Радев спря мораториума за новите лекарствата

Лекарят учи 11 години, преди да започне да печели

- Броят на анестезиолозите е по-малък от необходимия, но не е критично малък. Възникването на множество частни болници и увеличаването им е причина да бъдат необходими много анестезиолози, без да се е увеличила работата. По-големият проблем е, че средната възраст на анестезиолозите е твърде висока - около 50 години. И това е проблем, защото младите след вземане на специалност заминават за чужбина, търсейки по-добро заплащане и реализация.

Отдавнашна идея на дружеството е да се направи регистър на анестезиолозите по териториално разпределение, видове болници, отделения, възраст, пол, квалификация. Така ще се обективизират конкретните нужди от анестезиолози по места, ще се получи ясна представа за медицинските, квалификационни и други проблеми, с които се сблъскват те най-често в болниците. Този регистър може да бъде много полезен не само за повишаване подготовката на колегите, но и да послужи на министерството на здравето и НЗОК при планирането на дейностите си в бъдеще.

- А след това вероятно и за повишаване на възнагражденията на анестезиолозите, защото в цял свят те са сред най-високо платените специалисти, особено в САЩ.

- Да, в САЩ са сред първите 5 по възнаграждения, но у нас не е така. В световен мащаб има известен отлив от тази специалност, както и от професията изобщо. В недалечното минало лекари ставаха най-подготвените ученици.

Сега те се стремят към други браншове, където реализацията им е значително по-бърза. Медиците следват 6 години, след това 4-5 години специализират и едва когато станат на 35 години, може да се каже, че започват да печелят. В същото време на тази възраст един финансист вече е милионер. Анестезиологията е изключително тежка специалност и изисква много добра подготовка както теоретическа, така и практическа. Друга причина за отлива от тази дисциплина е фактът, че най-много дела се водят срещу анестезиолозите. Те са хората, които остават до последния дъх на пациента и върху тях се излива недоволството на близките.

- Какво може да направи дружеството?

- Много пъти съм казвал, че медицината и здравеопазването са различни неща - първото е ангажимент на лекарите, а второто - на политиците. Затова е нужна програма за поне 5 години напред, по която да се работи. Ако тя се изпълнява последователно, още след 5 години можем да очакваме първите резултати. Една от идеите на дружеството, която би било добре да залегне в нея, е да се въведе ранен подбор на лекари за нашата специалност. Тяхната подготовка трябва да бъде на много високо ниво. Това е доста трудно на този етап, след като бази за специализация на практика са всички болници, а много от тях работят ограничена част от патологията и младите лекари не могат да научат същото, което могат да научат и видят в една университетска болница. Ако искаме високо качество, няма как колегите да специализират анестезиология например в очна болница, дори това да е най-добрата у нас.

Другото важно нещо е изпитите за колоквиумите да бъдат сериозни. Това зависи от конкретните ръководители, при които теоретичната и практическата подготовка вървят паралелно. Накрая са изпитите за специалност, които са най-важните за лекарите. Те са по-значими от защитата на дисертация, с която показваш, че си експерт в една тясна област, а когато защитаваш специалност, показваш, че си експерт във всички области на тази специалност. Сега е обратното.

Не е стимул и заплащането - разликата между лекар без и със специалност е стотина лева, а отговорността е в пъти по-голяма. Дори има абсурди - заплатите на колеги със специалност да бъдат и по-ниски.

- Заплащането е едно от нещата - много лекари напускат нашата държава, защото нямат възможност за реализация. Ако на кадърните лекари се даде шанса да се развиват, ще предпочетат да останат тук, макар и при по-ниски доходи, отколкото в Германия или Англия.

А заплащането играе основна роля и за поддържането на висока квалификация. Стига се дотам, че не можем да си платим участието в един конгрес в чужбина, където лекарят се среща с иновациите в неговата сфера. За много български лекари това е скъпо и граничи с лукса.

Ще ви дам пример -участие в научен форум в европейска столица излиза около 2000 евро. Около 500-1000 евро допълнително са необходими за такси за квалификационни курсове, които дават възможност за среща с водещите специалисти в света.

- Стандартът ще бъде приет отново, но той не може да обхване всичко в тънкости. Той регулира основните задължителни изисквания,оттам нататък трябва система от правила за работа в различни ситуации. При тяхното изготвяне дружеството ще има много работа.

- Наличието на система от правила за поведение в сходни ситуации позволява в цялата страна да се поддържа определено качество, гарантиращо безопасността на пациента. И сега има такива, но е нужно те да бъдат разширени и умножени. Например въпросът за междуболничен и вътреболничен транспорт на критично болен.

Ако се превежда пациент от болницата в Хасково до УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, трябва да има протокол за оборудването на линейката, подготовката на екипа, неговото поведение и т.н.

Всяко придвижване на тежко болен влошава неговото състояние, дори да е само от етаж на етаж. Свалянето до скенера може да е опасно. Затова трябва да има протокол и рискът за пациента да е минимизиран.

Болните с дихателна недостатъчност се нуждаят от изкуствена вентилация, а все още няма консенсус как се провежда тя, какви са изискванията към апаратурата за нея и т.н. Той трябва да бъде изработен, а след това могат и трябва да се организират курсове или центрове за обучение на анестезиолозите -при нас, във ВМА, в "Пирогов", в Александровска болница.

За успешното лечение на един пострадал при катастрофа е важно поведението на лекарския екип, който оказва първа помощ и транспортира болния. В Спешното отделение съхраняват живота на пострадалия и поставят точната диагноза. След това идва работата на анестезиолозите и интензивните лекари, ако трябва да бъде опериран.

Хубаво е да има публичност в нашата работа - алгоритмите и протоколите могат да бъдат достъпни за всеки - лекар, пациент или близък на пациент. Добре е да бъде разяснявано естеството на работата и сложността и отговорността на действията ни. Обикновено конфликтите между медицински лица и пациенти или техни близки са поради липса на информираност.

- Явно възнамерявате да обърнете дружеството към обществото?

- Представянето пред обществото е важно и значимо. Малко известно е, че за една болница отделението по анестезиология и интензивно лечение е лимитиращ фактор, определящ количеството и качеството на работата. Всяко болнично заведение може да съществува без много други отделения, но не и без анестезиологично интензивно такова, което поддържа работата на всички останали.

В същото време тези наши отделения поемат най-тежките критични болни, които се нуждаят от изключително скъпо лечение и така те водят до значителна финансова тежест за болниците. Нашата клиника носи финансови загуби от около 2 млн. лв. на година. Ако това беше фабрика, звеното щеше да е закрито, но ние няма как да бъдем махнати, защото болницата не може да съществува без това звено. Същевременно причината за тези загуби е преди всичко липсата на реално остойностяване на труда и лечение.