Прес клипинг на тема: „Здравеопазване” 23. 05. 2014 Национални вестници

Максимум три месеца да е срокът, през който може да бъде отложен приемът на болен в лечебно заведение.

Това е едно от правилата, разписани сред принципите за приемане на пациенти по време на онлайн дискусия, инициирана от Центъра за защита правата в здравеопазването. Организацията взе решение за публично обсъждане и изработване на правила за прием на болните заради постановление 94 на Министерския съвет, което според пациентската общност ще създаде опашки от чакащи пациенти. На пресконференция преди седмица НПО-тата в защита на здравето предупредиха, че с него се създава риск лечебните заведения да не бъдат компенсирани за надлимитната си дейност, което пък ще ги принуди да връщат хора. "Ако това постановление не бъде отменено скоро, очаквам още другия месец да има много чакащи за прием болни", коментира за Телеграф Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
Спасиха бебе с уникална операция

Телеграф  стр. 6  

Спасиха живота на едномесечно бебе с уникална операция, която се извърши за първи път в България. Лапароскопската интервенция е направена в "Пирогов" от екипа на доц. Христо Шивачев. Бебето пристигнало в столичната болница от Велико Търново преди месец с диагноза задебеляване на пилора. Заради увреждането мъничето не можело да се храни и спадало на тегло. Досега пациентите с такъв проблем са оперирани по класически начин (с отворена операция), при която периодът за възстановяване е 7-10 дни, а с лапароскопията-1-2 дни.

Уролозите от УМБАЛ "Александровска" извършиха успешна трансплантация, при която майка дари бъбрек на дъщеря си. Състоянието и на двете жени е стабилно. Трансплантираната Сема С. от с. Велово, обл. Търговище, е на 35 години и е на хемодиализа от 2011 г. Това е десетата трансплантация, извършена в Александровска болница от началото на годината, като шест от интервенциите са били направени от жив донор.

- В момента (вчера -бел.ред.) седеммесечното бебе се преглежда от неврохирурзите, които лекуват едно от усложненията вследствие на възпалението. Детето е със субдурален кръвоизлив. Силно се надявам при него да няма никакви сериозни трайни неврологични увреждания, но по принцип те са възможни. Най-честите последици от една такава болест са нарушен слух, може да има проблеми и с движенията, всичко зависи от това коя част на мозъка е засегната. Специално при хемофилусните менингити, какъвто е конкретният случай, рядко се стига до фатален край, но често има усложнения. При другото бебе, което е недоносено, става въпрос за пневмококов менингит. Там нещата са много тежки и то ще остане с много сериозни увреждания.

- Да. При първото, което е по-голямо, все още не е изяснено защо не е ваксинирано. Първоначално майката призна, че не е искала да го ваксинира, впоследствие хвърли вината на джипито. Аз не знам коя е причината, но е факт, че детето няма нито една ваксина. При второто - момиченцето на пет месеца, ваксинацията е била отлагана дълго време, защото е било родено недоносено. По принцип при преждевременно родените деца ваксинацията се отлага, докато навършат календарна възраст, което според мен не е много логично. Това, че един човек е малък и недоно сен, не означава, че е предпазен от всички болести, от които ни пазят ваксините. Трябва да се подхожда индивидуално, особено когато става въпрос за бебе, което посещава различни болници. Това дете е било с отлепени ретини, било е подложено на скъпоструваща операция в Белгия и сега на всичките тези усилия се слага голям кръст.

- Антиваксиналните движения са причината, когато една болест изчезне, хората да си мислят, че това е станало по Божията воля или защото сме много добри. Аз обаче мисля,че зад изчезването на едно заболяване стои много труд и много работа. Всеки, който не се имунизира, трябва да е готов да се разболее. Това, което трябва да се разбере, че ние нямаме нищо против да лекуваме болните, но по-разумно е човек да не се разболее. Огромната част о т хората се ваксинират. Тези, които не го правят, са единици, но е факт, че те нарастват. Тази тенденция просто става заразна.

- Начините да се задейства имунната система са два - единият е т. нар. "див", тоест човек да се разболее, да си изработи антитела и да оздравее. Тук обаче като че ли не се мисли, че има болести, от които се умира или болният да остане с тежки увреждания. И те са дефинитивни и са до живот. Другият начин е имунната система да се "погъделичка" и да се създадат антитела. Именно това правят ваксините.

- Няма нито един човек, починал от ваксина. Всички твърдения за смъртни случаи заради имунизация са махленски приказки. Искам да подчертая, че напоследък се говореше за бебета, починали от ваксина, при повечето от тях ставаше въпрос за деца, страдащи от церебрална парализа, за раждания, при които заради недостиг на кислород мозъкът се уврежда. Едва на 6-ия, 7-ия месец се разбира, че бебето има проблем. Никой обаче не се връща към раждането, а се досеща за най-близката медицинска намеса, а именно - ваксината. Подобен и е случаят с Филип от Пловдив, за когото се твърди, че е в кома след имунизация. Лично аз съм го консултирал и се установи, че той е с вирусен енцефалит, който няма нищо общо с ваксината. Направи се много щателно проучване, но това дете продължава да е в графата "постваксинални усложнения". Другият случай с бебето в Стара Загора - той стана в разгара на грипната епидемия тази зима, и там аутопсията показа, че причината за смъртта е хеморагична пневмония, но отново се хвърля вина на ваксината.

- Всички ваксини, които ще бъдат включени в новата, така или иначе се прилагат на децата у нас, сега просто ще бъдат комбинирани. Още повече това е нещо, което се прави по света. Целта е да се намалят убожданията, защото, естествено, те са неприятни за децата. Нищо страшно няма. Относно притесненията кога и как трябва да се ваксинират децата - едно дете, което е в състояние да ходи на детска градина или на училище, ако няма оплаквания, няма температура, чувства се добре, храни се нормално, може да бъде имунизирано.

- Ваксините трябва да се правят точно както е по инструкциите, а не по някакви самодейни схеми, които прилагат някои лекари. Преди време джипитата в една област бяха решили, че ваксината срещу пневмококи трябва да се прави след шестия месец, а тя се поставя след втория. И се поставя тогава, защото последващите заболявания протичат с най-много усложнения, с най-много смъртни случаи в най-ранна възраст. Ролята на джипитата е много важна. Според едно скорошно проучване 17% от джипитата открито се обявяват против ваксините срещу грип, при положение че знаете колко хора умират ежегодно от усложнения от грип. Да не подхващам и темата, че половината от общопрактикуващите лекари са без специалност...

- Има, разбира се. Една от тези болести е коклюш. Другото, за което има опасност, е това, което се случва в момента с менингита и по-конкретно бактерията хемофилус инфлуенце. Менингит, причинен от нея, нямахме от 2010 г., тоест вече 4 години. Сега обаче имаме два. Преди въвеждането на ваксината, имахме по 400-600 случая годишно. Другата болест, за която има опасност, е морбили. През 2010 г. имахме експлозия от болестта, като заболяха над 24 000 души, почти всички от които цигани, а над 20 деца починаха. Причината беше, че се беше натрупал голям брой неимунизирано население - тогава едни до други в отделенията лежаха такива много умни интернет майки и циганки. Сами знаете какво се случи. Ние дълги години нямахме болни от морбили, нямахме какво да покажем на студентите по медицина. Така че хората трябва да са наясно, че ако не се ваксинират, това може да се повтори и болести като дифтерия и други опасни заболявания да се завърнат. Нека не забравяме, че през 90-те години, когато се разпадна Съветският съюз, в Украйна имаха над 50 000 случая на дифтерия именно заради липсата на достатъчен контрол.

- Има напредък. Едното нещо, което проработи много добре, беше, че спряха да им плащат детските, ако не ги ваксинират. Помогнаха и т. нар. медиатори, които са хора от тяхната общност и които са по-добре възприемани.

- По отношение на детския паралич засега нямаме проблеми, защото се полагат много усилия да се държи високо ваксинално покритие. Не трябва да забравяме обаче, че светът все повече се е раздвижил, към нас идват все повече хора... Полиомиелит има в Афганистан, в Сирия, в Пакистан, в Африка има непрекъснато и това са хора, които може да се очаква да дойдат тук, така че риск има.

- В момента тя се прави по усмотрение на родителите след съвет на личния лекар. Определено не одобрявам това. Това е ваксина за нещо, от което се умира, за нея е взета Нобелова награда за медицина за 2008 г. През миналата година у нас има над 1300 нови случая на рак на шийката на матката, за какво обмисляне изобщо става въпрос?

Оказва се, че всеки втори работещ е изложен на рискови фактори, които биха могли да влошат здравето му и да му докарат някоя болежка. Данните са категорични - над 12 000 българи са претърпели някаква злополука по време на работа. Хиляди други се оплакват от проблеми с костите, сърцето, очите, психиката и още куп здравни неволи. "Трудът ни избавя от трите най-големи злини - скуката, порока и бедността", твърди Волтер. Дали обаче думите на големия френски писател са приложими към родната действителност?

Ако Волтер можеше да проведе проучване на българската работна среда, със сигурност щеше да внесе сериозна промяна в категоричната си позиция относно ползите от труденето. Може би щеше да запази частта за избавянето от скуката, но надали щеше да запази констатацията си спрямо бедността, която е пряко зависима от работата. Полезно е, че НСИ ни информира подробно за болежките в костите и ставите, както и за негативните последици от неудобните пози при извършване на работните ни задачи, но като че ли пропуска една голяма "болест" на българската работна среда, а именно - ниските доходи. Според скорошно проучване на "Галъп интернешънъл" бедността е сочена за проблем номер едно за България. Всеки втори българин е застрашен от бедност или социално изключване, обогатиха наскоро мрачната статистика и от Евростат.

Факт е, че малцина българи биха могли да се похвалят със стабилни и високи доходи. По-голямата част от работещите са принудени да проявят компромиси и да се хванат на каквато и да било работа само и само за да получават някаква заплата. Сигурната работна среда и добрите условия на труд са последното нещо, за което се замисля човек, останал дълго време без препитание. А такива у нас са много. От всичко това се възползват и голям брой работодатели, които не се стараят много-много в осигуряването на максимално обезопасени работни места, защото са спокойни, че ако днес ги напусне един служител, за неговото място на опашка чакат още десетки. Или както се казва - хора бол! Така или иначе е факт, че несигурното препитание, лошите условия на труд и най-вече ниските доходи са едни от най-съществените причини за здравните ни проблеми. И докато те не бъдат подобрени, болежките ни вследствие на работата ще се увеличават главоломно. Може би е хубаво да помислим и за това. Защото зад сухите цифри и статистики стоят реални съдби. И реални хора.

Новата онкополиклиника в Бургас е почти готова. Модерната четириетажна сграда с хоспис към нея е непосредствено до онкологичния център на града.

В онкополиклиниката ще бъдат разположени микробиологична лаборатория, диагностично-консултативен блок, специализирани кабинети, регионален раков регистър, легла за краткосрочен престой до 12 часа и хоспис на четвъртия етаж. В хосписа ще се предоставят грижи за всички пациенти в напреднал стадий - услуга, която сега липсва.

Кметът Димитър Николов и заместникът му д-р Лорис Мануелян провериха на място напредъка на строителните работи. "Стриктно ще следя всеки етап от изпълнението на този изключително важен за нашия град обект. Целта ни е бургаският онкодиспансер да се превърне във водещ регионален център за лечение на раковите заболявания, а всички нуждаещи се да могат да получат качествена медицинска услуга тук", заяви кметът Николов.

Българинът вече не вярва на народната поговорка, че трудът е здраве. Всеки втори у нас смята, че работата уврежда здравето му. На това мнение са близо 1,5 млн. души, или 51,6% от всички заети, показва анкета на Националния статистически институт (НСИ). Най-честите фактори за заболяванията са неудобните работни пози и движения и рискът от трудова злополука.

Над 376 000 души твърдят, че на работното си място са изложени на фактори, които могат да повлияят неблагоприятно върху психичното им здраве. Тук основният риск е напрежението, породено от липса на време или претоварване с работа. Други причини, които се посочват от малка част от работещите, са насилие, заплахи от тормоз и грубо отношение.

Над 380 000 българи са имали заболяване, причинено от настоящата или предишна работа. Най-често оплакванията са свързани с болки в костите, ставите и мускулите или проблеми със сърцето.

Анкетата, която НСИ провежда за първи път, показва, че 12100 души са пострадали при трудова злополука през 2013 г. Над 70% от потърпевшите са мъже. Данните на НСИ, които отразяват преценката на анкетираните, се разминават драстично със статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ), който плаща обезщетения за трудовите злополуки. Според информацията на НОИ през 2013 г. по време на работа са се контузили 2768 души, или 4 пъти по-малко от отчетените от НСИ.

Според анкетата на националната статистика всяка трета злополука е предизвикана от! катастрофа на пътя. (Три 40% от случаите лечението на пострадалите работници е било поне 2 седмици.

***

Разминаване

Според НОИ злополуките са 4 пъти по-малко

НОИ, според който злополуките са 4 пъти по-малко, борави само с официални медицински документи за трудова злополука. НСИ измерва субективната преценка на хората за влиянието на работната среда.


1 милион българи имат болести на щитовидната жлеза

24 часа  стр. 17  

Към 1 млн. души страдат от заболявания на щитовидната жлеза у нас, съобщи ендокринологът проф. Боян Лозанов от болница "Токуда" вчера.

Най-честата диагноза е гушата. Повечето хора с проблеми обаче не знаят за тях поради липсата на насочено търсене по време на профилактични прегледи. Профилактиката включва ехографски преглед на щитовидната жлеза по веднъж годишно - така може да се открият и най-малките изменения.

За последните 20 г. обаче двойно са се увеличили случаите на рак на щитовидната жлеза. През 2014 г. се очакват нови 350 случая, прогнозира доц. Здравка Валерианова, шеф на националния раков регистър. Заболяването засяга повече жените, а сред причините са наследствена обремененост и хормонални нарушения. След 50-те рискът при мъжете се увеличава, докато при жените повечето болни са под 50-годишна възраст. Към 80% от пациентите минават операция, а 3% се откриват в много напреднал етап на болестта.

Човечеството скоро може да се изправи пред нова глобална заплаха, също толкова сериозна, колкото и промяната на климата.

Светът се е отправил към постантибиотична ера, в която инфекции и леки наранявания, които са лечими от десетилетия, ще могат отново да убиват. И това не е цитат от сценарий за филм на ужасите, а от изказване на Кейджи Фукуда, помощник генерален директор на Световната здравна организация. Мрачното предупреждение е заради стряскащи резултати от проучване за устойчивостта на бактериите на лекарствата. Все повече болестни причинители вече не се боят от медикаментите, които в началото след своето създаване са ги убивали. Науката нарича тази устойчивост резистентност. Причините антибиотици да губят сила са основно две - изписват се по-често, отколкото реално е необходимо, а от друга страна, все по-рядко се появяват принципно нови лекарства на фона на ставащи все по-устойчиви мутирали вируси. Неправилната и прекалената употреба на антибиотици насърчава бактериите да развиват нови начини за преодоляването им. На принципа на адаптацията патогените се "каляват" в борбата с медикаментите, като леко се променят. И вече не могат да бъдат спрени с лекарствата, които са ги ликивидирали. За резистентността допринасят и промените на своя глава в терапията - например да се скъсява срокът на прием, защото човек се е почувствал по-добре, ила да се намалява дозата.

В първия си глобален доклад за антибиотичната резистентност СЗО обобщава данни от 114 страни, за да установи, че един от причинителите на пневмония заплашва да стане нелечим.

Нито една страна не е имунизирана -устойчивите на лекарства патогени не признават граници. А на хоризонта не се виждат революционно нови лекарства. Затова човечеството трябва да използва разумно съществуващите и да поощрява създаването на нови лекарства.

При най-черен сценарий метицилин резистентният стафилококус ауреус е в състояние да убива по около 19 000 души в Съединените щати (много повече, отколкото ХИВ и СПИН) годишно и приблизително още толкова европейци.

В доклада се казва още, че причинителят на трипера - сексуално предавана болест, от която всеки ден се заразяват над 1 милион души по света, все по-често устоява на лекарствата. Най-малко 10 държави - Австрия, Австралия, Великобритания, Канада, франция, Япония, Норвегия, Южна Африка, Словения и Швеция, съобщават, че инфекцията взема преднина пред медикаментите.

В почти всички страни расте и резистентността на ешерихия коли към базови антибиотици. Патогенът най-често предизвиква проблеми в стомашно-чревния тракт, както и по-сериозни инфекции.

Докладът се спира и на резистентната туберкулоза, която се нуждае от повече от една година лечение с комбинация от антибиотици.

Заплахата от резистентните бактерии тревожи света от поне десетилетие. Американската асоциация за лечение на инфекциозните заболявания разработва програма за насърчаване на фармацевтичните компании за преодоляване на този глобален проблем. Програмата е подкрепена от американското правителство с личната ангажираност на президента Барак Обама, както и от Европейската комисия. Целта й е насърчаването на разработване на 10 нови антибиотика до 2020 г.

44 кабинета за подобряване на раждаемостта и репродуктивното здраве разкрива здравното министерството, обяви министър Таня Андреева при откриването на първия такъв за страната в МБАЛ - Смолян.

Те ще са в 28-те областни болници и 16 общински, тръгват с 2 млн. лв.

Социални работници и психолози ще са в екип с лекарите.

Ще се консултират и жени с проблемна бременност и деца със специални потребности.


Операции помагат при епилепсия

24 часа  стр. 19  

Лекарствата не винаги помагат на хората с епилепсия. В около 20-30% от случаите медикаментите не успяват да контролират пристъпите. В много от тези случаи хирургична операция може да бъде алтернатива на хапчетата.

Епилепсията е често срещано заболяване, което се дължи на ненормална електрическа активност в една или повече области на мозъка, обяснява проф. д-р Неджат Акалан, специалист по неврохирургия към болница "Аджъбадем Анкара". По думите му, това състояние може да се обобщи като "неправилна електрическа комуникация". То засяга най-общо един от всеки 100-150 души, без зависимост от пол, раса или възраст. Точките, които предизвикват епилепсия, присъстват единствено на места в мозъка, в които има неврони.

При пациентите, които са резистентни към медикаментите, т.е. пристъпите не се повлияват от лечението, значително се влошава качеството на живот. Ако те са деца, често се забавя развитието им.

При около половината от тези пациенти пристъпите могат а бъдат овладени или значително ограничени с помощта на хирургична операция, обяснява проф. Акалан. Методите са различни премахване на огнището в мозъка, от което започват пристъпите; прекъсване на връзките с останалата част от мозъка или т.нар. VNS-стимулация.

Благодарение на развитието на диагностичните методи, лекарите могат все по-точно да опреде лят огнището на епилептичните пристъпи. В процеса на диагностика се включват електроенцефалография, магнитен резонанс, ПЕТ скенер, невропсихологично изследване и др. Точната преценка за вида и източника на пристъпите позволяват успеваемостта при такъв вид операции да достигне до над 80%.

Лекари от "Пирогов" спасиха живота на едномесечно бебе с безкръвна операция. За първи път у нас екипът на детския хирург доц. Христо Шивачев направи подобна интервенция.

В края на миналата седмица бебето е настанено в спешната болница във Велико Търново. Докторите установяват, че момченцето има удебеляване на пилора. Това е крайната долна част на стомаха, която действа като клапан, който пропуска храната към дванадесетопръстника и червата. При тази диагноза обаче изпразването на стомаха е затруднено, което води до невъзможност за хранене.

Досега пациентите с такъв проблем са оперирани само с класическа отворена операция, която обаче е много по-рискова.