Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 15. 02. 2016 Национални вестници
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данък "вредни храни" ще засегне хората с най-ниски доходи
Болната здравна профилактикаВместо превенция у нас има шумни, но безрезултатни кампании и безсмислени проекти доц. д-р Бенчо Й. Бенчев, дм Дума стр. 17 
Високата честота на няколко рискови за здравето фактора, предотвратими по своя характер, обуславя лошия здравен статус на българина - високо артериално налягане, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, повишено ниво на холестерол в кръвта, наднормено телесно тегло, ниска физическа активност. Това е причина за съществуващата епидемична тенденция на нарастване на обусловените от тях заболявания - хипертонична болест, исхемична болест на сърцето (миокарден инфаркт), мозъчно-съдова болест (мозъчен инсулт), някои форми на онокологични заболявания. Тези съвременни епидемии са определящи в структурата на заболеваемостта и смъртността у нас и като цяло те водят до значителна загуба на национален доход. В потвърждение на това са и официалните данни на МЗ в неговия доклад от 2015 г. "Здраве и здравеопазване - актуално състояние". От него става ясно, че смъртността от инсулт у нас е над 3 пъти по-висока от тази в ЕС (160,3 спрямо 50,7 на 100 хил. души), смъртността от инфаркт също е значително по-висока от тази в ЕС (105,7 спрямо 78,7 на 100 хил. души). Могат да се посочат различни причини за това състояние, но една се откроява над всички и има определящ характер - липсата на ефективна профилактика. Световният опит показва, че прилагането на адекватни превантивни мерки, насочени към намаляване честотата на посочените рискови фактори, води до позитивна промяна в здравния статус на населението. За съжаление у нас липсва системно прилагане на устойчиви по своя характер превантивни мерки. То е заменено с шумни, но безрезултатни кампании и безсмислени проекти, в които са потънали безрезултатно немалко европейски и бюджетни пари. В момента у нас съществуват уж много на брой здравни програми и стратегии в областта на профилактиката. В това изобилие от хартиени "творения", които бъкат от технологични и методологични недостатъци, даже и специалистът би загубил ориентация. Естествено е, подобна констатация няма да се хареса на хората, които са превърнали здравната профилактика едва ли не в личен бизнес. Те ще кажат, че това е черногледство или опит за саботаж в райската градина на българското здравеопазване, но не могат да дадат отговор на следните важни въпроси: - Защо на практика липсва устойчива здравна политика в областта на профилактиката с разработени критерии за нейното изпълнение, а това бива замествано от шумни, но безрезултатни кампании? - Защо профилактичният скрининг, който се заплаща от НЗОК, е символичен по обем и вместо да се разширява, се стеснява? Това не позволява извършването на ефективен мониторинг върху здравното състояние на българина, а по същество представлява симулация, че уж нещо се прави.
- Защо българското население нито е информирано, нито мотивирано в достатъчна степен, като реален потребител на този вид медицински услуги? - Защо на практика липсва междусекторен подход за въздействие върху главните рискови фактори? - Защо нямаме достатъчно подготвени специалисти в областта на планирането и оценяването на профилактичните програми? - Защо не се прилага социалният маркетинг като основен елемент при анализа, планирането и оценяването на профилактичните програми? При такова струпване на проблеми в областта на профилактиката е наложително да се потърси по-ефективно решение и в структурно, и в технологично отношение. То не може да бъде заместено само от безкрайното викане на висок глас - реформи", особено ако не си наясно какво точно предполага това. На първо място е необходимо да бъде разработен дългосрочен интегриран национален проект по профилактика на болестите и промоция на здраве 2016 г. - 2020 г., който да обедини в себе си сега съществуващите дезинтегрирано програми и проекти в тази област, тематично насочени към контрол и превенция на основните рискови фактори. В рамките на предлагания проект е необходимо да бъдат разработени и мерките за структурно и технологично обновление на дейностите по профилактика на болестите и промоция на здравето. Особено важно е в рамките на тези мерки да бъде разширен обемът на профилактичния скрининг, който се заплаща от НЗОК. Необходимо е също така всички тези дейности да бъдат обособени в самостоятелен пакет (здравен план), който да е напълно достъпен. 83% ОТ БЪЛГАРИТЕ: Данък "вредни храни" ще засегне хората с най-ниски доходиНегативно настроените към налога българи се увеличават Аида Ованес Дума стр. 2
Ако бъде приет данък "вредни храни", 83% от пълнолетните българи смятат, че хората с ниски доходи ще бъдат силно засегнати. Това показват резултатите от национално представително проучване на TNS, проведено през февруари. През ноември м.г. същата агенция проведе подобно допитване. В изминалите 3 месеца се оказва, че 68% от българите са на мнение, че вредите от данъка ще бъдат повече от ползите. През ноември те са били 57%. Това сочи значителен ръст на негативните нагласи спрямо един такъв данък в сравнение с предишната вълна на изследването. В момента 65% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини, а 3/4 от запитаните вярват, че евентуалното въвеждане на такъв данък ще се отрази негативно на техните разходи. Мнозинството от анкетираните (68%) пълнолетни българи смята, че въвеждането на данък върху продукти с определено ниво на захар, сол или мазнини няма да подобри хранителните навици, а ще ощети хората. В същото време над 60% от пълнолетните българи смятат, че данъкът би имал ниска събираемост и няма да доведе до събиране на средства в държавната хазна. Едва 18% от анкетираните са на мнение, че като цяло е справедливо да има такъв вид данък. Близо половината от пълнолетните българи не са съгласни, че водещите нездравословен начин на живот трябва да плащат по-високи данъци, защото после ще очакват адекватно лечение от здравната система. Доверието към самата здравна система е много ниско, липсва усещането, че тя се развива към по-добро. Половината от българите смятат, че здравеопазването в България през последната година се влошава, а повече от 1/3 твърдят, че няма промяна. Само около 1/3 вярват, че целта на данъка всъщност не е да се събират пари в бюджета, а да се възпитат подобри хранителни навици у българите. Като цяло според общественото мнение данъкът няма да постигне нито една от предполагаемите цели: промяна на навиците на хранене или осигуряване на очакваните постъпления, за да се подобрят грижите за здравето. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|