Приземяват ректорите парашутисти

Приземяват ректорите парашутисти

Ректорите на българските университети не се чувстват комфортно в управленските си кресла. Както се казва - "тежка е царската корона", а тази максима важи с особена сила именно за тях. От една страна, те трябва да пазят академичната си автономия, да се застъпват за интересите на преподавателите и студентите си и да пълнят университетските скамейки. Но в същото време са принудени да лавират и да се справят при ограничени бюджети и да опитват да влизат под кожата на политиците, за да получават средства, с които да надграждат базата и образователните програми на университетите си. Не на последно място, от ректорите се иска да са предприемчиви, да са "излезли" от библиотеките и да са влезли в ерата на европрограмите. Което точно сега е особено важно, тъй като над 1 млрд. лв. по програмата "Наука и образование за интелигентен растеж" са на разположение, но ще бъдат отпускани само за качествени проекти.

Политиците винаги са проявявали "нездрав интерес" към автономното самоуправление на университетите. И периодично се опитват да прокарат законови поправки, с които да променят статуквото.

Депутати от Реформаторския блок внесоха в парламента промени в Закона за висшето образование, с които се предлага всеки кандидат-ректор да има не по-малко от 10 години стаж по трудов договор с висше училище, за заместник-ректорите минимумът е

9 години, а за деканите летвата е 7 години. Освен това реформаторите настояват въпросните длъжности да се избират измежду членовете на научно-преподавателските състави на вузовете. Според вносителите така ще се елиминира възможността за избори "на тъмно" и ще се гарантира, че кандидатите са достатъчно опитни и компетентни, за да ръководят университет. Това значи, че на мушката са "парашутистите".

Безспорно един ректор и заместниците му трябва да са вътре в нещата, да познават кухнята, за да "сготвят" сносен образователен продукт. Но промени като замислените биха спрели амбициозните млади хора да се развиват в тази област и да налагат работещи модели вместо архаичната ни образователна система. Защото ако се следва реформаторската логика, и депутатите следва да са членували най-малко 10 години в политическа партия, преди да станат министри, а министрите примерно - да са изкарали 10 години в Народното събрание, преди да управляват държавата. А у нас нерядко за министри избират членове на граждански сдружения, които са експерти, но хал-хабер си нямат от политика. Да напомним, че един от бившите здравни министри дори бе номиниран на магистралата на кръстовището за Севлиево.

Следващият резонен въпрос е чиновник и администратор или добър финансов мениджър следва да е ректорът на един университет? Отговорът стана особено актуален след екшъна в Стопанската академия в Свищов, където се наложи образователният министър проф. Тодор Танев лично да се намеси, за да свали от поста новоизбрания ректор Теодора Димитрова и да назначи за временно изпълняващ длъжността проф. Иван Върбанов до провеждане на общо събрание. Като оставим настрана съмненията за опороченото гласуване, потвърдени от Върховния административен съд, упреците към Димитрова по-скоро бяха, че едва на 35-годишна възраст тя вече е професор и "има наглостта" да кандидатства за поста. Всъщност CV-то на Теодора Димитрова е твърде впечатляващо и в никакъв случай не изключва възможността тя да бъде един успешен ректор. Ръководител на магистърската програма "Банков мениджмънт", заместник-ректор по "Студентска, информационна и социална политика", професор в катедра "финанси и кредит", с четири монографии, включително и труд, посветен на "Иновативни техники за бюджетиране в публичния сектор", 6 студии, 15 статии, 6 доклада, авторство или съавторство в общо 27 учебници и помагала... изобщо поне формалната картина показва един амбициозен и кадърен млад човек, чийто основен порок се оказа възрастта... А какво ли би станало, ако в "Харвард" бяха спрели "зеления" 18-годишен Марк Зукърбърг да развива вътрешната мрежа за обмен на информация, прераснала в мегакорпорацията "Фейсбук"?

Другият казус, който веднъж завинаги трябва публично да се реши, е дали да има мандати за ректорите. Според сега действащите разпоредби всеки университетски управител сдава поста след като изкара два мандата. Законови промени, замислени от предишния кабинет на Пламен Орешарски, предвиждаха тези ограничения да отпаднат. Но неправителствени организации и медии възразиха, че текстовете са лобистки, узаконяват концентрирането на власт и безконтролното изразходване на многомилионни бюджети и така нататък. Бяха цитирани и имена на хора, които са в края на втория си мандат и биха се облагодетелствали от поправката. Сред тях са ректорите на столичния Медицински университет проф. ВаНьо Митев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Иван Илчев от Софийския университет, проф. Светослав Кокалов от Художествената академия и други знакови фигури във висшето ни образование.

Именно проф. Ваньо Митев уточни, че всъщност идеята е била не да се елиминират мандатите, а общите събрания на университетите сами да определят колко да са те. "Къде има мандатност в България? Министър-председателят може ли да бъде доживотно такъв? Ами кметовете, шефовете на БОК? Никъде няма мандатност, нито възрастови ограничения. Мен ме избира събрание от 400 души - мажоритарно и тайно. Аз управлявам с Академичен съвет, който също е избран мажоритарно и тайно - хора, които не мога аз да подбера - избира ги Общото събрание. А общото събрание може по всяко време "да ти отреже главата". Къде е трагедията тогава?", риторично запита Митев. Всъщност, ако следваме икономическата логика, Митев може да кандидатства и за пожизнен ректор. Вузът му е един от малкото, които печелят от таксите за обучение на чуждестранни студенти, а и е лидер в своите професионални направления. Същото може да се каже и за Алма Матер на професор Илчев. Така че - кое е по-важното?