Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 01. 04. 2016 Национални вестници



страница13/24
Дата19.07.2018
Размер1.41 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24

Безработица сред психолози и икономисти. Глад за лекари и учители


Бела Чолакова

168 часа  стр. 8-9  

Компютърни технологии, психология, медицина и национална сигурност са най-желаните специалности за висше образование. Все потърсени стават и педагогика и екзотични филологии.

Това показва Национално представително изследване на Института за модерна политика (ИМП). Според рейтинга на висшите училища в България, съставен от Министерството на образованието и науката, все пак най-голям брой студенти изучават специалности в професионално направление "Икономика".

Промени предвиждат държавното финансиране на висшите учебни заведения да зависи от процента реализирали се успешно на пазара на труда студенти.

Това заяви министърът на образованието и науката

Меглена Кунева пред БНТ. Целта е да не се поддържат финансово неефективни професионални направления и да не се създават все повече висшисти от една и съща специалност, за която реално няма толкова търсене.

Министър Кунева подчерта, че в момента специалности като икономика и управление са с най-висок процент безработица. Не че не са търсени, просто най-много студенти избират именно тях.

Промените целят също да се стимулират специалности, от които пазарът реално има нужда - компютърни и комуникационни технологии, педагогика, технически и инженерни науки, природо-математически науки, военно дело.

"Парите за висше образование няма да намаляват, точно обратното - заяви Меглена Кунева пред БНТ. - Аз ще искам година след година да се увеличават. Студентските кредити също няма да се намаляват, а студентските стипендии вече са увеличени и ще продължат да се увеличават."

Все пак с промените ще се ограничат бройките за дадени направления за конкретни университети, ако студентите не се докажат като конкурентоспособни след завършване.

Разбира се, съществуват вечни специалности като право, медицина и архитектура, които винаги са търсени и от които неизменно има нужда.

Предстои да се създаде и списък със защитени направления, към които, дори и да има ограничен интерес, не бива да бъдат закривани, тъй като са важни за икономическия и социалния живот в страната.

Според рейтинга на висшите училища в България, съставен от Министерството на образованието и науката, точно 57 375 студенти са избрали икономическа дисциплина в 19 университета или колежа в страната.

Повече от два пъти по-малко - 26 238, учат администрация и управление. Педагогика следват малко над 12 хиляди, а 11100 са студентите по право.

В топ 10 на класацията на професионалните направления с най-висок общ брой студенти в страната са и комуникационна и компютърна техника почти 9000, архитектура, строителство и геодезия 8100; електротехника, електроника и автоматика - почти 8 хиляди, медицина - 7700, информатика и компютърни науки 7600, и филология - 7500.

Според изготвения от образователното министерство документ най-малко студенти изучават математика - 417, металургия - 311, теория и управление на образованието - 188, и теория на изкуствата едва 84-ма

Мнението на специалисти обаче е, че реално най-успешните професионални направления са тези, след завършването на които процентът на безработните висшисти е най-нисък.

Според рейтинга на висшите училища за момента тези специалности е военно дело с едва 0,04% безработица, следват медицина -034%, фармация - 0,44 на сто, и стоматология -0,65%. Най-висок процент на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища са тези, следвали животновъдство - 6,13%, история и археология - 5,57%, биологически науки - 5,47%, социални дейности - 5,42%, науки за Земята - 5,2%, и религия и теология - 5%.

Интересно е, че сред най-желаните от студентите специалности с висок процент безработица са психологията - 4,56%, икономиката -4,19%, и правото - 4,18%.

Според Националното представително изследване на Института за модерна политика най-желаните специалности от студентите са информатика и компютърни науки, обществени комуникации и информационни науки, икономика, туризъм, право, национална сигурност, психология и инженерни науки. По данни от кандидатстудентската кампания през 2015 г. в Софийския университет специалността, в която се е приемало с най-висок бал, е психология, следвана от публична администрация, английска филология, социални дейности и културология.

В топ 10 за миналата година влизат също българска филология, педагогика и компютърни технологии. Изненада за специалистите е фактът, че правото дори не влиза в класацията за десетте най-желани специалности

Според някои това се дължи на факта, че в този сектор безработицата е висока - 4,18% сред висшистите, както и че реализацията в чужбина след завършване на право в България е по-трудна, отколкото при други специалности като медицина например.

Важен е факторът, че право не може да се кандидатства единствено с оценка от матура, а е необходим специален изпит.

Такъв е задължителен и за международни отношения, медицина, фармация и журналистика. Много от другите 104 специалности в СУ могат да се кандидатстват единствено с резултатите от зрелостни изпити.

Бившият заместник-ректор по учебната дейност на Софийския университет доц. Милена Стефанова подчертава пред БТА, че през последните години се увеличава интересът към т.нар. редки специалности като скандинавистика, арабистика, японистика, китаистика и т.н., както и към въведената за първи път през 2013 г. медицина на английски, в която обаче се обучават чуждестранни студенти.

Медицината винаги е била една от най-желаните от студентите, а от завършилите я най-висок процент предпочитат да специализират кардиология, акушерство и гинекология, хирургия, гастроентерология, анестезиология, дерматология.

Най-малко лекари избират спешна медицина, паразитология, патоанатомия, пулмология и педиатрия. Основният проблем е, че огромен процент от завършилите медицина не остават да практикуват в България.

Всеки ден по един лекар напуска страната, подчерта председателят на Българския червен кръст Христо Григоров по време на тазгодишното събрание на организацията. Смята се, че от 2012 г. досега близо 2 хиляди лекари са избрали да работят в чужбина. Най-голямата част от тях са намерили реализация в Германия, Великобритания и Франция.

Икономическите дисциплини също остават сред най-желаните. В интервю за агенция "Фокус" професор Стати Статев, ректор на УНСС, заявява: "Традиционно най-желаните поднаправления са икономика и бизнес, финанси, счетоводство и контрол и администрация и управление. Непрекъснато проучваме съвременните тенденции в развитието на висшето образование по света и разкриваме нови специалности като например творчески индустрии и бизнес, индустриален бизнес, мениджмънт на недвижимата собственост, икономическа социология и психология."

По данни за академичната 2015/2016 г. в НБУ най-много са кандидатите за право,архитектура,информатика, информационни технологии, графичен дизайн, психология, реклама, маркетинг, интериорен дизайн, гражданска и корпоративна сигурност и връзки с обществеността.

През последните години се увеличава търсенето на учители и заради това педагогиката става все по-ценна специалност. По данни от септември 2015 г. над хиляда са свободните работни места в детските градини и училищата. Недостигът на учители е най-голям в София, Пловдив и Варна, а най-търсени са тези по български, математика и история. Притеснителна е и тенденцията все повече преподаватели да са в напреднала възраст

Смята се, че 30-35-годишните не представляват дори 10% от практикуващите в страната.

Днес хората, които избират учителската професия за свое призвание, са все по-малко, подчертава пред БНТ доц. Бончо Господинов, декан на Факултета по педагогика към СУ: "Основният недостиг е в прогимназията и в горния курс.

Ако тенденциите продължават, това ще се отрази и на началното училище, и на детската градина. За съжаление днес да бъдеш учител, не се възприема като нещо престижно."

Основният проблем според мнозина са ниските заплати и именно те обясняват защо едва 10% от завършилите педагогика стават учители. Средната стартова заплата на младши учител е около 500-550 лв.

Бившият министър на образованието Сергей Игнатов заявява пред Би Ти Ви: "Стартовата заплата на българския учител трябва да бъде същата като стартовата заплата в IT сектора. Защото няма по-голям IT сектор от работата с нашите деца и създаването на българския софтуер. Този софтуер на ума се създава в българското училище."

Близо 10 хиляди зрелостници годишно избират да учат в чужбина

Великобритания, Холандия и Дания са най-желаните дестилации, обясни за информационна агенция БГНЕС Стефка Бекярова, координатор на изложение "Световно образование".

В Дания образованието за студенти от ЕС е безплатно, във Великобритания има държавно финансиране, а в Холандия таксите са около 2000 евро годишно с възможности за финансиране.
31.03.2016
Национални телевизии


1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница