Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 01. 04. 2016 Национални вестници



страница11/24
Дата19.07.2018
Размер1.41 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24

От протеста на джипитата може да пострадаме ние


Кой гарантира, че изнервен пациент няма да се нахвърли на спешния екип?

Поли Пантева, Силвия Николова

Политика  стр. 11  



Десислава Кателиева е родена през 1968 г. в София. Завършила е Медицински университет - Варна. Има две магистратури - по психология във Великотърновския университет и по здравен мениджмънт във Варненския медицински университет. Председател е на Националната асоциация на работещите в Спешна помощ.

- Д-р Кателиева, Асоциацията на работещите в спешна помощ, на която вие сте председател, застана против протеста на общопрактикуващите лекари. Каква е причината?

- Начинът, по който те организираха протеста си, определено ще натовари нас. А ние и без това сме натоварени с доста несвойствени дейности. Изведнъж те минават към ефективен протест, а са организирали изключително малко дежурни кабинети, които да подсигурят пациентите им. Ето например в Добрич има само 2 кабинета при 68 практики, в Кюстендил при протестиращи 78 лични лекари е имало 1 кабинет и още един в Дупница. Къде мислите, че отиват тези пациенти?



- Какви са прогнозите ви, до какво може да се стигне при тази ескалация на напрежение?

- Лоши. Аз и сега преглеждам по 30-40 човека на дневно дежурство и по 20 на нощно. Ако към тази огромна маса от хора се добавят и пациенти, които няма къде другаде да отидат, кой може да гарантира, че в цялата тази тълпа няма да бъде пропуснат някой спешен? Или някой от тези пациенти няма да си изтърве нервите върху нас и да прояви агресия?



- Имате ли реални опасения?

- Да, имам. Защото знам какво става, когато сме претоварени, когато пациентът трябва да чака по-дълго време и какви са рисковете, когато си претоварен, да пропуснеш спешния случай и да прегледаш не спешния преди това. Аз имам много сериозен опит зад гърба си и когато с колегите ми обсъждахме тази декларация, имахме предвид точно това. Системата е претоварена и би трябвало, когато се преминава към ефективни стачни действия, да се обмисли как да се намали натискът към спешните кабинети. Но такова нещо никой не е направил. Никой не е помислил и за пациентите, защото, когато един човек обиколи няколко затворени кабинета и го препращат от тук - там или пък го накарат като здравно осигурен да си плаща...



- Джипитата са категорични, че никой няма да си плаща...

- Да, но те не дават направления за хоспитализация, не дават направления за прегледи, не дават болнични, не изписват лекарства. Има хора, на които вече им свършват лекарствата за този месец. И те не могат да си ги закупят, ако не са изписани по здравна каса. За някои от тях рецептата е единственият начин да си закупят лекарството, защото то е или прекалено скъпо, или може да се закупи само по здравна каса. За това колегите ми помислиха ли? Искам да ви кажа, че през годините спешните медици също водиха своята битка. Имали сме редица протести - символични, в извънработно време, с подписки, с декларации, но никога не сме лишили пациент от навременна медицинска помощ.



- А смятате ли, че изразеното мнение в декларацията на вашата асоциация, всъщност е мнението на мнозинството от спешните медици?

- Много е лесно - разходете се в спешните приемни отделения и попитайте колегите ми. Нито един спешен медик няма да сложи табелка на вратата си "Стачкувам - обърнете се към личния си лекар". Защото ние знаем как умират хората и не е редно да размотаваш пациенти, които всеки момент могат да загинат. Освен това наясно ли са колегите ни от лекарския съюз, които ни призовават към ефективни стачни действия, че ние сме част от Националната система за сигурност и нямаме право на това. Просто някой, някак си пренебрегна една шепа лекари, които от години са буферът в системата. И няма как да спестим обидата си, че ни забравиха и не помислиха и за нас.



- Вие чухте ли мотивите на колегите ви от практиките и съгласни ли сте с това, което те казват и изискват?

- Ние живеем в демократична държава и всеки има право да изразява несъгласието си, когато са засегнати интересите му. Аз нямам нищо против това колегите ми да протестират, но не заставам зад техния протест. Ние смятаме, че нормативните промени, които бяха направени в Спешна помощ от Министерство на здравеопазването, не са в наш ущърб. Определено стъпките, които бяха направени в последната година, бяха в полза на стабилизация на системата за Спешна помощ. С приемането от Министерския съвет на концепцията, с приемането на Медицинския стандарт по спешна медицина. Това означава, че държавата и министерството са помислили за финансовото обезпечаване на политиките в Спешна помощ. Например в ЦСМП - Варна, колегите се опитват експериментално да прилагат триажните протоколи (сортиране на обажданията според степента на спешност - бел.ред.), които все още не са утвърдени. И те отчитат, че когато спешните повиквания се поемат в по-голямата си част от медицинските екипи, се установява, че повикванията, които попадат под код червено (най-тежките и неотложни случаи - бел.ред.) не са чак толкова много и в 80% от случаите е напълно възможно те да се реализират и линейката да пристигне на мястото до 8 мин. след обаждането. Което говори, че този стандарт има своето приложение. В същото време само преди седмица в болница "Света Анна" в София бе открито новото спешно отделение, което е направено именно по този стандарт.



- Въпреки тези промени, които изреждате, самата вие в началото споменахте, че се занимавате с несвойствени дейности...

- Проблемът е, че от години не е уредено 24-часовото медицинско обслужване на населението. Ние считаме, че не е справедливо да бъде вменено на общопрактикуващите лекари -365 дни, 24 часа да бъдат на разположение на пациентите си, а това е така вече от Г5 години. В резултат на това малка част от общопрактикуващите плащат на неотложни кабинети, за да покриват денонощното обслужване на пациентите. Друга част твърдят, че ги покриват, но в действителност се установява, че просто пациентите биват насочвани към филиалите на Спешна помощ и към спешните приеми отделения. Поради тази причина много голям процент от пациентите, които се преглеждат в Спешна помощ, а това за 2015 г. са близо 2 млн. пациенти, практически не са спешни. Това са пациенти, които могат да бъдат лекувани и преглеждани в извънболничната помощ при общопрактикуващите си лекари и при специалисти. Но това не се получава. В проекта за Национален рамков договор 2016 беше предложено личните лекари, които не могат да поемат 24-часовото обслужване, да сключват договори с филиалите за Спешна помощ. В един момент обаче ние научаваме, че колегите не били съгласни и те искали да бъдат денонощно на разположение. Добре, искате да бъдете, но дали сте? Вие разбирате ли, че при нас идват пациенти, които заявяват "потърсих го, не ми вдигна телефона" или "обадих му се, но той ме изпрати еди-къде си". При положение че не можеш да бъдеш на разположение целогодишно, да си против някакви мерки, които да регулират това безумие, не го разбирам.



- Защо въпреки увеличените средства нивото на медицинските услуги остава едно и също като цяло?

- Проблемът е сериозен още в организацията на медицинската помощ в България. Нормативната база е остаряла още преди години. Непрекъснато й се пришиват кръпки с някакви промени. За първи път един здравен министър само за една година направи толкова много неща - и в законите, и в поднормативните актове. Когато всичко беше готово, едни лекари ги дадоха на ВАС.

Къде бяха тези лекари цяла година, когато се обсъждаха тези промени. Изглежда, са засегнати някакви техни интереси, за да го правят чак сега. Не можем непрекъснато да отричаме, да се жалим, да не сме съгласни. Какви са реалните предложения на общопрактикуващите лекари, че да протестират? Какви са реалните предложения на Българския лекарски съюз, за да откаже да подпише националния рамков договор и дори да не желае да приеме служебния рамков договор? Къде са нашите реални предложения като съсловие? Или можем само да бъдем недоволни и несъгласието ни да се стовари върху хората. Вече тръгнаха коментари по адрес на нас, спешните медици, че сме купени с повишаването на заплатите. Искам да поясня, че месечните възнаграждения на хората в спешните центрове и спешните приемни отделения за януари и февруари са същите, каквито бяха и преди.

- Искате да кажете, че лекарите в спешните центрове не взимат 1500, а мед сестрите 900 лева заплати?

- Засега не, но въпреки всичко ние няма да излезем на протест. Парите са само обещани засега, но нито един лекар няма да излезе на улицата, нито пък ще откаже прием на пациент.



- Впрочем вече по-спокойно ли влизат колите на спешна помощ в гетата? Придружават ли ви полицейски коли все още?

- И този въпрос опира с атакувания в съда стандарт за спешната медицинска помощ. Той предвижда спешните медици в центровете и в спешните приемни отделения да разполагат с паникбутони. Сега такива няма. В документа е отбелязвано, че в триажните протоколи за спешните повиквания ще се задават въпроси, по които да се прецени дали екипът ще бъде в безопасност, когато отиде на адреса. При съмнение за агресия той ще бъде придружен от полиция. Министерството на здравеопазването е планирало мерките за безопасност, но не е ясно кога те ще влязат в сила.



1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница