Пресклипинг: „Здравеопазване” 28. 03. 2014


Гледат на болните като ходещи касички



страница2/6
Дата23.10.2018
Размер0.78 Mb.
#93236
1   2   3   4   5   6

Гледат на болните като ходещи касички

Пренасочването на пациенти заради рушвети е тежко престъпление

Мария Чипилева
Болници плащат между 80 и 250 лв. рушвет на доктори, за да им пращат пациенти, разкри в понеделник "Стандарт". Как тези практики вредят и за пациентите, и за лекарското съсловие, попитахме проф. Людмил Бояджиев, началник на Клиниката по кардиохирургия в Националната кардиологична болница.

- Проф. Бояджиев, етични ли са практиките с консултантските договори?

- Нека да върна отговора си малко по-назад. Каквото и да се казва, който се опитва да регламентира нерегламентирани отношения между заведения за болнична и извънболнична помощ, извършва тежко углавно престъпление. То е насочено към човека и неговото право да получи най-доброто лечение.



- Какви подобни практики освен договорите съществуват?

- Преди време заедно със съдействието на главния прокурор Борис Велчев бях включен в комисия, която разгледа начините, по които пациентите получават високоспециализирана медицинска помощ в звената по инвазивна кардиология. Тогава проверката беше направена с "Медицински одит" (ИАМО) и се установи, че има нерегламентирани контакти между клиниките, медицинските специалистите, които насочваха пациентите. Установи се, че личните лекари пренебрегват фактори като близост, отстояние, качество на услугите и да насочват болните там, където имат интерес. Всичко това не е доказано с факти и документи, защото съответните органи - прокуратурата например, не са се разпоредили по съответния начин сигналите да се проверят. Например вярно ли е, че вечер екипите на Бърза помощ получават нерегламентирани суми от болниците, като карат там пациентите? Вярно ли е, че съществуват практики, при които е дефинирано какво трябва да се направи, а се казва - елате на контролни прегледи срещу определени суми. Това е много тежък проблем, у нас пациентите са оставени да се лутат като животни заради парите, които носят след себе си.



- Как си обяснявате факта, че прокуратурата не желае да се заеме с тези случаи?

- Далече съм от това да обвинявам орган, чиято работа и концепция не познавам детайлно, но според мен не е достатъчно да очакваме, че те ще се самосезират. Просто никой не се е обърнал към тях по надлежния ред, за да каже в България се извършва грубо нарушение, което води до последствия за пациентите. Може би научните дружества или пациентските организации трябва да поискат такава проверка. Но има случай в Бургас, при който колега се е обърнал към регионалното звено на ДАНС и 6 месеца не е получил отговор защо се сключват тези договори.



- Има ли шанс Дружеството по кардиохирургия да внесе сигнал в прокуратурата?

- Ние обсъждаме това нещо, защото пациентите, които стигат при нас за лечение след подобни практики, са в много тежко състояние и струват много скъпо на данъкоплатеца - не само като интервенция, но и като ресоциализация. Аз ще предложа в УС на Дружеството по кардиохирургия да инициираме обръщение към компетентен орган, за да се разпореди тази проверка.



- Как се отразяват тези нерегламентирани практики на пациентите?

- Не се ангажирам да говоря за неща, които не съм видял като заключения на мащабни проучвания. Но искам да кажа, че в цяла Европа има един важен критерий - времето от началото на оплакванията до получаването на специализирана помощ. Ако, не дай си Боже, болният живее в "Младост", какво става, ако се подминава университетска клиника "Св. Анна" и се кара в друга далечна болница? Да не говорим за областите, където изобщо няма достъп до специализирана помощ. Министърът на здравеопазването трябва да бъде ангажиран с това.




Лекарственият регулатор не работи от три месеца

Асоциацията на генеричните производители обяви, че ще оттегля лекарства, ако държавата увеличи такси за медикаментите

Десислава Николова
Лекарственият регулатор - Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), не работи от три месеца, тъй като директорът й е в болнични, съобщиха от БГФармА - асоциацията, която обединява генеричните фармацевтични компании в България. Секторът е един от най-строго регулираните и агенцията лицензира, разрешава и контролира работата на всички участници на фармацевтичния пазар (общо на стойност над 2.6 млрд. лв.), продажбите на медицински изделия и апаратура (изчисляват се на около 500 млн. лв.), клиничните изпитвания (над 100 млн. лв.) и паралелния износ (също над 100 млн. лв).

Според закона за лекарствата всички разрешения за работа на фармацевтични производители, вносители, дистрибутори на медикаменти и медицински изделия, аптеки, както и всички промени по досиетата на лекарствата и разрешаването на клиничните проучвания са индивидуални административни актове, които трябва да се парафират от директора. Това са стотици документи, чиято липса спира работата на всички компании в сектора. От началото на месеца лекарствената агенция има и още едно задължение - да одобрява в едномесечен срок заявленията за паралелен износ и да проверява дали медикаментите са налични на пазара.



Проблеми

"За да не давам пример със забавяне на документите на лекарства, ще дам такъв с нова болница с 400 легла, която не може да заработи, защото директорът на ИАЛ не е разписал лиценза на болничната аптека", коментира Валентин Димитров, зам.-председател на управителния съвет на БГФармА.

Сегашният директор доц. Кирил Ненов оглави агенцията през ноември 2013 г., като предишният директор също беше в продължителен отпуск по болест. Много скоро след това се заговори и за смяната на доц. Ненов с експерт от фармацевтичния сектор и това съвпадна с боледуването му. Преди да заеме поста, доц. Ненов оглавяваше хемодиализата във варненската университетска болница. От здравното министерство уверяваха, че са взели мерки преписките да бъдат подписвани от заместник-директора. Отсъствието на завеждащия регулатора обаче е видно.

Не работи, но иска увеличаване на таксите

Освен това здравното министерство предлага ИАЛ да увеличи таксите за лекарствата, които се продават в страната. Досега за всяко лекарство производителите плащаха 250 лв. на година, за да може то да се продава в България. Предложението сега е таксата да стане 1000 лв. Проектът за повишаване на таксите обаче не е съгласуван с фармацевтичните компании и не е изчислен ефектът от него. От здравното министерство обяснили, че идеята не е тяхна, а на финансовото ведомство.

"В генеричната индустрия са заети 15 хил. души, тя е структуроопредящ сектор за икономиката и експорта", отбеляза Николай Хаджидончев, председател на БГФармА. От асоциацията са изчислили и какъв ще е ефектът от увеличаването на цените - само две от компаниите трябва да отделят общо над 2 млн. лв. В същото време средната цена на опаковка генеричен медикамент, произведен в България, е 3 лв. "Тъй като законът позволява увеличаване на цената само с инфлацията, а това няма да бъде достатъчно да покрие таксата, и понеже конкуренцията в сектора е само в посока намаляване на цените, възможностите са да престанем да произвеждаме някои групи лекарства, тъй като трябва да ги продаваме под себестойност или да съкратим работници", коментира Хаджидончев.



Д- р Таня Андреева: За болниците ще е трудно, за пациентите - не
Пациентите няма да бъдат засегнати от новия метод за финансиране на болниците. Със сигурност обаче ще бъде трудно за лечебните заведения, заяви здравният министър Таня Андреева пред Нова телевизия.

"Лечебните заведения ще трябва по-коректно да си планират разходите. Ще бъде трудно и на здравната каса, защото тя се поема на ръчно управление. През цялото време ще се следи разходът на ресурса за болнична помощ", посочи Андреева.

Тя добави, че няма да има надлимитна дейност, която да се плаща на по-ниска цена. По думите й в края на миналата година ситуацията, в която е изпаднала касата, е била много тежка, но въпреки това не се е стигнало до връщане на пациенти.

Според разчетите един от основните проблеми на касата е, че дейността не е остойностена правилно през годините. Поради тази причина трябвало да се намери баланс между пакетите, които са свръхостойностени - като кардиологични, гастроентерологични, онкологични.

"Тази година ще бъде трудна. От следващата всички мерки, които предлагаме, ще започнат да дават своите резултати и се надявам, че лечебните заведения ще работят в много по-спокойна обстановка“, каза Таня Андреева.

Здравният министър обеща и либерализиране на режима на работа за ТЕЛК заради липсата на лекари, желаещи да работят по тези комисии.

Според нея работата на тези специализирани комисии на места наистина е затруднена, защото към момента има ограничение лекарите или да са само в ТЕЛК, или да са на работа на друго място.



Има ли ред, има и надежда

Аида Паникян
Цените на лекарствата отново са на дневен ред. Този път причината са очакваните увеличения на таксите, събирани от лекарствения регулатор. Вероятно сериозно ще пострадат и така наречените евтини лекарства, част от които се произвеждат и у нас. Ако досега производители на оригинални медикаменти заплашваха, че ще изтеглят от и без това малкия български пазар продуктите си, сега опасността надвисна и над генеричните. Но какво да се прави, след като държавната ни хазна се крепи на приходи не от производство, а предимно от такси и глоби. Само че в системата на здравеопазването и във фармацевтичния бизнес, независимо кой с кого кръстосва шпаги, потърпевш винаги е пациентът.

Фирмите твърдят, че продават у нас лекарствата си (все едно дали са оригинални или генерични) максимално евтино. Но средствата в обществения здравноосигурителен фонд са толкова малко, че в крайна сметка българският пациент, който и без това е най-бедният в Европа, трябва да доплаща най-много за медикаментите си. Дори когато преди две години "тежката артилерия" на ГЕРБ "значително поевтини" лекарствата, българският пациент започна изведнъж да доплаща все повече и повече след всяко поредно поевтиняване. Та той затова и не взема редовно лекарствата си, и затова остава най-трудно лекуваният пациент в Европа. Това е и най-вероятното обяснение защо един и същи болен е приеман по няколко пъти в болница.

Така "системата" на скачените съдове действа на пълни обороти. Ако болният е лекуван още в началото на болестта от личен лекар и с адекватни лекарства у дома, той няма да стигне до най-скъпото лечение, което се провежда в болница. Ако е подходено немарливо към първоначалното му лечение и контрола на болестта, неминуемо ще стигне до болница и ще погълне финансов ресурс от обществения фонд, който би стигнал за домашното лечение на няколко други болни.

Днес българският пациент е изправен пред поредната заплаха: да остане и без сравнително евтините си, но качествени лекарства. А всяко извиване на ръце води след себе си серия от отмъщения.

Вероятно има разумни начини поне малко от малко хаосът, създаден преди няколко години на фармацевтичния пазар у нас, да бъде преодолян постепенно. Защото редът наистина означава надежда.


Откриват рано рак с 3D снимка

Виртуалното изследване на дебелото черво не се поема от здравната каса
Виртуално 3D изследване открива ракови клетки в дебелото черво в много ранен стадий. "Методът е безболезнен и трае 15 минути", обясни за "Преса" д-р Марина Влока от отделението по образна диагностика на болница "Токуда". Изследването се прави с компютърен томограф, като се вкарва тънък катетър с въздух в червото, а апаратът има възможност да обработва над 1000 картини.

Използва се както с профилактична цел, така и при хора, за които има съмнения или вече е диагностициран карцином. Виртуалната колоноскопия е напълно безопасна за пациента, прави се с ниска доза рентгеново облъчване и не е необходима анестезия. Протича за около 15 минути.

"Образът е триизмерен и така виждаме дори полипи, които може да прераснат в рак в рамките на пет години. Открити навреме, те са напълно лечими", подчерта д-р Влока. Ако при изследването не се открие проблем в структурата на червото, злокачествено заболяване може да бъде категорично отречено. Виртуалната колоноскопия се използва и за определяне на стадия на заболяването, когато вече е поставена диагноза. Тогава с контрастно вещество се оглежда и черният дроб, където най-често се образуват метастази. Здравната каса обаче не поема безопасното и безболезнено изследване и пациентите трябва да плащат около 200 лева за него.

Всяка година у нас се регистрират близо 5000 болни от рак на дебелото черво, което е 13,4% от всички пациенти с тумор. "Сериозният проблем е, че у нас този вид рак се открива късно - в 33% от случаите едва в четвърти стадий, когато вече не можем да направим нищо", каза още д-р Волта. По думите й в Европа този процент е около 20.




Българинът подценява дори собствения си живот

Д-р Христо Хинков
Новините за самоубийства на деца и младежи не са някакво ново явление. С мои колеги отдавна говорим за тези проблеми. Знаете, че имаше и "взрив" на самозапалванията миналата година. Сега отново се появяват случаи, които достигат до медиите и стават популярни на обществото. Има трайна статистика, която водим в Националния център за обществено здраве и анализи, и искам да кажа, че тя е зловеща. Многократно сме се опитвали да привлечем общественото мнение по тези проблеми. Миналата година успяхме да ангажираме вниманието на правителството и през август то прие национална програма за превенция на самоубийствата в България, само че още няма финансиране. Сега се говори, че е необходимо в училищата да влязат спешно психолози. Но това едва Ли ще има голям ефект.

И за в бъдеще ще има подобни случаи, те ще зачестяват. Има трайна тенденция към увеличаване на броя на успешните самоубийства, към снижаване на възрастта. Говорили сме многократно за тези проблеми и не мога да разбера защо обществото не реагира, то е като омагьосано

Има една пасивност на цялата тази група от професионалисти, които чакат да бъдат потърсени. Няма го това, което се учи, като опит за предотвратяване на инцидентите, след като се наблюдава негативна тенденция. Например ако детето е оставено само, прекарва голяма част от времето си в социалните мрежи и няма контакт с родителите си, тогава то няма насоченост не само да бъде възпитавано, но и направлявано в живота. По този начин няма как да се натрупат ценности, които да го предпазят. Вземете пример с ценността живот. Тя не е възприета като ценност от младите хора. Проблемите за живота и смъртта не стоят така остро, както в зрялата възраст, когато има изградена основа за тези фундаментални неща. Затова смъртта може да се превърне в игра. Например да се скочи от балкона, е вид игра. На тази възраст не се разбира какво означава да загубиш живота си, да знаеш колко е уникален той. Това е част от възпитанието, което на тези хора им липсва.

Фактът, че починалото дете от Русе е с разведени родители, показва, че семейният проблем води до това, че детето се неглижира. Мой колега днес (бел.ред. - вчера) говори и за тормоза в училищата. Това е друга тема. Тормозът си съществува като част от общуването в детските колективи. Това явление може да бъде контролирано от учителите. Но когато то се съчетае с тежка семейна ситуация, с ранимост и чувствителна душа, тогава има съчетание на няколко фактора, които могат да доведат до фатален край.

Липсата на време е проблем на модерния свят. Родителите трябва да работят, налага се. Имаме нов, изцяло социализиран модел. Децата също отрано постъпват в детски колективи - в яслите. Това са все елементи на отчуждаване от семейството. Ако семейството носи в себе си някакви ценности, то може да предпази подрастващата личност от враждебна социална среда. Когато това липсва, тогава враждебната среда е доминираща. Има различни фактори на нашето общество, които влияят негативно на подрастващите.

Българинът подценява много неща, дори собствения си живот. Затова и живее толкова некачествено. Това е много дълбок въпрос и по него може да се говори много. Но има нещо самоубийствено в нашия народ, в цялото му поведение, в крайно изнервеното отношение към външния свят или към възможността да се посрещат предизвикателствата на модерността. Това са много тежки недостатъци в нашето общество. Няма как да бъдат решени, защото си мислим, че държавата е едва ли не независим институт, който може да коригира всички тези недостатъци. А всъщност държавата е проекция на самото общество. Нещата са комплексни и не могат да се изчерпят дори с една национална програма за превенция на самоубийствата.

Регистърът на психично болните лица сам по себе си няма да реши нищо. Дори много мои колеги имат прекрасни разработки по темата. Тук не става въпрос дали има информация за човек с психично разстройство. Ето например в конкретния случай в Лясковец никой не може да каже дали този човек е психично болен, без да е направена консултация. Никъде няма медицинско свидетелство, че той е прегледан от специалист и че му е поставена диагноза. В случая има само отклонения в поведението и жалби, които са стигнали до предложение за лечение в болнично заведение. Но това изобщо не означава, че има поставена диагноза.

Има сезонност в психичните заболявания. Но става въпрос за клинични случаи - на депресия, на биполярни разстройства. Те са малка част от проблемите, които всъщност ангажират вниманието на обществото. Смятате ли, че едно дете, което е скочило от 6-ия етаж, е психично болно? Не, разбира се. Дори не е показвало, че има проблеми. Става въпрос за дълбоки язви, които се прикриват и които обществото не желае да погледне и да ги лекува. Обществото ни е тежко болно и това не е от сега.

Случаят в Лясковец показа, че не сме подготвени да действаме при кризи, при такива ситуации. Очевидно е, че този човек е с някакво личностно разстройство. Могат да се открият различни неща след един обстоен преглед. Но представете си ако това беше един обучен терорист, колко жертви щеше да има? Щом може да се справи с обучен отряд, това означава, че има голям проблем в тази област.

Българинът се срамува да ходи на психиатър, защото има психиатрична стигма. Последното нещо, което ще отстоява българинът, е неговият "здрав,, разум, без да си дава сметка, че неговият здрав разум отдавна е отлетял, след като живее по този начин.



*Д-р Христо Хинков е началник-отдел "Психично здраве,, към Националния център за обществено здраве и анализи.


Интервю с д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването и председател на НС на НЗОК
Водеща: За парите на болниците ще си говорим в следващите минути –тема с продължение от вчерашния ден, когато както знаете, ако сте гледали предаването, ви срещнахме с недоволството на лекарите във връзка с новите правила, които се очаква да влязат в сила във връзка с това как ще се финансират болниците. Бойко Пенков е в нашето студио, зам.-министър на здравеопазването и председател на НС на касата. Добро утро. Вероятно сте срещнал вече това недоволство, както видяхте от БЛС и шефовете на болниците, за това, да се правят такива прогнозни разчети месец по месец, а не за цяла година, по отношение на бюджета. Защо се налага тази смяна на правилата и по какъв начин това ще се отрази на по-доброто разпределение на средствата?

Бойко Пенков: Винаги е било това. Миналата година се правеха прогнози и се променяха нещата на тримесечия. Тази година е малко по-динамична, по простата причина, че твърде нови дейности и разширения на болници влязоха в сила. Забелязва се една вътрешна миграция на екипи от наши колеги, които с водещите лекари заедно с техните екипи напускат една болница и отиват в друга. Ако използваме чисто историческия принцип, който е бил използван преди това, направено като болнична услуга и заплатено и прогнозирано такова, то ще сгрешим. Както и прогнозите, които бяха направени за първия месец, видяхме, че има определени изкривявания, които сега впоследствие коригирахме. Какво ще рече това? Не може една болница, в която примерно цял екип по онкология излиза от Националния онкологичен център, отива там и ние слагаме нула лева за лекарства за хората с онкологични заболявания и нула лева за дейност. Това просто е нонсенс.

Водеща: Гарантира ли обаче този нов модел, че болниците ще получават разходваните средства?

Бойко Пенков: Разбира се, те са ги получавали до момента и ги получават.

Водещ: Те се оплакват от липса на яснота, която им пречи и казват дори, че ще се отрази на пациентите, което е важният въпрос може би в случая, какво ще стане и с пациентите, ще се отрази ли тази нова методика на лечението им?

Бойко Пенков: Най-малък проблем имат пациентите в момента. Изключително е къс пътят на пациента, който има нужда от болнично лечение. Няма листа на чакащи никъде в България почти. Тук-тъме може да има, но пациентът по принцип не трябва да се притеснява. А колегите не знам защо се притесняват...

Водеща: Притесняват се, че няма да получават парите, които харчат...

Бойко Пенков: Те си ги получават. Има забавяне по простата причина, че се правят проверки на дейността на болниците, това става в рамките на месеца, който е отчетен, след което ако всичко е както трябва, няма някакъв тип злоупотреба, измама и т.н., се заплащат средствата.

Водещ: Това страх от проверките ли е, как да тълкуваме тази реакция, ако наистина, както вие казахте, няма за какво да се притесняват?

Бойко Пенков: Не, когато са свършили както трябва тяхната работа, всичко е ОК, те получават парите си за това, което е над прогнозата. До момента нито един лев не е спрян ей така, просто защото така сме решили. Даже сме съкратили срока. В миналото се правеха такива компенсации за това, което те над прогнозата са изработили на тримесечие. Сега в момента го правим месец за месец. Което означава, че няма да чакат за средства, за които иначе биха чакали цяло тримесечие.

Водеща: Ще успее ли тази нова методика да доведе до някакъв резултат? Всъщност вашата идея е да има повече контрол, по-добър контрол. Как обаче и какъв резултат очаквате в крайна сметка?

Бойко Пенков: Права сте, действително искаме повече контрол. Другото, което искаме, понеже се променят нещата, ако ги фиксираме още сега отначало като средства, разпръснати по различните области в регионите, забавяме динамичния процес на движение на пациентите в страната. Така всеки един месец ние правим анализ какво е изпълнението във всяка една област, и на национално ниво, и си позволяваме да преливаме средства там, където не достигат.

Водеща: Добре де, обаче няма ли тази нова методика да доведе до по-голям дефицит? В момента говорим за едни между 200 и 300 млн., това, което се върти като суми в медиите, опасенията на лекарите, това, което чухме вчера от лекарския съюз, е, че може да се случи наистина този дефицит да се увеличи, вследствие на неизплащане на дейности, на забавяне на пари?

Бойко Пенков: Най-малко дефицитът може да бъде причина за неизплащането на дейности, а самата лоша финансова дисциплина, ако позволим такава да има. И затова се засилва контролът и затова една от промените, които предвиждаме, промяна за здравното осигуряване, е да въвлечем в този контрол и други институции, не само НЗОК, държавата през нейните териториални структури, също така и съсловните организации. Това е идеята да ги каним заедно да проверим дейността на болниците, всеки в неговата част, добра практика, качество, финанси.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница