Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга



страница3/15
Дата22.07.2016
Размер2.26 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Ти го питаш за: рог от раковина, мини на 316; талисман с формата на прилеп, обърни на 335; бронзов щит, мини на 354 или драконов пръстен, обърни на 373.

Ако нямаш нито един от тези предмети, Скриптър не може да ти помогне и ти трябва да тръгнеш към 392.

32

Избухваш във вихър от смразяващи действия, избутвайки приятелите си в безопасност. Отскачаш живо встрани, когато ножът на тартора на главорезите профучава във въздуха на лакът разстояние над скалпа ти. След това, подскачайки на гредата, ти се хвърляш напред, олюляваш се във въздуха, за да се стовариш върху краката на тартора със силата на търкалящ се варел.



Падайки отново на краката си, ти спи^ш за миг, за да се убедиш, че Блац и другите безопасно са се измъкнали. Това ти е грешката. Несръчно изпратен нож се забива в крака ти, ра¬нявайки те дълбоко. Губиш Точка за Оцеляване. Ако все още си жив, куцайки, бързо се отправяш навън, където приятелите ти помагат да достигнете безопасно място. Едва когато си сигурен, че не се чува шум от преследвачи, ти намаляваш хода.

- Е, не беше твърде успешно - казва Блац, задъхвайки се.

- Какво се опитваш да намекнеш, господин Блац? - питаш ти с облекчена усмивка. - Все още си цял и само това има зна¬чение. - Обърни на 392.

33

От слънчевите лъчи, процеждащи се с мъка през опушения с тютюн прозорец, очите му заблестяват като перли, когато се обръща към тебе.



- Дръпни си стол, приятел - казва той,сподавяйки пиянско хълцане. - Старият Греймолкин е винаги готов да си разменя историйки с друг пират.

- Наистина той е смел воин на вълните - измърморва Граймз

зад ръката си. - Плава с опънати платна в море от вино и миризмата, разпръсната от издигащите се от вятъра вълни не е на сол.

- Чух те! - изсъсква Граймолкин пиянски. - Прави си майтап със стария Греймолкин, ти, измамнико болен от скорбут... Обза¬лагам се, че съм видял повече, преди да изгаснат светлините ми, отколкото ти ще видиш през целия си чумав живот. О... и аз съм чул някои историйки през живота си.

- Да си чул нещо напоследък? - питаш ти.

- Доста. Но като говоря за това, ми пресъхва езика...

Ако купиш питие, зачертай един дублон.и обърни на 90. Мо¬жеш да отидеш при тримата кавгаджии и учения, мини на 52 или да посетиш корабостроителницата, обърни на 374.

34

Очите му се уголемяват, всяко колкото речен камък.



- Кораб? Така ли? Има много на котва в това пристанище. Повече кораби, отколкото можеш да си представиш. Всички кораби от митовете и легендите. Но не виждаш ли веригата? - Той потапя ръката си в тъмната вода, разклащайки огромните й брънки, както човек може да си играе с верижка на часовник.

- Няма ли да я повдигнеш? - осмеляваш се да попиташ ти. - Да ни пуснеш и да си изберем кораб?

Той се засмива:

- Ха-ха! Ти си достатъчно дързък, за да бъдеш герой, но няма да ти помогна; Виждаш ли този катинар? Можеш сам да отключиш веригата, но не се е родил човекът, който да види или докосне ключа.

Ако имаш ХИТРОСТ и искаш да опиташ нещо, обърни на 91. Ако имаш ЗАКЛИНАТЕЛСТВО и вълшебна пръчка и искаш да се опиташ да отключиш веригата с магия, обърни на 110. Ако имаш предмет, с който да направиш някой номер, мини на 129. Ако нямаш нищо от това, трябва да признаеш, че си победен, обър¬ни на 72.

35

- Бойни кораби на Сидония откъм кърмата! Три! - извикват от наблюдателния пост. Бойният кораб на Глориана също ги забелязва и променя курса си, отправяйки се към врага. Забра¬вен за известно време, твоят кораб може да се изплъзне.



Оукли идва при тебе на кърмата.

- Те са почти на хоризонта - казва той, поглеждайки назад. - Голям късмет извадихме с тези сидонийски кораби. Появиха се точно навреме. Но съм изненадан, че бягаш, Капитане. Мис¬лех, че ще наредиш да се притечем на помощ на глорианския капитан.

Ти се подсмиваш и потупваш вълшебната пръчка, забодена в колана ти:

- Да му помогнем, господин Оукли? Срещу какво - срещу вълшебните миражи, които призовах? Те ще избледнеят като утринна мараня, когато ние1 се загубим от .погледа му.

Той се засмива юнашки, обърни на 16.

Моряците са суеверно племе, поддаващо се лесно на всяка явна проява на заклинателство. Заради това не ти се ще да разкриеш докрай заклинателните си способности пред целия екипаж. За щастие Блац схваща дилемата ти и измисля извине¬ние, за да се измъкнеш.

- Когато бях момче, казвахме, че можеш да призовеш вятъ¬ра, като му подсвирнеш - заявява той високо. - Заслужава да се опита това, нйли приятели? - обръщайки се към тебе, добавя: - Извинете, Сър, но вятърът ще бъде лош, ако подсвирнеш, докато капитанът е на палубата.

- А? О, да, разбира се, чувал съм тази легенда. Ами струва си да се опита. Давайте, господин Блац!

Докато екипажът започва да подсвирква, ти слизаш в каю¬тата си и призоваваш вятъра. Когато малко по-късно се качваш на палубата, платната са издути, а моряците танцуват от радост.

- Бърза мисъл, господин Блац - проронваш ти, когато „Да¬мата на Шалот“ излиза от устието на залива.

- Просто ми подсвирни, когато ти потрябвам, Капитане - отговаря усмихнато той. Обърни на 396.

Бурята превръща небето в казан с врящ катран. Представяш си как те поглъщат небесните огньове, ако не е морето, което бушува до висините на рая, превръщайки със свистене тези огньове в димна тъма. Когато мощните вълни се надигнат, мо¬ряците се вкопчват в каквото им попадне. Виждаш как един от тях губи равновесие и полита по палубата, но успява да се спаси в последния миг, залавяйки се за плащеницата на грот- мачтата.

- Капитане! - крещи кормчията, подавайки се зад завесата от оглушителния дъжд. - Не виждам накъде да направлявам кораба!

Поставяш амулета си пред очите му. Лъскавата му златна повърхност искри сред блясъците на светкавицата.

- Съсредоточи погледа си върху това - казваш му ти. - Имай вяра.

Той застава неподвижно като в транс, следейки всяко полю- ляване на амулета. Платната са опънати до краен предел, мач¬тите скърцат и огромните вълни се разбиват в носа на кораба, но вие сте се устремили право към сърцето на бурята. Обърни на 94.

38

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, ти умело извеждаш кораба си покрай вражеското корито, без да го повредиш. Ако нямаш МО¬РЕПЛАВАНЕ, тогава си заклещен от оръдейния обстрел, и за да продължиш, трябва да задраскаш една от звездите, написани до името на кораба ти в Дневника на Приключението.



Ако не са ти останали звезди, тогава корабът ти е в беда, обърни на 227. /

Ако обаче все още е годен за плаване, обърни на 415.

39

Щурманът отговаря за навигацията на кораба. Мъничката му каюта е осеяна с хартия, компаси, книги и други морски принад¬лежности.



Звук, идващ от койката точно над рамото ти, те кара да подскочиш от уплаха. Мислел си, че проклетата каюта е празна. Но докато се придвижваш напред, одеялото се отмята и ти виждаш обитател на койката - не е моряк, а една мъничка май¬мунка - корабният талисман. Господин Бъбривко, така я нарича екипажът. Тя прикляква на койката и те наблюдава, докато пре¬търсваш каютата.

Имаш време да сграбчиш две неща от следните: комплект с инструменти, атлас, кръст, отломка от метална руда и маймуна¬та. Прибави двете неща, които вземаш към нещата, които при¬тежаваш в Дневника на Приключенията, и обърни на 172.

40

Поемайки курс на юг, ти използваш предимството на преоб¬ладаващото източно течение, което ще те отнесе към Порт Ле- шанд, без да е нужно усърдно гребане. Освен това, съществува възможност да бъдеш взет от някой от многото кораби, които се движат из тези води.



Но след цял ден, прекаран в морето, надеждите ти не са вече толкова големи. През цялото време виждаш само безб¬режния океан, небето е безоблачно, не предвещава никакъв отдих от безмилостното слънце, което жари от зори до мрак. През нощта се сгушваш, треперещ от студения вятър в мокрите си парцаливи дрехи.

Губиш 2 точки за Оцеляване: (Изключение: ако си ПОЗНА¬ВАЧ НА ПРИРОДАТА, губиш само 1 Точка за Оцеляване, защото ще знаеш, че ако си накиснеш дрехите в морската вода, това ще те топли през нощта и ще ти държи хладно през деня).

На втория ден, след изгрев слънце, забелязваш малък ост¬ров, който липсва на картата. По форма наподобява неравна скалиста издатина, не по-широка от стотина стъпки, заобиколе¬на с бурен и пясък и покрита с туфи зеленикави водорасли.

- Коралов риф - решава Граймз, забелязвайки бледите оран- жево-розови отсенки под вълните. - Може да има поне прясна вода - и насекоми, ако не птици.

- Какво искаш да кажеш с насекоми? - пита Блац с отвра¬щение.

- Храна - отговаряш му ти. - Нуждата трябва да надделее над погнусата, ако искаме да оцелеем.

Ако спреш на острова, обърни на 28. Можеш да продължиш настоящия си курс, мини на 47, или да завиеш на север към Пушечните бстрови, обърни на 66.

41

Тежки камъни летят като снаряди край тебе, докато ти се оттегляш. Няколко се забиват безопасно в пясъка, но в следва¬щия миг ти усещаш пареща раздираща болка, когато един те улучва по главата, нанасяйки дълбока рана. Ти залиташ, но Блац те хваща под ръка и ти помага да достигнеш до лодката.



За момент губиш съзнание. Първото нещо, което разбираш, когато идваш на себе си, е, че лодката вече се движи. ОукпгГи Граймз движат греблата колкото могат по-бързо.

Унищожителната градушка от камъни продължава, докато ту¬земците ви наблюдават как се отдалечавате. Губиш 4 Точки за Оцеляване или само 1, ако имаш късмета да притежаваш МАГЬОСНИЧЕСТВО и амулет. Ако оцелееш, ти се отпускаш на дъното на лодката, въздишвайки с облекчение, когато най-пос¬ле сте в открито море, извън обсега на туземците.

- Мисля, че искаха да останем за вечеря - шегува се Оукли с мрачен хумор. - Надявам се туземците на следващия остров да са по-приятелски настроени.

Ти също. Обърни на 116.

42

Ако имаш МОШЕНИЧЕСТВО или си ПОЗНАВАЧ НА ПРИРО¬ДАТА, обърни на 80. Ако нямаш, ти стъпваш на сух клон и Скарвендж и неговите приятели скачат с гневни викове да се бият - разкрит си. Нямаш друг изход, освен да се втурнеш към тях, обърни на 267.



43

- Добри новини! - заявява той с ентусиазъм. - Радвам се, когато подпомагам авантюристите в кариерата им.

През следващия час те развеждат из корабостроителницата, обсъждайки подробностите за новия ти кораб. Обясняваш на Кемп всичко, което искаш: от дървения материал до въоръже¬

нието с такива подробности като капацитета на кораба, вида на носа, дори оборудването на каютите.

- Познаваш добре корабите - кима той одобрително. - Ес¬тествено, като се вземе под внимание, че за всичко ти изиск¬ваш най-добър материал и най-качествена работа, трябва да знаеш, че и цената няма да бъде твърде ниска.

Събираш разходите и откриваш, че ще ти трябва поне един диамант, за да купиш дори малък употребяван кораб. Тъй като тук не успяваш, ще трябва да измислиш някакъв друг начин. Като обещаваш да дойдеш, когато вземеш окончателно реше¬ние, ти напускаш Мастер Кемп и се връщаш в града.

- Сега накъде? - пита^ Оукли.

Замисляш се за момент.

- Ще се настаним в странноприемницата „Пот на Челото“. Ако Скарвендж се появи някъде в Селение, то ще бъде точно там. •

Никога нищо по-вярно не е произнасяно. Пристигаш в стран¬ноприемницата и замръзваш шокиран на вратата. Дяволът е застанал точно пред тебе, истински като живота. Сграбчил е бутилка ром в едната си ръка. Бандата му е насъбрана около него.

Тогава погледът му попада върху теб. Ръмжащият му глас секва по средата на изречението. Тънка ивица слюнка потича по брадата му, когато показва като акула зъбите си, хилейки се злобно. Това е моментът, който си очаквал - да се изправиш лице в лице със заклетия си враг... Обърни на 14.

44

Блац нарежда на екипажа да изнесат товара от трюма. От¬начало ти нямаш представа за какво говори, след това си спом¬няш варелите със сол, които последният собственик на „Дамата на Шалот“ остави на борда, когато я продаде. Развиделява се, и Блац нарежда да се заредят оръдията с тази сол. Залпът от страничните оръдия изравя повърхността на айсберга и не след дълго водата започва да се стича под лъчите на горещото обед¬но слънце.



- Спомних си, че солта може да се използва за разтопяване на лед и сняг - обяснява Блац, сияейки от въодушевление от успешния си план. След още два странични изстрела солта ра¬зяжда леда в дълбочина. Чува се непрекъснато пукане и айс-

бергьт постепенно се разцепва под тази яростна атака.

Допълнителното атакуване с кирки довършва задачата. Ско¬ро ледът се разпуква и „Октавиус“ се носи на дрейф, блести на дневната светлина. Вие се качвате на него, изоставяте едно- мачтовия кораб и се отправяте на север. Дните минават и ва¬шият нов кораб е истинска наслада, управлява се по-добре от всеки друг, който си притежавал. С гордост го насочваш към пристанището на Селение. Обърни на 184.

45

Русалките като всички вълшебни същества се ръководят от капризите си. Могат да бъдат жестоки или благи, в зависимост от прищевките си. Известно е, че понякога търсят компанията на смъртните. Омайват ги с красотата си и обещания за тайни съкровища, тъй като постоянно копнеят да потопят малко от топлината и жизнеността на света на повърхността в своето собствено водно царство от здрач и мълчание. Малцина от те¬зи, които са се поддали на изкушенията на русалките, са ожи¬вели, за да разкажат тази история. Има случаи, когато мъже са се губели под водата известно време, а след това са се завръ¬щали със способността да предсказват бъдещето, защото ру¬салките могат да те дарят с възможността да виждаш бъдещи събития. Това обаче е рядкост. По-вероятно е да бъдеш изхвър¬лен на брега, останал без дъх от целувката на русалка, със замръзнало от възторг лице, че си чул тайните на русалката и си видял неземната й красота.



Знаеш - на всеки въпрос, зададен на русалка, ще бъде от¬говорено правилно, ако питащият я държи здраво. Обърни на 64.

46

Сливайки думите, Мандригард ви поглежда пиянски през ма¬сата.



- Искате още да знаете, така ли? Не, изприказвах си приказ¬ките вече. Всички мошеници в хиляди хареми няма да изтрият проклятието, което носи и вие, тъпи дръвници, сега сте част от това проклятие. Никога няма да напуснете този кораб! Сега сте

моят екипаж - днес и завинаги!

От устата му хвърчат слюнки, пропити с вино. Внезапно клеп¬ките му се отпускат, той се просва тежко напред върху съкро¬вището, мърморейки:

- Виждате ли този белег на лявата ми ръка? Това е доказа¬телството, чат ли си? Тук разбих езическото светилище. Виж¬даш петното на моето проклятие, нали? Нали...? Обърни на 65.

47

Малко дъждец помага да утолите жаждата си, но гладът гри¬зе червата ви, а жаркото слънце ви зашеметява. Губиш 1 Точка за Оцеляване.



Гледайки косо залеза, Оукли внезапно надава болезнен вик:

- Още една такава нощ и ще полудея! Само да имахме нещо за хапване. - Той гризе кожения си колан, за да усети вкуса на нещо твърдо в устата си.

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ или си ПОЗНАВАЧ НА ПРИРОДА¬ТА, може би ще импровизираш нещо, обърни на 218. Ако нямаш нито едно от тези умения, а притежаваш маймуна, обърни на 237. Ако не притежаваш, обърни на 275.

48

Ядеш и пиеш, докато Мортайс ти разказва историята си. Ужасна преживелица, започваща с буря в морето. Мортайс е изхвърлен на брега на безлюден остров заедно с дузина трупо¬ве на бившите му другари. След много месеци е взет от кораб, наречен „Вледеняващ Ужас“, но там скоро надеждата му се превръща в отчаяние.



- През деня ме заключваха и само нощем ме пускаха на палубата, за да се трудя. Не познавам по-ужасен капитан от Ел Драйк. Заедно с мене имаше и други нещастни моряци и ако някой направеше погрешна стъпка - или дори и да не направе¬ше, - го спускаха в трюма и никой повече не го виждаше. Вед¬нъж под лунната светлина наблюдавах Ел Драйк и корсарите му да заравят съкровище на брега на остров Тортъс, под една скала, отбелязана с кръстосани кости. О, видях добре и ще се върна там, ако си намеря кораб и мога да надбягам „Вледеня-

ващ Ужас“.

- Как избяга? - пита Блац, глозгайки един пилешки бут.

- Ами направих си този сал и гладувах, докато измършавях така, че да се провра през отвора на люка. През деня не се виждаше жива душа на палубата, така че си натоварих вода и храна и отблъснах сала от кораба. Носех се така седмици, до¬като съзрях лодката ви, момчета! - Той напълва отново чашите ви от ведрото с вода до него.

Ако имаш МОРЕПЛАВАНЕ, обърни на 67. Ако нямаш, обърни на 105.

49

Втурваш се към джунглата. Обръщаш- се, за да погледнеш назад от върха на един залесен хълм и виждаш „Красивата Дама“, спуснал котва. Скарвендж и главорезите му пристигат на брега с лодка.



- Докато не ни открие, няма да се махне - мърмори Оукли, докато стъпваш тежко през зелените гъсталаци.

- Островът е голям - извикаш през рамо. - Ако останем скрити достатъчно дълго, ще се откаже да ни търси и ще отп¬лава. А и сигурно мисли, че вече сме мъртви.

Ако си ПОЗНАВАЧ НА ПРИРОДАТА, обърни на 144. Ако не си, обърни на 163.

50

Разрешително за каперство ще ти позволи да се впуснеш в законно пиратство или да станеш капер, както го наричат. Та¬кова разрешително ти позволява да действуваш като частен войник от флотата на Нейно величество, с ясното намерение да плячкосваш корабите, пренасящи съкровища на Сидония.



- Но ние никога няма да получим такова! - казва Блац отча¬яно, след като сте обсъждали идеята известно време.

- Правилно - процежда Оукли. - За да получиш разрешител¬ното, трябва да дадеш за подкупи почти толкова, колкото ще ти е чистата печалба.

- Аха! - съгласяваш се ти, издърпвайки навит пергамент от ръкава си, и го хвърляш на масата. - Какво е това?

Граймз го разглежда с нарастващо възхищение.

- Ами писмо, с което ни се разрешава каперство, узаконява правото ни да бъдем капери в КаТрабско море! Как го подучи... - спира и се намръщва. - Мастилото още е мокро.

Ти си прибираш разрешителното, сияещ от гордост. Най-доб¬рата фалшификация, правена досега, Когато мастилото изсъхне, няма да се различава от истинското. Запиши си го в списъка с предметите, които притежаваш в Дневника на Приключението.

Ако преди това си срещнал Мастер Кепстик и си поканен да го посетиш, обърни на 69, в противен случай мини на 107.

51

- Добре - хитро казваш ти. - Продължавайте и ни накълцай¬те. Ще видите какво ще ви направи Скарвендж, когато чуе за това.



Водачът на главбрезите отвръща навъсено, но ти забеляз¬ваш колебанието му.

- Блъфираш - казва той. - Скарвендж ни е наредил да се разправяме с всеки, който си навира носа в работите му.

- Ние трябваше да сме с него - казваш ти с тон, като че ли говориш на малоумно дете. - Проигравате си късмета, но щом така ви харесва...

- Откъде да съм сигурен, че ми казваш истината? - пита той, мъничките му очички се присвиват несигурно. Острието на ножа му се движи колебливо.

Изсумтяваш подигравателно.

- Толкова откачени ли ти изглеждаме? Ще се навъртаме ли тук, ако не сме от хората на Скарвендж!

- Накарай ги да го докажат, Кае! - насъсква го един от другите.

Гледаш злобно към тях.

- Защо мислиш, че ще започнем да бръщолевим на такова място като това и да пеем подробностите? Всеки може да ни подслуша. Но, .Кае, достатъчно е да ти кажа, че ще стане голяма бъркотия, ако не се присъединим към капитана.

- Досега е стигнал вече в Селение, мисля - казва Кае, глу¬повато прибирайки ножа си.

- А-ха! - кимваш ти. - Ще го намерим на борда...

- На борда на „Лунното Куче“ - допълва той услужливо.

- Точно там. Ще се видим.

Тръгваш си, изчакваш, докато завиеш зад ъгъла, за да въз-

дъхнеш с облекчение.

- Какво е това „Лунно Куче“? - чуди се Блац. - Корабът на Скарвендж винаги е бил „Красивата Дама“. Защо го е променил сега?

- Може би ще разберем - отвръщаш ти - в Селение. Обърни на 392.

52

Възрастният учен с късогледи очи се навежда още веднъж за очилата си, но се препъва в протегнатия крак на един от нехранимайковците и пада. Разнася се смях, рязък и хриптящ. Ученият се изправя на нозете си, изтупва праха от кадифената си роба.



- Моля... - казва той почти през сълзи. - Върнете ми ги. Не мога да виждам без тях.

Ако искаш да използваш ХИТРОСТ, обърни на 128. Ако опи¬таш ОРИЕНТИРАНЕ ИЗ УЛИЦИТЕ, обърни на 147. Ако нямаш нито едно от тези умения, ти ще трябва да се биеш с тях - със сабя, обърни на 166, с пистолет, обърни на 185 или с голи ръце, обърни на 204.

53

Той подпира главата си с ръка, присвива очи и се усмихва, докато обмисля молбдта ти.



- Докога ще мислиш? Докато звездите изчезнат, а луната се разцепи на две? - крещиш ти нагло. - Врагът ни е смъртен, като нас самите, и не разкрива плановете си с тази мудност, която, изглежда, ти е любима.

- Внимавай! - умолява те Блац. - Ще го разгневиш. Може да е самият бог Нептун.

Ти се нахвърляш върху него в пристъп на гняв.

- Бог или не, аз съм ти капитан, господин Блац! Задръж съветите си, докато разисквам това с гиганта!

Великанът се тресе от смях, забавлявайки се от диалога. Една искрица проблясва в зелените му мраморни очи и той отсича:

- Добре казано, смъртни! В морето човек не трябва да по¬

чита нито Бог, нито титан, а само своя капитан. Ще ви помогна, тъй като разбрах, че заслужавате. Но каква помощ искате? Богатство, да си купите кораб - или мъдрост, да го управлявате

добре?


Ако избереш богатство, обърни на 148. Ако избереш мъд¬рост, обърни на 167.

54

Бойният кораб се изтегля по посока на вятъра. Катерейки се с мъка по въжетата, тичаш по рейката на грота, където платната на двата кораба вече се допират. Един от вражеските моряци те забелязва и идва от наблюдателния пост, олюлявайки се с нож в ръка. Ти се свиваш ловко, за да избегнеш удара, и от палубата на „Дамата на Шалот“ се разнася радостен вик, кога¬то твоите хора забелязват как зашеметяваш противника си с бърз удар по брадичката. Той увисва, заплетен в напречното въже на въжената стълба, и ти сграбчваш ножа от отпуснатите му пръсти. Катериш се по въжетата на вражеския кораб, покрай



тебе свистят куршумите. Ти поглеждаш надолу и виждаш, че моряците хвърлят куки за абордаж. Твоят собствен екипаж е готов да посрещне нападателите, докато двата кораба се приб¬лижават съвсем.

Забивайки ножа си в грота, ти се плъзгаш надолу по издуто¬то платно, ловко извивайки острието, за да направляваш спус¬кането си. Озоваваш се на палубата точно пред кормчията, разпраното платно увисва над тебе. Вдигаш ножа, но кормчията не смее да се бие и изчезва, което ти позволява да завъртиш румпела. Двата кораба започват да се раздалечават, тъй като бойният кораб променя посоката си. Разбрали твърде късно плана ти, моряците се втурват обратно от перилата, но ти вече си блокирал румпела с ножа и си скочил на перилата на кър¬мата. Изтичваш встрани, хвърляш се напред и се залавяш за едно от въжетата за абордаж. Придвижваш се сантиметър по сантиметър, като се държиш единствено на ръцете си до „Да¬мата на Шалот“, където си посрещнат с радостни викове от твоя екипаж.

Оукли и моряците не губят време да режат останалите въже¬та и куки, забити в кораба ви, и той бързо потегля. На палубата на военния кораб можеш да видиш как моряците се мъчат да освободят заклещения румпел. Докато успеят да направят това и да поправят грота, който разкъса наполовина, вие ще им се изплъзнете. Обърни на 16.

55

През следващия половин час умението ти да управляваш кораб е подложено на изнурителна проверка. Отчитайки посто- янно дълбочината, направляваш бавно „Дамата на Шалот“ меж¬ду рифове и пясъчни наноси, докато най-после излизате от за¬лива в открити води.



Слаб ветрец надипля платната, но не е достатъчен, за да напредвате с желаната скорост. Нареждаш да се спуснат греб¬ните лодки и започваш изтеглянето на кораба със спомагател¬на котва. Изтегляте котвата колкото е възможно по-далече от носа и я пускате там, за да можете да притеглите кораба нап¬ред. Върви бавно, но най-после вие сте извън остров Тортьс и ужасяващата мъгла, която го обвива. Скоро попадате на попъ¬тен вятър и след това вече е лесно да плавате обратно към Селение. Но ти пътуваш със свито сърце, защото се връщаш с

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница