Безработицата намалява, внасящите осигуровки - също

Безработицата намалява, внасящите осигуровки - също

Пазарът на труда се възстановява в последната година и безработицата намалява, но в същото време хората, които реално плащат осигуровки, също намаляват. На какво се дължи този феномен? Според мотивите към проекта за промени в Кодекса на труда основните причини са: напускане на големи работодатели от България, политически и икономически сътресения, промени в цените на електрическата енергия и горивата, структурни промени в редица предприятия, формиращи добавена стойност, а също и в държавното управление. Мотивите са подписани от почти всички парламентарни групи - без "Атака" и независимите.

Само за девет месеца работещите и осигуряващи се хора, които на практика издържат пенсионната система, са намалели с 219 хиляди. Депутатите цитират справка на НОИ, според която през 2014 г. осигурени са били 2 165 339 българи. За деветте месеца на миналата година заетите, плащащи осигуровки в НОИ, са били 1 946 339. Безработицата обаче е намаляла от 10.7 на сто към края на 2014 г. на 8.3% към септември.

НОИ отчита заетите, които реално внасят пари за пенсия и другите социални вноски. Данните на Националния статистически институт (НСИ) са доста по-различни и те сочат, че към края на септември заетите са 3 104 700. Това означава, че 1 158 361 българи, или над 1/3 от работещите, не внасят осигуровки за пенсия. При това разминаването в статистиките на двете институции се задълбочава - през 2011 г. например разликата между осигурените в НОИ и заетите според НСИ бе значително по-малка - близо 512 хил. души.

Тези факти и съпоставки могат да бъдат обяснени с големия дял на сивата икономика, който според различни оценки е между 30% и 40%, и със законодателните "вратички", които позволяват човек да не се осигурява върху някои от доходите си. Вероятно влияе и сривът на доверието в осигурителната система, поради което все повече хора използват всяка възможност да избегнат плащането на осигуровки. Затова и хвалбите на социалното министерство, че заетите у нас са минали за първи път 3 млн. души от кризата насам през 2009 г., не са много уместни.

Друга част от промените в Кодекса на труда засягат синдикатите и работодателските организации. Предвижда се да се облекчат изискванията за членска маса, от които зависи признаването им за "национално представителни". Тази година предстои преброяване на социалните партньори, за да се види кои отговарят на условието да участват в националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат всички важни социални закони и бюджетите на държавата, НОИ, здравната каса. Четиригодишният мандат на тристранката изтича през юли.

В съвета в момента участват двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" и четири работодателски организации - БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ. Възможно е снижаването на критериите да позволи в съвета да се включат още бизнес организации. До 2012 г. например участваха шест, но две отпаднаха, след като ГЕРБ прие по-висок праг за членска маса

Лаборатория пусна данните на пациенти в нета

Медицинска лаборатория в София е пуснала свободно в нета личните данни на своите пациенти. Така дори външни лица са можели да видят ЕГН-тата и заболяванията на всички, отишли да се изследват в диагностичния център в столицата. Нарушението било засечено от Комисията за защита на личните данни, съобщиха за "Монитор" проверяващите. Фрапиращият случай на законово нарушение бил констатиран при проверка през 2015 г. Миналата година в комисията бил получен сигнал, че изследванията на пациентите на лабораторията се качват на интернет страницата на центъра. Те обаче не били с ограничен достъп и всеки можел да види трите имена, ЕГН-тата и дори резултатите от изследванията на всички клиенти на лабораторията. Тъй като центърът бил сертифициран като регистратор на лични данни, отнесъл солена глоба за нарушението.

При друг случай пък в комисията бил подаден сигнал, че фирма за бързи кредити е отпуснала кредити на служители в една болница без тяхното знание.

Лаборатория пусна данните на пациенти в нета

Медицинска лаборатория в София е пуснала свободно в нета личните данни на своите пациенти. Така дори външни лица са можели да видят ЕГН-тата и заболяванията на всички, отишли да се изследват в диагностичния център в столицата.

Нарушението било засечено от Комисията за защита на личните данни, съобщиха за "Монитор" проверявашите. Фрапиращият случай на законово нарушение бил констатиран при проверка през 2015 г. Миналата година в комисията бил получен сигнал, че изследванията на пациентите на лабораторията се качват на интернет страницата на центъра. Те обаче не били с ограничен достъп и всеки можел да види трите имена, ЕГН-тата и дори резултатите от изследванията на всички клиенти на лабораторията.

Тъй като центърът бил сертифициран като регистратор на лични данни, отнесъл солена глоба за нарушението.

При друг случай пък в комисията бил подаден сигнал, че фирма за бързи кредити е отпуснала кредити на служители в една болница без тяхното знание и без да са подписвали каквито и да е документи. По жалбите са образувани преписки в прокуратурата.

След като държавното обвинение установи дали има извършено престъпление и не, комисията ще провери дали има нарушение.

Заради подобни гафове комисията е написала актове за 700 бона през миналата година. В държаваната хазна от тази сума обаче към момента са постъпили над 44 000 лв., тъй като постановленията на КЗЛД подлежат на съдебен контрол и някои от глобените са жалили наказанията си пред Темида.

Данните на комисията показват, че само за миналата година при проверка на 18 администратори на лични данни те са отнесли глоби за общо 29 400 лв. Освен това комисията е разгледала и жалби и сигнали, при които са установени 74 административни нарушения. За тях са наложени санкции общо за 661500 лв.

От доклада на КЗЛД, който предстои да бъде внесен за разглеждане от парламента, става ясно, че през 2015 г. най-много сигнали са постъпили срещу фирми, предоставящи електронни съобщения. Това са както мобилни оператори, така и интернет доставчици. Срещу тях граждани подали общо 130 сигнала за нарушения. Най-честото оплакване било, че фирмите са дали неправомерно данните на свои клиенти на колектори, които да съберат неплатени задължения. При проверка на комисията били засечени 27 случая на погазване на Закона за защита на личните данни, включително и такива, извършени от колекторски фирми. Основното нарушение било, че фирмите дали неправомерно информация за клиентите си на колектори което противоречи на нормативната уредба в страната. Друга грешка била, че самите събирачи на дългове също не предоставяли информация на хората за това как се обработват личните им данни. За установените нарушения са наложени глоби общо за 357 200 лв., съобщиха от комисията.

Десетки жалби пък били подадени и срещу фирми за бързи кредити и банки, които също предоставили данните на своите клиенти на колекторски фирми. В тези случаи били засечени 7 нарушения, за които са наложени санкции в общ размер на 65 000 лв.