Когато медицината и бизнесът вървят ръка за ръка

Когато медицината и бизнесът вървят ръка за ръка

Прилича по-скоро на рецепция в хотел, отколкото на болнична регистратура.

За пръв път стъпвам в болница "Доверие" и се дивя, че не мирише на хлор от вратата, а персоналът ти обръща внимание без нацупени гримаси. Имам среща с финансовия директор и по инерция изтървавам, че съм за доктор Илиев. Това очевидно развеселява хората на регистратурата, макар че не е съвсем честно - все пак от 34-годишния Петър зависи финансовото здраве на лечебницата.

"Мисля, че вече успях да се разбера с докторите", започва той за хвърлените усилия "Доверие" да е болница от западен тип. За да се стигне дотук, се е сблъсквал с манталитета както на пациентите, свикнали да получават медицинска помощ безплатно, така и на страховете сред медиците, че оптимизациите му може да се окажат дефектни, както и повечето експерименти в държавното здравеопазване от последните две десетилетия.

"Здравеопазването може да бъде бизнес и това не е мръсна дума", е темата, към която се връщаме много пъти в обстойния разговор, в който се впускаме с Петър. Според него, ако нещата в сектора се оставят да се случват на пазарен принцип, всички страни ще бъдат доволни. Убеден е, че средата в България предлага всички възможности човек да се развива като специалист и да сбъдва идеите си, затова не гледа навън или ако го прави, то е само за да си хареса маршрут за пътешествия. Петър Илиев е един от финалистите в националния конкурс за млади предприемачи с лидерски потенциал Next Generation, който се организира от "Капитал" и "Кариери". И включването му в тазгодишното издание ще остане едно от запомнящите се.

Кариера по обява

В "Холдинг Доверие" Петър попада преди седем години по обява за работа. Преди това е правил анализи за Българската агенция за кредитен рейтинг, където осъзнава, че сухите статистики не са неговата страст. Холдингът привлича 27-годишния финансист с това, че консолидира бизнеса на предприятия от реалния бизнес. "Кандидатствах, отидох на интервю, харесаха ме. Тогава нямаше отдел, който да се занимава с финансов анализ, с рипортинг. На практика аз бях първият, който започна да гради тази система. Година и половина по-късно отделът вече беше от трима души. И още малко по-късно, през 2010 г., стана едно голямо преструктуриране в мениджмънта в самия холдинг", разказва Петър. Тогава, оценен от ръководството на компанията, той получава предложение да стане изпълнителен директор на плетачната фабрика "Биляна - трико" в Петрич, която е една от най-големите в България и към онзи момент е в активите на групата на "Доверие".

"Няма да крия, че в началото се притесних. Стана много набързо всичко, трябваше да взема веднага решение. От една страна, не знаех дали ще се справя, а от друга - отивам в провинцията, не познавах много хора там. В края на краищата приех предизвикателството и на 29 години заминах като изпълнителен директор в Петрич", припомня си Петър. Когато започва в плетачната фабрика, тя е на половин милион лева загуба, с просрочия по задълженията към доставчици и персонала. "Хубавото беше, че нямаше какво да губя. И когато нямаш как да стъпиш назад, единственият ти вариант е да стъпиш напред. Така се и случи", продължава младият мениджър.

За една година той успява да стабилизира предприятието и да го докара на 300 хил. лв. печалба. За това спомагат клиентите му от Шотландия и Англия, които продължават да търсят плетива от България. Но онова, което издърпва бизнеса най-силно, е идеята на Петър и екипа му да разработят продукт с по-висока добавена стойност. Знаейки, че клиентите им са запалени играчи на голф, те разработват пуловер от вълна, който е непромокаем. "На Острова, както знаете, вали постоянно и е доста неприятно, когато това се случи по средата на играта. А и в този сегмент хай-тек иновациите се ценят много и хората са склонни да платят в пъти повече за едно изделие. Това беше и нашата цел", разказва Петър.

Когато отишли да покажат пуловерите си на едно от Ryder Cup събитията в Англия, където се събират звезди на голфа, късметът се усмихнал на българите там. "Понеже имаше играчи на състезанието с наши екипи, когато изведнъж заваля дъжд, всички камери зуумнаха към пуловерите. Бизнесът излетя нагоре. Това беше повратен момент." Успехът привлича стратегически инвеститор, който купува плетачната фабрика в Петрич и така Петър се връща в София, където поема болница "Доверие".

Скалпел, ножица, Excel

Интересувам се дали е необходимо да си навътре в медицинската практика, за да управляваш едно лечебно заведение. "Навсякъде на Запад болниците са разделени на две - едното е медицинската част, където докторите се грижа пациентите и това е техният ресор, а другата част е бизнесът и той не може да се движи от доктори. Трябва да се движи от финансисти. Учих се в движение", обяснява събеседникът ми. След това изброява направленията, в които е специализирана болницата - миниинвазивната хирургия и безкръвните операции.

Преди две години в "Доверие" инвестирали в робот хирург, който позволява голяма прецизност в операциите и още по-бързо възстановяване на пациента. "Той е разработен от военните в Щатите, като концепцията е била да могат да се оперират дистанционно хора, например в совалка или на самолетоносач. Да може от сушата оператори специалисти да ръководят робота", разказва финансовият директор на болницата. И продължава: "Той е като електронна игра - има един монитор с конзола, където операторът си вкарва главата. Образът е 3D, с висока резолюция и на практика се виждат детайли, които с просто око трудно можеш да хванеш. А на ръцете си хирургът има нещо като пръстени, които следват движенията на ръката му и роботът прави абсолютно същото нещо с пациента. Ако няма частна инициатива, такива иновации нямаше да се разработват и медицината нямаше да се развива", настоява Петър.

По думите му държавното здравеопазване е години назад в развитието си, което е една от причините за лекарската емиграция и от което страдат най-вече пациентите. Но големи разлики имало и между самите частни клиники. Появата им обаче допринасяла за разчупване на манталитета, че трудът на лекарите трябва да е без пари. А на въпроса за това колко по-скъпо излиза лечението на частно стигаме до заключението, че не е чак толкова много голяма разликата, защото така или иначе стъпи ли човек в болница, се стига до плащане на пари. И ако някъде това се случва под масата, то в частните болници пари се дават на касата.

Тези си възгледи за бизнеса в здравеопазването Петър не е отгледал нито в Щатите, където е пробвал да поживее като емигрант, нито в университета. "Аз нямам добри спомени от образованието в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Почти не успяха да ме запалят тогава. Дали те не успяха или аз бях лошият студент... признавам си, че не бях най-прилежният студент. Сега това определено ми липсва и се опитвам да го поправя. Затова и записах магистратура по бизнес администрация", разказва участникът в конкурса, в който наградите са свързани точно с възможност за надграждане на професионалното бизнес образование.

Според Петър Илиев няма книга, която като прочетеш, и ставаш добър мениджър. Това е умение, което или го имаш, или го нямаш. Изглежда леко раздразнен от модерния тип говорене за бизнес лидерството като за формула на личния пример и умението да убеждаваш с думи. "Мотивацията при всеки тип хора е различна. Един тип са хората в болницата, друг тип са работниците в производствената фабрика, трети тип са програмистите в някоя IT компания.

Технологиите са разглезеното дете на българския бизнес, защото търсенето на труд е много по-голямо от предлагането. Там за мотивация не са достатъчни парите. Но вземете едно производство в провинцията, там нещата са тотално различни. Хората там са свикнали да възприемат изпълнителния директор по определен начин - той трябва да вдъхва сила, сигурност, че върви напред, за да са спокойни и те за заплатите си. Те имат нужда от тази дистанция, а не да виждат директора като един от тях."

Като финансов директор на болницата Петър не дава вид да гради някакъв особен имидж и дистанция. Кабинетът му e гол откъм показност - има само библиотека с папки, метална каса, календар на стената и безупречно подредено бюро с лаптоп. Няма "Ролекс", ползва обикновен калкулатор с големи копчета. Не казва коя от паркираните пред болницата коли е негова. Там не се и забелязват червени поршета, каквото е клишето за американските болници.

Признава си обаче, че цени хубавите коли. Нещото, което споделя, че го влече най-силно в свободното му време, са пътешествията, и то до нетрадиционни дестинации. "Обожавам Африка, Кения, Танзания, Занзибар, Сомалия, а също и Карибите, Куба. Това е моят тип пътувания, в никакъв случай нещо организирано, с дни си без обхват на телефона. Живият живот, такъв, какъвто е", размечтава се събеседникът ми и успокоява, че дори и когато е без обхват или му се налага да отсъства дълго, екипът в болницата е добре организиран, за да не се усеща липсата му и сърцето на болницата да продължи да тупти със същия здрав пулс.

***

ВИЗИТКА

Роден е в София преди 34 години. Завършва немската гимназия в София - "Константин Гълъбов", а след това УНСС - "Финанси". Задължителният студентски стаж изкарва в "Ейч Ви Би банк Биохим" през 2003 г., когато получава предложение да остане към проекта по преструктуриране на банката, който се ръководи от австрийски екип.

През годините сменя няколко позиции, няколко работодателя, дори държавите - България и САЩ, но винаги гравитира в сферата на финансите. От седем години работи за "Доверие обединен холдинг", където започва като финансов анализатор и стига до висши ръководни позиции в групата. Основната му функция от края на 2010 г. е преструктуриране на дъщерни компании на холдинга. В момента е финансов директор и член на съвета на директорите на МБАЛ "Доверие".