Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 18. 02. 2016 Национални вестници

Смисленият дебат произлезе от депутатите от управляващите

- Нищо изненадващо ново и никакво развитие нямаше в поведението на опозицията по време на дискусията. Аз съм участник във втори такъв вот на недоверие заради политиката в сектор здравеопазване и постоянно имах усещането за дежа вю. Колкото трудно опозиционните партии се договориха за мотивите за вота преди 6 години, толкова сложен беше и сегашният диалог между тях. Подходиха към вота повече с политически амбиции, с повествователен стил, но без конкретика.

-Това потвърждава впечатлението ми за несериозно отношение към проблематиката в сектора. Използването на здравеопазването за тясно политически цели в годините не е довело до нищо добро нито за пациентите, нито за лекарите. Факт е, че всички опозиционни партии в даден момент са били участници в развитието на системата, затова поне елемент на самокритика щеше да бъде полезен. Вярно е, че добрите решения се намират трудно. Винаги съм твърдяла, че те трябва да бъдат с дългосрочна визия и че трябва да се търси широкият надпартиен поглед. В рамките на така конфигурираната опозиция за съжаление не виждам подобни намерения. Най-вероятно двете опозиционни партии смятат, че дълго време няма да са на власт. А това ги освобождава от ангажимент да мислят сериозно за реформа в сектора, за да постигнем тази здравна сигурност, която трябва да е гарантирана на българските граждани.

- Без да изглежда нескромно, по-скоро смисленият дебат произлезе от участниците в коалиционното управление. Причината е, че ние добре познаваме механизмите на всички предприети нормативни промени,можем да отчетем резултатите от тях, но и това, което се е случило не по най-добрия начин.Т.е. във всяко действие трябва да търсим резултата и след анализ - да коригираме последващите си намерения. Защото крайните цели за развитие на общественото здраве като показатели, отнасящи се до здравето на нацията, вече са приети от това Народно събрание в рамките на стратегията"Цели за здраве 2020". Оттук нататък важните и съществените стъпки, които трябва да се реализират като промяна в структурата, финансирането и кадровото стабилизиране на сектора, следва да бъдат много широко,ясно и прозрачно представяни, дебати рани и после - консенсусно приемани.

- Няма как да се даде обобщаваща оценка, която да отрази всички необходими промени, които трябва и се случват в системата. В изказването ми в пленарната зала аз изтъкнах финансовите показатели, които за мен са за добра оценка. Ние отбелязахме намаляване на здравно неосигурените българи със 195 000 души, което е постижение. Така в момента по брой на неосигурени сме в най-добра позиция в сравнение с всички години досега от въвеждането на здравноосигурителния модел. 72,6 млн. лв. повече са събрани от здравни вноски през миналата година. Това е още един добър резултат. Успяхме да гласуваме бюджета на НЗОК за 2016 г. със 129 млн. лв. повече, отколкото той бе през 2015-а, което гарантира стабилна финансова рамка. А това е добро основание за спокойно провеждане на реформи в сектора.

- Точно така. А по този начин финансовата рамка е стабилна. Затова оттук нататък е много важно да проведем организационните реформи в такъв вид, чеда реализираме поставените цели.Т.е. Националната здравна карта трябва да се премисли добре и да даде възможност да се преодолеят дисбалансите в достъпа до медицинска помощ. Клиничните пътеки, които се приеха, възможностите за съдържанието им и клиничните процедури, също пораждат дебати. Аз съм информирана от различни професионални общности за притесненията им по отношение на съдържанието на някои от клиничните пътеки и процедури. Затова ще направя изслушване в Комисията по здравеопазването по темата, тъй като от 1 април т. г. преходът към новото съдържание на платения от НЗОК пакет от медицински грижи трябва да стане без сътресение. И това е ангажимент на всички нас от управляващата коалиция.

- Отново материята медийно не бе презентирана добре. Темата се завъртя основно около болничните легла, а е много важно да се говори за медицински дейности, тъй като на настоящия етап леглото още не е обвързано с някакви финансови ангажименти. Да, донякъде то е критерий за натовареността на лечебните заведения, но във всички случай НЗК трябва да даде отражение на настоящата картина. Да дава също отговор за бъдещи инвестиции в нови звена, за да бъде уеднаквен достъпът на българите до медицински грижи, като се направят стъпки и в кадровото обезпечаване. Това са големите проблеми: неравномерното разпределение на лекари и дейности в различните части на страната при условие, че всички са с еднакъв ангажимент към здравното осигуряване.

- Категорично не бива да има администриране. А колкото и да не е чист пазарът в системата на здравеопазването, той трябва да определи кои структури (където те са струпани) ще останат устойчиви във времето. Търсенето от страна на пациента е решаващо, но огромна е и ролята на контролиращите органи, защото имаме стандарти за лечение, критерии за добра медицинска практика и т.н., които гарантират здравна сигурност на потребителите. При постоянния дефицит на лекари, който се изтъква, наистина всяка една структура трябва да отговаря на всичко разписано в медицинските стандарти. Ангажимент за това имат проверяващите органи. А в Закона за здравното осигуряване е записано, че всяка година трябва да се прави проверка на съответствието между заявеното в медицинските стандарти и това, което се намира в лечебните заведения. Не знам дали органите успяват да правят тези проверки. Но законите трябва да се спазват.

- При медиен интерес в една болница пък се установи, че първоначално определеното ниво на компетентност, дадено с разрешителното за дейност от МЗ, не съответства на откритото при проверка. Контролът е изключително важен, за да може не само агресивното пазарно поведение да определя доброто бюджетиране на някои лечебни заведения.

- По време на заседанието на парламентарната ни група бяха изложени част от аргументите на министерството. Но ние поискахме да ни бъде представена оценка на въздействието с ясно остойностяване на ефекта от прилагането на чекирането с лична карта като елемент на контрол в системата на болничното здравеопазване и какво се очаква от инвестицията по пръстовия идентификатор (като разходи, поддръжка и с колко биха се намалили неправомерно изразходваните средства).

- В момента не бе подготвен. Другият принципен въпрос беше какво се случва стози процент от населението, на който не може бъде снет пръстов отпечатък. Попитахме и защо след като сме възприели директивата, налагаща електронна идентификация, и сме приели такъв закон, тя не се ползва като ключ към системата. Много по-важното в случая е системата на касата, която събира информация, да бъде преработена така, че наистина да стане интегрирана, да имаме здравно досие и достъпът до системата да бъде именно чрез електронния идентификатор, какъвто и да е той като избор и вариант.

- Много са проблемите в сектора. Всичко това е голямо предизвикателство за всеки министър, поел управлението, особено след една година на безвластие в предходното управление в здравеопазването. В тази ситуация министър Москов се хвърли в много битки, а трябваше да концентрира своите усилия в една посока. Да, наистина специализиращите млади лекари са му благодарни за облекчената наредба за специализациите. В Спешната помощ се направиха стъпки за финансово стабилизиране и за кадровото й обезпечаване. Но във всички останали посоки трябваше да се действа последователно и постепенно. Постигнатото за една година е достатъчно и най-важното сега е да се преподредят приоритетите и да вървим малко по-целенасочено на всеки етап от реформата, за да може в края на мандата да сме сглобили картината.