Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона

5.а.3 Фауна

На таблици 3, 4, 5 и 6 е представен природозащитният статус на целевите видове животни, подлежащи на защита в ЗЗ “Родопи – Източни” BG 0001032, обявена по Директивата за местообитанията и местообитания на видове.

Таблица 3

Природозащитен статус на целевите видове от херпетофауната

Таблица 4

Природозащитен статус на целевите видове бозайници в ЗЗ "Родопи – Източни”

Природозащитен статус на целевите видове риби в ЗЗ "Родопи – Източни”

Код	ИМЕ	Местна попул.	Оценка
			Попул.	Опазв.	Изол.	Цял. оц.
1130	Aspius aspius Распер	V	C	B	A	A
1137	Barbus plebejus Маришка мряна	C	B	A	C	A
1134	Rhodeus sericeus amarus Горчивка	R	B	B	C	B
1146	Sabanejewia aurata Балкански щипок	V	C	A	C	A

Според стандартния формуляр за данни в ЗЗ “Родопи – Източни“ предмет на опазване са: 18 вида бозайници, 7 вида земноводни и влечуги, 4 вида риби и 14 вида безгръбначни животни и 49 други значими видове включени в приложение, поради което не са предмет на оценка. Очакваните въздействия са разгледани по групи, като са посочени всички видове от Стандартния формуляр на ЗЗ “Родопи – Източни”, като по-подробно е разгледано въздействието на пътя върху популациите на възможните да се срещат на територията му защитени видове.

Теренът, върху който ще се реализира обходния път с посочените варианти се намира североизточно от гр.Кърджали (при разклона за с.Черната скала и всички варианти завършват на 3-4 км южно от гр.Кърджали при сегашното шосе Кърджали – Момчилград).

Близостта на населеното място (гр.Кърджали) е повлияло негативно върху естествената среда. Промените са настъпили и поради:

През различните сезони най-западните площи около бреговете на язовир “Студен кладенец”, малък участък от които попада в ЗЗ, винаги са с променливи граници заради нивото на водата, поради което не са в състояние да поддържат постоянни местообитания на животинските видове, целеви за ЗЗ.

На отделни места по крайбрежната ивица в района са натрупани битови и строителни отпадъци, които са превърнали части от терена в нерегламентирани сметища.

Теренът на обходния път на гр.Кърджали попада в Горнотракийския подрайон на Среднобългарския зоогеографски район. За района е характерен преходният характер на климата от преходно континентален към преходно средиземноморски.

За този зоогеографски район е характерна смесена биота с преобладаване на средноевропейски хорологични елементи, но и с засилено присъствие на южни хорологични компоненти. Климатът в тази територия е имал решаваща роля при сформирането на биотичните комплекси и ценози. Естествената растителност в района е била силно променена поради масовото й унищожаване.

Климатичните условия и растителните съобщества са имали важно значение при сформирането на фаунистичните комплекси. Земноводните, влечугите и бозайниците на тези подрайони освен тривиални видове включват и относително редки или южно разпространени видове.

От налагането на координатите върху картата на Натура зоната на мястото, където ще се засегне част от територията и се установява, че само 0,0006% от общата площ на ЗЗ “Родопи – Източни” с код BG 0001032, обявена по Директивата за местообитанията и местообитания на видове, ще бъде засегната от ИП. Останалата част от трасето на пътя лежи извън границите на ЗЗ.

Силната антропогенна преса и промените, настъпили още от началото на миналия век, са довели до съществени промени в условията на средата и съответно до промени в животинското население. Най-значими и сериозни са проблемите свързани със силното замърсяване на бреговете с битови и строителни отпадъци, затова териториите около бреговете на язовира се нуждаят от действия, свързани с възстановяване на средата.

• 
  Безгръбначни
  

От петте вида пеперуди целеви за ЗЗ “Родопи Иточни” Dioszeghyana schmidtii и Еуфидриас (Euphydryas aurinia) са обикновени видове за зоната, Callimorpha quadripunctaria е рядък (R), а Торбогнездица (Eriogaster catax) и голямата меча пеперуда (Lycena dispar) са изключително редки за зоната (V). За района, където ще се осъществи преминаването поради малките мащабите на обходния път практически тези видове няма да бъдат засегнати. За тези видове лепидоптерна фауна липсват подходящи размножителни субстрати, както и местообитания, които са свързани с екотоните гори открити местообитания и тяхното установяване в района би било случайно и нетипично. Евентуалното им установяване може да бъде считано за случайно при преминаване над територията или при денонощни хранителни миграции на имагото. Останалите два вида пеперуди няма да бъдат засегнати от реализацията на ИП.

Степента на въздействие на ИП за тези видове пеперуди ще е нулева до незначително. Липсата на подходящи местообитания за хранене и размножителен субстрат правят вероятните въздействия от реализацията на ИП пренебрежими и за тези видове безгръбначни.

От твърдокрилите целеви видове Обикновения сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus) и Алпийска розалиа (Rosalia alpina) са редки за ЗЗ видове (R). Всички те са с ларвално развитие в мъртва или умираща широколистна дървесина. За реализиране на ИП, особено в този тесен участък на премостването над яз.”Студен кладенец” не предвижда отнемане на мъртва дървесина или изсичане на дървета, поради което може да се направи заключение, че въздействие върху тези видове няма да има. Евентуалното установяване на индивиди, може да бъде прието за нетипично и нямащо отношение към опазването на видовете в ЗЗ. Случайното премазване на преминаващи индивиди през територията на терена не е необходимо да се отбелязва. Не се очаква въздействие и върху местообитанията на Probaticus subrugosus, бръмбар който обитава сухи, открити места и се храни с гниещи растителни и други органични вещества.

Степента на въздействие на ИП за тези видове ще е нулева, поради липсата на подходящи местообитания и хранително – метаморфозен субстрат.

Равнокрилият вид водно конче Ценагрион (Coenagrion ornatum) е рядък за зоната източно - медитерански (R) вид, разпространен на редица места в Южна България. Обитава предимно средни и долни течения на малки реки и стагнатни водоеми. Намиран е по течението на р.Върбица, близо до Маджарово и около Крумовград. Ларвите се развиват в подводните части на редица тревисти хидрофили.

По литературни данни от фауната на България видът не е установяван в района на ИП. Степента на въздействие на ИП ще е нулева до пренебрежимо малка, поради липса на подходящи местообитания. Вероятно отделни индивиди прелитат над територията на ИП при хранителни миграции или при отклонения от типичните крайречни хабитати, следствие на силни ветрове.

• 
  Земноводни и влечуги
  

Гребенест тритон е намиран под яз.”Студен кладенец”. Местообитания както на гребенестия тритон, така и на жълтокоремната бумка в защитените зони на площадките, които се засягат от строителството на моста, няма. По справка от П “Язовири и каскади” в последните 10 години през пролетта и лятото нивото в язовира е било под кота 225 (кота НВРВН в язовира) и под кота 222,50 (дъно язовир център), 223,20 (дъно язовир ляв бряг), 224 (дъно язовир десен бряг), т.е под разливната тераса. (Приложение – справка от П “Я и К”).

В строителната програма на Строителя ще се прецени необходимостта от понижаване на водното ниво извън режима на работа на язовира (по-голямата част от строителната дейност е монтажни работи).

От влечугите в списъците на формуляра са включени двата вида сухоземни костенурки - Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), двата вида блатни костенурки - Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) и ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata).

В Източни Родопи ивичестият смок не се среща, а се намира неговият родствен вид пъстър смок (Elaphe sauromates), който в Кърджалийския район е неизвестен.
За сухоземните костенурки района на ИП представлява неподходящо местообитание, предвид сегашната екологична обстановка и близостта на обекта до населено място. За всички видове по голямата част от крайбрежната територията е малопригодна, предвид залесяването й с хибридна топола и обработването на по голямата част от земеделската земя. При проучването на територията не са констатирани признаци за присъствие на обикновена блатна костенурка.

В територията на премостването не са регистрирани двата вида водни костенурки, пряко свързани с крайводните хабитати. Не съществуват литературни данни за присъствието им в района. Вероятността реализацията на ИП да засегне и двата вида е пренебрежимо малка.

Степента на въздействие на ИП за тези два вида ще е нулева до пренебрежимо ниска поради липсата на подходящи местообитания. Степента на въздействие на ИП за тези видове ще е временна, със слаба до незначителна сила, поради относително малката площ.

• 
  Бозайници
  

Според Ivanova и Gueorguieva (2004) в Източни Родопи са установени 24 вида прилепи или 72.7% от всичките 33 вида, установени в България. В дисертационния труд на Иванова (2003) са изброени 63 находища за този район на България, в които са установявани прилепи. В повечето от находищата са откривани повече от един вид, понякога до 7 вида. В разглеждания район – най-западната част на язовир „Студен кладенец” е установен само един вид прилеп – кафяво прилепче (Hanak & Josifov 1959). Според изброените в дисертационния труд селища няма нито едно, разположено по трасето или дори на разстояние около 10 км от бъдещия обходен път на гр.Кърджали. Причината за това е пълното отсъствие на пещери, минни галерии и др. в района. Значими пещерни прилепни местообитания са отдалечени на десетки километри от разглежданото трасе.

• 
  Други целеви видове бозайници
  

Степента на въздействие на ИП ще е нулева до пренебрежимо малка, поради липса на подходящи местообитания.

• 
  Риби
  

Код	ИМЕ	Местна попул.	Оценка
			Попул.	Опазв.	Изол.	Цял. оц.
1130	Aspius aspius Распер	V	C	B	A	A
1137	Barbus plebejus Маришка мряна	C	B	A	C	A
1134	Rhodeus sericeus amarus Горчивка	R	B	B	C	B
1146	Sabanejewia aurata Балкански щипок	V	C	A	C	A

Съгласно решенията на биогеографските семинари, за балканския щипок и горчивката на базата на съвременната таксономичка ревизия (Kottelat & Freyhof, 2007) предишни подвидове, признати като синоними, валидни за България, са:

• 
  За Балкански щипок (1146) Sabanejewia balcanica = S. aurata balcanica;
  
• 
  За Горчивка (1134) Rhodeus amarus = R. sericeus amarus.
  

Според експертна оценка, основана на GIS анализ на местообитанията на съответния вид в страната, защитената зона “Родопи – Източни” (BG 0001032) покрива около 5% от общата площ на потенциалните местообитания на распера в България, която включва незначителен процент от националната популация на вида. Поради голямата си площ и хидроморфологичните параметри на водните тела, зоната има относително висока значимост за опазването на националната популация на горчивката, като покрива около 4.6% от общата площ на потенциалните местообитания на вида. В обхвата на зоната са идентифицирани по-малко от 2% от общата площ на потенциалните местообитания на балканския щипок в страната.

Най-пълна специализирана информация за съвременната ихтиофауна в яз.”Студен кладенец”, който е обект на потенциално въздействие от анализирания проект, е публикувана в работите “Ichthyofauna of the East Rhodopes” (Pehlivanov, 2000) и “Fish species diversity in the Eastern Rhodopes (Bulgaria)” (Stefanov, Trichkova, 2005).

В състава на съвременната ихтиофауната в язовира са съобщени 17 вида риби, 4 от които са включени сега в предмета и целите за опазване в ЗЗ “Родопи Източни”: распер Aspius aspius, горчивка Rhodeus amarus, балкански щипок Sabanejewia balcanica и маришка мряна Barbus cyclolepis. Според наличната информация, относително най-широко разпространен вид в язовира е горчивката. Маришката мряна също е обикновен вид, но се среща главно в районите около устията на притоците, а расперът е с твърде ниска численост, като присъствието му се нуждае от потвърждение.

За оценка на актуалното състояние на консервационно значимата ихтиофауна и анализ на очакваните въздействия от реализацията на проекта за изграждане на обходен път, през пролетта на 2012 г. е извършено теренно проучване в потенциално засегнатия участък от яз.”Студен кладенец”. Проучването е извършено чрез пробонабиране с електрически ток в плитките участъци, съгласно БДС EN 14011, както и с помощта на мрежени уреди.

В проучения участък от язовир “Студен кладенец” от целевите за опазване в ЗЗ “Родопи – Източни” видове риби е установена само горчивка R. amarus, представена с относително ниска численост. Възможно е при наличието на распер в язовира, отделни индивиди да навлизат инцидентно в потенциално засегнатия участък. Не са установени распер и балкански щипок.

Като цяло в потенциално засегнатия от изграждането на обходния път участък от язовира местообитанията на рибите са с влошено качество поради значителни неблагоприятни въздействия, свързани преди всичко със замърсяването на водата, динамиката на нивото на яз.”Студен кладенец” и влиянието на оттока от яз.”Кърджали”. При понижаване на нивото на яз.”Студен кладенец” през лятно-есенния период площта на дънните местообитания в потенциално засегнатия участък от язовира значително се редуцира поради осушаване.

Като цяло площта на засегнатата територия от инвестиционното предложение е много малка и като пряко засегнатите площи по време на строителството и експлоатацията представлява едва 0,0006% от територията на защитена зона “Родопи – Източни” с код BG 0001032.

Очакваните основни негативни въздействия в строителния период са от дейностите по подготовката на строителството, работата на строителните машини и изграждането на основните подпорни съоръжения на моста.

В експлоатационния период най-значимо ще е прякото въздействие от прогонване на животни заради засилен автомобилен трафик и свързаното с него шумово и светлинно замърсяване. Този тип въздействие ще бъде локално и ще засегне много малка част от зоната в непосредствена близост до пътя.

По време на строителството на моста има опасност от замърсяване на водата и разрушаване на дънни местообитания на риби (и водни безгръбначни животни) при изграждане на опорните елементи на съоръжението в акваторията на язовира.

Нарастването на трафика и общото човешко присъствие по трасето на пътя е предпоставка за увеличаване на замърсяването на околността, включително и акваторията на язовира с нефтопродукти и твърди отпадъци, което може да доведе до допълнително увреждане на местообитанията на горчивката в района.

Очакваните въздействия са локални по обхват, с много малка площ, която не превишава 0.0006% от общата площ на местообитанията на горчивката в зоната. Основните потенциални местообитания на распера (доколкото този вид все още обитава язовира) в откритите части на язовира няма да бъдат засегнати.

Не се очаква реализацията на проекта и по-специално изграждането на моста над яз.”Студен кладенец” да създаде предпоставки за фрагментиране на популации и местообитания на риби, поради параметрите на конструктивните елементи и много малката обща площ на съоръжението.