ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013

ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013

• 
  Птици
  

В защитена зона “Студен кладенец” BG 0002013 видовете – предмет на опазване са 91 на брой. По време на теренните проучвания, направени по предложените маршрути и околните терени са установени следните видове птици: Малък маслинов присмехулник Hippolais pallidа, Сива овесарка Emberiza calandra, Малка бяла чапла Egretta garzetta, Жълта старчи опашка Motacilla flava, Кокилобегач Himantopus himantopus, Речна рибарка Sterna hirundo, Голям корморан Phalacrocorax carbo, Червеноглава сврачка Lanius senator, Зеленоглава патица Anas platyrhynchos, Речен дъждосвирец Charadrius dubius, Голям синигер Parus major, Южен славей Luscinia megarhynchos, Щиглец Carduelis carduelis, Малък корморан Phalacrocorax pygmeus, Сива чапла Ardea cinerea, Мишелов Buteo buteo, Черен щъркел Ciconia nigra, Червеногърба сврачка Lanius collurio.

Таблица с данни за вид и численост на птиците установени
по време на проучването
Таблица 7

От установените видове, 5 вида попадат в прeдмета на опазване в зоната като видове включени в Приложение 2 на ЗБР: Червеногърба сврачка Lanius collurio, Речна рибарка Sterna hirundo, Малка бяла чапла Egretta garzetta и Малък корморан Phalacrocorax pygmeus, а 5 вида попадат в предмета на опазване в зоната като видове които не са включени в Приложение 2 на ЗБР: Речен дъждосвирец Charadrius dubius Мишелов Buteo buteo, Голям корморан Phalacrocorax carbo, Сива чапла Ardea cinerea и Зеленоглава патица Anas platyrhynchos.

• 
  Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Среща се основно по крайпътните храстови местообитания, полезащитни пояси и границите на обработваемите площи. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013 е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. При реализацията на инвестиционното предложение няма да се получи унищожаване на гнездовите местообитания и субстрати на вида при спазване на мерките и препоръките в ДОСВ. Част от обследваната територия предоставя подходящи условия за обитаване на вида. Съседните терени имат сходен характер, който би предоставил необходимите условия за пребиваване на вида при изместване от трасето на ИП. При реализация на мостовото съоръжение не се очакват сблъсъци с вида поради неговата биология. Птицата се храни и придържа близко до места за гнездене, не се отдалечава от гнездото по време на търсене на храна. Вероятният сблъсък се изключва и поради факта, че на съоръжението ще бъде монтирана защитна мрежа, височината на която не позволява на птиците да преминават на нивото на трафика. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Речна рибарка (Sterna hirundo). Вид включен в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС. Гнездещо-прелетна и преминаваща. Гнездовата популация в България е оценена на максимум 500–540 двойки. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Обитава разнообразни сладководни, бракични и свръхсолени естествени и изкуствени влажни зони. По бреговете на язовир “Студен кладенец” се създават подходящи условия за гнездене на вида, в зависимост от водното ниво. На около 1 км източно от премостването са установени 2 гнездящи двойки. Местото определено за премостване над язовира е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Рискът от сблъсък се изключва поради факта, че птицата е с бърз и маневрен полет, при хранене лети и се придържа близо до водната повърхност, а защитната мрежа няма да позволява навлизане на вида на пътното платно. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП;
  
• 
  Малка бяла чапла (Egretta garzeta). Обитава блата, езера, микроязовири, канали на напоителни системи, оризища, рибарници, както и равнинни гори, понякога отдалечени от влажни зони. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП, по брега на язовира и прелитащ ниско над водната повърхност. През периода на наблюдение са видени в рамките на едно денонощие не повече от 6 птици. При хранене птиците се придържат изключително до водната повърхност, близо до гнездата. Колонията, в която гнездят е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Черен щъркел (Ciconia nigra) - обитава горите и скални образувания, в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво. Ловните му територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Двойките са изолирани една от друга на няколко км, като най-голямата гъстота е в Източна Европа (8 двойки/100 км Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията на трасето не предоставя благоприятен биотоп за гнездене на вида. По време на терените проучвания видът е наблюдаван главно по течението на река Арда и особено територията над стената на яз.”Студен кладенец”. При хранене птиците се придържат изключително до водната повърхност. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване от сблъсъци с отделни индивиди. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  

• 
  Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). През периода 1995–2000 г. среднозимната численост е варирала от 7000 до 13 000 птици. Обитава заливни островни гори в поречието на р.Дунав и р.Марица, големи тръстикови масиви в крайдунавски и крайморски езера. Гнезди в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки на бели тополи, върби или сред тръстика. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания видът е наблюдаван на територията на язовир “Студен кладенец” с численост от 1 до 3 бр. птици. Водните площи намиращи се в района на ИП не предоставят необходимите условия за гнездене на вида. Видът е свързан изключително с водната повърхност. Предвижва се плавайки или близо над водната повърхност. Птицата е с малки размери, а предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  

• 
  Обикновен мишелов (Buteo buteo). Една от най-често срещаните дневни грабливи птици в България. Обитава разнообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички. Включен в червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е “незначителен” спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на теренните проучвания е наблюдавана една птица, вероятно местна. Трасето на ИП преминава през терени близки до населени места, обработваеми площи и промишлени предприятия, липсват подходящи условия за гнездене на вида. Мишеловите са добри летци, търсят си храна до ниви и поляни, като изчакват кацнали на едно място да забележат гризач и с пикиращ полет го улавят. На мястото за изграждане на моста няма подходящи места за ловуване, а предпазната мрежа не би позволила на птиците да навлязат на трасето. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида;
  
• 
  Голям корморан (Phalacrocorax carbo) – Представителността на вида в зоната е с категория “В”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. На територията на язовир “Студен кладенец” са наблюдавани около 20 индивида. Условията за обитаване на вида има на територията на язовира и река Арда, като в близост до премостването на трасето не са регистрирани колонии на вида. Вероятното безпокойство на вида ще бъде по време на строителството на ИП. Видът е свързан изключително с водната повърхност. Придвижва се плавайки или летейки близо над нея. Предвидената защитна мрежа няма да позволи навлизането на птиците в обсега на трафика от автомобили. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Сива чапла (Ardea cinerea) – На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП видът е наблюдаван с численост 1-3 бр. птици в полет над язовира и кацнали по брега му. Представителността на вида в зоната е с категория ”A”, т.е. размерът на популацията му е между 15 и 100% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Вероятното безпокойство на вида ще бъде по време на строителството на ИП. Условията за обитаване на вида има на територията на язовира и река Арда, като в близост до премостването на трасето не са регистрирани колонии на вида. Едър вид водолюбива птица с основно хранене във водни обекти, изключение прави по време на миграция и зимуване, когато се наблюдава хранене с дребни гризачи по обработваеми полета. Чапловата колония, която би привлякла птици от вида, е отдалечена на повече от 3 км от моста. Поставянето на защитна мрежа ще допринесе за изключване на сблъсъци с вида. ИП няма да отнеме гнездови местообитание на вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
  
• 
  Речен дъждосвирец (Charadrius dubius). Среща се край водоеми в ниските части на страната. В Източните Родопи е установен по реките Крумовица, Елбасан дере, Арда, Бююк дере и по Бяла река. Гнездовата му популация наброява между 1500 и 2000 двойки. Обитава реки, потоци, постоянни сладководни езера, блата и водоеми, чакълести брегове, пясъчни коси, острови, дюни, градски райони, райони за съхраняване на отпадъчни води, хвостохранилища, канали, дренажни канали и др. Храни се с твърдокрили насекоми и ларвите им, ларви на ручейници, червеи, дребни миди и семена и др. По бреговете на язовир “Студен кладенец” се създават подходящи условия за гнездене на вида, в зависимост от водното ниво. Мястото определено за премостване над язовира е със стръмни брегове, неподходящи за обитаване на вида. Дребен вид с бърз и маневрен полет, придържащ се близо до водни обекти. Лети над водната повърхност и не се издига на голяма височина. Защитната мрежа не позволява да се достигне до пътното платно и се изключват сблъсъци. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в района на ИП;
  

Типове въздействия върху видовете, включени в предмета

Легенда: + - има отрицателно въздействие - - няма отрицателно въздействие

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.84 Mb.
  
  Сподели с приятели: