Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение

е Преживявания на митологични и приказни секвенции

В този тип ТПП светът на митовете, легендите и въл­шебните приказки оживява в буквалния смисъл на думата и субектът наблюдава сцени от митологията и фолклора на всяка култура в света, като се озовава в приказни местнос­ти и „царства” и се идентифицира емпирично с легендарни герои или фантастични същества. По този начин може да съпреживее подвизите на Херакъл или пътешествията на Тезей и Язон, да се превърне в героя от полинезийците митове Мауи или да премине през изпитанията на двама­та братя — близнаци от маянския цикъл Попол Вух³¹. Архетип­ните образи, с които субектът се идентифицира по време па психеделични сеанси или холотропно дишане, най-често са: Уроборосът, Тифон, Кентавърът, Цербер. Сфинксът, различ­ни европейски, източни и предколумбови дракони, Снежан­ка, Спящата красавица, легендарни рицари, русалки, феи. елфове, гноми, тролове и т. н.

Подобни секвенции се появяват и като самостоятелни трансперсонални теми, и във връзка с личните проблеми на субекта. Сред мотивите, които най-често се асоциират с чисто биографичните елементи, са този за злата мащеха, тормозеща доведената си дъщеря (Пепеляшка), добрият и лошият брат (Каин и Авел), любовта към майката, съчета­на с агресивно отношение към бащата (Едип), както и лю­бовта към бащата, съчетана с омраза към майката (Елект­ра), любовта между брат и сестра, заплашвани от „лошите” възрастни (Хензел и Гретел), конфликтът между любов и власт (Алберих), голямата любов в неблагоприятни обстоя­телства (Тристан и Изолда). Всичко това може да се изрази във форма, характерна за определена култура, но и в по-абстрактен, архетипен вид.

Вече стана дума за специфичните връзки между някои митологични теми и базисните перинатални матрици. БПМ I се асоциира с образа на ,.рая” или „небесното царство” от различни култури; БПМ II - с ада; а БПМ III - с различните варианти на „чистилището”. Освен това, секвенциите, свър­зани с БПМ II, често съдържат митологични сцени с „веч­ното проклятие” и трагичните фигури на герои, олицетво­ряващи страданието без изкупление от рода па Прометей, Тантал, Сизиф, Иксион или Ахасфер. Митологичните мо­тиви, характерни за БПМ III и БПМ IV, са свързани с раз­лични подвизи и изпитания на герои, в които се стига до позитивно разрешение на проблема - убиването на чудовището, победата над силите на злото или смъртта, личното из­бавление или изкупление, сакралният брак (йерогамия) и т. н По принцип всеки индивид може да има емпиричен дос­тъп до митологичните теми от всички времена и култури. Има много случаи, в които абсолютно непретенциозни су­бекти описват в детайли сложни образи от Централна или Южна Америка, Полинезия. Месопотамия, Индия, Египет. Япония и т. н.. за които със сигурност не са разполагали с предварителни данни. Подобни случаи очевидно могат да послужат за доказателство в полза на юнгианската теза за колективното несъзнавано, която се базира на честата поя­ва на загадъчни и непознати митологични мотиви в съни­щата, дори и в тези на деца и необразовани лица, както и в изявените симптоми на невротични и психотични пациен­ти (Jung 1959). За да илюстрирам тази категория ТПП, ще използвам описанието на един сеанс по холотропно диша­не, проведен в рамките на петдневен емпиричен семинар. Дамата, която участваше в сеанса, бе от японски произход.

В началото на сеанса изпитах такава дълбока печал, че не можах да не се разплача. Взех да си мисля на какво можеше да се дължи гази печал. Тогава се сетих за безформения мрак. който бе изтръгнал бебето - моето бебе! - от ръцете ми. Бях се почувствала толкова безпомощна...

Щом се досетих за причината, в мен се пробуди силен гняв. Почувствах се изпълнена с енергия и сила. а гневът ми се визу­ализира като огнен лъч, излизащ от моето тяло. Отново се пре­борих със силите на мрака и си възвърнах детето, но то бе мъртво. Стана ми тъжно, когато гледах как телцето му изгаря в пламъците, лумнали от собствените ми ръце. Мъничкото тел­це стана на пепел и пепелта се разпръсна по земята.

Превърнах се в някаква богиня и безмълвно запристъпвах по местата, където бе паднала пепелта. Със сълзите си оросих земята и от нея поникнаха свежи кълнове. Някакво стьбълце се заизвива във въздуха и разцъфна В центъра на цветчето се появи искряща сфера. Сферата се превърна в прелестно бебе. В същия миг усетих, че кръгът се е затворил. Усет их също, че той ще се повторя отново и отново. Но разбрах, че съм свършила онова, което аз трябваше да свърша.

Тогава отново почувствах тялото си и ми се случиха още три неща. но не съм сигурна в тяхната последователност 1. Лявата ми половина се превърна в планина и преживях целия геологичен цикъл, в който планината се формира и ерозира 2 Дясната ми половина се превърна в огромен лес 3 Между но­зете ми бе океанът е неговите приливи и отливи Тогава про­зрях, че онова, което преживявам, е някакъв безкраен кръгов­рат - ако се оставех да ме повлече, това можеше да продължи во веки веков Но открих също, че на всеки стадии има и директен път до центъра, с който можех да си спестя въртенето в кръг



Фигура 12 а-ж Цикъл картини на Гуен Еона Нимюе предс­тавящ света на Малките хора елементални същества свързани е различни сили и аспекти на природата а. Менгифил могъщият владетел на подземното царство на гномите б Орова великият пазител на скъпоценните камъни скрити в земните недра в. Ор­дафс могъщият гном владетел на царствата на зла тото, среброто и другите скъпоценни метали под земната повърхност г Хадри­ан от. Дома на Ашър най-старият от народа на гномите

д. Персонажи от све­та на Малките хорт(от ляво на дясно) ТОХ-ФУТ-ЕТ Пазителят на води те на тази планета КА-МО-ПАНСЕТ владетелят на Дома на портокала и ПУ-ТАРХ-РИАН-НХАН-АКАЛ пове­лител на клоуните и шутовете

е. Картина изобразяваща онова които човек с развит „вътрешен взор” може да види на местата с подходяща енергия на които в миналото са издигали светили ща - две водни змии преплитат шиите си в присъствието на Дра­кона, който лежи тук от неза­помнени времена със своя спът­ник и закрилник

ж. Магическа хо­лограма създадена от Малките хора когато изковали меча Ескалибур за крал Артур

Тази категория е тясно свързана с предишната и би могла да се разглежда и като нейна подгрупа. Тук митоло­гичните образи са надарени та излъчват характерна мощ и нуминозност, които им придават божествен статус. Те съ­що така са доста специфични и могат да бъдат идентифи­цирани като божества от пантеоните на различни култури В някои случаи субектът познава божествата, в чийто об­лик се изживява и може да назове имената им, както и кул­турните ареали, на които принадлежат Но тези преживя­вания често съдържат и съвсем нова информация, която значително разширява предишните му познания. В други случаи божествата са му напълно непознати, но той е в със­тояние да ги нарисува или да опише подробно техните фун­кции, както и да идентифицира културния ареал, откъдето идват. Тази информация е достатъчна, за да се направи справка в съответните източници и да се провери автен­тичността на преживяването Съществуват обаче и ситуа­ции, в които идентичността на преживяните божества ос­тава неизяснена или несигурна въпреки съвместните усилия на пациента и терапевта

Повечето божества, срещани в НСС, попадат в две яс­но обособени групи: на блажените и доброжелателни божес­тва, свързани със силите на светлината и доброто, и на гнев­ните и враждебни божества, олицетворяващи силите на мра­ка и злото. Разбира се, това разделение в никакъв случай не е абсолютно - има и божества, които попадат някъде по средата или пък съвместяват в себе си прекрасни и ужася­ващи аспекти. Типичен пример за последните са дхяни-бу­дите от Тибетската книга на мъртвите (Бардо тодол), които се явяват на починалия първо в своя светъл, а след то­ва и в демоничния си аспект

При хора, които следват някакъв духовен път, първата среща с архетипни божества най-често се случва в контекс­та на процеса смърт — прераждане. За божества на мрака ка­то Сатаната, Луцифер, Хадес, Ариман, Уицлипоцли, Кали, Лилит, Рангда, Коатликуе или Молох е типична връзката с БПМ II, БПМ III и смъртта на егото. По същия начин бо­жествата, които символизират смъртта и прераждането, нап­ример Озирис, Хадес и Персефона, Атис, Адонис, Кецалко­атъл, Дионис, Вотан, Балдер или Христос, са свързани с БПМ III и прехода към БПМ IV. Блажените божества като Дева Мария, Афродита, Аполон, Изида, Ахура Мазда, Лак­шми и Гуанин (Канон), се появяват в екстатични епизоди, свързани и с БПМ IV, и с БПМ I.

Подобни архетипни образи обаче могат да се появят и напълно самостоятелно в контекста на психеделични и хо­лотропни сеанси, където ясно проличава трансперсонална­та им същност. Най-често се изразяват под формата на яр­ки видения, които субектът съзерцава, но съвсем не е нео­бичайна и пълната му емпирична идентификация с тях. Ос­вен като индивидуални изяви, божествата могат да фигу­рират и в комплексни космически драми, например, битка­та между силите на светлината и мрака (Ахура Мазда и Ариман от зороастрийския пантеон), войната между олим­пийските богове и титаните, падането на Луцифер и подк­репилите го ангели, океанът, който индуистките божества и демони разбушували в стремежа си да се сдобият с напит­ката амрита, или пък Рагнарок, „Залезът на боговете” от германо-скандинавската митология.

Когато се среща с различни блажени или гневни божес­тва, субектът обикновено има много силни емоционални ре­акции, простиращи се от екстатични изблици и усещане за изключително блаженство до метафизичен потрес, адски мъ­ки и страх от полудяване. Но колкото и силни да са тези преживявания, субектът никога няма чувството, че се проти­вопоставя на Върховното същество или най-висшата сила във вселената. Това чувство е запазено за преживяванията от един по-висш порядък, на който ще се спрем по-нататък.

Примерът, който избрах за илюстрация на тази катего­рия ТПП, е от сеанс с висока доза ЛСД. Става дума за сре­ща и идентификация с привидно аналогичните образи на Христос и Антихрист.

Най-трудният етап от преживяването бе идентификацията с дявола, със злото начало във вселената. Някъде там, отсреща, клечеше най-противното и най-зловещо създание, което може да съществува и дебнеше, обхождайки с поглед цялата околна шир. Трябваше да се превърна в него, да се идентифицирам с най-презряната твар на света. Така станах Хитлер, Предводи­телят на пълчищата на Смъртта. В този момент изпитвах чиста омраза - единственото, което исках, бе да убивам, да причиня­вам болка, да карам хората да страдат. Беше много болезнено, но трябваше да го направя. Не можех да повярвам, че е възмож­но толкова омраза да се натрупа у мен. Долавях омразата напълно осезаемо - като зловеща черна субстанция или груба, тъмна енергия.

Усетих някакво демонично присъствие точно до Хрис­тос. Това бе самият Антихрист! Той също бе част от космичес­кото пътешествие. Всички Хитлеровци на света, всички деспо­ти и тирани бяха просто персонификации на злото начало. По-трудно бе да проумея тясната връзка между Христос и Антих­рист. Това наистина бе доста смущаващо - как така, откъде накъде?! Дадох си сметка колко трудно е да намериш истинс­ки Учител на Земята. Как да разбере човек дали въпросният учител е еманация на Христос или на Антихрист? Доброто и злото като духовни категории са двете страни на един и същ медал. По някакъв начин тази парадоксално тясна връзка меж­ду двете противоположни космически енергии обясняваше и та­кива уж необясними събития в човешката история като идването на нацистите на власт в Германия или сложните метаморфози, които претърпяват в своето развитие религиозните култове.

Тази среща с архетипното зло продължи и в следващия ЛСД-сеанс на същото лице

Имах и едно кратко, но изключително силно преживява не, което никога няма да забравя. Първо усетих присъствието на Луцифер, след което го видях съвсем ясно Беше огромно тъмно създание - получовек, полуживотно - с косматο тулови­ще, огромни нокти и крила на дракон Изпълзя от една мрачна пещера и полетя в смолисточерното нощно небе като огромен прилеп. Докато го наблюдавах, забелязах за голямо свое изум­ление, че от главата му излизат пламъци Дяволът - самият Луцифер - се превръщаше с помощта на Светлината в Светли­на! Сега вече знаех защо се нарича Луцифер, което означава тъкмо „Светлоносец”. Буквално пред очите ми той бе погъл­нат от пламъците на Пречистващия огън Разбрах, че повече никога няма да се страхувам нито от злото, нито от дявола

з Преживявания на универсални архетипи

Терминът архетип е въведен в психологията от Карл Густав Юнг³², който го използва като синоним на „примор­диален образ” или „доминанта в колективното несъзнава­но”. В по-широк смисъл под „архетип” се разбира всеки ста­тичен модел и конфигурация, както и динамично психично преживяване, което е трансиндивидуално и има универсал­ни качества (Jung 1959) Подобно определение звучи доста общо и спокойно може да бъде отнесено към повечето тран­сперсонални феномени, описани в този раздел. В юнгианс­ката литература се срещат и йерархични класификации на отделните категории архетипи (вж. фигура 16) Тук ще си позволя волността да стесня понятието и да поставя акцен­та най-вече върху универсалното в тези модели, а не толко­ва върху специфичните им културни проявления, вариации и модулации.

Някои от тези универсални архетипи представляват ге­нерализирани биологически, психологически, социални и професионални роли Примери за биологично обусловени универсални архетипи могат да бъдат Жената, Мъжът, Май­ката, Бащата, Детето, Евреинът и Членът на Бялата, Черната и Жълтата раса. Когато се добавят и психологически характеристики, се стига до архетипи като Добрата или Ужасната майка, Тираничният баща, Любимият/Любима­та, Мъченикът, Беглецът, Изгнанникът, Скъперникът, Ти­ранът, Коварният интригант, Трикстерът, Мъдрият старец (или старица), Аскетът, Отшелникът и τ н. В някои случаи тези архетипи придобиват митологични измерения и демон­стрират подчертана нуминозност. Това особено важи за об­рази като Великата (или Ужасна) Богиня-Майка, Великият Хермафродит и Космическият човек, Архетипи, представящи професионални и социални ро­ли, са: Ученият, Лечителят, Мъдрият водач, Диктаторът, Работникът, Революционерът или пък Капиталистът. По­добни преживявания са тясно свързани, но и идентични, с тези на груповото съзнание, за които вече стана дума. В последните субектът се идентифицира едновременно с всич­ки членове на определена група, докато първите представ­ляват персонификации на въпросните роли, т. е. нещо като Платоновите идеи.

на Майката-Земя (xуд. Гуен

За да се онагледи разликата между тези два типа фено­мени, би могло да се направи съпоставка между преживя­ването на груповото съзнание на всички революционери по света и това, в което човек се превръща в архетипния Рево­люционер. Подобни архетипни образи от този род могат да бъдат чудесно онагледени с холограми, създадени чрез пос­ледователното експониране на даден брой хора от една и съща категория, без да се променя ъгълът на лазера. На една холографска изложба, организирана преди няколко го­дини в Хонолулу, една от холограмите, Детето на Хаваите, се състоеше от многобройни триизмерни изображения на хавайски деца, заставащи на едно и също място. Това бе и великолепна илюстрация на преживяването, което се опит­вам да опиша. Но симулация на този феномен, разбира се, не толкова ефектна, може да се постигне и със средствата на конвенционалната фотография, например, чрез т. нар. кумулативно експониране, както са правени комбинирани­те снимки на Франсис Галтън, с които Рупърт Шелдрейк илюстрира тезата си за морфичния резонанс (Sheldrake 1981). Има още една специална категория архетипи, пред­ставящи отделни аспекти на човешката личност и това са известните ни от теорията на Юнг Анимус, Анима и Сян­ката.

Примерът, който бих искал да дам тук, е емпирична секвенция от един мой сеанс с 200 милиграма MDMA (Адам или Екстази). В нея архетипът на Апокалипсиса се съчета­ва с персонифицираните образи на вселенските начала.

Започнах да усещам силна активация в долната част на тялото си. Тазът ми вибрираше, изпълнен с огромна енергия, която се освобождаваше на екстатични вълни. Изпаднах във френетично опиянение и се оставих на потока да ме понесе, за да се озова в един момент в някакъв шеметен космически вър­топ на сътворение и разруха.

В центъра на това чудовищно торнадо от примордиални сили се извисяваха четири гигантски херкулесови фигури, кои­то изпълняваха нещо като космически танц със саби. Бяха с монголоидни черти - изпъкнали скули, дръпнати очи и бръс­нати глави, украсени на тила с дълги лъскави плитки. Въртей­ки се във вихъра на танца, те размахваха огромни оръжия, кои­то приличаха на коси или извити под прав ъгъл ятагани. С телата си четиримата образуваха бясно въртяща се свастика. Вклю­чих се в танца, като захвърлих собствената си идентичност и се превърнах в един от тях, а може би и в четиримата едновременно

В този момент преживяването се разгърна в една неверо­ятна панорама, в която се редуваха сцени на насилие и разру­шение. В тези видения природни бедствия като изригващи вул­кани, земетресения, падащи метеори, горски пожари, наводне­ния и цунами се съчетаваха с гледките на горящи градове, съба­рящи се небостъргачи, масова смърт и ужасите на войната. На гребена на тази вълна от тотална анихилация бяха Четирите конника от Апокалипсиса, символизиращи края на света. Про­дължаващите вибрации и тласъци в областта на таза ми сега се синхронизираха с движенията на тези злокобни призраци и за пореден път се превърнах в един от тях.

Това описание би могло да създаде у някого впечатление, че преживяването е било неприятно и страшно. Напротив, въз­действието на амфетаминовите емпатогени общо взето е бла­горазполагащо, затова и доминиращото усещане бе екстатич­но, сливащо се с това за освободената енергия и възхитата от невероятните философски и духовни озарения, свързани с този сеанс. Осъзнах, че идеята за Апокалипсиса не бива да се възп­риема буквално, както е обичайната практика в ортодоксал­ното християнство.

Макар и да не изключено в бъдеще Апокалипсисът да се осъществи като историческо събитие, и то в планетарен ма­щаб, той преди всичко е архетип. Като такъв той явно отразява онзи стадий в развитието на съзнанието, на който индивидът се убеждава в илюзорността на материалния свят. Когато унивср­сумът разкрие истинската си същност като космическа игра на съзнанието, светът на материята рухва в психиката на инди­вида. В това отношение ситуацията напомня един по-ранен ста­дий, на който идентификацията с архетипа на разпването и въз­кресението на Христа бележи края на философската иденти­фикация със собственото ти тяло.

В апокалиптичните видения се прокрадваха и архетипни образи от различни култури, символизиращи нереалността на феноменалния свят. Вероятно най-впечатляващ бе този на Пла­тоновата пещера, финалната секвенция бе величественият па­рад на персонифицираните вселенски начала, които в сложно взаимодействие създаваха илюзията на феноменалния свят или божествената игра, която индуистите наричат лила.

Пред очите ми се извървя сонм от непрестанно преобразя­ващи се персонажи, многолики и с многобройни нива и измере­ния на значението. Докато ги съзерцавах, формите им се преливаха като в свръхкомплицирани холограми. Явно всеки се опитваше да покаже едновременно в какво се състои функцията му плюс всички конкретни проявления на неговия елемент в света на материята. Там бяха Мая, мистериозното неуловимо начало и символ на световната илюзия; Анимата, въплъщаваща Вечната женственост; една напомняща за Марс персонифика­ция на войната и агресията; Влюбените, олицетворяващи всич­ки сексуални драми и романси през вековете; царствената фигу­ра на Владетеля; оттеглилият се от света Отшелник; вечно изп­лъзващият се Трикстер и още много други³³. След като прекося­ваха сцената, те ми се покланяха, сякаш очакваха аплодисменти за своята чудесна игра в Божествената комедия на вселената.

и. Интуитивно разбиране на универсални символи

Може би най-интересното в „срещите” с архетипи са съпътстващите ги озарения за техния езотеричен смисъл. Подобни преживявания напълно се съгласуват с онова, ко­ето Юнг разбира под символ (Jung 1971, p. 473)³⁴. За разли­ка от Фройд, според който символите представят нещо вече познато, но така или иначе неприемливо, Юнг вижда в тях най-доброто възможно описание на някакъв факт от по-висшите нива на съзнанието, който по принцип не може да изрази по друг начин. Универсалните символи изобщо не са някакви закодирани послания за простички биологични функции, а ни отпращат към сложни трансцедентални ре­алности. Тоест онова, което Фройд нарича „символ” - зако­дираните алюзии за елементи на същото ниво на съзнание, е по-уместно да бъде наричано „знак”.

При НСС визиите на различните универсални симво­ли могат да изиграят съществена роля дори и в преживява­нията на индивиди, които дотогава не само не са проявява­ли интерес към мистиката, но и са били крайно негативно настроени към всичко „езотерично”. Такива видения предиз­викват мигновени „прозрения”: субектът интуитивно схва­ща значението на въпросния символ на всички негови нива и в крайна сметка в него се пробужда дълбок интерес към духовния път. Символите, които най-често съм наблю­давал при своите изследвания, са: кръстът, кръгът в квад­рат, индо-иранската свастика в двата й противоположни аспекта, войнствен и омиротворяващ, древноегипетският анх (Нилският кръст или crux ansata), лотосовият цвят, даоски­ят ин-ян, свещеният фалос (шива лингам) и вулва (йони) в индуизма, диамантът и някои други скъпоценни камъни, будисткото колело и шестолъчната звезда (и в еврейския вариант като Звездата на Давид, и в тантристкия, симво­лизиращ обединяването на мъжката и женската енергия).

В резултат на тези преживявания субектът може да по­лучи точни знания за най-различни сложни езотерични сис­теми. Наблюдавал съм случаи, в които хора без никакво понятие от Кабала имаха преживявания, аналогични на опи­саното в Зоар и Сефер Йецира, и получаваха съответните озарения за смисъла на кабалистичната символика. Други пък бяха в състояние да опишат значението и функциите на сложните мандали от тибетската ваджраяна и още ня­кои тантристки системи. Хора, присмиващи се на астроло­гията, алхимията и старинните гадателски системи от ти­па на И дзин и Таро, внезапно откриваха по-дълбок смисъл в тях и оценяваха метафизичните им аспекти. Подобни оза­рения могат да разкрият на скептиците и съкровения сми­съл на гностическите учения или питагорейската теория за числовата структура на космоса.

Един интересен пример за цели серии от образи и оза­рения, свързани с кръста като универсален символ, ще на­мерите в книгата на Робърт Мастърс и Джийн Хюстън Мно­гообразие на психеделичния опит (Masters and Houston 1966, p. 222). Става дума за психеделичния сеанс (100 микрогра­ма ЛСД-25) на един адвокат, следвал навремето богосло­вие, но напуснал семинарията поради „религиозни съмне­ния”. Ролята на „спусков механизъм” в неговото преживя­ване изиграва инкрустираният кръст, предложен му от екс­периментаторите.

Видях разпването на Христа и мъченичеството на апостол Петър. Видях как първите християни умираха на арената, а в същото време техни събратя чевръсто сновяха из задните улич­ки на Рим и разпространяваха Христовата вяра. Бях там, когато император Константин бе осенен от видението с кръста Видях падането на Рим, видях как започна и мрачната епоха на Средновековие го. Видях как в десетки хиляди схлупени къщур­ки окачваха по две кръстосани вейки и те бяха единственото упование на техните обитатели. Но видях също как селяците ги тъпчеха с нозе в кощунствени горски обреди, докато на отс­рещния бряг на морето, в Константинопол, се кланяха на съ­щия този кръст, вплетен в пищни, обсипани със скъпоценни камъни мозайки и увенчаващ куполите на огромни величест­вени катедрали.

Ръката ми трепна, кръстът проблясна и ходът на история­та се разбърка. Мартин Лутер вървеше ръка за ръка с Били Греъм, а по петите ги следваха Тома Аквински и пълчища кръс­тоносци. Инквизитор размахваше костеливия си пръст на смах­нала се от ужас вещица - бликна фонтан от кръв, която се съси­ри във формата на огромен кръст. Папа Йоан XXIII подвиква­ше окуражително на усмихващата се сред пламъците Жана Д'Арк, а Савонарола поздравяваше тексаския проповедник, който с пяна на уста бе разказал за адските мъки на грешници­те. Прелетя ескадрила бомбардировачи, подредени в кръст, а Cβ. Франциск проповядваше на птиците.

От блестящите инкрустации на кръста изригваха стотици хиляди епизоди, а знаех, че още толкова изчакват своя ред. Пос­ле - така и не разбрах кога и как - цялото ми същество, физи­ческо, ментално и духовно, напълно се абсорбира в субстанци­ята на кръста. Животът ми се превърна в низ от бляскави и искрометни епизоди от историята на кръста. Стотиците хиля­ди изчакващи реда си събития се превърнаха в събития от моя живот и история. Всеки позор и всеки триумф на Кръста се повтаряха до безкрай в миговете от моето ежедневие. Позорът бе мой, но мой бе и триумфът. Бях инквизитор и светец, бях лицемерно заклеймяван и възхваляван до небесата. Подобно на кръста, аз също умирах и оживявах, после пак умирах и пак оживявах Колко ли пъти трябваше да го правя.. Но в този миг узнах (и сега го знам!), че изкуплението е постоянен процес, докато вината е само преходна.

й. Творческо вдъхновение и Прометеевата искра

Дори един бегъл поглед върху литературата, посветена на творческите проблеми, показва, че истинското художест­вено, научно и философско вдъхновение минава през неор­динерните състояния на съзнанието и идва от трансперсонални източници. Механизмите, имащи отношение към динамиката на творческия процес, попадат в три основни категории

Първата обхваща тези ситуации, в които индивидът от години се бори с някакъв проблем, без да намери решение Този подготвителен период най-често се изразява в безчи­слени наблюдения, проучвания на специализираната лите­ратура и непрестанни провали при опитите да се подходи към проблема по пътя на обичайната логика. Накрая идва и самото решение, и то в неординерно състояние на съзна­нието - на сън или при пълно изтощение, под формата на трескава халюцинация или по време на медитация.

Химикът Фридрих Август фон Кекуле стига до оконча­телното решение за формулата на бензола - на която се гради цялата органична химия - в един сън, в който вижда бензо­ловия пръстен като малък уроборос, т. е. змия, захапваща опашката си. Идеята за онзи решаващ експеримент, с кой­то се стига и до спечелилото Нобелова награда откритие за химическата трансмисия на нервните импулси, осенява фи­зиолога Ото Льови, докато спи. Вернер Хайсенберг откри­ва математическо решение за проблема в квантовата фи­зика, когато е в Хелголанд и страда от остър пристъп на сенна треска. Общото в тези случаи - неординерното състо­яние на състоянието - отменя автоматически традицион­ните начини на мислене, спъващи до този момент решава­нето на проблема и дава възможност за новаторски и твор­чески синтез.

Във втората категория дадена идея или умозрителна система се появява в най-общ вид като внезапно вдъхнове­ние от сферата на трансперсоналното, много често дълго преди да бъде потвърдена от научните открития в съответ­ната област Понякога са нужни години, десетилетия и до­ри векове, за да се намерят достатъчно доказателства в ней­на подкрепа. Примери от древността за този механизъм са атомистиката на Левкип и Демокрит, както и идеята, че животът е възникнал от океана, формулирана от предста­вителя на йонийската школа Анаксагор. Тезата, че инфор­мацията за вселената е разпределена между всички нейни части, се среща още в древната джайнистка теория за джи­ва. Идеята за взаимопроникването на всички неща, залегнала в основата на будистката школа аватамсака (извест­на в Китай като Хуа йен. а в Япония -Кегон), е изглеждала нелепа и безсмислена преди откритието за вибрирането ка­то същност на вселената и холономичните принципи. По същия начин древните космологични системи, разглежда­щи светлината като творческото начало във Вселената, на­последък най-изненадващо получават своето обективно пот­върждение с откриването на специфичната роля на фото­ните сред атомните частици и по-специално в Артър Йън­говата теория за същия процес (Young 1976).

В третата категория попадат действителните случаи с „Прометеева искра”, когато вдъхновението идва във фор­мата на краен продукт, готов да бъде предоставен на други­те. Никола Тесла създава електрическия генератор - откри­тието, което революционизира промишлеността, след като цялата схема и напълно функционалният прототип му се явяват във видение. Алберт Айнщайн открива основните принципи на теорията за относителността в неординерно състояние на съзнанието - по собствените му думи, повече­то озарения го осеняват във формата на кинестетични усе­щания в областта на мускулите. Казват, че Рихард Вагнер халюцинирал по-голямата част от творбите си, които е ком­позирал. Волфганг Амадеус Моцарт твърдял, че често на­мирал готови симфонии в главата си, които след това прех­върлял на лист Основните положения на исляма са преда­дени на Мохамед във видение, по време на което той изпа­да в състояние на „екстаз, близък до анихилация”.

κ. Преживяване на Демиурга и Космосътворението

При този тип преживявания субектът има чувството, че се среща с Твореца на вселената и дори напълно се иден­тифицира с него. Това може да бъде съпътствано от необи­чайни спарения за процеса на сътворението, както и него­вите мотиви, специфични механизми, цели и проблеми. На това ниво Творецът обикновено се проявява в най-разли­чен облик, но не и непременно антропоморфен. Възможно е да се влезе в контакт със силите, които стоят в основата и стимулират процеса на сътворението. Всеки субект ги ха­рактеризира по различен начин - като продуктивна енер­гия, неустоим творчески порив, безкрайно любопитство, страст към експеримента, жажда за знание (или самопо­знание), трупане на опит, безкрайна обич, която иска да се изрази и дори бягство от еднообразието и скуката.

Преживяванията от този вид могат да накарат субекта да си зададе сериозно въпроса за собствената си роля във вселената. Когато разберат, че могат да се отъждествят ем­пирично със самия Творец, някои изпадат в истинска ек­залтация и се сдобиват с напълно нова метаперспектива към своите ежедневни проблеми. В такива случаи субектът не може повече да се чувства жертва на неблагоприятни обстоятелства, при положение, че на някое друго ниво във вселената той е идентичен на силата, която я е създала.

Други продължават да бъдат все така силно привърза­ни към своята привична идентичност и изпитват необхо­димостта да открият конкретна причина за това, че същест­вуват именно в тази форма. Идеята, че човешките същест­ва са само актьори в предварително написаната космическа драма, е еднакво вдъхновяваща и обезсърчителна. В това отношение различните хора очевидно преживяват различ­ни сценарии и така намират своите отговори. Някои от тях гласят, че феноменалният свят е илюзия, затова най-вис­шата цел пред човека е да се „пробуди”, т. е. да се отърси от илюзиите и да приеме фактите такива, каквито са. Според други, човешките същества имат много важна роля: да под­помагат със своя интелект хода на еволюцията или да от­страняват от вселенския процес нежелателните съставки, т. е. неизбежните странични продукти на самото сътворение.

Демиургът може да бъде видян като най-висшата сила на съществуванието, сравнима с представата за Бога в раз­личните религии. Но в някои случаи той е само един от създателите на вселената или пък е създател на много все­лени. Отделни лица съобщават, че в преживяването им е присъствала творческа диада (мъж и жена), напомняща за космологиите на някои не — западни култури или пък опис­ват ситуации, в които вселената е създадена по време на игра, в която участват няколко върховни същества.

Описанието, с което ще илюстрирам този тип прежи­вяване, е на един психеделичен сеанс с висока доза ЛСД-25.

Онова, което последва, бе едно необятно разширяване на съзнанието. Изведнъж се озовах в междузвездното пространство и наблюдавах сътворението на галактиките, които една по една се появяваха буквално пред очите ми. Имах чувството, че се движа с по-голяма скорост от тази на светлината. Подмина­вах галактика след галактика. Приближавах се към някаква централна точка, от която изригваше енергия и явно всичко останало бе произлязло от нея. Това бе Източникът на всичко сътворено. Докато я наближавах, усетих, че от нея се излъчва непоносима топлина, като от гигантска пещ - Пещта на вселената.

Топлината и светлината ставаха все по-силни. Тогава раз­брах, че там гореше не нещо друго, а Пречистващият огън С приближаването си усещах, че и идентичността ми се променя - от проявление на Енергията в самата Енергия. Стори ми се, че прониквам в самата вътрешност на тази Всемирна пещ на космосътворението. Преживяването бе екстатично - чувствах се изпълнен с Безгранична Мощ.

Изведнъж разбрах кое стоеше в основата на цялата вселе­на. Това бе Космическото съзнание, което разиграваше безк­райни поредици от драми по същия начин, както ги виждаме на театралната сцена или на филмовия екран. В тази драма тя иг­раеше следната игра - изгубваше се, за да се намери отново. Това Всемирно съзнание се гмурваше в раздялата, отхвърляне­то, болката, злото, агонията и мрака, за да изживее безкрайна­та радост от преоткриването на своето изконно, безметежно и блажено състояние. Истинската му идентичност бе неделимо­то Единно, намиращо се отвъд отрицанието и противополож­ностите от всякакъв вид. За да извърши пътешествието си, то трябваше да създаде илюзията за пространство, материя и вре­ме, а наред с това, и категориите на злото, мрака, болката и разрушението.

Продължих да размишлявам за аналогията с филмите -стори ми се изключително подходяща метафора за процеса на сътворението. Всъщност, онова, което преживявах в моите психеделични сеанси, можеше да се опише така: обръщах се с гръб към образите, прожектирани на екрана и се взирах ди­ректно в светлината на прожекционния апарат. Един-единст­вен източник на светлина създаваше това безкрайно количес­тво образи и сцени, прожектирани на екрана! Освен това, мо­жех да проследя този лъч светлина до вътрешността на про­жекционен апарат. А там пък бе празно - светлината идваше от пустотата. В такъв случай самият филм се явяваше еквива­лент на архетипите, определящи типа на преживяванията, съз­дадени от прожектирането му като четириизмерен време-прос­транствен континуум

Когато се идентифицира с Космическото съзнание, ин­дивидът има чувството, че обхваща цялото съществувание и достига Реалността, заложена в основата на всички реал­ности Той е абсолютно убеден, че се свързва с най-висшето начало на Битието. Въпросното начало е единствената ис­тинска мистерия - щом се приеме, от него може да се из­влече всичко останало и да намери своето обяснение. Така илюзията за материя, пространство и време, както и без­крайното множество от форми и нива на реалността изця­ло се трансцендират и редуцират до това едно единствено мистериозно начало като техен общ източник и определител.

Това преживяване е безгранично, необятно и неизрази­мо. Словесната комуникация и самата символична струк­тура на нашия език се оказват смешно неадекватни, когато се опитваме чрез тях да го опишем и да представим характерните му особености. Нашият феноменален свят и всичко, което преживяваме в ординерните си състояния, се стопява в лъчистия блясък на това върховно осъзнаване като от­къслечни, илюзорни и чисто субективни аспекти на тази единствена Реалност. Въпросното начало явно не се подда­ва на никакви рационални обяснения, но затова пък дори и мимолетният емпиричен досег с него удовлетворява всич­ки интелектуални и философски томления на субекта Ся­каш всички въпроси, задавани някога, са намерили своя от­говор или просто вече няма нужда да се задават каквито и да било въпроси.

До естеството на това преживяване като че най-плътно се доближава понятието сатчидананда, срещащо се в индийс­ките религиозни и философски трактати. Тази санскритска дума се състои от три корена cam, съществувание или би­тие, чит, обикновено превеждано като познание или осъзна­ване и ананда, което пък значи блаженство. Тоест безформе­ното, неизмеримо и неосезаемо космическо съзнание може най-добре да се опише като безкрайно съществувание, безк­райно познание и безкрайно блаженство. Но думите така или иначе се отнасят преди всичко за явленията и процесите в материалната реалност и това са само несръчни опити да се изрази същността на трансцеденталното първоначало.

Единственият начин, по който бихме могли да я изра­зим, е да изписваме всяка дума с главна буква - практика позната от писанията на психотични пациенти, които от­чаяно се опитват да изразят своя неизразим свят Лицата с подобни преживявания често изтъкват факта, че поетични­ят език, колкото и да е несъвършен, си остава най-подходя­щото и адекватно средство за целта В този контекст си стру­ва да споменем безсмъртните произведения на такива трансцедентални творци като Хилдегард от Бинген, Руми, Ка­бир, Мирабаи, Омар Хайям. Халил Джубран, Рабиндранат Тагор или Шри Ауробиндо.

Следващият пример е от сеанс със 150 милиграма Ке­талар (кетамин). Преживяването съчетава елементи на кос­мическо съзнание, идентификация с други лица и възнесе­ние в архетипното небесно царство или Рая.

Имах чувството, че с мен са и много от моите приятели, с които имам общи интереси, споделяме еднакви ценности и си поставяме сходни цели в живота. Не ги виждах, но ги възприе­мах като цяло. сякаш по някакъв екстрасензорен начин Пре­живяхме заедно сложен процес, в който уточнихме сходствата и различията между нас, като се стараехме да елиминираме евентуалните поводи за конфликт чрез една почти алхимична процедура, която ги неутрализираше

В някакъв момент явно успяхме да уредим всичко и се превърнахме в една напълно унифицирана мрежа - единен жив организъм с ясна цел и без вътрешни противоречия. После то­ва същество се превърна в нещо, което нарекох „космически кораб в съзнанието” Започнахме да се движим по начин, който съчетаваше елементите на космически полет с крайно абс­трактната представа за еволюцията на съзнанието

В предишните психеделични сеанси бях преживял и ос­мислил философски индуистката представа за вселената като лила или Божествената игра. В тази игра на криеница всичко съществуващо на някакво ниво вече е опознато и вече се е слу­чило Единствената задача на индивида е да отметне булото на невежеството и да схване нещата такива, каквито са Само че това, което преживявах сега, бе нещо ново и много вълнуващо Струваше ми се, че истинската еволюция е съвсем реална въз­можност и всеки от нас може да изиграе важна роля в нея Тази еволюция щеше да ни отведе в измерения, за които изобщо не си бях давал сметка в своето ежедневие и до които не бях сти­гал в досегашните си неординерни състояния на съзнанието

Движението ставаше все по-бързо, докато не достигна и своята абсолютна граница, нещо като скоростта на светлината в Айнщайновата вселена Всички се досещахме, че сега е мо­ментът да се опитаме да преодолеем и тази граница, но резул­татът щеше да бъде абсолютно непредсказуем и криеше в себе си потенциални опасности. Оказа, че всеки от нас бе достатъч­но авантюристично настроен, затова решихме да продължим напред и да застанем очи в очи с Неизвестното

Щом границата бе прекосена, преживяването промени из­меренията си по начин, който трудно може да се опише. Вмес­то движение в пространството, се получи нещо като необятно разширяване на съзнанието. Времето спря и ние изпаднахме в състояние, което бих определил като „съзнанието на кехлиба­ра”. Външните признаци на това състояние, в което времето сякаш замръзва, се изразяват в простичкия факт, че определени форми на живот - растения и насекоми, се съхраняват непокът­нати в кехлибара в продължение на милиони години, а самият кехлибар е минерализирано органично вещество (смола).

Преминахме процес на пречистване, по време на който от преживяването отпаднаха всички алюзии за органичен живот. Тогава осъзнах, че състоянието, в което се намирах, е „съзна­нието на диаманта” Струваше ми се много важно, че диаман­тът е чист въглерод, елементът, на който се основава целият живот, и че той се образува при извънредно висока температу­ра и натиск от всякакво естество. Също така ми хрумна, че диамантът е събрал в себе си цялата информация за живота и природата в абсолютно чиста и сбита форма - като идеалния компютър

Всички останали физически характеристики на диаманта очевидно насочваха към неговото метафизично значение - кра­сота, прозрачност, блясък, устойчивост, неизменност плюс спо­собността да извлича от белия лъч целия спектър на цветовете Сякаш най-сетне проумях защо тибетският будизъм се нарича ваджраяна - единственият начин да определя състоянието на абсолютен космически екстаз бе да го нарека „диамантено съз­нание”. Имах чувството, че тук е съсредоточена цялата твор­ческа енергия и разум на универсума като чисто съзнание, съ­ществуващо извън времето и пространството. Нещо абсолют­но абстрактно, но съдържащо в себе си всички форми и тайни на сътворението.

Плувах в тази енергия като една неизмеримо малка части­ца на съзнанието, напълно разтваряйки се в нея и същевремен­но запазвайки известно чувство за идентичност Усещах при­съствието на моите приятели, с които бях предприел това пътешествие - и те бяха безформени, но така или иначе около мен Всички усещахме, че сме изпълнили онова, което трябва­ше да изпълним Бяхме стигнали до изходната точка, която бе и нашата крайна цел и най-близкото, което можех да си предста­вя, бе самият Рай

м. Супракосмическата и метакосмическата пустота

Преживяването на Пустотата е най-енигматичното и най-парадоксалното от всички трансперсонални преживявания. Става дума за емпирична идентификация с изначалната Ну­ла, Пустота и Безмълвност - люлката на цялото съществува­ние. Тъй като от нея произлиза всичко, тя не може да бъде изведена от нищо друго - това е несътвореният и неизразим Абсолют. Някои си служат с по-софистицирани понятия от типа на „супракосмически” и „метакосмически”, за да опи­шат това преживяване, мотивирайки се с факта, че Пустота­та явно е супраординирана и същевременно лежи в основата на целия феноменален свят, който познаваме.

Пустотата е отвъд времето и пространството, отвъд всич­ки форми и противоположности от типа на светлина и мрак, добро и зло, неподвижност и движение, екстаз и агония и т. н. В това състояние не съществува нищо конкретно и въпре­ки това тук не липсва нищо, което е част от съществувание­то. Тоест тази пустота в известен смисъл е „бременна” с ця­лото съществувание, тъй като съдържа всичко в неговия по­тенциален вид. Преживяването има известни сходства с „по­лета” в междузвездното пространство и идеята за динамич­ната пустота, известна от квантовата физика, независимо че е на по-висше метафизично ниво и от двете

Преживяването на Пустотата също трансцендира на­шите ординерни представи за причинно-следствена връзка. Субектът, който го е преживял, приема като аксиома теза­та, че различните форми във феноменалните светове се по­явяват именно от тази пустота без видима причина. Това, че нещото произлиза от нищото или че може да се стопи в него, без да остави следа, не е чак толкова абсурдна, колко­то би се сторила на ординерното съзнание. На това емпи­рично ниво идеята, че нещото би могло да се случи без пре­цедент, основателна причина или първоначален импулс, просто не се поставя под въпрос. По този начин някои парадоксални и енигматични пасажи от будистките текстове, поставящи знак на равенство между формата и пустотата и между пустотата и формата, изведнъж стават кристално ясни. На пръв поглед пустотата не би трябвало да съдържа нищо, но тя е „бременна” с формите, а безчислените форми и нива на съществуванието крият в себе си не нещо друго, а пустотата.