Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница7/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15
Главата ти е замаяна, крайниците ти треперят от слабост. Поглеждайки лицето на Оукли, ти надаваш вик на мрачна изне¬нада.

- Свети боже, човече, изглеждаш, като че ли си влачен под кила на кораба.

Той успява да Се усмихне накриво.

- Да не мислиш, че ти изглеждаш по-добре? - Отпускайки се бавно до тебе, той добавя: - Няма да живеем още дълго на този свят, нали друже?

Ти се взираш на запад, почти без никаква надежда. Губиш още 2 Точки за Оцеляване, (но само 1 Точка за Оцеляване, ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ). Ако все още отказваш да се предадеш, обърни на 156.

176


Използвайки един свой стар номер, ти хвърляш няколко ка¬мъчета, за да отвлечеш вниманието на Ежада. Тя надава див

смях, когато изстрелва смъртоносните си мълнии по посока на • шума. Междувременно ти се промъкваш в кулата и бързо нами¬раш пътя към сандъчето със съкровищата й. От тях вземаш голям диамант и черно хвърчило. Запази ги, ако искаш.

Ежада все още обикаля навън, изпращайки заклинанията си към шубраците.

- Покажи се, страхливецо! - крещи тя. - Тъмнината няма да е вечна.

И наистина няма. Преди да се е изчерпало твоето заклина¬ние, ти хващаш приятелите си за ръце и ги повеждаш към брега. Обърни на 195.

177


Настроението ти се помрачава, когато преценяваш положе¬нието.

- Имаме все още над двеста левги до Порт Лешанд, а няма повече острови напред, за да подновим запасите. Това, което ни остава, няма да нй стигне за повече от десет дни.

Оукли споделя мислите си, които са също толкова мрачни. Сочи към дъските на лодката, изкривени от непрестанното жар¬ко слънце и ударите на големите вълни, и казва:

- Десет дни? Може би няма да се задържим на повърхността толкова дълго.

- Може би не трябва да се опитваме да стигнем сами толко¬ва далеч, чак до Лешанд - предлага Блац. - Можем да се от¬правим на юг от тук, към главния мореплавателен път на кора¬бите. Ще имаме по-голям шанс да ни вземе някой приятелски

кораб.


Ако продължите на юг, обърни на 367. Ако продължите на запад, обърни на 404 (освен ако нямаш записана кодовата ду¬ма Погрешен. В този случай, обърни на 386).

178


Още едно проблясване на прозрачно розовата опашка сред бялата пяна на сивкавото море и тя е изчезнала.

Гръмотевица разклаща небесните устои и далечна светкави¬ца проблясва в небето, Граймз гледа косо на запад.


- Задава се нова буря - казва той. - Очаква ни отново люлеене в бездната на океана.

- Нека да обърнем на юг! - извиква Блац, обзет от внезапна отчаяние. - Там има по-малко бури и можем да си намиран, храна на островите, някои от тях дори са обитавани.

- Да - процежда Оукли. - От канибали.

Ако наредиш да продължите на юг, обърни на 135. Ако ос танете на сегашния си курс - на запад, обърни на 235.

179


Не се изисква специално умение, за да убиеш заспал човек това е просто коравосърдечно непочитане на живота. Докато яркочервената кръв на Мандригард се стича на пода и по раз¬пилените скъпоценности, ти и тримата ти приятели се гледат? под мъждукащата светлина на лампата. Всички осъзнавате зна¬чението на постъпката си. Преди бяхте весели мошеници - аван¬тюристи, гледащи с едно око към плячката, с друго към трепет¬ни изживявания. Сега сте отвратителни злодеи.

Натъпквайки джобовете си със злато и скъпоценности (при¬бави 10 000 дублона към наличните си пари), вие бързате да се измъкнете от мястото на кървавото убийство. Когато излизай.. ' на палубата, отново ви разяжда угризение.

Оукли разбира изражението на лицето ти, неговото е също¬то. Кимайки, той извиква:

- Ако този свеж вятър можеше да прочисти душите ни от зловонието на това убийство - и този дъжд да измие петната от кръвта на Мандригард от ръцете ми!

- Забрави! - изсумтява Граймз. - Престъплението е извър¬шено. Няма да бъдем никога предишните.

Запиши кодовата дума Безизходно положение в Дневника на Приключението. След това, ако имаш МАГЬОСНИЧЕСТВО и искаш да го използваш, за да избягате от кораба, обърни на

236.

Ако мислиш, че притежаваш предмет, който може да ти по¬могне, обърни на 255.



Ако нямаш нито МАГЬОСНИЧЕСТВО, нито някакъв полезен предмет, обърни на 388.
Гигантският рак се спуска в бездната на океана, потъвайки бързо като скала, и ти потъваш заедно с него, понесен от вод- ното течение. За късмет си поел дълбоко въздух, преди да се спуснеш, и сега напълно използваш и последните си сили, за да се устремиш нагоре към блестящата светлина, която марки¬ра повърхността.

Водата те повлича като течно олово. Ушите ти бучат от на¬лягането, а дробовете ти изгарят за глътка въздух, но ти отчаяно се бориш, издигайки се нагоре, докато най-после се появяваш на повърхността.

Задушавайки се за още въздух, едва осъзнаваш, че прияте¬лите ти те вдигат в лодката.

- Хайде, момчета - чуваш гласа на Оукли. - Хайде да се махаме от тук, докато не се е появил отново на повърхността. Обърни на 161.

181

Ти заспиваш дълбоко и когато се събуждаш сутринта, откри¬ваш, че Мортайс и салът му са изчезнали.



- Добре че се избавихме от него - казва Оукли, когато го разтърсваш, за да го събудиш с тази новина.

- Беше доста загадъчна личност - съгласява се Граймз.

- Да, но какво ще кажете за водата и храната, която имаше? - напомня им Блац. - Сега сме почти в такава безизходица, както и преди. Обърни на 332.

182


Скарвендж и неговите хора не могат да бъдат изненадани лесно. Със свирепост, изписана на нетърпеливите им лица, те се приближават и ви заобикалят. Ударите на стомана, резкият пукот на мускетните изстрели заглушават обичайния шум на джунглата. Барутен дим и мирис на кръв полепва по ноздрите ти. Те ви превъзхождат по численост и битката става все по- отчаяна...

Ако имаш и двете умения: СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ И

ГОЧНА СТРЕЛБА (и сабя, и пистолет), имаш малък шанс да победиш. Губиш 5 Точки за Оцеляване, след което можеш да продължиш или да се биеш, обърни на 220, или да се преда¬деш, обърни на 201.

Ако нямаш тези две умения, вие скъпо продавате живота си.

183

- Ел Дрейк? - прошепва един стар, опитен моряк, с когото говориш. - Не си чул? Беше заловен и обесен в морето преди около месец. Разказват, че тялото му е хвърлено в морето, но е изплувало три пъти до кораба, преди да потъне!



Граймз наднича в халбата на моряка.

- Какво пиеш* друже?

- Защо, ще ми поръчаш още едно ли? - пита оживено чове¬кът.

- Не - отговаря Граймз. - Щях да те посъветвам да пиеш по- малко от него.

Когато напускате хана, той казва:

- Стига пиянски истории! Време е да отплаваме и да прес¬ледваме Скарвендж. Обърни на 392.

184

Запиши името на кораба си в Дневника на Приключението. (Той не се брои за вещ, която притежаваш, и не влиза в огра¬ничения им брой, тъй като не трябва да го носиш). До името постави толкова звездички, колкото са дадени тук: една звезда, ако плаваш на „Дамата на Шалот“, и така нататък:



„Дамата на Шалот“*

„Треперещите греди“**

„Изобилие“ или „Кралицата на феите“***

„Метеор“ или „Октавиус“****

„Провидение“ или „Калипсо“*****

След като направиш и това, обърни на 320.

Един от разбойниците се изсмива брутално.

- Ти няма да използваш това - казва той и презрително изглежда пистолета. - Ще те обесят, ако използваш пистолет при кавга.

Свиваш рамене.

- Вярно, може да ми окачат въжето - ако ме заловят. Но със сигурност ти няма да присъстваш на погребението. Ще бъдеш вече мъртвец.

Той се взира в тебе, облизвайки несигурно дебелите си бър-

ни.


- Няма да посмееш. Дори да ме убиеш, моите приятели ще те разпорят.

Ти вдигаш пистолета, насочен точно между очите му.

- Може да е вярно, но от това няма да ти стане по-добре, защото мозъкът ти ще бъде разпръснат върху стената.

Нервите му не издържат. Той изръмжава нещо, но повежда приятелите си и те бързо се отдалечават по улицата. Ти скри¬ваш веднага пистолета под ризата си, преди някой да те е видял с него. Обърни на 223.

186

Наемате малък екипаж и отплавате. Силен попътен вятър ви позволява да напредвате добре и достигате острова за две седмици. Докато обикаляте около брега, търсейки къде да спус¬нете безопасно котва, Блац посочва по-малко островче, което ще се съедини с главния остров при отлив. Зад него има залив. Там спирате. Слизате на брега на по-малкия остров, натоваре¬ни с лопати, и скоро откривате заоблен камък, белязан с кръс¬тосани кости.



- Тук ще копаем - казваш ти.

Вие се трудите целия следобед - тежка работа под палещите лъчи на слънцето, които пробиват маранята на блатистия бряг. Небето на запад вече почервенява, когато лопатите ви удрят на желязо.

- Намерих сандък - крещи Блац.

- И аз! - вика Граймз, миг по-късно.

14згребвайки пясъка с ръце, вие откривате дузина големи

дьрвени сандъци.

- Значително натрупване! - казваш ти, останал без дъх от инезапното вълнение. - Отворете единия, момчета, и нека да иидим съкровището на Ел Дрейк.

Граймз промушва лопатата си под капака и го натиска. Сил- на миризма на тютюн и катран се разнася от вътре. Има и нещо друго: формалдехид. Върху кюлчетата сребро лежи труп с очи, изпращи се, без да виждат. Лицето му е безцветно, без следи от загниване. Върху восъчната плът на голите му гърди има татуировка с надпис „Смъртта е страх“.

- В името на Бога - задъхва се Оукли. - Какво е това?

Блац те сграбчва за ръката.

- Слънцето клони към залез, Капитане. За Бога, нека да забравим за съкровището и да отплаваме веднага.

Вие можете да отворите другите сандъци, обърни на 78; да изчакате докато се спусне нощта, обърни на 347; или да отпла¬вате незабавно, обърни на 413.

187

Капитанът и моряците чакат като орли решението ти. Ти усе¬щаш, че Оукли и другите са готови за бой, но знаеш, че честта и здравият разум те задължават да се подчиниш на тези запо¬веди.



- Добре, кажи на хората си да натоварят златото на Крали¬цата на вашия кораб.

След като той е дал заповедта си, твоята омраза все още тлее.

- Предполагам, че предпочитате да се биете с нас - казваш ти. - Обзалагам се, че с удоволствие убивате пирати.

Той свива рамене, като че ли твоето мнение не означава нищо.

- Да убивам пиратите е мое задължение. Но вие не сте пирати, нали? Вие сте капери, а работата ми не е да се карам с капери. Поне докато плащат данъците си на Кралицата.

Той се връща на бойния кораб и отплава по посока на Ле¬шанд.

- Някакви заповеди? - пита Граймз, докато наблюдаваш ко¬раба да се смалява в далечината.

- Да, господин Граймз, насочете платната към Селение, до¬като все още имаме малко дублони в трюмовете.

Отблъскващо е, но нямаш време за колебание. Слънцето почти се е скрило. Коленичиш бързо до отворения ковчег и вдигаш кола с две ръце. После го забиваш в гърдите на трупа с всички сили. Ужасяващ стон се отронва от устните на мърт¬вия. Напомня ти за есенни листа, разпръснати от вятъра. След това тялото се разпада като изсушен пергамент.

Блац извиква от страх. В същия миг, слънцето се потопява зад хоризонта и синкава тъмнина се спуска над брега. Обърни на 347.

189

Изваждаш джобния си часовник и го поглеждаш. Стъклото му се е спукало, когато спря куршума на Скарвендж, но все още работи.



- Полунощ - казваш ти и прибираш часовника.

Моряците дишат тежко. Един почти пада шокиран от въжета¬та: взирайки се в морето, те наблюдават как огромна тъмна дъга обвива луната.

- Прокълнат ден! - крещи боцманът. - Първо ураган, после безветрие и мъгла, след това летящ кораб, а сега дракон зак¬рива луната!

Вопли на ужас се изтръгват от екипажа.

- Успокойте се, бъзливи морячета! - крещиш ти от кърмата. - Никога ли не сте виждали лунно затъмнение?

Обърни на 246.

190

Шлемът ти придава бойните умения на спартанците. Сега имаш ПОБОЙНИЧЕСТВО и СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ в допълнение към другите ти умения. (Не забравяй, че ще ти тряб¬ва сабя, за да използваш второто умение). Разбираш, че ефек-



тът е само временен, но ще продължи достатъчно дълго, за да ти помогне да победиш Скарвендж, или да умреш. Обърни на 209.

191


Ти заставаш лице в лице с щурмана. За момент той е стъпи¬сан. Като обикновен моряк ти нямаш право да бъдеш в тази част на кораба.

- Какво правиш? - започва той.

Ако го атакуваш, преди да е вдигнал тревога, ти може да използваш СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ, обърни на 286; или ПОБОЙНИЧЕСТВО, обърни на 248. Ако предпочетеш да изпол¬зваш ХИТРОСТ, обърни на 305.

Ако нямаш нито едно от тези умения, ти си безпомощен да предотвратиш вдигането на тревога и пиратите излизат от каю¬тата на Скарвендж, за да те заловят.

Приключението ти е завършило, преди още да е започнало.

192


С ловкост, която изненадва приятелите ти, се покатерваш по скалите като маймуна и много скоро си нахвърлял достатъчно кокосови орехи, от които ще имате дни наред. После слизаш надолу по скалите сред радостните викове на приятелите си.

- Не е зле - казва Оукли. Той се усмихва, но ти забелязваш, че хвърля поглед към брега. - Предлагам да не губим повече време, да ги натоварим и да отплаваме. Нямам желание да се срещам с туземците тук.

Отбележи си, че имаш два кокосови ореха за тебе, сред нещата, които притежаваш в Дневника на Приключението. Ко¬гато ти се каже да изядеш част от провизиите си, задраскай един кокосов орех.

Сега ще напуснете ли острова и ще се отправите на запад, както предлага Оукли, обърни на 116, или ще продължите да изследвате острова, обърни на 211.

- Не, грешиш - казваш ти на Блац. - Погледни по-голямата част от острова. Покрита е добре с растителност, така ли е? Този вулкан не е изригвал от години, но ако е имало големи изригвания, тогава джунглата нямаше да е толкова голяма.

- Все едно - казва Граймз. - Нека да не се бавим по-дълго, отколкото трябва. Гледката на тези покрити с лава склонове ми напомня за пъкления огън!

Ако отидете на брега, обърни на 174. Ако продължите да гребете на запад, обърни на 135.

194


Въпреки непроходимата джунгла, вие достигате до кулата бързо, защото намирате каменна пътечка, водеща към нея през гъсталаците. Излизате на терен, обрасъл с трева. Срещу вас се издига голям бял мраморен дворец с висока кула. Приближава¬те се внимателно и Оукли опипва монументалната резба на входа. Тя изобразява кралица или жрица, изпращаща враговете си в смразяващо обрисуван ад.

- Как ли е пренесен този камък тук? - чуди се високо Граймз. - Не мисля, че е от този остров.

- Прав си! - казва женски глас. - Преместих го тук с магия.

Обърни на 251.

195

Изглежда, че усилията на вещицата са отслабили заклинани¬ето, което е направила да зарови лодката ви в пясъка. Или може би отчаянието ви придава неподозирана сила. Каквато и да е причината, вие успявате да изровите лодката от пясъка и да я завлечете до водата. Качвайки се един през друг в нея, вие отплавате незабавно. Обърни на 137.



196

Чува се изстрел. Един пада мъртъв. Тъжно, безмилостно, жестоко зрелище, многократно разигравало се на сцената на живота. Както обикновено, присъстващите се стъписват за миг, очаквайки смъртта да отлети и отново да подновят действията

си.

Този миг отминава. Туземците не са изпаднали в страхопо¬читание от способността ти да убиваш от разстояние и знаят, че това не е чудо, виждали са и други въоръжени мъже. Чува се гневен вик и един захвърлен камък те удря по ръката. Пистоле¬тът пада от нея. Туземците стоят и те наблюдават, заплашител¬но напрегнати, разкъсвани от шока, скръбта и гнева.



Ако се махнеш, докато все още можеш, обърни на 177 (това означава, че ще оставиш пистолета си на земята, затова го задраскай от Дневника на Приключението). Ако останеш и за¬почнеш да се биеш, обърни на 215.

Постепенно леденият дъжд, който ви е бил постоянен спът¬ник в пътуването, остава назад. Южните води, в които русалка¬та ви отвежда, са по-топли. Така спокойствието ви дава повече време, за да мислите за другите си лишения - и на първо място глада. Губиш 2 Точки за Оцеляване (Изключение: ако имаш май¬муна и искаш да я изядеш сега, не губиш нито една точка. Не забравяй да задраскаш маймуната от Дневника на Приключени¬ето, ако я изядеш).

Виждате кълбести пухкави облачета, а зад тях се появява зелената окраска на земята.

- Остров Червеният Череп - съобщава русалката. - Тук хра¬ната и водата са ваши, само да си ги вземете.

С лукаво намигане, което поражда закъснели опасения у тебе, тя отпуска въжето и се плъзга под вълните. Обърни на 173.

198


Ти се колебаеш с увиснали ръце над разпиляното съкрови¬ще. Изкушен си от избора. Обикновените богатства ще ти по¬могнат да си купиш кораб, с който да преследваш този разбой¬ник Скарвендж. От друга страна, не пропускаш да забележиш и някои специални неща сред съкровището - предмети, чиято реална значимост не е в паричната им стойност, а във вълшеб¬ната сила, която може би притежават.

Мандригард хърка в съня си. Може да се събуди всеки миг. Трябва да решиш. Ако избереш да вземеш предмети с парична стойност, обърни на 274. Ако предпочетеш предмети, които из¬глеждат вълшебни, обърни на 293.

199

- Чуваш ли ме, приятелю?



Лицето на Блац изплува от тъмното празно пространство. Първата ти мисъл е: какво прави под водата. В следващия миг ти се изправяш, като кашляш и изхвърляш морска вода от дро¬бовете си.

- Помислихме, че сме те загубили - казва Оукли с изненада в гласа. - Откакто потъна заедно с този гигантски рак, не видях¬ме никакви признаци за живот от тебе. Беше преди повече от час. След това ти се появи близо до лодката и ние те вдигнах¬ме.

- Истинско чудо е, че не си се удавил - казва Граймз.

Ти поглеждаш и виждаш, че пръстите ти държат здраво въл¬шебния амулет. Това е единственото нещо, което си успял да задържиш; всичките ти други принадлежности са потънали (зад¬раскай ги от Дневника на Приключението). Не си спомняш, но предполагаш, че последното ти действие, преди да загубиш съз¬нание, е било да направиш магия против удавяне. Това обясня¬ва защо не си мъртъв. Но Граймз е все пак прав, защото е истинско чудо, че течението те е отнесло обратно при твоите приятели.

Ракът отдавна е изчезнал, но все пак не е безопасно да оставате наблизо. Ще продължите ли на запад, какъвто е досе¬гашният ви курс, обърни на 47, или ще продължите на север, с надеждата, че ще попаднете на някой остров от веригата, обър¬ни на 66.

200


Губиш 4 Точки за Оцеляване. Ако оцелееш, сънливостта ти постепенно изчезва и ти се разсънваш напълно. Дневната свет¬лина те облива, бавно пропъждайки студа от костите. Спал си дълго след зазоряване и сега слънцето е високо в небето. Ста¬ваш и се протягаш. Странно, замаян си и се чувстваш с изце¬дени сили. Другите изглеждат по същия начин. Ти забелязваш колко измъчени изглеждат: с безкръвни лица и кръвясали очи, които гледат втренчено. Всички се чувствате сякаш упоени.

- Нещо ме е ухапало по врата - казва Оукли, внимателно опипва раната и разглежда лепкавата кръв на' пръстите си.

- Мене също! - извиква Блац.

И четиримата сте били ухапани - белези от две пробожда¬ния, дълбоки и кървящи. Такова ухапване не е от комар. И чак сега забелязвате още нещо, салът и неговият злокобен пътник са изчезнали през нощта. Обърни на 332.

Ръцете ви са вързани.

- Заведете ги на кораба - ръмжи Скарвендж на двама от хората си. - Докато сме тук, аз ще заредя с малко прясна храна.

Вие сте наблъскани в лодката. Определените да ви пазят са Кършоу, старши кормчията с физиономия на плъх, и едрият Пор- бук, първи капитан. Скарвендж остава на брега с останалите, за да събират провизии, докато вас ви откарват обратно към „Красивата Дама“.
Трябва да направиш нещо. Можеш да използваш ХИТРОСТ, обърни на 372; МОШЕНИЧЕСТВО, обърни на 391; или ПОБОЙ- НИЧЕСТВО, обърни на 408. Ако нямаш нито едно от тези уме¬ния, обърни на 240.

202


Кралица Титания ще посети колониите на Глориана в Новия Свят и ще завърши обиколката си в пристанището на Стамбул, където ще отседне, докато премине сезонът на ураганите. Тъй като сидонийците силно желаят да я пленят, безопасността на пътуването е подсигурена. Тя ще бъде придружавана от Мира¬билис, придворния магьосник, на борда на флагманския кораб „Роуз“ и ескортирана от адмирал Лорд Калидор с флотилия от дванадесет галеона.

- Охраната на флотилията е така непристъпна, както и на кралския кораб - смята един от твоите информатори.

Това, което си дочул, те кара да се съгласиш. И все пак... ясно е, че Скарвендж е намислил някакъв номер.

Ако искаш да разбереш с какво се е заминавал Скарвендж напоследък, обърни на 278. Ако се интересуваш повече от из¬вестният пират Ел Дрейк, мини на 164.

В противен случай можеш да посетиш търговеца, за да си купиш провизии, обърни на 12; да занесеш за разпознаване магическите си съкровища, обърни на 31; да поискаш разреши¬телно за каперство (обърни на 50, ако имаш МОШЕНИЧЕСТВО, а ако нямаш, обърни на 409); или можеш да посетиш Мастер Кепстик, ако си го срещнал преди това, обърни на 69. Ако си свършил всичките си задачи в Лешанд, обърни на 107.

Акулата и делфинът потъват бавно, отнасяйки странната лод¬ка със себе си. Водата се затваря над тях като черно масло и за по-малко от секунда те са изчезнали. Луната изгрява над хоризонта. Вятърът шепти, надипляйки бели зайчета по вълните.

- Нямаше да ни провърви, ако бяхме нахлули в царството на Нептун - казва Оукли убедено. - По-добре да си намерим ко¬раб, като използваме по-нормални средства.

Връщате се, за да прекарате нощта в Селение. На следва¬щия ден преценявате останалите ви възможности. Ако имаш тирбушон и кораб в бутилка, обърни на 261. Ако имаш нотари¬ален акт за собственост, даден ти от Мастер Кепстик, обърни на 318. Ако имаш диаманти и желаеш да си купиш кораб, обър¬ни на 299. Ако нямаш нито едно от тези неща, каузата ти е безнадеждна. Приключението ти завършва тук.

204

Ти и твоите приятели се справяте бързо с тримата разбой¬ници. Губиш 1 Точка за Оцеляване (ако имаш ПОБОЙНИЧЕСТ- ВО не губиш нито една). При положение, че си оцелял, ти вземаш очилата от ръцете на единия разбойник, изпаднал в безсъзнание, и ги връщаш на собственика им.



Обърни на 223.

205


Пристанището е огромно. Краят на кея не се вижда, забулен в далечина и мрак. Докато малката лодка, изплетена от тръсти¬ка, се придвижва, вие минавате покрай множество кораби, сто¬ящи на котва. Появява се гигантски корпус с очертанията на масивна люлка.

- Какво ще кажете за онзи? - пита Блац, обзет от страхопо¬читание. - Можеш да поместиш цяла менажерия в него!

- Много е тежък - решаваш ти.

След това минавате край излъскана галера с повдигнат нос, с гнезда за петдесет палубни оръдия.

- Кораб, построен за герои - настоява Граймз. - Виж резбо- ваната греда на носа, която наподобява уста. Каква ли мъдрост би изрекла, ако можеше да говори?

- Кораб с добра конструкция - признаваш ти. - Но виж гре¬дата на бушприта. Обрулена е от времето и може да поддаде и да създава непрекъснато неприятности.

- Ами този? - предлага Оукли, сочейки към друг кораб.

- Ха, той целият е обкован в ламарина? Ще бъде трудно маневрен и бавен - и освен тези дълги метални рейки, няма мачти на палубата. Не, трябва да огледаме още.

- Ето го нашият кораб! - извиква Блац, обзет от внезапна възбуда.

Виждате кораб с високи мачти, целият боядисан в черно, с изключение на синия лак, украсяващ носа му. фигурата на носа е мускулест мъж, с шлем над челото. Вдигнатата му високо ръка като че ли сочи по посока на славата. Ти кимаш, прочи¬тайки името, изписано с позлатени букви на задната част.

- Да, това е кораб за нас. „Калипсо“.

Качвате се на борда му, вдигате платната и го извеждате от пристанището под внимателния поглед на колоса. Застанал на входа на пристанището, той извиква след вас:

- Внимавайте да не си навлечете гнева ми като другия раз¬бойник, който го управляваше преди вас.

Не се знае какво означава това, пък и единствената ти ми¬съл е за новия кораб. Той пори вълните с несравнимо изящес¬тво и бързина. Ти си застанал гордо зад мачтата, наслаждавай¬ки се на всяка вълна. Когато се пуква зората, виждаш позна¬тите очертания на Селение. Обърни на 184.

206

Заповедта ти за бой е прекъсната от старши матроса, който те удря с дръжката на пистолета, преди да го изпразни в Граймз. След секунди се разразява яростна битка из целия кораб. Мо¬ряците се бият с желязна дисциплина, сърцата им трептят от патриотична гордост, но твоята подла банда от пирати има още по-голямо основание; ако победят, ги очаква блясъкът на зла¬тото, ако загубят - примката на бесилото.



Губиш 2 Точки за Оцеляване, ако имаш ТОЧНА СТРЕЛБА или СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ (и съответното оръжие); губиш 4 Точки за Оцеляване, ако имаш само ПОБОЙНИЧЕСТВО; гу-

биш 8 Точки за Оцеляване, ако нямаш никакви бойни умения. Ако оцелееш, за да видиш победата, обърни на 225.


Завладялата те мисъл да търсиш айсберги те отвежда в курс, твърде отдалечен от познатите плавателни пътища. В началото, изпитвайки страхопочитание към репутацията ти на моряк, еки¬пажът се труди и не се оплаква. Но минават дни, без да забе¬лежите земя или други кораби, и тогава започва лекото недо¬волство. Първоначално то е само неодобрение - някоя ругатня, когато човек си вземе ябълка от варела на палубата и установи, че е горчива, или сърдита забележка, когато се дават нарежда¬ния. Оукли, Граймз и Блац правят каквото е по силите им, за да запазват дисциплината, но слънцето жари безмилостно и е тол-

кова горещо, че не може да стъпите боси на палубата. Водата започва да намалява и чак тогава настъпва истинското негоду¬вание, което клони към явен метеж.

Ако решиш да продължиш да търсиш айсберга, въпреки недоволството на екипажа, обърни на 93. Ако изоставиш търсенето и се върнеш в Селение, обърни на 396.

208

Няма попътен вятър, който да ви отведе до мъгливия бряг преди „Лунното Куче“. Вие го наблюдавате как надвисва над мъглата, платната му блестят от свръхестествената енергия. От перилата му висят въжета и ти смътно разпознаваш силуетите на мъже, които се спускат по тях като дузина паяци, плетящи мрежа.



- Няма достатъчно вятър за платната - простенваш ти. - Бих дал половината си живот за един повей от предишния ураганен вятър.

Мъглата обгръща носа на кораба ти.

- Ще трябва да завием, Сър - предупреждава те Граймз. - Може да налетим право на „Роуз“ в тази мъгла.

Принуден си да се съгласиш. Минават минути в напрегнато очакване. Напрягаш слуха си и дочуваш заглушени викове отда¬лече: -

- Кралицата! Отвлякоха Кралицата! Къде им е корабът?

Както внезапно се появи, така и внезапно се разсея мъгла¬та. „Роуз“ се очертава точно пред вас и ясно се виждат тичащи в паника хора. Ти поглеждаш нагоре и виждаш летящия кораб на Скарвендж: като в мрачна сянка той закрива луната за миг; след това изчезва зад облаците.

Войници от „Роуз“ идват с гребане до вашия кораб и се качват на борда, без да изчакват разрешение. Ти се оказваш срещу цевите на тридесет мускета.

- Какво е това? - питаш сърдито. - Ние не сме ваши врагове - ние бяхме тук, за да спасим Кралицата.

Адмирал Калидор се втренчва в теб като орел. Очевидно е, че се разкъсва от угризения, но опитва да се контролира и казва унило:

- Кралицата беше отвлечена от вашите съучастници. А вие ще ми кажете къде са я отвели.

- Не зная! - крещиш ти в отговор. - Те не са ни съучастници.

Казах ви, ние сме на ваша страна.

Войниците те сграбчват и ти си натоварен на лодката.

- Всички пирати са еднакви - мърмори Калидор на старши матроса.

Колкото и да е неприятно, ще трябва да ги подложим на мъчения.

Ти умираш мъчително и бавно, разпънат на кораба на Кали¬дор. Но това, което прави смъртта ти още по-горчива, е, че те наказват заради престъпленията на най-заклетия ти враг, зло¬дея Капитан Скарвендж...

209

Палубата е пуста. Варели и разцепени дъски са разхвърляни навсякъде. Мъглата се процежда през разкъсаните въжета, на¬помняйки ти бавно разстилане на подводна растителност.



- Какво е станало с екипажа? С войниците, охраняващи Кра¬лицата? - прошепва Блац, докато се катери през перилата зад тебе.

- Може би са слисани от бурята - отговаряш ти също шеп- нешком. - Може би са понесли големи загуби.

Краят на едно въже виси над палубата. Ти поглеждаш наго¬ре. Огромна сива сянка е надвиснала, закрепена единствено за мъглата и лунната светлина: „Лунното Куче“.

Ако имаш ЛОВКОСТ и искаш да се покатериш по въже до „Лунното Куче“, обърни на 228. Ако имаш ХИТРОСТ и искаш да скроиш нещо набързо, обърни на 247.Ако нямаш нито едно от двете умения, трябва да изчакаш в края на въжето, докато вра¬говете ти слязат при тебе, обърни на 266.

210

Ти бързо сграбчваш амулета си, произнасяш заклинание, ко¬ето ще ти донесе добър късмет, и чакаш да видиш какъв ще бъде ефектът. Точно когато вратата на каютата се отваря, чове¬кът отвън въздиша разтревожено.



- По дяволите... - измърморва сам на себе си и ти чуваш как се потупва по джоба. - Забравил съм си лулата в галерата.

Когато стъпките му отшумяват в посока към галерата, ти въз-

дишаш с облекчение. Бърз преглед на каютата разкрива някол¬ко неща, които могат да се окажат полезни: комплект с инстру¬менти, атлас и кръст. Последното те кара да се усмихнеш нак¬риво. И хиляда кръста не биха били достатъчни да спасят души¬те на тези коравосърдечни разбойници от екипажа на Скар¬вендж! (Вземи тези неща, които пожелаеш, като не забравяш да ги запишеш в Дневника на Приключението).

Точно когато излизаш от каютата, чуваш слаб крясък от кой- ката и нещо малко и сиво скача на гърба ти. Сърцето ти бие лудо от изненада, но това е малката маймунка, корабният та¬лисман. Тя, изглежда, иска да тръгне с тебе - и нищо чудно, като се има предвид жестокостта на пиратите към нея. Можеш да я оставиш на рамото си. Може би ще ти донесе късмет. От друга страна, тя ще бъде още едно гърло на лодката и ако е шумна, може да събере целия екипаж.

Отбележи маймуната в Дневника на Приключението, ако ре¬шиш да я вземеш. След това ти бързо се присъединяваш към приятелите си. Обърни на 172.

211


Малко по-далече на брега вие намирате стълба, изплетена от висящи лози, която се спуска от върха на скалите.

- Изглежда, че има туземци - отбелязва Оукли без нужда. - Може би ще е по-разумно да се върнем в лодката и да изчез¬ваме.

От опит знаеш,че не всички туземци са враждебно настро¬ени. Обикновено зависи от начина, по който са били третирани от пришълците. От друга страна; има такива кръвожадни кани¬бали, които биха нападнали без ни най-малък повод, когато им се удаде шанс да намерят храна.

Ако решиш да се покатериш по лозите, обърни на 249. Ако се върнете в лодката и продължите плаването, мини на 116.

212

Остров Гримоар е странно идилично място, с широки бели плажове, заобиколени от нежно полюшващи се палми. Освежа¬ващ, спокоен ветрец повява от изток. Птици с пъстроцветна



окраска без страх наблюдават приближаването ви.

- Загадъчно е - решава Граймз. - Твърде съвършено.

- Като че ли някой го е поддържал - казва Блац. - Нали разбираш, като градините по родните ни места.

- Демонска градина, ако трябва да се вярва на местните поверия - подмята Оукли.

Всички сте в особено настроение; едновременно примамва¬ни от острова и обхванати от безпокойство.

Ако слезете на брега, обърни на 118. Ако продължите да гребете към следващия остров, обърни на 137.

213

Блац протяга ръка към нещо, което прилича на портокал. Ти го грабваш от възпълничката му ръка.



- Това е стрихнинов плод - предупреждаваш го ти. - Смър- тоносна отрова.

Оукли ти показва пълна шепа с дребни горски плодове, ко¬ито е набрал, но ти отново поклащаш глава.

- Тези също. Тук всичко изглежда вкусно, но повечето от нещата са отровни.

- Кулата - предлага Граймз. - Който живее в нея, може да ни даде и храна.

Блац изглежда разтревожен.

- Но кой ли може да живее на остров, заобиколен от отров¬ни растения?

Хубав въпрос. Ако отидете в кулата, обърни на 194. Ако отплавате незабавно, обърни на 137.

214


Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, лесно можеш да надхитриш воен¬ния кораб и той скоро остава далече зад вас; обърни на 16. Ако нямаш МОРЕПЛАВАНЕ, можеш или да се биеш, обърни на 252, или да разрешиш пленяването на кораба ти, обърни на 24.

Многократно ви надвишават по брой, но вие имате преиму¬щество над тях. Воюването за тях рядко е фатално, то е по- скоро ритуално демонстриране на сила. Липсват им инстинкти¬те за убиване на „цивилизованите“ мъже.

Губиш 6 Точки за Оцеляване в битката, освен ако нямаш ПОБОЙНИЧЕСТВО (в този случай губиш само 3 Точки за Оце¬ляване) или СРЪЧНО БОРАВЕНЕ СЪС САБЯ (в този случай гу¬биш само 2 Точки за Оцеляване). Ако оцелееш, с бой стигате до брега и отплавате обсипани с град от камъни. Обърни на 177.

216


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница