Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 19. 07. 2014 Национални вестници

"Парламентът приключва дейността си по един начин, който не е естествен, но той не е изненадващ, защото имаше много такива случаи." Репликата е на председателя на парламента Михаил Миков и прозвуча като епитафия на 42-ото Народно събрание.

Обявяването на преждевременната смърт на този парламент три седмици преди мандатът му да бъде прекратен предсрочно, има своите основания. ГЕРБ бойкотира работата в пленарната зала в опит да наложи своя дневен ред, като постави условие -или актуализация на бюджета и вдигането на тавана на дълга двойно на това, което предлага правителството, заедно с актуализация на бюджета на НЗОК с 330 млн. лв., а не с 220, каквото е предложението на кабинета, или няма да влезем в пленарната зала и така ще провалим заседанията на парламента.

Голямото надцакване

На този диктат БСП отговори с изненадващ удар. Социалистите се отказаха да актуализират бюджета във връзка с дълга, а предложиха актуализация само на бюджета на здравната каса, с което на практика бламираха собственото си правителство. Промениха и на 180 градуса позицията си от предишния ден за необходимостта от приемането на специален законопроект за КТБ. В сряда депутатът от БСП Румен Гечев огласи в парламента плана на социалистите за решаването на проблема с поставената под специален режим КТБ - прехвърляне на добрите активи на банката към "Креди агрикол" и изплащането на всички депозити, включително и на тези, които са над гарантирания по закон максимум от 100 000 евро, като парите за това трябваше да дойдат от Фонда за гарантиране на влоговете, от фискалния резерв и от емитирането на дълг. В четвъртък обаче Румен Гечев предложи друго. Социалистите установиха, че парите за гарантираните депозити до 100 000 евро могат да се вземат от фискалния резерв, без да се налага емитирането на дълг и съответно актуализация на бюджета. Откъде ще дойде необходимата сума за изплащане на негарантираните депозити обаче Гечев отказа да отговори.

В знак на протест срещу отказа на правителството да се съобрази с цифрите на опозицията за актуализация на бюджета и заради публикации в медиите за колаборация между ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов обяви, че депутатите му няма да влизат в пленарната зала да гласуват закони с изключение на деня, в който трябва да гласуват оставката на Пламен Орешарски.

Ходът на БСП

В случая ходът на БСП с бламирането на актуализацията на бюджета, на собственото й правителство и на коалиционния партньор ДПС изглежда ва банк. Социалистите няма какво да губят, защото партията излиза от властта с най-много пасиви. ДПС определи този ход като "радикализиране с оглед предстоящите избори". На социалистите им предстои конгрес и лидерска битка за наследството на Сергей Станишев. Основният въпрос за БСП на предсрочните парламентарни избори не е дали ще ги загубят, а с колко. Както и дали няма да се сринат след вота до трета политическа сила, каквито прогнози вече правят неофициално от ДПС. По тази причина ефектът от крайния ход на социалистите би могъл да се разчете в няколко посоки. Решението за отказ (засега) от приемането на специален закон за КТБ е удар по коалиционния им партньор ДПС, които най-много настояват в кризата около казуса с КТБ въпросът да бъде решен законодателно и да бъдат изплатени всички депозити. Знак в посока на подкрепа на едно такова решение за КТБ даде и Борисов. След срещата при президента в понеделник той заяви, че би подкрепил приемането на специален закон за КТБ, но при условие че падне банковата тайна и станат публично известни хората с депозити и кредити в банката. Въпреки че позицията на ГЕРБ по въпроса и досега си остава неясна, депутати от БСП и от ДПС твърдят, че от ГЕРБ са подкрепили варианта с приемането на специален закон. В този смисъл провалът засега на идеята е удар срещу евентуална колаборация между ДПС и ГЕРБ. Депутати от БСП не крият, че в групата на социалистите са разделени по въпроса, защото зад предложения вариант виждат схема за придобиването на фирми с кредити от банката от хората около кръга на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те са на позицията, че проблемът КТБ трябва да се решава по сега действащото законодателство. В прав текст несъгласие с този вариант изрази Янаки Стоилов. "Да се прави закон и да се гласуват милиарди левове, преди да е ясна пълната картина за ситуацията около КТБ, ми изглежда като опит отново да бъдат заметени следите на много действия за редица години назад", каза той пред "Нова тв".

С отказа си да актуализират бюджета и да гласуват повече пари за касата БСП на практика поставиха ГЕРБ до стената.

Демоверсията на следващото управление

Като следващи управляващи актуализацията на бюджета е от изключително значение за ГЕРБ. Дефицитът в здравната каса първо поставя на изпитание служебното правителство, което трябва да работи в условията на липса на действащ парламент. Освен това актуализацията беше договорена на срещата при президента Росен Плевнелиев в понеделник с ясния ангажимент да се увеличи максималният размер на държавния дълг и да се даде съгласие на служебното правителство да сключва договори за държавни заеми с оглед гарантиране на ресурс в подкрепа на финансовата стабилност на държавата. Със заявката на Борисов, че депутатите му няма повече да влизат в пленарната зала, с което на практика провалят приемането на актуализацията, ситуацията за служебния кабинет ще стане още по-тежка.

Ако Борисов следваше логиката на определена политика, а не как едно или друго решение ще се отрази на рейтинга му, той можеше да излезе победител от ситуацията в парламента. След напускането на Народното събрание от "Атака" именно в опозицията се оказа ключът за решенията в парламента. От ГЕРБ зависи както формирането на кворума в Народното събрание, така и блокирането или прокарването на едно или друго решение на БСП или на ДПС, по което коалиционните партньори имат различия. Вместо обаче да осребри "златния си пръст", като се опита да насочи работата на парламента в реализирането на конкретна политика, Борисов предпочете да използва най-лесния начин да блокира двете управляващи партии, като проваля кворума или като депутатите от ГЕРБ напускат пленарната зала. Или да сменя ежедневно позиции в зависимост от ситуацията през деня. Както например се случи с приемането на първо четене на скандалните поправки на БНБ за налагането на цензура за банките, внесени в парламента от Йордан Цонев от ДПС. Първоначално депутатите на ГЕРБ ги подкрепиха в правната комисия заедно с колегите си от движението. Впоследствие Борисов, подразнен от изявление на депутата от БСП Румен Гечев за изхарчения по времето на ГЕРБ държавен резерв, заяви, че партията няма да подкрепи спорните текстове в пленарната зала. Те не само че бяха подкрепени от депутатите от ГЕРБ, но приемането им беше защитено от трибуната на парламента от Даниел Кирилов. В четвъртък, подразнен от публикации в медиите за колаборация между ГЕРБ и ДПС, Борисов отново обяви, че оттегля подкрепата си за текстовете.

Принципно в използването на инструмента с бойкота на заседанията на парламента няма нищо лошо, стига обаче той да не се използва безцелно. В продължение на година и половина обаче депутатите от ГЕРБ периодично и в зависимост от настроението на лидера си бойкотираха пленарната зала първо с аргумента, че така излизала наяве подкрепата на "Атака" за кабинета. Впоследствие бойкотът се изразяваше в ултиматума "ако не приемете това, ГЕРБ няма да влезе в залата".

Така или иначе след три седмици този парламент ще отиде в историята. Случващото се сега обаче е показателно и за това как ще изглежда следващото управление. На етапа, изглежда, водеща роля в него ще има ГЕРБ, но в много ключови области политиката им ще бъде в синхрон с ДПС. Тоест има опасност да предстои управление, което ще бъде в много голяма степен същото като допреди година - баланс между различни интереси, който блокира надеждите за сериозните реформи, които ще предотвратят следващи кризи.


Здравната каса потъва по план

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 20  

Националната здравноосигурителна каса се превърна в корабокрушенеца на държавния "Титаник". Залонамерени политици с любезното съдействие на некомпетентни управители запокитиха осигурителния фонд на произвола на съдбата. И вместо да се опитат от кумова срама някак да спасят бедстващия, чат-пат наминават, за да свалят и последната риза от гърба му.

Парламентарните политически сили БСП, ГЕРБ и ДПС "в името на народа" уж щяха да се съберат, за да гласуват актуализацията в бюджета на касата. Така щяха да осигурят поне измамно спокойствие в твърде "чупливата" и чувствителна здравна система. Вместо това подопечените на триото Станишев-Местан-Борисов спретнаха поредица от политически фарсчета, която може да доведе здравеопазването до фатален край.

Всъщност, проблемът не е толкова в неполучените от касата допълнителни 225 млн. лева. Липсващите 25 млн. лв. за лечение на онкоболни могат да се осигурят с леки вътрешни корекции на наличните към милиард и половина в бюджета на институцията. Останалите 200 млн. лв. за второто шестмесечие на 2014-а болниците могат да компенсират, като затегнат приема на леките случаи, а ако ножът допре до кокала, са напълно в правото си и да искат доплащане от пациентите. Това и сега правят успешно частниците, които работят с касата. Възмутителното е друго. През последните пет години здравната каса напълно умишлено е водена към фалит, без да има фонд, който да я замести. С глупави политически прийоми тя бе трансформирана в нещо средно между фонд за гарантиране на стабилността на бюджета и касичка за източване от приятелски кръгове с големи икономически интереси в здравния сектор.

Здравноосигурителното ведомство бе унищожавана бързо, методично и с хирургическа точност. Първо беше изсмукан резервът му, но за сметка на това бюджетът година след година си оставаше все същият - 2.8 млрд. лв., плюс-минус жълти стотинки. Същевременно се "клонираха" десетки нови болници, които безпрепятствено седнаха на публичната хранилка, цените на заплащаните от касата лекарства се вдигаха, разширяваше се и обхватът на скъпите лечения, които тя всеки месец бе принудена да поема. Както сполучливо се изразява един коментатор в популярен здравен форум, "все едно да ти дадат един литър боя и с нея да те накарат да боядисаш 200 кв. м стена. А когато това не се случи, да те обвинят, че крадеш или си некадърен". В тази ситуация дори гениални мениджъри и политически комбинатори биха се провалили. А последните двама управители на касата съвсем не попадат в тези категории. Отделно от това властимащите, независимо кои са, създаваха конфликти и напрежение между назначените от тях здравни министри и управители на принципа "разделяй и владей", а после гледаха сеира от удобните си кожени кресла.

Ако се върнем по стъпките на очертаващия се банкрут, той бе планиран с "аферата Дянков". Тя беше впечатляващо цинична и нелепото е, че остана безнаказана въпреки сипещите се закани за процеси и присъди. Провалилият се финансов министър на ГЕРБ с един замах стопи резерва на касата като прехвърли 1.4 млрд. лв. към продънения си държавен бюджет през 2010-а. Година по-късно от сметките на осигурителния фонд към тези на Министерството на здравеопазването изтекоха 340 млн. лв. за дейности, които ведомството е задължено да финансира. В пакета бяха и онкологичните лекарства. През 2012-а касата се отчете само със 100 млн. лв. за министерството, но за сметка на това все същите управляващи й прехвърлиха още дейности, които натовариха нетния й бюджет с други 240 млн. лева. Като теглим чертата, резултатът е липсващи над 2 млрд. лв. от здравни осигуровки. Ако тези пари си бяха на мястото, изобщо нямаше да се стига до днешните протести и дебати дали бюджетът на касата да бъде актуализиран с 225 млн. или с 328 млн. лева.

На фона на този пладнешки обир бившият управител на здравната каса - "герберът" д-р Пламен Цеков, имаше наглостта в средата на 2013-а да се изтъпанчи пред народните представители и да каже, че не само не очаквал притеснителен дефицит до края на годината, но дори надсъбрал 82 млн. лв. от здравноосигурителни вноски. По същото време надзорниците на институцията почти нелегално отпускаха десетки милиони, за да покриват преразходите на болниците. Редица експерти посочиха, че в касата е натрупан огромен преразход от 103 млн. лв. по перото за лекарства, който Цеков умело крие. Съвсем разбираемо е защо касата влезе в 2014-а с дефицит от 160 млн. лева.

Независимо от ясните индикации за предстоящия колапс депутатите от управляващото мнозинство гласуваха бюджет с абсолютно същите параметри (2.82 млрд. лв.), които стигнаха само за 10 месеца от предишната година. Остана един финансов буфер от 279 млн. лв., който бързо бе стопен главно за покриването на наследените задължения. Други 104 млн. лв., заложени в държавния бюджет за здравноосигурителни плащания, трябваше да бъдат освободени с условие. А Министерството на здравеопазването да представи пакет от мерки за оптимизиране на контрола върху харчовете в системата и да предложи нови медицински стандарти и механизми за договаряне и заплащане на лекарствата. Финансовият министър Петър Чобанов заяви, че и до ден днешен това не се е случило. Очевидно колежката му - д-р Таня Андреева , или е била твърде заета с други неща, или и тя и екипът й просто не стават за тази работа.

Мандатоносителите нарекоха приетото недоносче "справедлив и гъвкав" бюджет, а управителката на касата д-р Румяна Тодорова допълни, че е единственият възможен. "Парите за болниците - изтъкна тя - са колкото за 2013-а, като се вземат предвид гласуваните допълнителни 29 млн. лв. и увеличението от 5%, което ще се прибави от оперативния резерв." Така запасите бяха изразходвани в аванс. Но за изненада на управляващите нито болниците се вместиха във финансовата си рамка, нито медикаментите останаха на досегашните цени. Причината е проста - и двете се увеличават. Неясно остана само защо експерт като Тодорова не успя да предвиди това, което би могла да направи всяка редова медицинска сестра? Трябваше ли здравната каса да чака шест месеца, за да установи, че харчовете на лечебниците са скочили от 105 млн. до 140 млн. лв. месечно? След като самата Тодорова казва, че плащаните от касата илачи всяка година се увеличават, не можа ли да пресметне "на пръсти", че няма да й достигнат поне 100 млн. лв. за лекарства за домашно лечение и онкомедикаменти? А при правилно планиране имаше възможности за адекватна реакция, Например държавата да започне да плаща пълния размер от 8% здравни вноски за осигуряваните от нея 9 категории, в резултат на което до края на 2015-а щяха да бъдат събрани 900 млн. лева. Самите здравни осигуровки можеха да бъдат увеличени поне с един процент, което едва ли ще се приеме толкова трагично от обществото, за разлика от евентуалното вдигане на пенсионните вноски. Позитивният лекарствен списък можеше да бъде "замразен" през 2014-а, с изключение за животоспасяващите медикаменти. Новите болници пък трябваше да бъдат оставени да се самоиздържат, докато не бъде въведена здравната карта. Но когато се обърне колата, пътища много...
Пациенти и лекари стягат протести

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 20  

Дори бюджетът на здравната каса да бъде допълнен с гласуваните от кабинета 225 млн. лв., което е малко вероятно при парламентарния бойкот от страна на ГЕРБ, "високото напрежение" в системата остава. Причината е, че пациентите и лекарският съюз искат актуализация в пълния размер от 328 млн. лв., които не достигат до края на 2014-а. Лидерите на най-големите пациентски организации - д-р Станимир Хасърджиев, Иван Димитров, адв. Пламен Таушанов, Петко Кенанов, Владимир Томов и Пенка Георгиева, единодушно заявиха, че с тези 225 млн. лв. управниците сега си купуват спокойствие и се застраховат срещу лекарски протести, но в същото време не си дават сметка, че след края на лятото ще бъдем изправени пред още по-големи проблеми. И тогава ще се наложи или още една актуализация на бюджета, или влизане в следващата бюджетна година с още по-голям дефицит. Те подчертаха, че определянето на конкретни суми от 200 млн. лв. за нуждите на болниците и 25 млн. лв. - за онкологичните пациенти, говори за грубо пренебрегване на интересите на други 1.5 млн. хронично болни българи, които при тази ситуация от 16 септември ще останат без лекарства за домашно лечение, защото касата няма да има пари за тях.

"Особено застрашени ще бъдат онкоболните на домашно лечение, трансплантираните, болните с тежко протичащи заболявания като мултиплена склероза, които в буквалния смисъл на думата ще бъдат поставени "на кантара на смъртта". Рязко ще се увеличат хоспитализациите, ще възникнат допълнителни проблеми с лекарствоснабдяването на болничните заведения, много болни ще се инвалидизират", прогнозираха пациентските организации. Според тях проблемите на здравеопазването не се осъзнават от политиците в тяхната цялост и пример за това е публикуваната от здравното ведомство нова концепция за лекарствената политика.

"Финансовият дефицит ще се отрази и на дейността на аптеките. Забавянето на плащанията ще доведе до невъзможност на малките аптеки да функционират пълноценно, а големите няма да могат да поемат потока от рецепти, защото работят в условията на наложени лимити", добави Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки.

С декларация Българският лекарски съюз изрази крайното си възмущение от проваленото съвместно заседание на трите парламентарни комисии - по здравеопазване, икономика и бюджет и финанси. "Скрити зад несъстоятелни аргументи и прилагайки познати прийоми на нагло поведение, депутатите за пореден път отрекоха здравеопазването като приоритет и не гласуваха актуализация на бюджета на НЗОК. С процедурни трикове и прехвърляне на топката народните избранници оставиха системата без сигурност, а съсловието - в позиция на невъзможност да лекува хората", казват медиците. Те призоваха всички болници и изпълнители на медицинска помощ веднага да заведат съдебни искове срещу касата за дължимите им забавени суми. Съюзът се обръща и към всички лекари в страната да упражнят правото си на гражданско неподчинение, както и да организират ефективни протестни действия.
Франция "дърпа" лекарите ни, а Австрия - техниците

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 19  

Противно на очакванията за масова инвазия на българи след пълното отваряне на европейския трудов пазар, едва около 900 души са одобрени да започнат работа в страни членки на Евросъюза през първата половина на 2014 година. По данни на Агенцията по заетостта основните сектори, в които сънародниците ни се трудят, са селското стопанство и туризмът. Най-предпочитаните дестинации пък са Испания, Германия, Великобритания, Австрия и Гърция. Очевидно българите все още твърде малко използват неограничените възможности на европейската онлайн трудова борса EURES, където сега се предлагат над 2.1 млн. свободни работни места.

Най-гладна за квалифицирани кадри е Великобритания, която се нуждае от един милион нови работници. Германия търси над 650 хил. души, а във Франция, Австрия и Холандия остават незаети между 50 хил. и 25 хил. работни места. Като цяло интересът към българските кадри е доста голям. Някои работодатели изрично посочват, че искат да попълнят персонала си именно с нашенци. Най-силно тази тенденция е изразена в Германия, чиято Централа за чуждестранно и специализирано посредничество към Федералната служба по труда и в момента търси у нас готвачи, хотелиери, ресторантьори, келнери, служители във веригите за бързо хранене, лични асистенти и охранители. Работното време е 40 часа седмично, а надниците варират между 1200 и 1700 евро бруто. Може да се поемат и допълнителни смени през уикенда. От кандидатите се изисква да говорят добре немски език, да са завършили професионално образование или да имат опит на позицията, за която кандидатстват. Успехът на интервюто е почти гарантиран, ако представите автобиография със снимка в EUROPASS формат, мотивационно писмо, препоръки, дипломи и сертификати, преведени и легализирани на немски.

Конкретно Франция е "тематично насочена" към българските специалисти в областта на медицината. Търсят се медици от почти всички специалности - гастроентеролог, рентгенолог, ортопед, рехабилитатор, акушер-гинеколог, хирург-офталмолог, хирург сърдечносъдова дейност, дори лекар по трудова медицина. В зависимост от квалификацията и тежестта на професията годишните брутни заплати варират от 25 хил. до 100 хил. евро, а изискваният минимален опит е между една и три години. Логично се иска перфектно владеене на езика, като кандидатите трябва да изпратят диплома, сертификат за специалност и CV на френски.

Медицинските сестри са високо ценени в Германия и Великобритания. Германска компания иска да наеме 20 наши сестри за работа с постоянен договор на пълен работен ден в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Желаещите трябва да владеят немски поне на основно ниво, а работодателят им оказва съдействие за намиране на квартира, както и помощ при признаването на дипломите им. Англия предлага няколкостотин свободни места за български медицински сестри и домашни болногледачи. Българи, работили на Острова, обаче коментират, че предлаганото заплащане между 1200 и 1500 паунда на месец е доста под средното възнаграждение в държавата и стига само за покриване на наема, храната и режийните разходи.

Австрийците търсят наши строители, дърводелци, специалисти по свързване и изграждане на покриви, фасади, саниране и вътрешно изграждане. Други квалифицирани професии, които са на "мода" във Виена, са стъклар, фаянсист, кофражист, кранист, електротехник, техник газови и водни инсталации. Условията са доста по-добри - месечният доход надхвърля 2000 евро. Освен това работещите на дългосрочни договори получават 13-а и 14-а заплата и до 5-седмичен платен отпуск, пропорционален на изработеното време. Фирмата поема и социалните осигуровки на служителите си. Изискват се професионални сертификати за завършено обучение, документи за стаж и говорим немски. Чужденците се настаняват под наем срещу 250-350 евро на месец.

Испанци, холандци и чехи напират за български шофьори на тежкотоварни камиони. Заплатите са между 1600 и 2400 евро, работи се средно 45 часа седмично, а някои работодатели дават допълнителни бонуси в зависимост от изминатите километри. Условията за настаняване, поемане на пътните разходи и командировъчните варират.

За холандската оферта се изискват добри умения за водене на преговори, тъй като всички параметри на трудовия договор са по споразумение. Чехия търси оператори на машини в месопреработвателни предприятия. Работата е тежка, изисква се сръчност, скорост, точност и отговорност, през цялата смяна се стои на крак при температура между 0 и 5 градуса. За сметка на това работниците, които издържат изпитанията, могат да се надяват на никак нелошата за Европа заплата между 4000 и 5000 евро.

Подробна информация за отворените позиции в Европейския съюз може да се намери в рубриката "Търсене на работа" на сайта на EURES. Служителите на Агенцията по заетостта предлагат и лични консултации за свободните работни места в отделните държави, за спецификите на данъчната и осигурителната им системи, за администрацията, както и информация за признаването на дипломи и квалификации. От агенцията препоръчват заминаващите на работа да се консултират с българските EURES-съветници които отговарят за съответните страни членки.

Общовалидните препоръки са да се знае говоримо местният език, да се носят препоръки и гаранции, да се направи пътна застраховка и още преди заминаването да се помисли предварително за евентуалното връщане в България в случай на "куха" оферта. Други важни допълнителни детайли са кандидатите за работа в ЕС да имат валиден паспорт и лична карта, както и дубликати на застраховки, паспорт, трудови договори, актове за раждане и ксерокопия на банкови карти. Необходимо е да се носи копие на трудовия договор, регламентиращ условията на труд, както и надлежно подписано писмо, с което компанията работодател се ангажира да изплаща заплата в точно определен размер. Сънародниците ни трябва да знаят къде ще живеят, както и да разполагат с европейска здравноосигурителна карта или друга здравна застраховка. Много важно е кандидат-гурбетчиите да имат достатъчно пари на тръгване, с които да преживеят до първата заплата, или да се върнат обратно по спешност.