Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 15. 03. 2017 Национални вестници


Връчиха наградата за здравен политик и мениджър



страница2/13
Дата21.08.2018
Размер0.75 Mb.
#82187
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Връчиха наградата за здравен политик и мениджър


Форум в Девин обсъди проблемите в родното здравеопазване

Стандарт  стр. 12  

Наградата "Здравен политик и мениджър на годината" бе връчена на състоялия се на 10-12 март в хотел Персенк в Девин форум на Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт (НСЗПМ). С престижното отличие за принос в управлението на здравната система през 2016 г. бяха удостоени проф. д-р Виктор Златков, дм (Ректор на Медицински университет - София и дългогодишен директор на Майчин дом) и проф. д-р Тихомира Златанова, дм - ръководител на Катедра по икономика на здравеопазването при факултет по обществено здраве и зам.-ректор на МУ-София.

НСЗПМ е създадено на 15 март 2005 г. и обединява усилията на изтъкнати представители на медицинската наука, ръководители на лечебни заведения, на здравни икономисти и водещи медицински специалисти. През 2008 г. сдружението учредява наградата "Здравен политик, мениджър на годината", а първи носител на наградата е проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн -декан на ФОЗ, МУ-София. За 12-годишния период от своето съществуване Сдружението успя да се наложи като водещо в подготовката на експертни становища и разработване на програмни документи с цел оптимизиране на капацитета на българското здравеопазване.

Модератори на събитието в Девин бяха председателят на НСЗПМ доц. д-р Стайко Спиридонов и членовете на научно-консултативения съвет на Сдружението акад. проф. д-р Владимир Овчаров, дмн и акад. проф. д-р Богдан Петрунов, дмн.

По време на научната сесия задълбочени анализи на актуалното състояние на сектора у нас направиха проф. д-р Златица Петрова, която набеляза основните предизвикателства и решенията за промени в управлението и финансирането на здравноосигурителната система. Ключовите проблеми при мениджмънта на финансовите ресурси и перспективите за преодоляването им бяха представени от доц. Николай Попов, а Ани Митева засегна аспекта относно нормативната уредба и актуалната съдебна практика в сектора и по-конкретно в болничната помощ.

На провелата се кръгла маса на тема "Проблеми на здравеопазването в навечерието на избори" в разгорещената дискусия взеха участие зам.-министърът на здравеопазването от служебния кабинет д-р Галин Каменов, който отбеляза, че общественото здравеопазване е държавна политика, а ефективността на общественото здравеопазване се измерва чрез здравно-демографските показатели и чрез рисково-поведенческите фактори. Той заяви намеренията на служебния кабинет за акцентиране на усилията в сферата на здравеопазването върху промоцията на здравето. Народният представител от 43-то НС д-р Красимира Ковачка заяви, че трябва да се повишат изискванията за квалификацията на здравните мениджъри и НСЗПМ може да стане важен фактор, който да инициира и подкрепи експертно създаването на законопроект в тази област. Тя добави, че общинските болници са гръбнакът на болничната помощ и затова трябва да са дофинансирани за дейност чрез общините (според тяхната възможност).

Директорът на МБАЛ Кърджали д-р Тодор Черкезов в проблемно базираното си изказване сподели своите наблюдения от практиката, че голяма част от медицинските и икономическите проблеми на болниците са от недостатъчно ефективно работещата извънболнична помощ. Той открои и един абсурд - активното население намалява, а болниците се увеличават. Професионалната си позиция заявиха д-р Андрей Кехайов, д-р Жени Стайкова и други изтъкнати здравни политици и мениджъри. На тържествена церемония с Почетния знак на факултет по обществено здраве, МУ-София, за особени заслуги бяха отличени Елена Христева -директор на МБАЛ "Света Каридад" ЕАД - Пловдив, и Иво Димитров -икономически директор на болница "Ескулап", град Пазарджик.
ЗА 18 ГОДИНИ:

Парите за здраве скочиха 13 пъти


Създаването на Националната здравноосигурителна каса е най-голямата промяна в здравеопазването

Стандарт  стр. 12  

Точно преди 18 години, на 15 март 1999 г., е създадена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Датата не е случайна, защото днес е Денят на потребителя. Определен е в памет на речта на американския президент Джон ф. Кенеди, който на 15 март 1963 г. обявява пред Сената идеята за закон за защита на потребителите. Кенеди посочва "четирите основни права на потребителя": правото на безопасност, правото на информация, правото на избор, правото да бъдеш чут. Впоследствие са добавени още четири: правото да бъдат задоволени основните потребности, правото на обезщетение, правото на образование; правото на здравословна околна среда. Именно тези осем права са залегнали в Правилата за защита на потребителите, приети от ООН.

Избирането на Деня на потребителите за "рожден ден" на НЗОК не е случайно. "Това беше първото послание към българските граждани за края на административно-командния модел "Семашко", по който бе управлявано здравеопазването преди 1989 г. Това, което искахме да направим, беше да изградим една нова обществена институция, която да защитава правата на гражданите като здравни потребители", коментира преди години във Фейсбук д-р Илко Семерджиев, който е основател на НЗОК. Със създаването на Касата се дава началото на най-мащабната здравна реформа в България през последните 50 г. Възстановява се общественият договорен модел, престанал да съществува през 1947 г.

През 1998 г. е приет основният пакет от закони - за здравното осигуряване, за лечебните заведения и за съсловните организации на лекари и стоматолози. През 1999 г. се създава НЗОК, която оперира с вноските за здравно осигуряване, събирани в специален фонд, отделен от бюджета. Целта на НЗОК е да осигурява и да гарантира свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ - чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (РЗОК). Принципът е "Плащаме всички, ползва този, който има нужда" - подобно на модела в Германия.

Първоначално реформата се прилага в извънболничната помощ, като на 27 април 2000 г. е подписан първият за България Национален рамков договор (НРД) между НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. През 2001 г. е подписан НРД за включване на болниците в здравноосигурителната система. Хората трябваше да си изберат личен лекар, който да им осигури достъп до системата. Аптеките също са договорни партньори на Касата. Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни плащания, е изготвен през 2000 г. Тогава касата е разполагала с малко над 257 млн. лв. за плащания за здравни услуги. През годините бюджетът на НЗОК непрекъснато се увеличава. За 2017 г. Касата разполага с З 452816 000 лева от приходи и трансфери, като увеличението спрямо 2016 г. е с 247,7 млн.

Изминалите години на тази реформа са белязани от променливи резултати. Движението на процесите невинаги е напред и нагоре.

"Анализът на работата на НЗОК за последните няколко години показва немалко сериозни проблеми: нисък административен капацитет, неудовлетворителен медицински и финансов контрол, недостатъчно поддържана в техническо отношение на интегрираната информационна система. Но, макар и трудно, НЗОК ще продължава да утвърждава безспорното си достойно място като институция, призвана да защитава правата на пациентите на всички нива в здравноосигурителната система", казват от Касата.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница