Преговори за присъединяване на българия и румъния към европейския съюз
Изтегляне 6.96 Mb.
|
|
Европейските споразумения: – 21994 A 1231 (24) България: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество1; – 21994 A 1231 (20) Румъния: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Румъния, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество2. б) който и да е от начините за доказване на статут от Общността, посочени в член 314в от Регламент (ЕИО) № 2454/93; в) карнет АТА, издаден преди датата на присъединяване в настояща държава-членка или в нова държава-членка. 2. За целите на издаването на доказателствата, посочени в параграф 1, буква б) по-горе, във връзка с положението към датата на присъединяване и в допълнение към разпоредбите на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, “стоки от Общността” означават стоки:
3. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 1, буква а) по-горе, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество съгласно съответните европейски споразумения или еквивалентни преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки в срок до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти в срок до три години от датата на приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение. ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД (ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТУРЦИЯ, В РАМКИТЕ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ, ВЪГЛИЩА И ПРОДУКТИ ОТ СТОМАНА) 4. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от общата търговска политика, доказателство за произход, надлежно издадено от трети страни или съставено в рамките на преференциални споразумения, сключени между новите държави-членки с тези страни, или издадено или съставено в рамките на едностранно национално законодателство на новите държави-членки, се приема в съответните нови държави-членки, при условие че: a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на основата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразумения или в договорености, които Общността е сключила със или е приела по отношение на тези трети страни или групи страни, както е посочено в член 20, параграф 3, букви г) и д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и б) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени или съставени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и в) доказателството за произход е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване. Когато стоките са били декларирани за допускане за свободно обращение в нова държава-членка преди датата на присъединяване, доказателство за произход, издадено или съставено впоследствие съгласно преференциални споразумения или договорености, в сила в тази нова държава-членка към датата на допускане за свободно обращение, може да се приеме в съответната нова държава-членка, при условие че е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване. 5. България и Румъния имат право да запазят разрешенията, с които е предоставен статут на “одобрен износител” в рамките на споразуменията, сключени с трети страни, при условие че: a) такава разпоредба също се съдържа в споразуменията, сключени от тези страни с Общността преди датата на присъединяване, и б) одобрените износители прилагат правилата за произход, предвидени в тези споразумения. Тези разрешения се заменят от новите държави-членки с нови разрешения, издадени съгласно условията на законодателството на Общността не по-късно от една година след датата на присъединяване. 6. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 4, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество на съответните споразумения и договорености. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки за период до три години от издаването на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларация за свободно обращение. 7. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от общата търговска политика, доказателство за произход, издадено впоследствие от трети страни в рамките на преференциални споразумения, сключени от Общността с тези страни, се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или са на път, или са временно складирани, или са в митнически склад, или са в свободна зона в една от тези трети страни, или в тази нова държава-членка, при условие че новата държава-членка, където се извършва допускането за свободно обращение, не е имала в сила споразумение за свободна търговия с третата страна за такива стоки в момента, когато транспортните документи са били издадени, и при условие че: a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на базата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразуменията или договореностите, които Общността е сключила или е приела по отношение на трети страни или групи страни, съгласно член 20, параграф 3 букви г) и д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и б) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и в) доказателството за произход, издадено впоследствие, е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване. 8. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 7, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход ” и методи за административно сътрудничеството на съответните споразумения или договорености. ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ В РАМКИТЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ СЪЮЗ ЕО – ТУРЦИЯ 9. Доказателства за произход, надлежно издадени или от Турция, или от нова държава-членка в рамките на преференциалните търговски споразумения, прилагани между тях, и позволяващи кумулиране на произхода с Общността въз основа на идентични правила за произход и забрана за възстановяване или суспендиране на митни сборове за тези стоки, се приемат в съответните страни като доказателство за статут, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция1, при условие че: a) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и б) доказателството за произход е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване. Когато стоките са декларирани за допускане за свободно обращение или в Турция, или в нова държава-членка преди датата на присъединяването, в рамките на преференциалните търговски споразумения, посочени по-горе, доказателство за произход, издадено впоследствие съгласно тези споразумения, може също да се приеме, при условие че е представено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване. 10. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 9, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи на административно сътрудничество съгласно съответните преференциални споразумения. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение. 11. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от общата търговска политика, сертификат за движение А.ТR, издаден съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22 декември 1995 г., се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или се транспортират, след като са били предмет на формалности при износ, в рамките на Общността или в Турция, или са временно складирани, или са под митнически режим, посочен в член 4, параграф 16, букви б) до з) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, в Турция или в тази нова държава-членка, при условие че: a) за тези стоки не е било представено доказателство за произход, както е посочено в параграф 9, и б) стоките отговарят на условията за прилагане на разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, и в) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и г) сертификатът за движение А.ТR е представен на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване. 12. За целите на проверяване на сертификати за движение А.ТR, посочени в параграф 11 по-горе, се прилагат разпоредбите относно издаването на сертификати за движение А.ТR и методи за административно сътрудничество съгласно Решение 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция1. МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ 13. Временно складиране и митнически режими, посочени в член 4, параграф 16, букви б) до з) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, които са започнали преди присъединяването, се завършват или приключват съгласно условията на законодателството на Общността. Когато завършването или приключването поражда митническо задължение, размерът на вносните митни сборове, който следва да се заплати, е този, определен към момента на възникване на митническото задължение в съответствие с Общата митническа тарифа, и заплатената сума се счита за собствени ресурси на Общността. 14. Процедурите за митническо складиране, предвидени в членове 84 - 90 и 98 - 113 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 535 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
15. Процедурите за активно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 114 - 129 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 536 - 550 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
16. Процедурите за временния внос, предвидени в членове 84 - 90 и 137 - 144 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 553 - 584 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
17. Процедурите за пасивно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 145 - 160 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 585 - 592 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ 18. Разрешенията, които са били издадени преди датата на присъединяване за прилагане на митническите режими, посочени в член 4, параграф 16, букви г), д) и ж) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, са в сила до края на тяхната валидност или една година след датата на присъединяване, което от двете настъпи по-рано. 19. Процедурите за възникване на митническо задължение, вземане под отчет и последващо събиране, предвидени в членове 201 - 232 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 859 - 876а от Регламент (ЕИО) №2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
20. Процедурите за възстановяване и опрощаване на митни сборове, предвидени в членове 235 - 242 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 877 - 912 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
Допълнение към ПРИЛОЖЕНИЕ V Списък на съществуващите мерки за помощ по точка 1, буква б) от механизма за съществуваща помощ, уреден в глава 2 на приложение V Бележка: Мерките за помощ, изброени в настоящото допълнение, се считат за съществуваща помощ само за целта на механизма за съществуваща помощ, уреден в глава 2 на приложение V, доколкото те попадат в обхвата на първи параграф от него.
________________ ПРИЛОЖЕНИЕ VI Списък по член 20 от Протокола: преходни мерки България 1. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА Договор за създаване на Конституция за Европа 31968 R 1612: Регламент на Съвета (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2), последно изменен с: – 32004 L 0038: Директива на Европейския парламент и на Съвета 2004/38/ЕО от 29.4.2004 г. (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77); 31996 L 0071: Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1); 32004 L 0038: Директива на Европейския парламент и на Съвета 2004/38/ЕО от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите-членки, която изменя Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменя Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77). 1. Член III-133 и член III-144, параграф 1 от Конституцията се прилагат изцяло само по отношение на свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги, включващи временно движение на работници, както е определено в член 1 от Директива 96/71/ЕО, между България, от една страна, и всяка от настоящите държави-членки, от друга страна, при условията на преходните разпоредби, постановени в параграфи 2 - 14. 2. Чрез дерогация от членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и до изтичане на двегодишния период след датата на присъединяване, настоящите държави-членки ще прилагат национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до техните пазари на труда. Настоящите държави-членки могат да продължат да прилагат такива мерки до края на петгодишния период, след датата на присъединяване. Български граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване и са допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, ще имат достъп до пазара на труда на тази държава-членка, но не и до пазара на труда на други държави-членки, които прилагат национални мерки. Български граждани, допуснати до пазара на труда на настояща държава-членка след присъдиняването, за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, се ползват от същите права. Българските граждани, посочени във втора и трета алинея по-горе, спират да се ползват от правата, съдържащи се в тези алинеи, ако доброволно напуснат пазара на труда на съответната настояща държава-членка. Българските граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване или през период на прилагане на национални мерки, и които са били допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за срок по-кратък от 12 месеца, не се ползват от тези права. 3. Преди края на двегодишния период след датата на присъединяване Съветът разглежда действието на преходните разпоредби, постановени в параграф 2, въз основа на доклад от Комисията. При завършване на този преглед и не по-късно от края на двегодишния период след датата на присъединяване настоящите държави-членки уведомяват Комисията дали ще продължат да прилагат национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения, или дали ще продължат занапред да прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. При липса на такова уведомление се прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. 4. По искане на България може да се извърши един допълнителен преглед. Прилага се процедурата, посочена в параграф 3, като прегледът бъде завършен до шест месеца от получаване на искането от България. 5. В края на петгодишния период, посочен в параграф 2, държава-членка, която прилага национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения, може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване. При липса на такова уведомление се прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. 6. По време на седемгодишния период от датата на присъединяване тези държави-членки, в които по силата на параграфи 3, 4 или 5 се прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 по отношение на български граждани, и които през този период издават разрешения за работа на граждани на България с цел мониторинг, ги издават автоматично. 7. Тези държави-членки, в които по силата на параграфи 3, 4 или 5 се прилагат членове от 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 по отношение на български граждани, могат да прибягнат до процедурите, описани в алинеите по-долу, до края на седемгодишния период от датата на присъединяване. Когато държава-членка, посочена в първата алинея, изпитва или предвижда затруднения на своя пазар на труда, които биха могли сериозно да застрашат стандарта на живот или нивото на заетост в даден регион или професия, тази държава-членка уведомява Комисията и другите държави-членки за това и им предостави всички релевантни данни. Въз основа на тази информация държавите-членки могат да поискат Комисията да обяви, че се спира прилагането на членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 изцяло или частично, за да се възстанови нормалното състояние в този регион или професия. Комисията взима решение за спирането, продължителността и обхвата на тази мярка до две седмици след получаване на подобна искане и уведомява Съвета за такова решение. Всяка една държава-членка може да поиска до две седмици от датата на решението на Комисията, Съветът да анулира или да измени решението. Съветът се произнася по такова искане до две седмици с квалифицирано мнозинство. Държава-членка, посочена в първата алинея, в неотложни или извънредни случаи може да спре прилагането на членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и да отправи мотивирано уведомление до Комисията след това. 8. Докато прилагането на членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 е спряно по силата на параграфи 2 - 5 и 7 по-горе, по отношение на граждани на настоящите държави-членки в България и по отношение на български граждани в настоящите държави-членки се прилага член 23 от Директива 2004/38/ЕО при следните условия, доколкото се отнася до правото на членове на семействата на работниците да постъпват на работа: – съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка към датата на присъединяване, получават към момента на присъединяване незабавен достъп до пазара на труда на тази държава-членка. Това не се отнася за членове на семейството на работник, който е законно допуснат до пазара на труда на тази държава-членка за срок по-кратък от 12 месеца; – съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка от дата, по-късна от датата на присъединяване, но по време на срока на прилагане на преходните разпоредби, постановени по-горе, имат достъп до пазара на труда на съответната държава-членка, след като са пребивавали в тази държава-членка най-малко осемнадесет месеца, или от третата година след присъединяването, която от двете дати е по-близка. Настоящите разпоредби не засягат по-благоприятни мерки, независимо дали са национални или произтичащи от двустранни споразумения. 9. Доколкото някои разпоредби на Директива 2004/38/EО, коите изменят разпоредбите на Директива 68/360/ЕИО1, не могат да се отделят от тези на Регламент (ЕИО) № 1612/68, прилагането на които е отложено съгласно параграфи 2 - 5, 7 и 8, България и настоящите държави-членки могат да дерогират от тези разпоредби до степента, необходима за прилагането на параграфи 2 - 5, 7 и 8. 10. В случаите, когато по силата на преходните разпоредби настоящи държави-членки прилагат постановени по-горе национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, България може да поддържа в сила еквивалентни мерки по отношение на гражданите на съответната държава-членка или членки. 11. Ако някоя от настоящите държави-членки спират прилагането на членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) №1612/68, България може да прибегне до процедурите, постановени в параграф 7, по отношение на Румъния. През такъв период България издава автоматично разрешения за работа с цел мониторинг на граждани на Румъния. 12. Всяка една настояща държава-членка, която прилага национални мерки в съответствие с параграфи 2 - 5 и 7 - 9, може да въведе в националното законодателство по-голяма свобода на движение в сравнение със съществуващата от датата на присъединяване, включително пълен достъп до пазара на труда. След третата година от датата на присъединяване всяка настояща държава-членка, прилагаща национални мерки, може по всяко време да реши да ги замени, като приложи членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. Комисията се уведомява за такова решение. 13. С оглед предприемане на мерки срещу сериозни затруднения или опасност от такива в специфични чувствителни сектори на услугите на своите пазари на труда, които биха могли да възникнат в определени региони вследствие от транснационалното предоставяне на услуги, определено в член 1 от Директива 96/71/ЕО, и докато прилагат по силата на преходните разпоредби, упоменати по-горе, национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения относно свободното движение на български работници, Германия и Австрия могат, след като уведомят Комисията, да дерогират от разпоредбите на параграф 1 от член III-144 от Конституцията с оглед да ограничат, в контекста на предоставянето на услуги от дружества, установени в България, временното движение на работници, чието право да работят в Германия и Австрия е предмет на национални мерки. Списъкът на секторите на услуги, които могат да бъдат предмет на такава дерогация е, както следва: – в Германия:
– в Австрия:
Изтегляне 6.96 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||