Грозната картина на фалита

Грозната картина на фалита

Грозотата на погрома, който предизвика фалитът на Корпоративна банка върху българската икономика, лъсна зловещо със списъка на кредиторите, огласен тези дни. Цели сектори като енергетиката, военната промишленост, телекомуникациите са понесли щети за десетки и дори стотици милиони левове. Става дума за блокираните средства в сметките на стотици фирми в затворената банка. И за суми, от които собствениците им едва ли ще получат повече от двайсетина процента. Това ще се случи и с депозитите на гражданите, които след като са получили част от парите си над гарантирания размер, ще имат да вземат от КТБ - неизвестно кога и неясно колко. Има хора и цели семейства, в това число и от чужбина, чиито сметки са блокирани, независимо дали по тях има няколко хиляди или милион лева. И вероятно никога няма да ги получат.

По-впечатляващо е, че средствата на дружества в несъстоятелност като "Кремиковци" и "КАМЕТ" също са изгорели, а това е вече втори смъртоносен удар върху техните кредитори. За всички тези последици от фалита на КТБ отдавна валяха предупреждения от много страни. Ефектът им тепърва ще се почувства и трябва да се помни от обществото. Защото колкото и да е добре надзиравана една банкова система, тя не е имунизирана срещу сривове.

Неизбежен ли беше този погром? Едва ли. Ще напомним онова, което писахме многократно през последната година: имаше много други решения, преди да се стигне до фалита - и по-безболезнени, и по-евтини. Но отделни лица и светкавично организирани групи по интереси отприщиха алчността си и вече грабят с пълни шепи онова, което предлага ситуацията - не левчета, а милиони. Огромни мазни парчета от националната ни икономика. Щяхме някак да го понесем, ако присвояването на активи някъде минаваше и през създаването на някакъв полезен продукт. Но икономическата ни история от последните 25 години не оставя такава надежда.

Това ще е някога после - за малцината, които останат на тази територия.

А сега просто излезе на светло списъкът на кредиторите. За него ще решава съдът. Той е единствената институция, която по закон може да се произнесе какво и как да се прави. Иначе публикуването на този списък има още един ефект. Тези, които могат да четат информацията в него, вече са наясно, че то напълно събаря създадения с политически средства мит, че банката е пирамида. Нищо, че няма логика едни от най-големите кредитни институции в Европа като германската "Комерцбанк" и френската "Сосиете Женерал" да кредитират една пирамида. Още по-нелогично е една създадена като пирамида структура да дава обезпечения в държавни ценни книжа по заемите, които е взела. Но всичко това са обстоятелства, които виждаш, ако искаш да ги видиш. Без политически и тясно корпоративни предубеждения. За останалите това са дразнещи подробности.

Две неща станаха очевидни след публикуването на първия списък на приетите вземания на обявената в несъстоятелност Корпоративна банка. Или както е по-популярно да се казва - списъкът на кредиторите. Едното е, че в него има по-привилегировани кредитори - тези, чиито вземания са обезпечени, предхождащи в редицата Фонда за гарантиране на влоговете. Преди те да си получат парите, никой от останалите - физически и юридически лица, не може да разчита да получи и левче.

Обезпечените кредитори са три банки - едни от най-големите кредитни институции в Германия и Франция - "Комерцбанк" и "Сосиете Женерал" (но парижката, а не дъщерната й банка в България). Третата е Българска банка за развитие. Този факт е показателен за още нещо очевидно: недомисленото заключение в писмения доклад на Временната парламентарна комисия за КТБ, че банката е пирамида. Коя пирамида ползва обезпечени заеми?! Ако не друго - авторитетната комисия би могла да направи справка с международната банкова практика. Нищо не попречи на купчина депутати - членове на комисията, да си тренират лицевите мускули и да повтарят и преповтарят пред медиите тази глупост. В този контекст - кой сериозен финансист би допуснал, че гиганти като

"Комерцбанк" и "Сосиете Женерал" биха финансирали пирамида. Едва ли ще имат такъв кураж и мениджърите на държавната Българска банка за развитие.

Списъкът на кредиторите на КТБ взривява заключението в доклада, че тя е била пирамида, и с друго. Кой основател на финансова пирамидална структура, която по правило се създава, за да открадне парите на кредиторите и да фалира, ще си държи собствените пари в нея? Защото от писъка става ясно, че "Бромак" - фирмата на Цветан Василев, която притежаваше 50.66% от капитала на КТБ, в момента е в списъка с вземане за около 11.06 млн. лева.

Привилегированите кредитори

Общият размер на вземането на трите банки от КТБ е около 90 млн. лева. Това са все целеви рефинансирания, с които КТБ е кредитирала производство за износ и дейността на различни фирми, най-вече по програми за малки и средни предприятия. Списъкът на кредиторите показва, че тези нейни задължения са обезпечени в полза на трите банки по няколко линии: с депозити, с гаранции от държавната Българска агенция за експортно застраховане и с български държавни ценни книжа в лева и в евро. Обезпечение по тези задължения на КТБ са и вземанията, които тя има от фирмите, които е кредитирала с парите, получени от трите банки.

Какво се случва при такава конфигурация на финансовите взаимоотношения? По закон трите банки кредиторки на КТБ трябва да бъдат удовлетворени преди останалите кредитори. Но тук има едно условие: че това привилегировано плащане трябва да стане за сметка на предоставените в тяхна полза обезпечения. С други думи, те ще си приберат парите от заложените в тяхна полза сметки на КТБ, както и държавните ценни книжа, които обявената в несъстоятелност банка е блокирала също в тяхна полза. Докато в зависимост от условията в договорите, сключени с БАЕЗ за експортно застраховане, на агенцията може да й се наложи да плати предоставените от нея гаранции, след което да се нареди на опашката на кредиторите на КТБ, очакващи пари.

Що се отнася до обезпеченията, дадени под формата на залози на вземания на КТБ от различни фирми, кредиторите, които са получили такова покритие на вземанията си, могат направо да превърнат тези дружества в свои длъжници. А срещу това да закрият съответния размер на вземането си от обявената в несъстоятелност банка. Това е своеобразно прихващане, но по принцип така се реализира обезпечението. Това, че Корпоративна банка има обезпечени кредитори, има и друга последица, засягаща останалите, които имат да си прибират пари от нея. За тях ще останат по-малко средства от масата на несъстоятелността, с които да бъдат удовлетворени вземанията им.

След привилегированите кредитори идва ред на Фонда за гарантиране на Влоговете и на

Всички граждани и фирми . Тази група има Да взема общо около 5.6 млрд. лева. От тях пък на самия фонд му се дължат около 3.7 млрд. лева.

Кой, кога и какви пари ще получи срещу вземането си от КТБ зависи от три неща. Колко пари ще съберат синдиците й и за колко време? Какви разходи ще направят те през този период, докато събират парите? От първите две условия зависи каква сума ще остане за разпределяне между кредиторите.

Следващият важен момент е кога синдиците ще направят първата частична сметка за разпределението. По Закона за банковата несъстоятелност тя може да бъде изготвена едва след като сумата на събраните вземания от масата на несъстоятелността надхвърли 10% от списъка на приетите вземания. И тук се явява поредно условие. Обявеният тези дни списък може да бъде обжалван в двуседмичен срок от всяко лице, което смята, че вземането му от банката не е правилно отразено или даже е пропуснато. Жалбите се подават до синдиците на КТБ. Ако те не ги уважат, трябва да бъдат представени пред съда по несъстоятелността - в случая Софийския градски съд.

Сегашният списък на приетите вземания със сигурност ще се промени и при друг случай - ако съдът признае за основателна някоя от подадените от синдиците жалби за разваляне на прихващане, извършено на базата на цесия. Тогава от едната страна ще се появи задължение към КТБ на лицето, извършило прихващането, а от другата - вземане от банката на същото лице на фирмата или гражданина, които са му продали своето вземане от КТБ. Но подобни събития са по-далече напред във времето.

Да кажем, че при сегашния списък на кредиторите синдиците са събрали 700 млн. лв. от масата на несъстоятелността, с което надхвърлят 10% от приетите вземания. И със съгласието на Фонда за гарантиране на влоговете изготвят частична сметка за разпределение на натрупаните пари между необезпечените кредитори на банката. До такава ситуация може да се стигне към края на годината. При това положение всеки от кредиторите ще получи дял от събраните пари, пропорционален на дела му в общия размер на приетите вземания. Например при заделена сума за разпределение от 700 млн. лв. фондът ще получи 66.1% от нея, или близо 463 млн. лева. В същото време Националната електрическа компания примерно, чието вземане е малко над 15 млн. лв., или 0.27% от общия размер на задълженията на КТБ към съответната група кредитори, ще си прибере 1.89 млн. лева. А пък лицето Анри Моис Леви, чието вземане според публикувания от синдиците списък е близо 6.54 млн. лв., ще получи 840 хил. лева. Примерът е нагледна илюстрация колко жестоки са законите на несъстоятелността.

Като стана дума за отделните кредитори -техният брой е изключително голям. Особено на гражданите. И то не само българските, но и чуждите. Защото според списъка на цели семейства с арабски фамилии са им блокирани доста големи суми в банката. Но анализът на положението на отделните граждани с вземания от КТБ се нуждае от повече време. Защото вземанията на хора като Ахмед Доган или като самия Цветан Василев не са най-големите по размер. Техните стотици хиляди левове бледнеят на фона на милионите, които други вложители никога няма да могат да си приберат в пълен размер. А колкото до фирмите - вече отдавна се знае, а и списъкът сега го потвърждава, че наистина цели сектори на икономиката са потънали под Водата_

За енергетиката вече бе казано доста. Там с вземания за милиони са НЕК и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Мини Марица-изток" ЕАД, АЕЦ "Козлодуй". Но паричните им обороти ще им позволят да преглътнат загубите, които неминуемо ще имат.

По-големият въпрос е какво ще се случи с 'Топлофикация - София", защото нейното вземане е над 90.2 млн. лева? Ясно е, че ще бъде цяло чудо, ако бъдат събрани макар и 20% от него. И какво става, ако останалите 80%, или близо 73.6 млн. лв., бъдат отписани като загуба и с нея бъде намален капиталът на фирмата? Вероятността е в средата на идващия след два-три месеца топлофикационен сезон въпросната компания да има затруднения да се разплаща с доставчиците и някои райони на София да се сблъскат с проблеми примерно при подаването на топла вода?

Друг възможен проблем е изхранването и настаняването на студентите

За някой тази тема може да изглежда несериозна, ама я питайте обучаващите се във висшите учебни заведения как ще приемат студентските общежития и столове да не могат да функционират? Защото фирмата, която се занимава с това, и поделенията й в отделните градове, засега не могат да си вземат от Корпоративна банка около 1.7 млн. лева. Дано въпросното дружество да може да преглътне такава загуба, че на правителството ще му дойде нанагорно от студентски стачки в преизборния период.

Пак в този контекст не бива да се загърбват и вземанията на болниците

МБАЛ "Света Марина" и софийската МБАЛ "Света Анна" са с многомилионни вземания, от които няма да получат дори 20 процента. С по-малки депозити в КТБ са и МБАЛ "Здраве" и МБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, както и МБАЛ "Света Анна" във Варна.

Парите от приватизация и следприватизационен контрол също са, образно казано, "ощавени", защото едноименната агенция, отговаряща за тези дейности, е блокирала в КТБ 10.7 млн. лева. Държавната агенция за дипломатическите имоти също е "изгоряла" с 2 млн. лв. в банката. А с това списъкът на подобни важни за бюджета държавни структури въобще не приключва. Да се надяваме, че финансовите проблеми, възникнали заради затварянето на част от парите им в КТБ, са решени още с бюджета за сегашната 2015 г. и няма да се проявяват през следващата. Това обаче не може да се твърди за цели сектори от икономиката като отбранителната промишленост

От бързия преглед на списъка на кредиторите се вижда, че вземания от банката имат и "Аркус", и "Терем", и "Дунарит", и "Арсенал", и "ВМЗ", и дори "Кинтекс". Общият размер на блокираните им средства е над 30 млн. лева. Като най-голямо е вземането на "Кинтекс" 13.59 млн. лв., докато сумите на "ВМЗ" и "Дунарит" са по-скоро символични, явно заради сключени цесии. При "Дунарит" това е сигурно. Но ако прихващанията по тези цесии бъдат развалени, сключилите ги дружества ще се озоват с големи задължения към КТБ, които трябва да почнат да изплащат веднага. И да се надяват да получат някога парите си в силно орязан размер. Такава ситуация ще постави на сериозно изпитание финансовото им здраве и може да ги завлече към пропастта на несъстоятелността. И като стана дума за несъстоятелност на фирми_ има няколко дружества, които са фалирали доста преди КТБ и не заради нея, а по съвсем други причини. Проблемът е, че сметките на техните синдици, по които са се трупали средства от осребреното имущество и от събирането на вземанията им, са били в КТБ. И сега кредиторите на въпросните компании, които са се надявали да удовлетворят част от вземанията си от тези натрупани средства, също ще пият студена вода. Става дума за компании като "Кремиковци", чийто синдик има по сметката си в КТБ близо 29 млн. лева. Друг такъв случай е с "КАМЕТ", чийто синдик е открил сметка в КТБ, а сега недостъпни за него са 1.15 млн. лева. В същата ситуация е и синдикът на фалиралото "Машинопроектинженеринг" - с блокирани 4.4 млн. лв., и на затворената "Полимери" АД - с 1.03 млн. лева. За кредиторите на тези компании това на практика е фалит във фалита. Въобще първият списък на приетите вземания на КТБ очертава мрачната картина на погрома, който българското общество претърпя от обявяването на банката в несъстоятелност.