Кой се уплаши от новия антикорупционен закон

Кой се уплаши от новия антикорупционен закон

Работещо звено за борба с корупцията, пълна публичност на имуществото и интересите на всички лица на висши държавни длъжности, анонимни сигнали, от които да могат да последват щателни проверки, деклариране и разследване на всички имуществени обстоятелства на властимащите, дори и шофирането на чужди луксозни автомобили.

Така звучат някои от разпоредбите в проектозакона, изработен от екипа на Меглена Кунева, за предотвратяване на корупцията по висшите етажи на властта.

Проектът има за цел да оптимизира звената за борба с корупцията, сливайки ги в едно, да свърже проверката на конфликт на интереси с проверката на имущество, да подсигури връзката и взаимодействието между институциите и да уреди реалното проследяване на всяко декларирано обстоятелство. Приемането му беше отложено няколко пъти преди парламентарната ваканция и в крайна сметка той не беше гласуван на първо четене.

Проектозаконът трябва да замести два действащи текста - Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

По действащото право в момента политиците на висши длъжности подават два вида декларации - една за имущество (в Сметната палата) и друга за конфликт на интереси (в комисия или пред органа, назначаващ лицето). Готвените промени предвиждат двата вида декларации да се слеят в една, която да бъде проверявана от нов орган, наречен Бюро за предотвратяване на корупцията. Предвидено е новата институция да отговаря за проверките на декларираните обстоятелства, а също и за налагането и събирането на съответните глоби при нарушения. Началникът на политическия кабинет на Меглена Кунева Мария Карабельова разясни пред "Капитал", че за изготвянето на проектозакона е била образувана работна група с членове от множество институции, а за негова основа са послужили подобни закони на държави от Централна и Източна Европа, например Румъния, Полша, Словения и др. Проектозаконът е част от системата от антикорупционни мерки, планирани в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията от април т.г. Те включват създаването на Националния съвет по антикорупционни политики и определянето на национален координатор по същия въпрос (постът се заема от Меглена Кунева). В стратегията е заложено още да се образува междуведомствено звено между прокуратурата, ДАНС и МВР за разследване на престъпления, извършени от лица на публични длъжности, а също и значително засилване на ролята и правомощията на инспекторатите, комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и институциите за предварителен контрол на обществените поръчки. Стратегията е приета въз основа на изисквания в доклади на Европейската комисия, препоръки на ГРЕКО и разпоредби на Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

Новата декларация -пълна публичност

Проектозаконът предвижда публичен достъп до попълваните по него декларации, какъвто в момента е осигурен от сайта на Сметната палата относно имуществото на заемащите публични длъжности, но невинаги относно конфликта на интереси, защото без изрична разпоредба е оставено на преценката на отделните органи дали да публикуват целите декларации на служителите си или само информация, че са подадени. Освен това се планира да отпадне досега съществуващото "уведомление", с което високопоставените чиновници съобщаваха, че няма промяна в имущественото им състояние. Така всички лица на публични постове да са задължени да подават нова декларация всяка година. Например лидерът на АБВ Георги Първанов е подавал за последно декларация през 2012 г., в следващите две години не е бил в обхвата на закона, а за 2015 г. е подал само уведомление, така че последните данни за имотното му състояние са отпреди три години. Освен това декларациите ще преминават през дигитализирана система, която да сверява подадените в различни години данни автоматично. Ако се засече несъответствие, това ще е "случай на риск" според дефиницията на закона и ще има основание за пълна проверка на имуществото на лицето.

Идеята за вида на декларацията е тя да е максимално опростена и ясна, за да не се получават разминавания като тези с декларирането на кредити, които едни посочват с цялата получена сума, а други с непогасената част (в новата декларация се предвижда да се попълва винаги остатъкът от сумата, за да се следи как се погасява задължението). От политическия кабинет на Меглена Кунева допълват, че планират обучения сред задължените да декларират, защото в процеса на обсъждане на проектозакона станало ясно, че част от народните представители и в момента не знаят какво се попълва в декларациите.

Новият орган

Основната промяна, която предвижда новият законопроект, е създаването на Бюро за предотвратяване на корупцията, което да замести Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), звеното в Сметната палата, което отговаря за имуществените декларации, и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). В сравнение с предишните институции новият орган е организиран на съвсем различен принцип. БОРКОР е предимно анализиращ орган, нямащ функционираща връзка с други държавни институции, нито действителни правомощия. КПУКИ е петчленна комисия, назначавана от три различни места - Народното събрание, президента и Министерския съвет. За новия орган се предвижда да има значително засилени правомощия и да извършва задълбочени проверки, а също и да бъде свързан по адекватен начин с ДАНС, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Друг опит да се гарантира почтеността на служителите в звеното е уреденият в проектозакона външен одит. Директорът на бюрото от своя страна ще е длъжен да предоставя публични отчети и годишен отчет.

За ръководители на новото звено са посочени директор и заместник-директор, предлагани от МС и назначавани от президента. Според Карабельова това решение също е било критикувано в Народното събрание, но по нейно мнение събитията покрай КПУКИ и нейния бивш шеф Филип Златанов в последната година са показателни, че сегашният модел не гарантира безпристрастно избиране на ръководители на подобна институция. Чрез поставянето на единичен ръководител начело вносителите на текста целят някой да поема лична отговорност за резултатите на органа.

Желаещите да заемат постовете директор и заместник-директор на бюрото трябва да отговарят на завишени изисквания по отношение на образование и трудов стаж (минимум 5 години на ръководен пост). Освен подразбиращите се условия за чисто съдебно минало и необвързаност с юридически лица в проектозакона е заложено и допълнително изискване за необвързаност с политически партии - кандидатите трябва не само да не са, но и да не са били членове на такива минимум година преди назначението им. Предвижда се бъдещите директори да преминават проверка за почтеност, която задължително да включва най-малко проверка на деклариращите се по закон обстоятелства. Длъжностите са мандатни подобно на КПУКИ -максимум 2 мандата по 5 години. Друго нововъведение е органът да се подпомага от служители, наречени инспектори. Карабельова обяснява, че заради Закона за администрацията нямат право да разширят щаба на бюрото повече от съществуващите 94 работни места в сега действащите три институции, които то ще замести, но смята, че тази бройка е напълно достатъчна за доброто функциониране на новия орган. Бюджетът на бюрото се формулира на същия принцип от сумарния бюджет на нарочените за премахване институции - 4 милиона.

Инспекторите към бюрото също ще бъдат подлагани на проверки за почтеност. Служителите от трите институции, които бюрото ще замести, ще трябва също да преминат проверката и ще бъдат освободени, ако не успеят. Специални мерки са предвидени за случайното разпределение на производствата между докладчиците и задължително двама служители работят по всяко производство.

Деклариране на имущество

Към декларирането на кредити и задължения проектозаконът добавя изрично описване на кредитни карти с лимит над 5000 лв. В сегашния закон съществува дупка, която позволява те да не бъдат декларирани, стига да не са използвани и да няма реални задължения по тях. Например кредитната карта от КТБ на Ахмед Доган с лимит 78 хил. евро, както и картите на Емел Етем, за които "Капитал" писа през август миналата година, според готвените промени ще трябва да бъдат декларирани, независимо дали са използвани или не. Още едно въведение е декларирането на използвано от лицето или човек, с когото е в брак или живее на съпружески начала, чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 5000 лв. Целта е да се избегнат оправданията тип "тази кола е на мой приятел и само ми я даде да я ползвам". "Нека се види кой е този приятел или познат и наистина ли притежава това имущество", казва Карабельова. Доста неодобряван от депутатите текст е този за декларирането на така наречените подаръци над 500 лв. Разпоредбата обаче съществува и в сега действащия закон за публичност на имуществото.

Друго от по-съществените нововъведения е задължението да се декларират имуществото и доходите на лицата, с които заемащите публични държавни постове живеят във фактическо съжителство. В момента такова изискване има само за законните съпруги и съпрузи и непълнолетните деца. Проблемът с тази част от проектозакона е, че това кой с кого живее и на какви начала е информация, трудна за установяване. От политическия кабинет на Меглена Кунева коментират, че новото звено за борба с корупцията евентуално би използвало информация от ДАНС и МВР, но най-вероятно за точно този тип сведения би разчитало на сигнали и публикации в медиите.

Кой пред кого декларира

Суперсилите на новото звено

Един от най-революционните текстове в проектозакона дава възможност при установяване на конфликт на интереси лицето да бъде отстранено директно от поста си само на това основание. Опитите да се създаде орган с по-силно влияние от досегашните е изразен и в санкции за непредоставяне на информация на бюрото и неявяване пред него, освен това то може да иска разкриване на банкова тайна. Освен това бюрото ще извършва проверка на имущественото състояние на лице на висша държавна длъжност, която започва при четири варианта: при установено несъответствие от и над 10 000 лв. между декларирано и фактическо, идентифициран случай на риск, установен с влязло в сила решение за конфликт на интереси или при получен сигнал или публикация в медиа. Предвижда се тя да включва искане на информация от свързани лица, експертизи и други методи за извършване на пълно разследване. Последният вариант е едно от най-коментираните нововъведения в проектозакона. Според противниците на промените възможността за подаване на анонимни сигнали и сезиране от медиите би могла лесно да бъдат използвана по неправомерни начини. Карабельова коментира, че според предложената уредба ще има ясни критерии за това какви данни трябва да съдържа медийната публикация или анонимният сигнал, за да се започне разследване. Тя уверява, че са създадени достатъчно механизми за предотвратяване на проверки по фалшива информация.

Въпреки че не съдържа особено радикални нововъведения, проектозаконът на Меглена Кунева все пак представя нови за България разрешения и част от текстовете вероятно ще се окажат проблемни за широк кръг от заемащите публични постове.

"Някакъв Юнак се е събудил нещо махмурлия и е казал, че е светена. Айде да спрем с това и да се опитаме да наложим порядък в държавата. Не можем да заменяме реалните причини и решения с ей такива бутафории."