Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 07. 12. 2017 Национални вестници

Проблеми в 28 сделки от приватизацията, няма дела заради давност

28 приватизационни сделки е изпратила ДАНС на прокуратурата за проверка заедно с доклад с основните проблеми по раздържавяването. Две прокуратури обаче отговорили, че дела не може да се образуват поради изтекла давност.

Информацията за доклада съобщи главният прокурор Сотир Цацаров пред членовете на правната комисия в парламента в сряда. Той бе поканен на диалог от народните представители. Законът изисква той да разговаря с комисията през 3 месеца.

Темата за приватизацията била поставена от депутатите от левицата. Още преди две седмици Филип Попов от БСП изпратил подобен въпрос до главния прокурор. (Другият въпрос бил за оградата по българо-турската граница - виж карето долу.)

"Вариант е да се търси начин, по който държавата да разваля сделките или да търси пълното им изпълнение

Иначе се постигат наказателноправни последици, но измененията в собствеността остават", така главният прокурор коментира темата след заседанието на правната комисия. Той уточни, четова е виждането му "като гражданин".

"Не искайте да давам мнение за законодателни намерения", добави Цацаров по повод идеята на ГЕРБ да отпадне давността за престъпленията, свързани с приватизацията.

Пред народните представители той оповести неизвестен до момента доклад на ДАНС за приватизацията. Документът бил изготвен в края на миналата година по поръчение на премиера Бойко Борисов.

Докладът постъпил при Цацаров на 1 декември 2016 г.

В него били обобщени основните проблеми, свързани с приватизацията у нас. Както и били изброени 28 сделки, които според ДАНС били проблемни.

Главният прокурор ги изброи пред народните представители. Според доклада това били сделките за:

"Бургаско пиво" ЕООД, "ТЕЦ Русе-запад", "Софарма" АД -София, "Биовет" ЕАД -Пещера, "Кремиковци" АД, "Виитехпром" ЕАД, "Винзавод" ЕАД, "Пулпудева" ЕАД, "Винко" ЕАД, "Мебел К" ЕООД, "Винпром -Велико Търново" АД, "Бентонит" ЕАД, "Руно Комерс" ЕООД, "Бургас филм" ЕООД, "Победа" АД, "София" ЕАД, "Бряст" ЕООД, "Винпром - Дамяница" ЕАД, "Велур" АД, "Монтана" ЕАД, "Руно -Г" ЕООД, "Техноимпекс" ЕАД, "Добрич" ЕАД, "Сердика-90" АД, "Българска роза - Севтополис" ЕАД, "Металснаб холдинг" ЕАД, "Свиневъдство - Пловдив", "Бургаски корабостроителници" ЕАД.

Документите били разпределени на двама прокурори от Върховната касационна прокуратура (ВКП) на 7 декември м.г. Те поискали допълнителна информация от

ДАНС. Два дни по-късно - на 9 декември, започнали да постъпват и новите справки.

Те били изпратени за проверка на прокуратурите в районите, където са сключвани сделките, като това било най-вече Софийската градска прокуратура.

"на 17 май е постановен първият отказ да се образува дело", съобщи главният прокурор. Причината - поради изтекла давност.

Всички откази да се образуват наказателни производства били заради изтекла давност по първия закон за приватизация, действал до 2002 г. и по сега действащото законодателство.

Така било и по отношение на "Техноимпекс". Другият извод на Софийската апелативна прокуратура бил поради липса на престъпление.

Заключенията били изпратени за проверка и в апелативната прокуратура, която ги потвърдила. В доклада на ДАНС се казвало още, че от 1992 г. били извършени 6967 сделки с държавни активи и 7023 с общински. Според документа основните проблеми били няколко.

На първо място липсата на единен орган, който да подготвя сключването на сделките и да ги контролира. Вторият бил наличието на преференции за РМД-тата. "Те са създали неконкурентната среда, а основните изменения, дошли на по-късен етап, са създали възможността за участие в приватизацията на хора, членове на управителни и контролни съвети, за които няма изискване да са работили в предприятието поне година", обясни Цацаров. Той добави, че "дяволът винаги се крие в детайлите".

Според него един от наи-големите проблеми бил с немотивираното сключване на допълнителни споразумения към приватизационните договори.

"С тях се изменят първоначалните условия в полза на купувача - намаляване на цената, намаляване на задължения за инвестиции, намаляване на трудовата заетост". Именно това довело до "резултата, познат на всички".

"Проблем била и липсата на следприватизационен контрол", пишело в доклада на ДАНС.

От200 4 г. досега около 700 са делата, свързани с приватизацията. Главният прокурор обаче уточни, че бройката е твърде условна.

Според него трябвало да си дадем ясен отговор на въпроса защо искаме ревизия на приватизацията. "Заради справедливостта или защото това ще реши един или друг персонален проблем или ще постави един или друг персонален повод за политически нападки", заключи Цацаров.

Вече може парамедик вместо доктор в линейката

В България вече действат първите парамедици. Те имат право сами да поемат по-леките случаи в спешната помощ.

Линейката да пристигне с парамедик вместо с лекар, е обичайно по света. У нас

професията е призната едва от миналата година

Първите 32-ма парамедици са започнали работа от средата на 2016 г. до юни тази година. Те са обучени по програма за заетост на трудовото министерство. Академично обучение още няма, а нуждата от парамедици ще става все по-голяма. Засега няма и официален регистър. Броят на работещите реално е по-голям. Само в София парамедиците са 12.

Това е здравен работник, обучен да оказва бърза помощ и да поддържа живота на пациента до настаняването му в болница.

На Запад и в САЩ има право да работи сам, като през пялото време поддържа връзка със специалист и се консултира. У нас допреди 2 месеца бе позволено парамедикът да работи само в екип с лекар. Наредба от октомври отмени това условие и им разреши самостоятелна работа, но само в долекарски екип, т.е. поемане на по-леки случаи.

"Тук, в Бърза помощ, имаме

3 вида екипи - лекарски, долекарски и реанимационни

Долекарските са от фелдшер и шофьор, лекарските - от лекар и шофьор, а реанимационните от лекар, шофьор и парамедик или медицинска сестра. За момента в България работим като помопппщи на лекарите", разказва парамедикът от столичния Център по спешна помощ Теодор Цанков.

Той е на 24 години, студент по медицина. От 5 г. работи в здравеопазването, а от март е в софийската спешна помощ.

През 2016 г. здравното министерство си постави за цел да обучи 237 парамедици по програма. Година по-късно 32-ма вече са назначени, 79 в момента учат. Идеята на програмата бе да подпомогне с персонал 9 областни спешни центъра, но кандидатите бяха малко.

Това бе първото държавно обучение у нас, финансирането е от ЕС. От години обаче частни центрове и колежи обучават парамедици срещу немалка такса.

"Парамедиците са бъдещето не само в Европа, но и в целия свят, защото са кадри, за които държавата не инвестира много в образование, напротив сами си плащат и се явяват в пъти по-евтина работна ръка от лекарите. Те са хората, които могат да запушат дупките в системата.

Първата дупка, която започнаха да запълват, беше от масовата емиграция на медицинските сестри", обясни д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в Бърза помощ в София.

"У нас може да се гордеем с това, че лекари, и то с по няколко специалности, работят на линейка. В Холандия колеги ми казаха, че България е една богата страна - при тях такова явление няма", казва той.

Всъщност това е и причината парамедикът да възникне като професия. Първо зради липсата на квалифицирани кадри и второ, защото на Запад излиза непосилно скъпо да плащат на лекари да работят по линейките. Обучението на парамедиците е доста по-кратко, съответно и евтино.

Заради системата, по която работят парамедиците, е създадена и телемедицината

Парамедикът включва пациента към апарат, който има дефибрилатор, мери кръвно налягане, сърдечен ритъм, пулс, кислород в кръвта - най-важните показатели, и ги изпраща онлайн в централата, където има специалист. Той казва на парамедика какъв медикамент и какво количество да бие на пациента. Целта е болният да се стабилизира, за да може да се транспортира до болница.

Понякога лекарят оказва цялата нужна помощ в линейката и приемане в болница не се налага. "Спешна помощ решава голяма част от неотложните проблеми и така не се обременява болничната система. Парамедикът обаче няма да може да прави това - няма нужните познания", обяснява д-р Георгиев.

Част от линейките у нас също са оборудвани с апаратура за телемедицина. Тя обаче не се използва с такова предназначение, а е в помощ на лекарите в отешните екипи да придобият по-ясна представа за състоянието на пациента, както и да реагират бързо при нужда, за да го стабилизират. С проекта за оптимизиране на спешната помощ на стойност 163 млн. лв. ще бъдат закупени още такива апарати от най-ново поколение.

Парамедиците у нас минават през три степени на обучение и според покрития етап изпълняват различна роля в спешния екип. Втора степен например е за шофьори на линейки, които подпомагат пренасянето на пациент, могат да разпознават апаратурата и други основни дейности. Тяхното обучение е 6 месеца. 3-а степен са помощник-парамедици, те могат да осигурят венозен път, да сложат абокат, да правят инжекции

Учат за това 1 година. Парамедиците с 4-а степен у нас са малко и се включват предимно в реанимационните екипи, които поемат най-тежките случаи. Те умеят и имат право да оказват професионална спешна помощ чрез много по-разширени дейности. Обучението им е 2 г.

Липсата на достатъчно добра подготовка е един от проблемите, с които парамедиците ни се сблъскват. В колежите се ползват учебниците по медицина, но материята не е достатъчно разбираема за немедици. Освен това трябва да има повече практика, казва Теодор. Според него държавата трябва да отпусне щатни бройки в университети и държавни поръчки в колежите за парамедици, защото тази работа е за млади хора, а академично обучение няма

"Кадрите са добре подготвени и могат да вършат страхотна работа в пожарните и спасителните екипи например", убеден е той. За него като бъдещ лекар Бърза помощ дава страхотен опит, защото се учиш от най-добрите медици на терен. "Там сте ти и пациентът, а решенията трябва да се вземат бързо, за да се спаси нечий живот", споделя Теодор.

Категорията на труд на медиците в Бърза помощ трябва да се промени, убеден е д-р Делян Георгиев. Сега тя е трета, но спешните лекари рискуват живота си и работят по улиците наравно с пожарникарите и полицаите, чийто труд е по-висока категория. По сегашния закон трябва да се пенсионирам на 65 г. -кой гарантира, че ще имам силата качествено да изпълнявам работата си, пита медикът. Заплащането за целия този стрес също трябва да се повиши, казва д-р Георгиев.

***

По 350 човека на ден викат линейка в София. Малко над половината от случаите обаче се оказват наистина спешни, през това време може нечий друг живот да е застрашен.

115 942 обаждания са постъпили само до 27 ноември. За цялата 2016 г. пък те са 140 541.

Случаите с деца са се увеличили с 5000. Повече от миналата година са и потърсилите помощ за кома и шоково състояние. Най-много обаче софиянци звънят на 112 заради битови травми - 12 700 такива сигнала досега спрямо 14 796 за цялата минала година. След тях са хипертоничните кризи, инсултите, неврозите и пострадалите в катастрофи.

По неофициални данни София вече наброява 3 млн. души и за да поеме всички пациенти, Спешната помощ има нужда от 60 екипа. Персоналът не стига, оптимумът за една смяна са 20 екипа. Затова оттам апелират хората да не злоупотребяват, когато им звънят.

***

"Нужен е единен стандарт за обучение на спешни кадри, както и протоколи за работа. Докато това не се случи и хората не са наясно, парамедиците в България няма да могат да постигнат нищо." Това казва 35-годишният парамедик Александър Иванов. Като голяма част от колегите си той е избрал чужбина да се реализира. Започва в спешната помощ у нас преди 2,5 г. От 3 месеца обаче е в Англия и не мисли скоро да се връща.

"Тук парамедикът е най-квалифицираният и добре обучен в спешната помощ. Избрах да работя в Англия не защото толкова я харесвам - обичам България, но системата ни принуждава да я напускаме. За това не са виновни колегите от спешните центрове у нас. Те са герои, че успяват да работят с техниката, която инат*, казва Александър.

Униформи, защото хората работят в бури, дъжд и пек, персонални служебни каски и противогази, нова техника, мислена специално за спешната медицина, безплатни обучения и квалификации, социални придобивки и чиста заплата от 2000 паунда на месец. Това са условията за парамедиците в Англия. А у нас доскоро законът не им позволяваше да се квалифицират допълнително. Сега това е възможно и ЦСМП-та помагат, някои дори сами обучават парамедици.

В Англия те са 3 категории, но са много по-квалифицирани. Най-обучените извършват всякакви манипулации - от подкожни инжекции до венозни пътища, могат да работят и с над 30 медикамента, защото познават добре фармацията, знаят пациентите какви лекарства вземат най-масово и всичките им странични ефекти. Създадени са протоколи, които парамедикът следва. Затова той може да разпознае и овладее всякакви спешни състояния, включително в кардиологията.