Пресклипинг: „Здравеопазване” 28. 03. 2014
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Райчинов: И какво от това, като това всичкото са последващи проверки. Всичките болници са проверявани. Когато се изнасят случаи се говори само общо. Не казват еди коя си болница е извършила еди какви си нарушения. А когато се говори за някакви нарушения, зад тях има лечебно заведение и съответно лекар. Никога такова нещо не се казва и за мен това са общи приказки. Водещ: Добре, но ето какво казва д-р Тодорова … Райчинов: Търси се вината там, където я няма. Тя вината е ясна – ниското финансиране, неправилно разпределение, неправилни изисквания и всичко останало. Водещ: Ето какво казва д-р Румяна Тодорова – „Сега възможното наказание за различни злоупотреби е неплащане на средствата за отчетена дейност“. Но това което щяло, според нея, лекарите да работят качествено и да се интересуват от резултата на лечението е когато започне да им се отнема лиценза. Значи може би е необходима някаква промяна. Райичнов: Условно казано е така, но такава възможност се има при второ, трето нарушение. Предвидени са такива възможности. Водещ: Отнема ли се лиценз и кой и как към момента? Райчинов: Всички тези санкции отидоха към ЗЗО и в момента като правомощия са към агенция Медицински одит да установи има или няма и какви нарушения, съответно да бъде приложен закона. Така че не е наша вината за тези промени в законодателството. Когато санкциите бяха в НРД, нещата стояха по друг начин. Водещ: Тоест трябва да има промяна тук според вас, така ли? Райчинов: Разбира се, че трябва да има и това е най-малкото, което се случва, защото санкциите и наказанията няма да решат нито един проблем. Системата е недофинансирана, системата е несправедливо регулирана. Така че това са истинските неща. Ние ще се мъчим да оправяме последствията от това, че системата е неправилно … Водещ: Не знам за кой път водим с Вас този разговор за недофинансираната система, но кажете за това, което се променя от 1 април. Райчинов: Нищо ново по същество. Тримесечните бюджети стават едномесечни. При тримесечните болниците имаха възможност все пак за някаква регулация, но въобще понятието бюджет е вредното в разпределението на средствата. Когато болница, която и да е тя, ако ще да е с 5 легла, има предварително разчетен бюджет, тя ще го усвои и надхвърли, за да е сигурна, че ще получи поне този бюджет. Водещ: Тоест прогнозирате, че повече пациенти ще бъдат приемани. Райчинов: … септември, октомври, ноември, когато болничната дейност скочи с 20-30 процента, заради заплахата, че ще се плащат 80%. Това сега ще доведе до същото – увеличен брой хоспитализации, в някои случаи наистина и ненужни, с които да си гарантират болниците средствата. А докато те работят на обороти и от това зависи тяхната издръжка, нищо няма да се промени. Дали ще е месечно, дали ще е тримесечно, бюджетът на болницата трябва да зависи от едно единствено нещо – колко болни са я избрали. Водещ: Благодаря, д-р Цветан Райчинов, председател на лекарския съюз. 
Как ще се определят лимитите на болниците? Водещ: Много болен, много болезнен, много стар проблем – финансирането на болниците. Разговор, който сега е стимулиран от промени, които ще се наложат от 1 април в тази схема на финансиране на болниците. А какво точно ще бъде новото сега ще ви кажат моите гости, аз се опитах да го резюмирам с няколко думи, но може би те ще го обяснят по-добре, за да преценим в крайна сметка дали това ще е по-добре за най-важния човек в здравеопазването – пациентът. Добър ден на д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, също така той е и председател на НС на НЗОК! Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС ще чуем след малко по телефон. Д-р Николай Болтаджиев е тук също в студиото. Той е член на УС на Националното сдружение на частните болници, които имат също пряко отношение към този въпрос, и е управител на болница „Св. Богородица”. Д-р Неделчо Тотев, той пък е председател на Сдружението на общинските болници. Него ще чуем по телефон, тъй като живее и работи в Чирпан. И д-р Стойчо Кацаров, Център за защита на правата в здравеопазването. Здравейте на всички ви! С две думи някой да резюмира промяната от утре. И може би това е най-добре да го направи д-р Бойко Пенков, тъй като тя идва от здравното министерството и от здравната каса. Бойко Пенков: Това, което се променя е единственото нещо, че няма прогнози, утвърдени от началото на годината до края. Единствената промяна. Водещ: До вчера какво беше, веднъж в годината..? Бойко Пенков: Веднъж в годината в началото, след това някакви прогнози за работа, след което на всяко тримесечие се променят. А в момента цяла годишна прогноза няма по простата причина, че много се промени пазарът на болнични услуги, специално тази година. Много болници направиха допълнителни разширения, откриха нови отделения, нови дейности, има една вътрешна миграция на наши колеги лекари с целите си екипи от едно лечебно заведение в друго и ние щяхме да попаднем в изключително лошата ситуация, виждаме, работейки на исторически принцип, виждаме, че болницата в миналата година няма никаква такава дейност и е регулярно да кажеш, че няма да прогнозираш пари за нея. В същия момент се оказва, че примерно цял екип излиза от една болница, голям екип, който се занимава с онкология, отива там и ние не сме предвидили нито пари за лекарства, нито за работа. Водещ: Така, значи досега веднъж в годината се предвиждаха едни бюджети за болниците и следващата година пак болницата получаваше някакъв бюджет в зависимост от това какво е харчила през годината, как го е харчила, от какво има нужда, нали така? а сега от 1 април..? Бойко Пенков: От 1 април ние казваме следното. Има болницата някаква утвърдена стойност на разход за месеца относителна, тя прави каквото прави, отчита пред нас това, което е свършила в рамките на утвърдените стойности и това, което е направила отгоре, ако има доста по-голяма дейност от определената за месеца, инспекторите на НЗОК влизат вътре, правят проверка и следващия месец си получават парите, ако всичко е ОК. Водещ: Т.е. месец за месец... Бойко Пенков: Месец за месец. Водещ: ...си получават парите болниците, така ли? Бойко Пенков: Да, скъсява се периодът... Водещ: Да си представим така, започва всичко това от утре, образно казано, от 1 април. На 1 април болницата Х ще разполага със сумата Y. На 1 май какво ще стане? Бойко Пенков: На 1 май тя отчита това, което е свършила. Ако е в рамките на това... Водещ: Пред вас, пред касата? Бойко Пенков: Да, отчита го. Ако е в рамките на утвърденото, автоматично, ако всичко е както трябва, си получава парите на 20-то число, или примерно на 22-о. Водещ: ...има пари, които да харчи през месец май... Бойко Пенков: Има, да, има си пари... Ако има отгоре извършена дейност над утвърдената, за нея се прави проверка и си получават парите следващия месец за нея. Водещ: Има ли такъв случай и такъв въпрос съответно, ами ако пък не си е изхарчила лимита болницата? Има ли такова нещо? или този въпрос е глупав? Бойко Пенков: Ами досега не сме намерили такава болница. Водещ: Добре, отпада този въпрос. Ами да чуем сега какво казват заинтересованите страни по това нововъведение, което впрочем е идея, доколкото разбирам и на министъра, но решение на касата? Бойко Пенков: Вижте, единственото нещо, което се прави, в момента се прави всеки месец анализ на средствата как вървят в страната. Има свободно движение на хора, не може да ги направим крепостни селяни и граждани в някаква област или окръг. Затова те се движат, търсят услуга там, където тя е добра. Ако тук има, не са изразходвани средствата за болнична помощ на национално ниво се прави преценка, взима се и се преразпределя там, където има нужда. Това е причината... Водещ: Т.е. идеята е сега да бъде по-гъвкаво финансирането... Бойко Пенков: По-гъвкаво финансирането, по-динамичен модел на... Водещ: Ако една болница има повече разходи, съответно произтичащи от повечето пациенти и повече лечебни услуги, които е предложила и се очаква така да бъде и следващия месец, следващия месец там да отидат повече пари. Бойко Пенков: Да. Водещ: Ако болницата е по-затихнала, ако да кажем някои лекари са напуснали и цели видове, типове услуга, вече ще получат по-малък бюджет за следващата година. заинтересованите страни. Първо започва д-р Николай Болтаджиев, той представлява частните болници. Николай Болтаджиев: Ами първо, на мен ми се струва съвсем нелогично да се усложняват така нещата. Плюс това това е и незаконно, както са незаконни и самите бюджети. Чухме току-що, плаща се всичко. Плащаше се и миналата година всичко, и надлимитно, и подлимитно. Разликата е дали ще има бюджети за 1, за 3 месеца, годишни или няма да има, никакво значение. След като всичко се плаща, защо трябва да има въобще тези бюджети? Казва се, след проверка ще се плаща надлимитното. Ами касата постоянно си проверява цялата дейност, защо трябва само надлимитното да се проверява. Оттук виждам някакъв алогизъм пълен. От друга гл.т. нещата не са само на това ниво бюджетиране. Цялата система в България е сбъркана. Първо, системата на здравеопазване, лечебното здравеопазване съществува откакто свят светува. Впоследствие се създават осигурителните фондове, което, образно казано, са едни взаимоспомагателни касички, дето всички плащаме, пациентът влиза в здравната система, в системата на лечебното здравеопазване и се лекува. Елементарно нещо. тя обслужва пациента, така е направена. В България какво обслужва системата на здравеопазване? Правителството, правителството и политиците. Защото финансирането, като се казва няма пари, това не е вярно. Това са, не няма пари, а толкова пари даде министър-председателят чрез бюджета на касата. Винаги бюджетът на касата събира повече, т.е. се събират повече пари от тези, които са заложени в бюджета на касата. Бюджетът на касата е част от консолидирания бюджет, държавен бюджет, и той се подчинява на закона за публичните финанси. Т.е. целият този бюджет държавен не може да мине 40% от БВП. С други думи, ако се увеличи бюджетът на касата, трябва да се съкратят или пенсии, или заплати на държавни служители и затова се залага един по-малък бюджет. Този бюджет всяка година виждаме, че събираемостта е по-голяма, миналата година над 60 млн., по-миналата над 100 млн., преди това имаше натрупани едни 1,4 млрд. Но по закон тези пари отиват някъде. Кога за асфалт, кога за добавки на пенсионерите. Но се казва, парите за здраве не стигат. И за да се адаптира системата към този бюджет, който е гласуван от парламента и вкаран от министър-председателя, нагласят здравната система към този бюджет. Или казват, много са болниците, ние ще закриваме болници, за да можем да обслужим бюджета, който е внесъл министър-председателят. Водещ: Т.е. всичко се върти около бюджета, бюджетът е нещото, което определя каква да бъде системата? Николай Болтаджиев: Точно така, не около пациента, а около бюджета, около министър-председателя се върти всичко. Бойко Пенков: Имам възражение, може ли да кажа? Водещ: Да, разбира се. Бойко Пенков: Относно законност и незаконност на решенията на Надзорния съвет. Това, което е записано в Закона за бюджета пише едно-единствено нещо, че бюджетът е разпределен в параграф „Болнична помощ” за цяла година, а надзорът го разпределя по области за тримесечия. Това е единственото законово задължение, което е направено, и то е факт и в сила. Оттам нататък надзорът преценява как по-нататък динамично ще удовлетвори желанията на хората да избират лечебно заведение. И затова се прави този динамичен начин, за да няма някъде недоволни хора. Водещ: Може би ще кажете, д-р Пенков, че това е донякъде опит парите да проследят пациента в малко по-голяма степен, отколкото това се е случвало до момента, така ли? Бойко Пенков: Така е, да. Водещ: Ама дали ще проработи по този начин? Дали ако това е целта, наистина това е начинът да бъде тя постигната? Николай Болтаджиев: Но защо е необходимо да има бюджети, когато се плаща и надбюджета? Бойко Пенков: Трябва да прекъснем с тази дума въобще оттук нататък с бюджети. Ако е бюджет, тогава да се върнем към бюджетно финансиране, закриваме касата... Водещ: А какво го наричате вие? Бойко Пенков: За момента, в момента НЗОК абсолютно неправилно и според мене грешно прави т.нар. пасивно реимбурсиране. Тя изплаща всичко, що е системата свършила. Водещ: Това, което казва и д-р Болтаджиев. Бойко Пенков: Да. Това не е правилното, това е пасивно реимбурсиране. Правилното е, когато дадената страна, която се повява от купувач, единствен, единствен купувач на пазара, тя трябва да прецени какви са нуждите на хората, да ги планира и да ги закупи. Това означава, че има договор с д-р Болтаджиев и казва, аз тази година купувам такъв обем за толкова пари. И толкова. Николай Болтаджиев: Да, но касата е монополист. Кой може освен Господ да определи нуждите на пациентите? Бойко Пенков: Има толкова история, имаме 10-годишна информационна база данни в НЗОК, където е ясно горе-долу какво е потреблението. Сега, нормално е потреблението... Водещ: Чакайте сега, не съм сигурна, че ви разбрах, д-р Пенков! Говорим за материя, която е в голяма степен административна така да се каже и за хората, които сме извън нея е малко трудно да се ориентираме. Сега ви моля за малко повече яснота и простота в това обяснение, което давате. Казвате, че не е добре това, което прави касата. В момента всичко, което изхарчат болниците, независимо дали е над предвидената за тях сума, в крайна сметка да се плаща. Казвате, че това не е добре. Същото казва и д-р Болтаджиев. Тогава къде е разликата между вашите гл.т.? И защо вие, здравната каса смятате, че сега, при положение че месец за месец се отпускат парите за болниците, ще бъде в по-голяма полза за пациента отношение от гл.т. на това, че където има повече пациенти, в които болници има пациенти, ще отиват повече пари и съответно обратното. Бойко Пенков: В момента динамично наблюдаваме системата, правим анализи, за да може да направим предложение за промяна във финансирането от следващата година. Водещ: Т.е. това помесечно заплащане ви дава възможност да видите нещата по-добре..? Бойко Пенков: По-добре, внимателно, всеки месец се прави оценка какво се случва... Водещ: И да я промените тази система след време? Бойко Пенков: ...да променим тази система в началото на следващата година, ако успеем това да го стартираме. И пак казвам, прави се оценка на потребностите. Тези потребности се планират, вижда се какъв е ресурсът и оттам вече касата трябва да закупува. Водещ: Иначе големият въпрос, който постави д-р Болтаджиев, че парите за здраве не са съобразени с нуждата на пациента, а с парите в бюджета, т.е. произтичат от това какво правителството ще реши, това е друг въпрос, който е много важен, може би много по-основен от този, който обсъждаме, но нека сега конкретно, първо говорим за тази промяна, която предстои от вдругиден. И да чуем какво ще каже и представителят на пациентите, пак казвам, най-важните хора в цялата система, д-р Кацаров? Стойчо Кацаров: Аз предлагам малко да опростим нещата, за да станат по-ясни. Съгласни ли сме всички, че е правилно болният да избере къде да се лекува, а не да му каже здравната каса, министърът или някой друг? Водещ: Да, мисля, че няма... Стойчо Кацаров: Това са двете възможности – аз сам да реша дали да се лекувам в тази или в тази болница, в този или в онзи град, нали, да избера, което смятам, че е най-добре за мене. А другата възможност е касата да ми каже, ти ще се лекуваш в тази болница или в болницата в този град, в една от болниците в този град. Мисля, че никой не според върху това, че е правилно и нормално болният да избере къде да се лекува. Водещ: Това е безспорно. Какво следва от това? Стойчо Кацаров: Съгласни ли сме и с другото, че ако един лекар извърши една работа, излекува един човек, трябва да му се плати, нали? То не само за лекарите се отнася, а по принцип, когато работиш такава работа, трябва да ти се плати. Следователно, ако съберем двете неща, че болният може да избере къде да се лекува и че на лекаря трябва да се плати за това, че го е излекувал, защо въобще говорим за бюджети? Имаме нещо много просто, болният избира и работата за лечението се плаща. Къде тука... Водещ: Ама откъде се взимат тези пари, които се плащат на лекаря? Стойчо Кацаров: Къде тука виждате бюджети на болници, на лечебни заведения, на лекари в тази проста постановка? Аз не я виждам... Водещ: Не, аз ви питам откъде се взимат парите, с които да се плати на лекаря, който си е свършил работата? Стойчо Кацаров: Те се взимат от едно и също място, от здравноосигурителните вноски в момента. Системата е изградена така, няма откъде от друго място да се вземат освен от здравноосигурителните вноски. Водещ: А като се окаже, че вноските сумарно са по-малко от работата, която докторите са свършили? Стойчо Кацаров: Ами като се окаже, че са по-малко, да се увеличат вноските, или болните да си плащат допълнително в момента на лечението. Това са възможностите, тя е проста работа. Къде виждате... Водещ: Така както я разказвате изглежда много проста и логична. Стойчо Кацаров: Бюджети, прогнози, аз не виждам място въобще за това. Значи имаш един болни хора, лекуваш ги и плащаш за това лечение, съвсем елементарна работа. Водещ: Нека да чуем сега и д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници. Всички тези болници имат различен статут, общинските от частните, така че важно е и неговата гл.т. Здравейте, д-р Тотев! И кажете как се отнасяте към тези промени, които предстоят от 1 април и по принцип към системата на финансиране, която фундаментално не се променя с тази нова мярка от 1 април? Неделчо Тотев: Благодаря ви за възможността, която ми давате! Ще се опитам да не преповтарям казаното от д-р Болтаджиев, зад което и аз заставам. Това, което д-р Пенков казва, така, на първо слушане звучи много добре, логично е с оглед... не говоря за законосъобразност, коментираха я, няма да изпадна в тази подробност. Но за мен разковничето е, като изцяло подкрепям и което д-р Кацаров каза, абсолютно съм съгласен с него, защото или трябва държавата да каже, това, което вие плащате с тази вноска пациенти, срещу него може да ви се даде такъв тип в такъв обем услуга. И като пациентът знае, вече той си мисли дали да се осигурява допълнително, дали наистина най-накрая ще стартират тези допълнителни фондове или ще има друг тип заплащане на това, което не влиза в пакета. България разшири безкрайно много пакета, хората мисля, че всичко абсолютно, което им се наложи да лекуват по себе си и по тялото си, те ще го получат без пари. А то реално не става. И затова парите не стигат, но тя друга е причината защо не стигат. Сега конкретно на тази тема, защото мисля, че това е конкретният повод за интервюто. Пък в понеделник ние ще се постараем, има пресконференция в Стопанска камара, на която се надявам да засегнем всички въпроси, защото това е най-малкият проблем за нас в случая... Водещ: Кой е най-малкият проблем за вас? Неделчо Тотев: Ами в случая как ще се плаща. Ако ще се плаща всичко, следвайки логичната нишка, която д-р Пенков следваше... Водещ: Т.е. дали ще се плаща на година, дали ще се плаща на месец, това ли казвате не е съществено? Неделчо Тотев: Никаква промяна няма. Защото трябва да се отговори на един-единствен въпрос – колко е сумата Y, която е определена? Защото казахме, една болница заработва Х, за нея обаче първоначално определена е сумата Y. Е, колко е тя, кой я определя, как я определя, на исторически принцип, на някаква друга база? И ако тази сума, аз го казвам това, защото за нашата болница конкретно, няма да говоря за всички, за нашата сумата Y беше определена в размер на 55% от заработеното. Което по нищо не се различава като обем от това, което миналата година този месец заработихме, по-миналата, по-миналата и се връщам 20 години назад. Водещ: Т.е. вие заработвате два пъти повече, отколкото сумата, която е предвидена да изработите? Неделчо Тотев: Ами това, което го вкарват в понятието делегиран, прогностичен бюджет, прогнозна стойност или каквото искате го наречете, то си е едно и също – лимит. Водещ: Д-р Кацаров предложи една изключително опростена схема, и разбираема, можем ли да кажем, че и вие виждате нещата по този начин – пациентът избира къде да се лекува, в зависимост от това кой доктор е избрал, този доктор върши каквото трябва да свърши по неговото лечение, за което трябва да получи едни пари, това струва еди-колко си и ако парите в касата не стигат... Неделчо Тотев: Не лекарят конкретно, а болницата, защото лекарят не получава директно, той получава посредством заплатата, която му дава конкретното лечебно заведение. Водещ: Да. И ако парите в касата не стигат за това, тогава вече си доплащаме. Неделчо Тотев: Ами то това го няма в България, то не е законно в България. Водещ: Не, аз ви питам дали тази схема ви се вижда правилната, разумната? А това, че го няма е ясно, но дали да го има? Неделчо Тотев: Ако държавата избере тази схема, да, тя е правилната. Другото е да се вдигне процентът, който държавата отделя за здравеопазване, което е абсурд да стане в днешната ситуация, в която се намира цялата ни държава. Така че държавата трябва да избере, да го декларира и хората да знаят оттам насетне какво да правят. Защото следвайки нишката, че парите следват пациента, значи как ще планираме ние и ще каже както каза д-р Пенков, д-р Болтаджиев ще сключи договор, казва, ние купуваме от вас такъв обем услуги. Е добре, ако пациентите обаче изберат неговата болница и станат два пъти повече от миналата година, защото той е... Водещ: Сега, струва ми се, че е важно да чуем БЛС какво мисли по тази нова система на финансиране на болниците, която ще влезе в сила от 1 април, а именно не веднъж в годината да се дават, така да се каже, парите на болниците, а това да се случва всеки месец след отчет, който те правят за това, което са похарчили, а пък касата съответно да направи оценка на похарченото, особено онова, което е над лимитираното, и по този начин да се пренасочват парите там, където има повече нужда повече и там, където има по-малко нужда и по-малка дейност по-малко пари. Вие сте, д-р Райчинов, какво мислите? Цветан Райчинов: Не че е нещо ново това, което сега се случва, проблемът е в това, че досега тези бюджети бяха формирани на тримесечие и годишно, т.е. болниците можеха да правят някакви предварителни планове в рамките на тримесечието къде, как за какво да разходват средствата, какво им остава. А сега месец за месец, имам опасението, че ще се случи това, което стана септември, тази несигурност... Водещ: Какво стана септември? Цветан Райчинов: Ами караха се болниците да бъркат обороти, най-грубо казано разбира се, т.е. да покачват броя на хоспитализациите с оглед да достигнат ниво на заплащане, което са имали предходни години. Опасявам се, че ще има... Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|