Как пилотът свали от самолета болния от левкемия Йордан

Как пилотът свали от самолета болния от левкемия Йордан

Истинска буря в социалните мрежи предизвика насилственото сваляне на 11-годишния онкоболен Йордан Борисов и семейството му от самолет на летище София.

Случаят нашумя, след като бе описан във фейсбук от д-р Радина Денкова, която присъствала на нелепата ситуация. От официалното становище на авиокомпанията се разбира, че те са длъжни да осигурят безопасността на пътниците на борда и ако преценят, че полетът е рисков за здравето на някого от тях, трябва да го отстранят. Точно така болното момче става жертва на решението на главния пилот то да не бъде качено на борда на самолета.

За щастие Фондът за лечение на деца реагира незабавно и изпрати линейка, с която за 18 часа Йордан и семейството му стигнаха благополучно в Германия.

"За много кратък период от време трябваше да организираме пътуването - споделя пред "168 часа" д-р Мариета Райкова, директор на фонда. - На авиокомпанията бяхме предоставили всички необходими документи още предния ден. В това съм сигурна, защото техен представител изиска от нас допълнителни изследвания и становища."

По думите й предоставените документи удостоверявали, че Йордан е в състояние да пътува, и гарантирали, че здравето му няма да се влоши.

"Бях изключила като опция, че с полета може да възникне проблем - разказва д-р Райкова. - Бащата на Йордан ми се обади, че на летището са ги посрещнали и всичко е окей."

Всъщност детето е с диагноза остра лимфобластна левкемия (рак на кръвта). Най-често това заболяване се среща в ранна детска възраст.

Затова се налага да пътува за Германия, където първо ще бъде подложено на имунотерапия която не може да се реализира в България. Ако тя доведе до ремисия, едва след това може да се пристъпи към костномозъчна трансплантация.

На 10 юли тази година семейството на Йордан подава заявление във Фонда за лечение на деца. Досието му е разглеждано 2 пъти на заседание на обществения съвет - първо на 9 август и след това на 27 септември.

Всъщност забавянето на случая идва от състоянието на детето, защото трябва да се предприеме конкретно лечение, което да го стабилизира и да доведе до ремисия.

"При Йордан най-големият проблем беше да се уцели периодът, в който ще може да бъде транспортиран до Германия, защото имаше известни проблеми - разказва директорката на фонда. - За прием, за лечение също трябваше да достигне определена фаза. Също така чакахме оферта от болницата около месец."

Оказва се обаче, че основното лечение на Йордан Борисов у нас е довело до редица усложнения

Той е станал чувствителен към различни медикаменти и е направил алергична реакция. Поради тази причина в България не е било възможно да се осъществи химиотерапия, която да доведе до ремисия.

Експертните становища на лекарите по случая показват, че се препоръчва алтернативна имунотерапия, защото има повишен риск за основното заболяване. След нея може да се пристъпи евентуално към костномозъчна трансплантация на стволови клетки.

В тези становища абсолютно никъде не се споменава, че детето трябва да пътува в специален режим.

"Всички документи, които бяха предоставени и попълнени, показват, че няма непосредствени причини и рискове за пациента - споделя пред "168 часа" проф. Добрин Константинов, който е представил едното становище по случая. Определено детето не е в идеално здраве

Неудобство е и че Йордан има фрактура на единия крак, допълнение към основното заболяване, което може би е било проблем по отношение на настаняването му в самолета."

По думите му това, че детето е било в инвалидна количка, не е риск по време на пътуване в самолет. То е било стабилизирано, за да може да се качи на борда.

Въпреки всички неприятности 11-годишният Йордан успя да стигне до болницата в Германия, без 18-часовото му пътуване с линейка до там да влоши състоянието му.

"Детето било притеснено от дългия престои в линейката, но е пристигнало без никакви проблеми - споделя д-р Мариета Райкова. - При приема лекарите са казали, че тези 18 часа не са му навредили по никакъв начин.

Не е имало абсолютно никакви последствия за здравословното му състояние. " По думите й на детето му предстоят последни изследвания.

Разговор с д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС

БНТ  Денят започва



Водещ: Над 30 са документираните случаи на насилие над медици през тази година. Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев представи нова инициатива от кампанията срещу насилието над лекари – Пребори гнева. Над 60 пък са случаите на агресия спрямо медицински лица за миналата година. Най-често това се случва в спешните центрове, обясниха още от БЛС. Добро утро на д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС. Добре дошла.

д-р Галинка Павлова: Добро утро.

Водещ: За всичко са необходими двама.

д-р Галинка Павлова: Така е.

Водещ: Къде бъркат според вас лекарите, за да се стига до тези много случаи на агресия?

д-р Галинка Павлова: Има грешки и при нас, при лекарите. Макар че започвате първо с нас. И ние ги отчитаме тези грешки. Може би грешки допускаме в комуникацията. Т.е. ние не сме научени да комуникираме с пациента, когато виждаме, че той е в така, бих казала, стресова ситуация, по-изнервен и склонен към агресия. Точно затова една от мерките, които БЛС предложи на кръглата маса на 25 септември е това – да бъде въведено във висшите учебни заведения, медицински учебни заведения, обучение как да комуникираме с пациентите, как да овладяваме, ако щете, и нашето напрежение и да не се поддаваме на стреса и да го пренасяме към пациентите. Разбира се, не само във висшите учебни заведения. Трябва и тези, които в момента работят също да имат такова обучение. И това вече се случва във ВМА. Но…

Водещ: Защо обаче само във ВМА?

д-р Галинка Павлова: Не, не, казвам, че почна се, почна се. Има вече конкретно…

Водещ: И защо чак сега се започна според вас?

д-р Галинка Павлова: Вижте, проблемът с насилието над медици не е от днес.

Водещ: Да.

д-р Галинка Павлова: Той е от доста време. Като че ли сега започнахме да анализираме причините и да търсим мерките, с които да преодолеем това да не се случва до инкриминиране. Защото преди три години решихме, че ако се инкриминира това деяние, което се случи, някак си това ще действа превантивно на хората, които са склонни към агресивно поведение. Оказа се, че не ги спира това. Не ги спира, защото не се прилага законът. Така че ние искаме мерки, за да не стигаме до прилагане на закона.

Водещ: Владимир Ампов-Графа се включи в кампанията срещу насилието над медици, която организира БЛС Пребори гнева. Песента му Надежда и клипът към нея бяха представени официално в болница Пирогов, където само преди седмица беше поредният случай на бито медицинско лице. В специално интервю за Денят започва той сподели защо е решил да участва в кампанията. 

Репортер: Намираме се в двора на Пирогов. Много неестествено място за интервюта.

Владимир Ампов-Графа: А защо да е неестествено? Ние сме хора и много често имаме нужда от лекарите. И смятам, че лекарската професия е наистина много благородна и велика като цяло. И това е причината да се включа в тази кампания по покана на БЛС. Защото смятам, че насилието в каквато и да е форма не е правилното решение и агресията, и гневът. А гневът е най-неконтролируемата емоция, най-трудно контролируемата, колкото и човек да има висок коефициент на интелигентност.

Репортер: Гневът е тема, която вълнува самия изпълнител лично. Идеята му за нова песен с такава насока съвпада и с предложението на БЛС. Работата по песента обаче не се оказва лека задача.

Владимир Ампов-Графа: Защото гневът е нещо, което всеки човек изпитва, включително и аз съм изпитвал. Изпитвам гняв и се боря срещу това, защото това е човешка емоция, но е много разрушителна. И гневът води до много лоши последствия.

Репортер: Твоят личен опит какво показва?

Владимир Ампов-Графа: Моят личен опит е малко по-различен, тъй като аз все пак съм публична личност. И винаги, където и да се появя, гледат на мен като човек от екрана. Но въпреки това срещам много човешко отношение. Миналата година загубих майка си и бях много близо до лекарите, тъй като непрекъснато обикалях болници, срещах се с различни специалисти. И това, което видях, беше наистина много хубаво отношение. И дори в една такава фатална диагноза аз виждах една надежда, която, за съжаление, не се случиха така нещата. Но самото отношение беше наистина, освен професионално, много топло и човешко.

Репортер: Историите в клипа пресъздават действителни случаи, в които лекари и пациенти попадат ежедневно.

Владимир Ампов-Графа: Доста умело успя да пресъздаде агресията, същевременно раждането на ново дете, на бебето. Всъщност това е надеждата. И виждаме как, когато се появи едно ново същество на този свят, всъщност цялата агресия спира. Нещата могат да се променят, стига човек наистина да се стреми да запазва доброто в себе си и светлината. Трудно е, защото времето е такова, динамично е. Виждаме, че навсякъде има много страх и хората живеят със страх и агресия.

Репортер: Графа се надява посланието му да достигне до повече хора чрез песента и кампанията.

Владимир Ампов-Графа: Посланието точно това е – че има надежда. Може би да звучи банално. Но в крайна сметка човек, като поживее малко, вижда, че простите неща, те затова се казва, че са банални, защото те са истински. 

Водещ: Знаете ли, докато го гледах, си мисля – докога българското здравеопазване ще бъде в капана на кампаниите? Кампания срещу насилието, кампания да събираме пари за лечение на деца, кампания за нещо друго. Това не ми се струва естествено.

д-р Галинка Павлова: На мен също не ми се струва естествено. И е труден отговорът, който искате да получите в момента. Няма как ние, лекарите, да отговорим докога ще бъдем в този капан. Това е воля на управляващите как да променим системата на здравеопазването. И докато тя не се промени основно и изцяло, по отношение, ако щете, и на организация, по отношение на финансиране, по отношение на целия модел, който съществува в момента…

Водещ: Ама кой да я промени? Кой да я промени, д-р Павлова, при положение че на всеки 6 месеца се сменя здравен министър?

д-р Галинка Павлова: Точно, да. Вие сте прав. И как да бъде управлението на здравеопазването ефективно, когато за две години имаме четири министъра. Той докато влезе, ако щете с екипа да сформира, да види кои ще бъдат приоритетите и се налага смяна. Прав сте. Затова работим с кампании. За съжаление, така е.

Водещ: Ето, сега тук чета, колегите от в-к Труд пишат: Бомба е заложена в бюджета на НЗОК. И до по-големи разходи ще доведе мораториумът върху нови лекарства, който НЗОК наложи в края на октомври, за да спести пари от бюджета за здраве. Всеки от нас обаче има право да отиде наистина и да се лекува в която и да е болница от страна членка на ЕС, там, където предлагат най-модерното лечение. И НЗОК е длъжна да плати.

д-р Галинка Павлова: Да, това е така. Но вижте, тук има европейска директива, която е подписана и там е казано, че се плаща, ако се получи разрешение от НЗОК да отиде човек да се лекува извън България. Но това разрешение се дава само и единствено, когато са изчерпани възможностите за лечение в съответната страна. Това са разписани европейски директиви. Но тук нека да не говорим за лекарствата или за лечението в чужбина. Нека да говорим за бомбите, които са заложени тук, в нашето ежедневие, тук в здравеопазването в страната. И веднага искам да обърна фокуса към извънболничната помощ, към т.нар. ДКЦ-та. Някак си свикнахме да говорим в последните години за общинските болници. От дълги години ние казвахме от БЛС – да, ще се случат фалити, ще има проблеми. И те се случиха. Нормално е това, което наистина се заложи увеличаване на бюджета за болнична помощ. Стъпка напред е, да, това е правилната политика. Но силно подценяване на извънболничната помощ. За какво преструктуриране говорим на системата, как да изнесем дейността в извънболничната помощ, когато те ще фалират. Сега предупреждаваме за това. Не може 2 млн. да бъдат дадени за ДКЦ-та увеличение.

Водещ: Д-р Павлова, кой търси извънболнична помощ? Хората отиват директно в спешните отделения, в спешните приемни отделения на болниците. Никой не тръгва по пътечката личен лекар – направление – специалист доболнична помощ и евентуално след това нещо друго.

д-р Галинка Павлова: Не сте прав и не е добре да обобщавате. Вижте, така може би е тук в София. В другите градове не се случва така. Там, където няма болници, какво прави населението? Ако искаме да…

Водещ: Ами аз живея срещу Военна болница и виждам какво прави. Ако изляза малко след 7 сутрин, не мога да изброя колите с регистрации извън София, които са дошли рано сутринта да докарат близките си…

д-р Галинка Павлова: И това не е редно.

Водещ: …в една от най-големите болници наоколо. Защото там са и Александровска, и Света Екатерина и т.н. Те са, паркират, където намерят.

д-р Галинка Павлова: Ето това е недоразумението на организацията на здравеопазването. Могат ли всички хора да се качат на автомобилите и да дойдат в големите болници, в големите градове? Това е дълбоко погрешно. Ако не се създадат мощни структури…

Водещ: Ами така тръгват хората, какво да се направи?

д-р Галинка Павлова: Тръгват, защото нямат по места. Нямат ДКЦ-та, които да могат да работят. А нямат, защото няма финансиране на извънболничната помощ, което е достойно финансиране. Не може, само да ви дам един пример, за да ме разберете. Имаме 460 МРЗ в тази година, преди това беше 420, 380 от 2015 година. Прегледът, само прегледът, първичният преглед при специалист 19 лева. Увеличаваме МРЗ, да, ще стане 510. А всъщност прегледът стои 19 лева, едва тази година с 1 левче се вдигна. Разберете, ДКЦ-тата 80% от приходите плащат за фонд работна заплата с осигуровки. И това не са високи заплати. Т.е. няма пари да се издържат структурите. Как да се купува апаратура, как да се прави ремонт на сградния фонд, как да се поддържа дейността в едно такова лечебно заведение? Казваме, че трябва да се изнесе тежестта от болниците, да се извършват много от дейностите в извънболничната помощ като амбулаторни процедури или т.нар. Няма как да стане. Кое ДКЦ може да създаде база, за да може да извършва тая дейност, ако не се коригира бюджетът, който е предвиден за извънболничната помощ. И за общопрактикуващите лекари има много да говорим за това, че тези увеличения от 7 млн., забележете, е по 130 лв. увеличение на практика. Смешно е.

Водещ: Ако Кирил Ананиев стане министър на здравеопазването, очаквате ли тези проблеми да бъдат решени? Да има видимост към тях?

д-р Галинка Павлова: Очакваме г-н Ананиев да ни подкрепи в преговорите с НЗОК. Защото ако днес и в следващата седмица бюджетът мине в НС, остава да преговаряме с надзора на НЗОК. Там също ще видим кой ще бъде председател на надзора на НЗОК и как ще вървят преговорите. Защото нека само да ви кажа, че НЗОК плаща 4 млн. на НОИ за това, че НОИ събира здравните ни осигуровки. Ето ви една сума от нашите здравни осигуровки, която отива към НОИ.

Водещ: Вижте, то в тези преговори със здравната каса, тези, които дават парите, а именно здравноосигурените лица, не участват. Това е другото много странно нещо. Но явно тема на друг доста по-дълъг разговор. Благодаря ви много.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 1.01 Mb.

Сподели с приятели: