Предварителното съобщение

1 Преводът е от IV глава на книгата "Изследване на хистерията". Монографията "Изследване на хистерията" е публикувана от Зигмунд Фройд (1856-1939) съвместно с австрийския невропатолог Йозеф Бройер (1842-1925) през 1895 г. във Виена от издателство Франц Дойтке. Този труд съдържа първото описание на катартичния метод на хипнотерапия на хистерията, В нея Фройд признава, че методът на психоанализата е произлязъл от катартичния метод на лечение на хистерията.

2 "Предварително съобщение" - има се предвид публикацията на Фройд: Uber den psychischen Mechanismus hysterischer Phanomene: Vorlaufige Mitteilung. Gesammelte Werke (G.W.) Bd. 1, S. 81 (1893).

3 Става дума за извадките от анамнезите на болни от хистерия, приведени във глава втора на книгата "Изследвания на хистерията".

4 Е. Haecker. Zentralblatt fur Nervenheilkuncle, Dezember, 1893.

5 За овладяване се дава обозначаване.

6 "Работата на Данаидите" - според древногръцката митология петдесетте дъщери на аргоския цар Данай, които убили своите мъже, били осъдени за тази своя постъпка от боговете. След смъртта си в мрачното царство на Аида те трябвало да пълнят с вода бездънна бъчва. Фройд употребява израза "работа на Данаидите" като метафора за безкраен и безплоден труд. На Данаидите е посветена трагедията на Есхил "Молещите".

7 Във II глава на монографията "Изследване на хистерията" подробно са изложени истории на заболяването. Като първи (с. 15-36) е даден случаят на госпожица Ана О., 21-годишна, която била наблюдавана от Бройер през 1880-1882 г. Този случай се явява прототип на психоаналитичното лечение. Ана О. развила остра хистерия, която явно е преминала в хроническа (имала е кашлица, парализа, нарушаване на говора). Чрез хипноза (катартичен метод) Бройер успява да получи от болната разказ за травмиращите я събития, отнасящи се до отношенията с баща й и неговата смърт. Самата Ана О. метафорично нарича този вид лечение "продухване на тръбите" или "лечение чрез разговор" (talking cure). През 1909 г. Фройд пише по този случай следното: "Скоро като че ли случайно стана ясно, че чрез такова продухване на душата може да се постигне много повече от едно временно отстраняване на непрекъснато възобновяващото се разстройство на съзнанието. Ако болната с израз на афект успяваше да си спомни по време на хипнозата в каква връзка и по какъв повод са се появили за първи път определени симптоми, ние успявахме напълно да ги отстраним."

Към историята на Бройер можем да добавим това, че през 1882 г. той прекратил лечението на госпожица Ана О. по контратрансферни мотиви (с термина "трансфер" Фройд означава пренасянето върху личността на психотерапевта емоционалното отношение на пациента - чувство на любов, възхищение, уважение, нежност - позитивен трансфер, чувство на ненавист, страх отвращение - негативен трансфер. При Бройер също така са се появили нежни чувства към Ана О. - контратрансферни чувства) и по повод на ревността на мадам Бройер. Госпожица Ана О. имала мнима бременност и въображаемото раждане е станало в деня, в който Бройер й съобщил за края на лечението.

Биографът на Фройд Джоунс (1958 г.) съобщава, че бъдещата мадам Фройд се отъждествявала с мадам Бройер и се страхувала да не изпадне в същото положение. Съпругът й бил принуден да я разубеди. Впоследствие Фройд (1925) описва в своята автобиография подобен случай: веднъж, когато хипнотизирал една от своите пациентки, тя се събудила и му се хвърлила на врата. "Бях достатъчно трезв душевно, за да не обясня тази постъпка с моята непреодолима привлекателност и предположих, че разбрах природата на мистичния фактор, който се крие зад хипнозата. За да го отстраня или поне да го изолирам, аз трябваше да се простя с хипнозата" (Фройд, З. "Моят живот и психоанализата").

8 Стигма (гр. знак) - характерен признак на хистерията.

9 При изучаването на неврозите психоанализата влиза в конфронтация с психиатрията като раздел от медицината. В психиатрията по това време господствува ориентация (обусловена от вкоренеността на нейните познания в естественонаучния подход към етиологията на заболяванията) към изтъкването на органичните причини за патологичните процеси. Психоанализата, тръгвайки от принципа на психичната каузалност, търси тези причини в сферата на несъзнаваната психика, без да ги отнася към физиологичните (неврохуморалните) механизми, които обуславят нейното функциониране. Конфронтацията между психоанализата и психиатрията продължава и след Фройд. Някои съвременни концепции се опитват да намерят компромисно решение, обединявайки психоаналитичната техника с използуването на психофармакологични средства и други методи на въздействие върху дейността на главния мозък.

10 Отношението на Фройд към научната полемика като средство за развитие на знанията, отричането на позитивната й роля в това развитие отразяват безбройните конфликти вътре в психоаналитичното движение, критиката на неговите привърженици един към друг, която води до разпадането на това движение на множество школи и направления.

Най-резки са се оказали разногласията на Фройд с неговите най-близки привърженици: австрийския психолог Алфред Адлер (1870-1973), развил своята концепция за индивидуалната психология, чието главно обяснително познание е познанието за комплекса за непълноценност като причина за неврозите, и швейцарския психолог К. Юнг (1875-1961), основател на така наречената аналитична психология.

11 Английска фирма за търговия с хранителни стоки, пред чиито магазини по време на войната са се събирали големи опашки.

12 Несъзнавани идеи (фр.).

13 Начин на изразяване (фр.).

14 Е. Тулуз. Емил Зола, медико-психологично изследване. Париж, 1896

15 Ранно слабоумие - едно от наименованията на шизофренията.

16 Нещата се различават едно от друго (фр.).

17 Уолъс А. Р. (1823-1913) - английски натуралист. Независимо от Дарвин е стигнал до идеята за еволюционното развитие по пътя на естествения подбор.

18 Андре Мари Ампер (1775-1836), един от основателите на теорията за електромагнетизма, използува в свой ранен експеримент човече от магнитнопроводим метал, за да покаже връзката между електричеството и магнетизма.

19 По-нататък (вж. "Психоанализата") като източник за съпротивата и причина за изтласкването Фройд признава Свръх-Аза.

20 Основното произведение на Фройд на тази тема е "Три очерка по теория на сексуалността" (1905), което е претърпяло многократни издания с много допълнения и поправки. Материалът на тази и следващата лекция е взет от този труд, предизвикал ожесточени дискусии сред невролозите и психиатрите и отблъснал от Фройд мнозина от тези, които преди са се отнасяли със съчувствие към психоанализата.

21 Пародията е дело на Йохан Нестрой (1801 -1867) - австрийски комедиограф и актьор

22 Древноегипетски бог, представян като дете - бел-прев.

23 От изложението на Фройд на този епизод става ясно, че отделни немски лекари са използували фройдистката техника на психоанализата (в това число и начините за проява на Едиповия комплекс) по време на първата световна война. Освен това във фронтовите условия забраната за запознаване с идеите на психоанализата от страна на един от военоначалниците е била разглеждана от Фройд като проява на форма на "организация" на науката. Очевидно, че в дадения случай става въпрос за пречки пред науката, поставяни от военните, които нямат никакво отношение към нея.

24 В тези положения на Фройд е изразена неговата нагласа за обяснение на психоаналитичната схема на културно-историческите процеси. В предшествуващата "Лекциите" работа "Тотем и табу" (1913) той, използувайки данни от антропологията (в частност известните изследвания на Дж. Фрейзър "Златната клонка") прави паралел между психичния живот на невротиците и произхода на древните вярвания и обичаите.

25 Брюке, Е. (1819-1892) - известен представител на физико-химическата школа във физиологията. Учител на Фройд. В неговата лаборатория на младини Фройд е извършил редица ценни изследвания по анатомия на нервната система.

26 Тук се имат предвид отделилите се от школата на Фройд школи на Юнг и Адлер, носещи съответно названието "индивидуална психология" и "аналитична психология".

27 Алфред Бине (1857-1911) - френски психолог. Основател на първото списание по психология във Франция и на психологична лаборатория.

28 Вж. работата на Фройд "Фетишизъм" в Зигмунд Фройд. Тайната на живота. София: Евразия, 1993, с. 367-364.

29 При обяснението на патогенния конфликт Фройд пръв въвежда понятието за азовите нагони (Ich-Triebe) като мотивационен фактор, различаващ се от сексуалния нагон (либидото).

30 Шандор Ференци (1873-1932) - унгарски психиатър. Един от главните представители на школата на Фройд.

31 Приведеният пример има само илюстративен характер и по-скоро отразява класовата ориентация на възгледите на Фройд, според когото детето от бедно семейство влияе отрицателно на детето от заможно семейство.

32 Фройд разпростира действието на биогенетичния закон на Мюлер-Хекел върху отношението между психическото развитие на индивида и цялото човечество. Неуместността на този подход е доказана с по-нататъшните изследвания на развитието на психиката в онтогенезата.

33 W. Bolsche. Das Liebesleben in der Natur. Jena. 1911- 1913. 2. Bd.

34 В древногръцката митология - богиня на необходимостта и неизбежността; майка на мойрите. Между коленете на Ананке се върти вретено, чиято ос представлява мировата ос, а мойрите от време на време помагат на въртенето.

35 Буквално: "Контразапълване" [с енергия]. Английският еквивалент на този термин е "антикатхезис".

36 Вилхелм Ру (1850-1924) - един от основателите на експерименталната ембриология.

37 Като при животните (лат.)

38 Юнг въвежда представата за двата основни психологически типа: интравертния и екстравертния. Те се различават по насочеността на своето либидо, което Юнг е "десексуализирал", разбирайки под термина "либидо" не половата енергия, а психичния нагон. Интровертираният тип се отличава с насоченост към своя вътрешен свят, а екстравертът - към външния.

39 Начин на съществуване (лат.).

40 Фройд нееднократно подлага на преоценка своите възгледи по отношение на страховата невроза. Окончателната му позиция е изложена в 32-а лекция от "Увод в психоанализата".

41 На немски език "боязлив" angsllich, е прилагателно от думата "страх" Angst. В съвременната психологична литература тази дума често се превежда като "тревожен". Решихме, че е възможно в настоящото издание да я преведем като "боязлив", тъй като Фройд употребява тази дума в по-общо значение (склонен към страх "изобщо", а не само към безпредметен страх, какъвто е тревогата).

42 Продълговат мозък (лат.).

43 Приведеният пример за страх не бива да се тълкува в смисъл, че "дивакът" принадлежи към по-низша раса, тъй като е очевидно, че в дадения случай чувството се определя от равнището на рационално разбиране на предизвикващите го явления.

44 В съвременната психологична литература за обозначаването на това понятие се употребяват термините "тревога", "разтревоженост".

45 Според концепцията на Джеймс-Ланге (от името на американския психолог У. Джеймс и датския анатом К. Ланге), издигната през осемдесетте години на миналия век, първични са промените в организма, а вторични - състоянията, които субектът преживява във вид на емоции.

46 Герой от драмата "Макбет" на У. Шекспир.

47 Стенли Хол изброява 132 фобии.

48 Прекъснат полов акт.

49 Значението на отбиването от майката като фактор, който влияе върху възникването на страха, се излага в труда на Фройд "Потискане, симптом и страх" (1926).

50 Контразапълване с енергия.

51 Хол Стенли (1844-1924) - американски психолог. Представител на функционалното направление в психологията. Разпространява биогенетичния закон върху развитието на детската психика. По инициатива на Стенли Хол Фройд е бил поканен да чете лекции в Америка, където неговата психоанализа за първи път е получила признание.

52 Идеята за това, че мисленето предполага потискане (задръжка) на външното движение, е била изказана за първи път от Сеченов в "Рефлекси на главния мозък". Тази идея е била разпространена във виенските психологични кръгове и възприета от Фройд, който разглеждал задържащата функция на мисленето като една от главните функции на Аза.

53 Тук, както и в другите лекции, под "икономическо" се разбира всичко онова, което е свързано с количеството психична енергия.

54 Превод Федя Филкова и Николай Кънчев.

55 Мания за преследване (лат.).

56 Внушаемост (фр.).

57 Фройд е превел две книги на Бернхайм: "За внушението и неговото приложение в терапията" (1886) и "Хипноза, внушение и психотерапия" (1891).

58 Пълноправен гражданин (лат.).

59 Breuer J. und Freud S. Studien liber Histerie. Leipzig und Wien: Franz Deutcke, 1895, 269 S.

60 Janet P. L'automatisme psychologique. Paris: Alcan, 1889, pp. 439-440.

61 Bourru H.. Burrot P. Les variations de la personalite. Paris: Baillierie, 1888.

62 Freud S. Quelqes considerations sur une etude comparative des paralyses motorices organiques. -Archives de Neurologie. 1893. Т. XXVI. pp. 29-43.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!