжествено да изтърпиш несправедливостта, смелост в отстояването на принципите, самоотвержена защита на тези, които са подложени на несправедливи нападения и постоянно ориентиране по идеала на еволюцията и съществуването на човека, който е описан в тайното знание – това са златните стъпала за изкачване на учащия се в Храма на Божествената Мъдрост”.

Е.П.Блаватска
Схемата на медитативна работа, предложена в предишната глава, представлява добро упражнение за концентрация на начинаещия и при достатъчна упоритост, го води в крайна сметка, до истинската практика на медитацията. Трудно е да се постигне концентрация в продължение на една минута, но това е реалната крачка по пътя към медитацията, която по своята същност е акт на продължителна концентрация. Тази схема ще помогне да се научите да постигате състояние на активно внимание. Съществуват много подобни схеми и тези, които знаят правилата и са добри психолози, могат сами да създадат такива схеми, които да удовлетворяват нуждите на хора от разни типове. Няколко схеми могат да се намерят и в края на тази книга, но е ясно, че в нея не е мястото за описанието на по-напреднали методи и по-интензивна работа. Тяхната практика е допустима само след като са усвоени началните стадии на работата.

Следва да се отбележи, че всеки ментален процес, съпроводен от еднопосочно внимание, водещ „навътре” от външната форма към енергийния или жизнения аспект на тази форма и позволяваща на мислителя да се отъждестви с този аспект, служи на постигането на тази цел, както и схемата за концентрация. Например, всяко съществително, разбрано правилно като название на някакъв обект и, следователно, форма, може да стане изходна мисъл за медитация. Формата може да бъде изследвана в посока на нейните качества и предназначение, и всяка форма, с времето, може да се научим да изследваме, дори до идеята, която изразява, а всички истински идеи еманират от царството на душите. По този начин, ако се поеме правилната посока и се следват процесите описани в пета глава, мислителя ще открие, че е станал способен да се премества от феноменалния свят в света на Божествената Реалност. След постигането на определено ниво на концентрация, при фазата на разглеждане на външната форма, нейните качества и аспекти, могат да бъдат пропускани и когато акта на концентрация придобие спонтанен и автоматичен характер, ученика може да започне с аспекта цел или вътрешна идея, която е породила външната форма. Тази концепция е била изразена от Плутарх по следния начин: „Идеята е безтелесното Битие, което няма собствено съществуване, но придава очертание и форма на безформената материя и става причина за нейното проявления”.

Тези забележителни думи съдържат доста информация за изучаващия древната техника на медитацията.

По този начин, от гледна точка на ума може да се каже, че целта на медитацията е постигането света на идеите; от гледна точка на душата – това е отъждествяването на индивидуалната душа със световния източник на всички идеи. Контролирайки ума, осъзнаваме идеите, лежащи в основите на еволюцията на нашия свят и в основата на проявлението (чрез материята) на формите, които приемат тези идеи. Посредством медитацията влизаме в контакт с определена част от Плана, виждаме чертежите на Великия Архитект на Вселената и получаваме възможност да участваме в тяхната обективна проява, благодарение на нашия контакт с идеите, които сме успели да постигнем в медитацията и в тяхната правилна интерпретация.

По този начин, става ясно, доколко е необходим на устремения трениран и добре оборудван ум, ако е с намерението да използва това, което вижда. Очевидно е, че трябва да е способен ясно да формулира мислите си, в които се стреми да облече установените идеи и на свой ред да ги запечата в очакващия мозък. Не е изключено, в много случаи „Бог” да осъществява Своите планове посредством хората, обаче са му нужни разумни посредници. Необходими са му хора, които не са по-глупави, които са избрани за лидери на расата, за да си поделят усилията. Не е достатъчно само да се обича Бог. Това е крачка в правилната посока, обаче предаността, неуравновесения здрав смисъл и ум, води до огромно количество нелепи действия и необмислени усилия. Бог търси тези, които разполагат с подготвен и високоразвит ум, а също с възприемчив мозък (способен да действа в качеството си на чувствителен приемник на висшите впечатления), за да бъде изпълнена правилно работата. Изглежда, може да се каже, че светците и мистиците са разкрили природата на Божествения Живот и качеството на идеите, управляващи Неговата активност в света на явленията, и че интелектуалците на расата трябва на свой ред да разкрият на света синтетичния План и Божествената Цел. Така ще открием златната нишка, която ще ни изведе от лабиринта на проблемите и хаотичното състояние на днешния свят в светлината на истината и разбирането.

Следва да се помни, че живеем в свят на енергии и сили. Добре е известна силата на общественото мнение (обикновено емоционално, не рядко привеждано в движение от някаква базова идея, добра, глупава или неутрална, която са формулирали мислителите), представляваща форма на енергия, предизвикваща значителни последствия. Също толкова добре е известен разрушителния ефект на неконтролираните емоции, също проява на сила. Често използваме израза „силите на природата”, което показва, че откакто човек е започнал да мисли, му е известно, че всичко е енергия. Учените казват, че всичко е проява на енергията. Няма нищо друго, освен енергия, която протича през нас, действа в нас, и в която сме потопени. Казват ни, че всички форми са само атоми, а атомите представляват единици енергия. По този начин, самият човек е енергия и е образуван от енергийни единици, живее в свят устроен по същия начин и взаимодейства постоянно с енергии.

Фундаментално правило, което управлява цялата медитативна работа е древния закон, формулиран преди столетия от индийските ясновидци, гласи, че „енергията следва мисълта”. Енергията се излива от царството на идеите (или от царството на знанията на душите). „Общественото мнение” от царството на душите се просмуква постоянно в плътните умове на хората; от него може да се проследят всички прогресивни движения на съвременността, всички благотворителни организации и групи за усъвършенстване, всички религиозни концепции и всички външни знания за причините, предизвикващи обективното проявление. Преди всичко, тези идеи приемат ментална форма и някои умове ги долавят, размишляват над тях и ги предават на други групи мислители, и работата по „обмислянето” продължава. След това влиза в действие качеството желание, появява се емоционалната реакция на мисълта, пробуждат се идеите и постепенно се строи формата. Така продължава работата и енергията на душата, ума и емоционалната природа влизат във взаимодействие, създавайки определена форма. Всяка форма, била тя шевна машина, социална или слънчева система, може да бъде представена като материализирана мисъл на някой мислител или група мислители. Това е форма на творческа работа; едни и същи закони на проявлението управляват всеки процес и цялата работа достига до резултат чрез енергии от един или друг тип. Затова изучаващия медитацията трябва да помни, че винаги работи с енергии, и че тези разнообразни енергии влияят по определен начин на енергиите, от които се състои сам (ако е допустим такъв израз). И така, ясно е, че човек изучаващ медитацията, трябва да се стреми към две неща:

Първо, трябва да се научи да „прониква” в своя ум и правилно да интерпретира това, до което се е докоснал, а след това правилно и точно да предава това на мозъка, възприемащ и готов за приема на впечатления. Така човек намиращ се в бодърстващо физическо състояние, става осведомен за явленията в Царството Божие.

Той трябва да се научи да различава природата на енергията, с която контактува и правилно да я използва. Тук може да се преведе общоизвестната илюстрация на казаното. Когато ни завладява гняв или раздразнение, инстинктивно започваме да крещим. Защо? Защото сме във властта на емоционална енергия. Учейки се да контролираме енергията на речта, започваме да овладяваме тези конкретни видове емоционални енергии.

В тези две идеи, в правилната интерпретация и правилното предаване, а също и правилното използване на енергията, се състои същността на цялата медитативна работа. Също така става ясно, в какво се състои проблема, стоящ пред учащите се и защо всички опитни наставници, обучаващи в медитативна техника, подчертават пред своите ученици необходимостта от предпазливост и постепенност.

Нужно е също да се осъзнае, че медитацията може да бъде много опасна и може да доведе до сериозни проблеми. Тя може да стане разрушителна, да донесе повече вреда, отколкото полза и да доведе човека до катастрофа, ако той стъпва на Пътя на Знаещия без необходимото разбиране на това, което прави и до какво може това да го доведе. В същото време, медитацията може наистина да стане „спасителната работа” и да изведе човека от всички му затруднения. Тя може да стане конструктивна и освобождаваща и да се води с помощта на правилни и разумни методи по пътя от тъмнината към светлината, от смъртта към безсмъртието, от нереалното към Реалното.

На този етап е полезно по-внимателно да се разгледат тези два момента.

Видяхме, че стремящия се изпитва дълбока потребност да се убеди в успешното и точно пренасяне на явленията, с които може да се сблъска, от духовния свят в своя физически мозък. Възможно е обаче, да мине доста време, преди да успее изобщо да проникне в този свят. Затова трябва да се научи да прави разлика между разните сфери на осведоменост, които могат да се разкрият пред него с нарастването на чувствителността му, да се научи да разпознава природата на това, което вижда и чува. Ще разгледаме накратко някои феномени на низшия ум, които учащите се интерпретират неправилно.

Например, в медитацията им се случва възторжена среща с Христос или друга Велика Душа, която се явява пред него, усмихва му се и му казва: „Радвай се, защото ти израстваш бързо. Ти си избран да носиш истината”, или нещо друго още по-нелепо. Това събитие ги довежда до възторг и те го вписват в своя дневник и радостно ми пишат, че това е най-потресаващото събитие в живота им. То действително може да стане такова, ако се отнесат правилно към него и усвоят урока му. Какво се е случило в действителност? Действително ли е видял Христос ученика? Да си припомним баналната истина, че „мислите са вещи”, и че всички мисли приемат форма. Ако това е действително събитие, а не следствие от превъзбудено въображение, може да бъде предизвикано от две причини. Силата на творческото въображение започва да се проявява и затова напълно е възможно да бъде видяно дори това, което въобще не съществува. Желанието на устремения да прогресира в съчетание с напрегнати усилия го е пробудило или се е осъзнал на психически план, на нивото на празните желания, фантазии и илюзорни събития. На този план той влиза в контакт с мисъл-формата на Христос или някой друг велик или почитаем Учител. Света на илюзиите е пълен с такива мисъл-форми, строени в продължение на столетия от любящите хора и човек работещ чрез собствената си психическа природа (което за повечето хора е начина на най-малкото съпротивление), влиза в контакт с тези мисъл-форми, приема ги за реалност и си въобразява, че те в действителност произнасят това, което им се иска да чуят. Той жадува за поощрение; подобно на мнозинството, той се стреми да подкрепи своите усилия с феномени; той успокоява своя мозък и се потопява меко в негативно психическо състояние. Докато пребивава в това състояние, се разиграва въображението му и вижда това, което му се иска да види, и чува страстно очакваните величествени думи на признанието. Дори не му минава през главата, че Ръководителите на расата са прекалено заети с груповата активност и подготовката на изявени мислители и лидери на човечеството, чрез които могат да работят, затова не са в състояние да си губят времето за децата на расата, които напълно спокойно могат да оставят на грижите на по-малко развити същества. Хората не разбират, че ако те са толкова напреднали и високоразвити, за да заслужат честа на такъв контакт, Учителя не би си губил времето да ги потупа по рамото и да произнесе високопарни, но празни баналности. Той би се възползвал от този кратък момент за да посочи недостатък, който може да бъде отстранен или да наблегне върху същността на предстоящата съзидателна работа.

Освен това се случва, пред учащия се по време на медитация да се появи някаква „сила” (често използвана дума) и да му опише една или друга велика работа, която е избран да извърши, някакво послание, което трябва да предаде на света и което целия свят трябва да изпълни, или някакво откритие, което той ще може да подари на света, ако той е добродетелен за в бъдеще. Учащия се с радост се облича в пророческата мантия и се приготвя да изпълни своята божествена мисия с непоколебима вяра в своите възможности, в способността си да оказва влияние върху хиляди хора, дори ако в настоящия момент е безсилен да повлияе дори и на собственото си обкръжение. В продължение на една година в групата, с която съм свързана, са подали заявка три „Световни Учители”, изучавали медитация в една или друга школа. Те постъпват така не защото искат да задълбочат своята медитация, а защото предполагат, че ние ще бъдем щастливи, да „приласкаем” в нашата група някои от тези стотина човека, които трябва да бъдат спасени. Бях принудена да отклоня тази чест, те изчезнаха и от тогава не се чува нищо за тях. Света все още ги чака. Няма ни най-малко съмнение в тяхната искреност. Те вярваха в това, което казват. Без съмнение е и това, че страдат от халюцинации. Когато започваме да медитираме, всички нас ни грози опасност да изпаднем в заблуждение по подобен начин, ако различаващия ум не е нащрек, ако ние тайно не жадуваме за духовно превъзходство и страдаме от комплекс за непълноценност, от което искаме да се избавим. Друга причина за заблуждението може да бъде реалния контакт на тези хора с душата им. При тях е имало проблясък на всевиждане и тях са ги е увлекли чудесата на техните видения и знания. Обаче те са надценили своите способности, инструмента на душата се е оказал напълно неспособен за съответните изисквания. В техния живот има някои аспекти, които светлината не може да освети; те имат скрити недостатъци, които са им известни, но те не могат да преодолеят – това е жаждата за слава и власт, а също и амбициите. С това се обясняват и паденията следствие неспособността им да видят личността такава, каквато е.

Обаче независимо от убедителността на казаното, трябва винаги да помним, че работата в тясно сътрудничество с Ръководителите на расата е привилегия на истински знаещия, но начина на това сътрудничество не прилича на този, който вкарва в заблуда стремящия се. Само тогава, когато съзнателно започнем да функционираме като душа и само ако сме до самозабрава заети с безкористно служене, самостоятелно инициираме и изпълняваме, защото душата притежава групово съзнание и служенето е нейна природа – едва тогава ще влезем в такъв контакт. Христос е съвършено функциониращ Син Божий, „Старшия във великото братско семейство”. Той притежава универсално съзнание от определено ниво, чрез Него се излива любовта на Бога и се осъществяват целите на Бог. Той е Учител на Учителите и Наставник както на Ангелите, така и на хората. Когато Той и неговите сътрудници намират стремящ се, погълнат от работа по самодисциплината му, предан и съзнателен в своите усилия, те гледат достигнал ли е огъня в него до точката на „сиянието”. Ако намерят някой, който толкова се стреми да служи на своите братя, че не е склонен на феноменални контакти заради самия себе си, не се интересува от одобрение и в подхранването на своята гордост и самодоволство, те могат да му разкрият същността на работата, която той може да изпълни в тази област, за да помогне при осъществяването на Божествения План. Обаче, ще му се наложи да започне от това място, където се намира. Преди всичко ще му се наложи да прояви себе си в къщи и на работа, ще трябва да докаже своята пригодност за малки дела, преди да може да му се повери нещо повече. Смешна и удивителна е самонадеяността на някои автори, описващи своите психически контакти. При тях най-малкото липсва чувството за хумор.

Втория, тези писания могат да сочат процес на саморазкриване и на метод, посредством който мистик-интроверт става екстраверт. Автора може да използва огромни резерви от подсъзнателно знание, до което има достъп, което е натрупал чрез четене, размишление и обобщение. Неговия ум е зарегистрирал и съхранил много от това, наличието на което в продължение на дълги години не е осъзнавал. Той е започнал да медитира и внезапно получава достъп до дълбините на своята природа и прониква в резервите на своето подсъзнание, до тази информация, която е останала под прага на обичайното съзнание. Той започва да пише усърдно. Защо трябва да смятаме, че тези мисли произлизат от Христос или от други велик Учител, си остава загадка. Вероятно, гордостта на такъв автор (напълно несъзнателно) подхранва усещането, че той е канал, който може да се използва от Христос. Нямам в предвид толкова популярните сега многочислени материали, написани с автоматично писмо. Надявам се, че изучаващия медитация ще се откаже да има работа с всякакъв вид такава опасна работа. Нито един истински устремен, който се старае да си бъде господар сам на себе си, няма да предаде кормилото на управлението и няма да се подчини на контрола на някаква същност, въплътена или не. Той никога няма да предостави сляпо своята ръка на разположение на някаква сила. Опасностите от този род са добре известни, те са изпратили толкова много хора в лудницата или са ги довели до необходимостта да се лекуват от обсебване и натрапчиви идеи, че не ми се налага да говоря подробно за това.

Уместно е да се попита, как да различим истинско вдъхновеното писание на действително знаещ от масата литература, която влияе върху публиката в наше време? Първо, длъжна съм да кажа, че истински вдъхновения текст ще е освободен от насочване към личността на автора; той ще излъчва нотата на любовта и ще бъде освободен от ненавист и расови бариери. Той ще предава определено знание и ще носи явна нота за използване на интуицията. Този текст ще отговаря на закона за съответствията и ще се вписва в картината на света. Освен всичко друго, ще носи отпечатъка на Божествената Мъдрост и ще предвижва расата малко напред. Що се касае механизма на процеса, то авторите на подобен род текстове имат истинско разбиране на използваните от тях методи. Те са усвоили техниката на процеса и затова са в състояние да се изолират от илюзиите, от влиянията на личността и притежават работещо знание за апарата, който използват. Ако получават послания от невъплътени същности и велики Учители, те знаят, как се прави това и знаят всичко за този, който им предава учението.

Истинските служители на расата и тези, които са влезли в контакт със света на душите посредством медитацията, не си губят времето в баналности, които спокойно могат да оставят на папагалите; те са прекалено заети с конструктивно служене вместо да намятат мантии, които само прикриват гордостта. Те не се интересуват от благоприятното мнение на една или друга въплътена или не същност, интересува ги одобрението единствено на тяхната собствена душа, и са истински увлечени от първооткривателската работа за света. Те няма да направят нищо, което да подхранва чувството за ненавист и разделеност или да подържат страха – в света и така са много хората, които са прекалено предразположени към това. Те разпалват навсякъде пламъка на любовта; те учат на истинско съдържателно братство, а не на братско отношение към малцина, оставяйки останалите зад борда. Те признават всички хора за деца на Бога и не възвисяват себе си на пиедестала на знанията и праведността, от където проповядват истината такава, каквато я виждат, осъждайки на унищожение тези, които я виждат по друг начин. Те не смятат една раса по-низша от друга, но могат да признават наличието на еволюционен план и определена работа, която трябва да бъде извършена от всяка раса. Накратко казано, те са заети със изграждане на характера при хората и не си губят времето да критикуват личността, имайки работа със следствията и резултатите. Те работят в света на причините и провъзгласяват основополагащи принципи. Света е пълен с отрицатели, изпитващи днешната ненавист и разширяващи пропастта между расите и групите, между бедните и богатите. Нека този, който истински се учи на медитация, да помни, че влизайки в контакт с душата и ставайки едно с Реалността, той влиза в състоянието на групово съзнание, разрушаващо всички бариери и не оставящо нито едно от децата на Бога извън полезрението си.

Могат да бъдат отбелязани и други форми на илюзии, тъй като първия свят с който стремящия се установява контакт, е обикновено психическия свят. Този свят на илюзиите е по своему полезен и навлизането в него може да даде безценен опит, при условие, че в него се подхожда със закона на любовта и при това липсва акцентиране върху собствената си персона и всички контакти се подлагат на анализ от различаващия ум и обичайния здрав смисъл. Прекалено много устремени страдат от липсата на чувството за хумор и се отнасят прекалено сериозно към себе си. Забравят често за здравия смисъл, навлизайки в нова област на явления. Добре би било, ако ви се удаде просто да фиксирате видяното и чутото, а после да не мислите за него. Този период може да продължи дотогава, докато не започнете да функционирате в царството на душите. Тогава повече няма да ви интересуват тези феномени. Следва да се избягват личните изяви и проявите на гордостта, които нямат място в живота на душата, управлявана от основополагащите принципи и от любов към всичко съществуващо. Когато тези качества са развити, не съществува опасност от това, медитиращия да се отклони от пътя или да спре в развитието си. Някога той неизбежно ще прекрачи в този свят, за който е казано: „Окото не е виждало и ухото не е чувало, това, което Бог е разкрил на обичащите Го”, сроковете зависят от настойчивостта и търпението.

Друг тип проблеми, който ни предстои да разгледаме, могат да бъдат интерпретирани с енергийни термини.

Учащите се често се оплакват от прекалена стимулация и от нахлуването на толкова висока енергия, че те не могат да се справят с нея. Те споменават, че когато се опитват да медитират се появява склонност към ридаене или към неоправдана суетливост. При тях настъпват периоди на повишена активност, проявяваща се като безпорядъчно бързане и стремеж за служене, да говорят, да пишат и работят, което води до бурна реакция, понякога до границата на невен срив. Други се оплакват от болки в главата, започващи веднага след медитацията или от неприятни вибрации в района на челото или на гърлото. Нарушава се съня им. По същество, това са симптоми на прекалена стимулация. Те засягат нервната система чрез лежащите в основата й, фина структура на надите, за които споменахме по рано. Тези неприятности на начинаещия в науката за медитацията изискват предпазливост. При правилно отношение към тях, скоро ще преминат, но ако се пренебрегнат, могат да доведат до сериозни усложнения. На този стадий, искрения и заинтересован стремящ се, често си създава проблемите сам, тъй като е толкова погълнат от овладяването на техниката на медитацията, че пренебрегва дадените му правила, и се претоварва, независимо от всички предупреждения на наставника. Вместо да медитира по 15 минути, както му е препоръчано, той се стреми да ускори темпото и медитира по половин час; вместо да следва схемата, разчетена за завършване на процеса след 15 минути, той се стреми да задържи концентрацията колкото се може по-дълго, забравяйки, че на този етап се учи на концентрация, а не на медитация. От тук произлизат неприятностите, нервните сривове, пристъпите на безсънието, упреци по адрес на наставника и твърдения за опасността на тази наука, докато в същото време, за всичко си е виновен сам.

Когато се случи някоя от тези неприятности, следва временно да се прекъсне или забави темпото на медитативна работа. Ако състоянието не е много сериозно, за да се прекратява работата напълно, следва внимателно да се наблюдава, къде (в тялото на човека) се насочва протичащата енергия. Енергията идва по време на медитацията и се насочва в една или друга част на механизма.

При хората с ментална ориентация, т.е. при тези, които имат определена склонност да „центрират съзнанието” в главата, на прекалена стимулация са подложени мозъчните клетки, което води до болки в главата, безсъние, чувството за препълненост или безпокоящи вибрации между очите или на върха на главата. Понякога възниква усещането за ослепителна светлина, подобна на електрическа светкавица или мълния; това може да се случи както в тъмнина, така и на светло, при затворени очи.

При такъв случай, медитацията следва да се съкрати от 15 на 5 минути или да се медитира през ден дотогава, докато мозъчните клетки не се адаптират към новия ритъм и повишената стимулация. Няма поводи за безпокойства, ако се подхожда към проблема разумно и да се следват указанията на наставника, обаче, ако на този етап ученика започне да интензифицира медитацията или да увеличава продължителността й, може да си навлече сериозни неприятности. Тук също е нужен здрав смисъл и съкращавайки времето на ежедневната медитация, може бързо да се възстанови нормалния режим. Имали сме ученици със същите проблеми, които след като изпълнят препоръките и здравия смисъл, вече могат спокойно да медитират по половин час ежедневно, и дори по час.

При емоционалните хора, проблеми възникват преди всичко в областта на слънчевия сплит. Ученика открива склонност към раздразнение и безпокойство; при някои, особено при жените, се появява склонност да плачат за дреболии. Понякога им става много лошо, защото между емоционалните състояния и корема има тясна връзка, което се потвърждава от чести повръщания в момент на шок, ужас или интензивни емоции. Тук са приложими същите правила, както и в първия случай: здрав смисъл и постепенно, внимателно използване на медитацията.

Още едно следствие от прекалената стимулация е повишената чувствителност. Сетивните органи работят по-интензивно от обикновено и всичките им реакции са изострени. Хората „събират в себе си” физическите и психически състояния на тези, сред които живеят, те откриват, че са станали „широко отворени” за мислите и чувствата на обкръжаващите. Отстраняването на този проблем се състои не в съкращаването на медитацията, която трябва да продължава толкова, колкото предписва програмата, а в по-голяма ментална заинтересованост от живота, от света на мислите като предмет, който развива възможностите на ума, за да развиете способностите си да живеете в главата, а не в сферата на емоциите. Фокусирането на менталното внимание към живота и неговите проблеми, а също едно или друго ментално занимание, ще ви помогнат да се справите с този проблем. Именно затова разумните наставници, учещи на медитация, водят паралелно на медитативна работа някакъв курс за четене и изучаване, за да запазят уравновесеността на своите ученици. Винаги е нужно балансираното развитие и тренирания ум да присъстват обезателно в духовния прогрес.

Съществува още една категория от нежелани следствия, която не трябва да се изпуска от внимание. Много от обучаващите се в медитация се оплакват от колосална стимулация на сексуалния им живот, което им доставя не малко грижи. Среща ли сме подобни случаи. Изследването показва, че това са ученици със много силна животинска природа, които са водили по-рано активен и безпорядъчен полов живот или техните мисли са погълнати в значителна степен от секса, дори ако техния физически живот се намира под контрол. Често откриваме силен ментален комплекс свързан със секса и хората, смятащи, че е недопустимо да живеят прекалено интензивен сексуален живот или да се отдават на извращения, са заети с мисли за секса и постоянни разсъждения на тази тема, позволяват му да играе неадекватно голяма роля в менталния им живот.

Някои много достойни хора са твърдо убедени, че духовния живот непременно трябва да се съпровожда с целибат. Но, може би, истинския целибат, споменаван в древните правила е свързан с отношението на душата или на духовния човек към света, към плътта и дявола, както се казва в нашите християнски Свещени Писания? Не се ли отнася истинския целибат към въздържането от всякакво проявяване на зло? За един човек това може да е изискване за въздържане от всякакви сексуални действия с цел да докаже на самия себе си, че може да контролира животинската си природа; в други случаи това може да е въздържане от злословие и празни разговори. Няма нищо греховно в брака, който може да стане изход от положението за мнозина, при които в противен случай ще се развива неадекватна ментална активност по отношение на секса. Естествено, няма нужда да споменавам, че истинския учащ се по медитация няма да търпи в своя живот безпорядъчни или незаконни сексуални отношения. Стремящия се към духовен живот спазва не само законите на духовното царство, но и узаконените обичаи на своето време. Затова той ще подреди физическия си живот по такъв начин, че всеки обикновен страничен човек да признае праведността и правилността на поведението му в света. Семейството, основано на правилните и щастливи отношения между мъжа и жената, на взаимното доверие, на сътрудничеството и разбирането при акцентирането върху духовния живот, е един от най-добрите помощници на хората в наше време. Отношенията, основани на физическо влечение и удовлетворяването на сексуалната природа и подчиняващи физическата природа на животинското желание, са неправилни и порочни. Ако се стремим да проявим иманентния Бог във форма, тогава нито едно ниво на съзнанието, не може да бъде по същество по-божествено от някое друго, и божествеността трябва да се изразява във всички човешки отношения. Ако женен мъж или омъжена жена не могат да постигнат просветление и да постигнат целта, значи нещо не е както трябва и божествеността не може да се изрази на нашия, най-плътен план за изява; това може да се формулира по следния начин: Бог търпи поражение в една от частите на Своето Царство. Този израз може да изглежда кощунствен, но независимо от това, помага да се разбере безплодността на разсъжденията по повод безплодността на брака в тази насока.

Толкова дълго разсъждение на тази тема е необходимо по тази причина, че мнозина от тези, които започват да медитират, особено мъжете, откриват, че животинската им природи изисква внимание към себе си. Те откриват в себе си неконтролируеми желания и физиологични последствия, които им доставят големи неприятности и разочарования. Човек може да притежава висока устременост и силен стремеж към духовен живот и при това все още да не е способен да контролира някои аспекти от своята природа. Енергията, изливаща се по време на медитация, протича през неговия механизъм и стимулира целия сексуален апарат. Слабото място винаги се открива и стимулира. Средството, което може да поправи тази ситуация може да бъде определено по следния начин: контрол върху менталния живот и трансмутация. Необходимо е да се култивират интензивни ментални занимания и да се насочва интереса по други направления, а не по линията на най-малката съпротива – към секса. Нужно е постоянен стремеж да се задържа енергията в главата и да й се позволява да се проявява чрез творческата активност от един или друг вид. Съгласно източното учение, енергията, обичайно насочвана за сексуален живот, трябва да се насочи към главата и особено към гърлото, защото, както се твърди, този център отговаря за творчеството. В западната терминология това означава, че се учим да трансмутираме енергията, използвана за физическо размножаване или стимулираща мисълта за секса, за творчество в сферата на писменото слово, художественото творчество или в груповата работа. Съвременната тенденция, когато самотен мислител от чисто ментален тип избягва брака и често води самотен живот на пълно въздържание, може да бъде потвърждение на източната позиция. Тя безпокои много тези, които изследват намаляването на раждаемостта. Разбира се, трансмутацията не представлява смърт, пасивност или прекратяване на едно ниво на съзнанието заради друго, по-висше. Това е целенасочено използване на различните аспекти на енергията, когато висшето „Аз” чувства, че те могат да бъдат насочени за целите на еволюцията и за работа по реализацията на Плана. Просветления от душата ум трябва да стане контролиращ фактор, и ако ние мислим и живеем честно и искрено, насочвайки всички мисли и енергии в „Горния свят”, ще решим всичките си проблеми, развивайки духовна адекватност, толкова необходима в наше време, особено в средите, които изучават езотеризма.

Преди да завършим тази глава, би било полезно да се спомене също и за опасностите, на които са подложени тези, които откликват на призива на наставниците към учащите се „да седят и да медитират”. Учат ги да медитират върху едни или други енергийни центрове, обикновено върху слънчевия сплит, по рядко върху сърцето, и колкото и да е странно, никога върху центъра в главата. Медитацията върху някой център е основана върху този закон, че енергията следва мисълта и води до стимулация на този център, и като резултат, появяват се определени характеристики, за които отговарят тези фокусни точки, разположени по цялото тяло. Доколкото повечето хора функционират благодарение на енергиите, които са по-ниско от диафрагмата (сексуалните и емоционални енергии), стимулирането на тези центрове е много опасно. В предвид казаното, защо да рискуваме? Защо да не се възползваме от опита на другите? Ще се учим да функционираме като духовни хора от тази точка, която източните автори определят образно като „ трона между веждите”, да контролираме от неговото високо място всичките аспекти на низшата природа и да насочваме ежедневния живот по пътя на Бога.

Какво може да спаси света от неговите днешни страдания, нищета и хаос? Какво ще доведе до настъпването на Новия Век на братство и групово съществуване? Кой или какво ще спаси света? Не е ли появата на активната група от практикуващи мистици, водещи съзидателна работа на Земята за осъзнаване на божественото единство? Те няма да се оттеглят в манастири или в съблазнително уединение, а ще вземат участие в нормалния живот на планетата. Те ще станат ръководители в нашите огромни градове, ще осъществяват политически програми, ще водят младежта по пътя на правилното образование, ще поемат върху себе си управлението на икономиката, на социалния и национален живот. Те ще осъществяват всичко това от центъра на своето битие и от позицията на душата; те ще познаят тайната на просветлението; те ще знаят как да решават проблемите с всезнанието на душата; те ще постигнат тайната на живота, която води всички хора към братството.

Те ще разпознават всички тези, с които се срещнат по своя път, като Синове Божии; ще им бъдат известни също така знаците на просветлените, заедно с които ще се стремят да работят за благото на всички. Те ще се откриват един друг телепатично и ще работят в тясно сътрудничество.

Тази група вече съществува и нейните членове се намират в тесен контакт един с друг. Те живеят във всички страни на света, обаче се срещат всеки ден в царството на душите. Те говорят на един език и имат общи идеали; те не познават бариери и разделение; не познават ненавистта, класовите разлики и расовите бариери; те виждат нещата такива, каквито са. Това не са фанатични идеалисти, те са съсредоточени върху следващата крачка, която трябва да направи човечеството, а не върху финалните стадии на собственото си развитие. Те работят, използвайки световната мъдрост и духовната интуиция. Но преди всичко, те работят заедно и влизат в контакт един с друг, посредством силата на обединеното осъзнаване.

Тази интегрирана група мистици и знаещи е надеждата на света и Световния Спасител. Тя се намира по-високо и извън всякакви конфесии и теологии. Нейните членове работят във всички сфери на човешката дейност: научна, политическа, религиозна, в сферата на образованието и философията. Тях не ги интересува терминологията и те не си губят времето да натрапват на другите своите любими теории, специфични термини или специфичен подход към истината. Те различават истината под всяко покривало, интересуват се изключително от принципите на братството, от акцентирането върху същественото и от това, да живеят в духа на ежедневието.

Те знаят смисъла на медитацията и сега са с нас. За нас е привилегия да попълним редовете им, като усвоим медитацията и подчиним себе си на дисциплината на правилния ежедневен живот и влиянието на чистия мотив за СЛУЖЕНЕ.