Приложение към довос
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Голям маслинов присмехулник
Турилик (Burhinus oedicnemus). У нас гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа и по-рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици. Храни се с едри насекоми, охлюви, червеи, гущери, дребни гризачи. Представителността на вида в зоната е с категория “B”, т.е. размерът на популацията му е между 2 и 15% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на орнитологичните проучвания не са чути или видени птици от разглеждания вид. Предпочита сухи каменливи площи отдалечени от населени места. Повечето време прекарва ходейки по земята, като при необходимост лети ниско над земната повърхност. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – Вид от категория “SPEC 3 Изтощен” в Европа и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни, а размерът на националната популация е 1000-2000 двойки. Разпространението му е групово и линейно, свързано с речната мрежа и други водоеми в равнинни и хълмисти (до средно високи планински) райони. В Източни Родопи популацията му е добра. Гнезди в дупки по отвесни земни или пясъчни откоси. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Рибарчето има характерен полет, лети ниско над водата. Храни се с рибки, с ларви и ракообразни. Придържа се изцяло до водната повърхност, Не се издига високо по време на полет и не лети на дълги разстояния. Храни се близо до мястото на гнездене. Няма да достигне нивото на моста, но дори това да се случи, преградната мрежа ще го ограничи. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Козодой (Caprimulgus europaeus) – Включен в категория “SPEC 2 Изтощен” в Европа и фигурира в Приложения 2 и 3 на ЗБР. Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни, размерът на националната популация е 7000-10000 двойки. Разпространението му е петнисто върху по-голямата част от страната (без типично земеделски райони) с равномерна и относително ниска численост (средно до 20-30 дв./кв. км). Привързан към сечища, особено в началния етап на възстановяване на горската растителност. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на орнитологичните проучвания не са чути или видени птици от разглеждания вид. Околните терени предоставят подходящи условия за гнездене и хранене. Храни се летейки над земната повърхност на свечеряване и рано сутрин с насекоми. Дребна птица с бърз и маневрен полет. Обитава площи отдалечени от населени места. При монтиране на защитна мрежа се ограничава вероятният сблъсък с МПС. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Бухал (Bubo bubo). Среща се само в изолирани места, в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустинни, влажни низини и сухи, скалисти терени. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето на ИП не нарушава терени подходящи за обитаване от вида. Едра нощна птица , гнезди на трудно достъпни и далеч от населени места. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Предвид характера на ИП, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Черната рибарка (Chlidonias niger) е предмет на опазване в ЗЗ „Студен кладенец ”, като вид включен в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС. Гнездовата популация варира между 0 и 100 двойки. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителен за зоната. По време на миграцията се среща по водоемите в цялата страна, като ятата понякога наброяват стотици птици. Обитава сладководни водоеми (блата, езера, рибарници), гъсто обрасли с плаваща водна растителност. В извънгнездовия период – водоеми от различен характер. Бреговете на язовира при премостването са стръмни и не предлагат подходящи условия за гнездене и обитаване на вида. Водолюбива птица с маневрен полет, придържа се до водни обекти. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й; Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) – предмет на опазване в ЗЗ “Студен кладенец”, като вид включен в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС. През последните години общата численост в страната е 220–800 гнездящи двойки. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителна за зоната. По време на миграции се наблюдава в редица вътрешни водоеми и микроязовири, както и по Черноморското крайбрежие и край черноморските езера. Обитава блата, мочурища, постоянни сладководни езера, рибарници, гъсто обрасли с надводна и околоводна растителност. Бреговете на язовира при премостването са стръмни и не предлагат подходящи условия за гнездене и обитаване на вида. Водолюбива птица с маневрен полет, придържа се до водни обекти. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й; Малка чайка (Larus minutes). Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията й е незначителен за зоната. Видът не е регистриран по време на полевите проучвания. Бреговете на язовира при премостването са стръмни и не предлагат подходящи условия за гнездене и обитаване на вида. Водолюбива птица с маневрен полет, придържа се до водни обекти. С монтирането на защитна мрежа се изключва риска от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й; Бойника (Philomachus pugnax). Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителен за зоната. Бреговете на язовира при премостването са стръмни и не предлагат подходящи условия за гнездене и обитаване на вида. Водолюбива птица с маневрен полет, придържа се до водни обекти. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията й; Саблеклюн (Recurvirostra avosetta) – Космополитен вид с петнист ареал на разпространение. През последните години гнездовата популация е концентрирана в езерата около Бургас (основно Атанасовското езеро), с обща численост около 250–800 двойки Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Обитава крайбрежни солени, бракични или сладководни водоеми, засолени терени, пясъчни коси, рибарници, изкуствени водоеми. Бреговете на язовира при премостването са стръмни и не предлагат подходящи условия за гнездене и обитаване на вида. Повечето време прекарва кацнал търсейки храна във водните площи. Колониален тип на гнездене. Търси храна близо до гнездовището. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Синявица (Coracias garrulus) – Предмет на опазване в ЗЗ “Студен кладенец” като вид включен в Приложение I на Директива 79/409/ЕЕС. Синявицата е включена в Световния червен списък под категория “Полузастрашен” (NT). У нас видът се среща през гнездовия сезон и по време на миграция. Гнездовата популация за България е 2500 - 5500 дв. Мигрира в края на август – началото на септември и в края на април - май. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на проведените проучвания не са забелязани представители от вида. Трасето на ИП не нарушава терени подходящи за обитаване от вида. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Ливаден дърдавец (Crex crex) – Вид от категория “Уязвим” в страната, “SPEC 1 Изтощен” в Европа и “Почти застрашен” в световен мащаб. Приоритетен за опазване застрашен от изчезване (ЗБР, Прил.2), защитен на територията на цялата страна (ЗБР, Прил. 3). Тенденциите в числеността и разпространението в страната са стабилни (с колебания на места), като размерът на националната популация е 4000-8800 токуващи мъжки. Разпространението на вида е петнисто, с неравномерна численост, концентрирано предимно в Западна и Северна България. Гнезди предимно във влажни ливади с единични храсти и поточета или мочурища. Терените за преминаване на трасето, както и около тях не предоставят благоприятни условия за обитание на ливадния дърдавец – няма влажни поляни с храсти. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителен за зоната. Трасето на ИП не нарушава терени, подходящи за обитаване от вида. Прекарва цялото си време на земната повърхност, където гнезди и намира храна. Рядко лети, най-често при заплаха и по време на миграция. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичното проучване и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци и значително отрицателно въздействие върху популацията му; Белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. На територията на България е защитен от закона вид. Видът не е наблюдаван по време на проучванията на терена. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето на ИП не нарушава терени подходящи за обитаване от вида. Хищна птица, гнезди по скали и единични високи дървета. По време на гнездене се придържа на територията около гнездото. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци. От направения анализ в началото, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Голяма бекасина (Galinago media). Обитава мочурища, блата, ливади, разливи и др. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Трасето обхваща райони който не са подходящи за обитание от вида. Не се засягат терени представляващи интерес за голямата бекасина. Евентуално влияние би могло да се окаже само по време на строителството. Повечето време прекарва кацнал търсейки храна във водните площи. С монтирането на защитна мрежа се изключва риск от сблъсък. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Сив кълвач (Picus canus) – Националната му популация в страната е 1500-2000 двойки със стабилни тенденции в числеността и разпространението. Видът е категория на застрашеност “Уязвим” в България (включен в Прил. 2 и 3 на ЗБР) и “SPEC 3 Изтощен” за Европа. Обитава и гнезди в стари широколистни гори и градски паркове и градини. Характерна особеност от биологията на вида е, че сивия кълвач много рядко напуска горските масиви, в които гнезди и се храни. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. По време на орнитологичните проучвания не са чути или видени птици от разглеждания вид. ИП не предоставя подходящи условия за обитание на вида. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци. От направения анализ не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Черен кълвач (Dryocopus martius) – Размерът на популацията на черния кълвач в страната е 1500-3500 двойки с тенденции към нарастване в числеността и разпространението. Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР с категория на застрашеност “Уязвим” за страната. С петнисто разпространение. Обитава и гнезди в стари широколистни и иглолистни гори, както и в градски паркове и градини (особено от лесопарков тип) и крайречни пояси. Представителността на вида в зоната е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Теренът на ИП не предоставя подходящ биотоп за съществуване на вида. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, както и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци и значително отрицателно въздействие върху популацията му; Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) – Размерът на популацията на вида в страната е висок 12000-20000 двойки със стабилни тенденции в числеността и разпространението. Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР. С петнисто разпространение почти из цялата страна (с неравномерна плътност), и най-вече в горски планински и равнини райони и поречия на по-големи реки. Гнезди в стари широколистни листопадни (особено дъбови) и влажни гори и храсталаци, включително в по-широки и добре залесени речни долини, както и в стари овощни градини, дървесни и храстови плантации, особено ако има и хралупести дървета. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2%, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Теренът на ИП не предоставя добри условия за обитаване на вида. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, както и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци и значително отрицателно въздействие върху популацията му; Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra) – Защитен вид, включен в Червената книга. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Според данни от “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория “Застрашен” на национално ниво и “SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като „стабилна, на места нарастваща”. Видът не е наблюдаван и чут по време на проучването на трасето на ИП. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Околните терени са от същия характер, като при необходимост ще предоставят необходимите подходящи условия за обитаване от вида. Дребен вид с маневрен полет придържащ се до открити полета. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху популацията на вида и сблъсак с автомобили; Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla). Ареалът е разкъсан на отделни малочислени субпопулации, запазени само в райони с оптимални местообитания. Числеността намалява и се оценява на около 10 000-12 000 двойки. Обитава разнообразни открити местообитания, голи или с оскъдна тревиста растителност. Предпочита сухи каменисти степи и пасища. Среща се и в крайморски дюни, обработваеми площи и пустеещи земи. Видът не е наблюдаван и чут по време на проучването на трасето на ИП. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Околните терени са от същия характер, като при необходимост ще предоставят необходимите подходящи условия за обитаване от вида. Дребен вид с маневрен полет, придържащ се до открити полета. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху популацията на вида и сблъсък с автомобили; Горска чучулига (Lullula arborea) – Видът е включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР, с категория на застрашеност “SPEC 2 Изтощен” в Европа. Размерът на националната популация е 40000-80000 двойки, като разпространението и числеността на вида в страната са стабилни. Среща се почти повсеместно (с неравномерна численост) в хълмисти, нископланински и низинни райони с разредени гори и храсталаци, без обширните масиви от обработваеми ниви, в Дунавската равнина, Тракийската низина. Обитава горски поляни и открити територии в близост до гори. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Видът не е наблюдаван и чут по време на проучването на трасето на ИП. Дребен вид с маневрен полет, придържащ се до горски масиви. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху популацията на вида и сблъсък с автомобили; Полска бъбрица (Anthus campestris) – Според данни от “Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/Книга 10), размерът на популацията на вида в страната е рамките на 1200-3500 двойки. Видът е оценен като “SPEC 3 Намаляващ” в Европа. Тенденциите в разпространението и числеността на вида са стабилни. Видът гнезди по сухи припечени песъчливи и каменисти терени и пасища с рядка тревиста растителност. Видът не е наблюдаван и чут по време на проучването на трасето на ИП. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителна за зоната. Дребен вид с маневрен полет придържащ се до открити полета. Предвид тези факти и монтирането на защитна мрежа не би могло да се очаква отрицателно въздействие върху популацията на вида и сблъсък с автомобили; Черночела сврачка (Lanius minor) – Видът е категория на застрашеност “SPEC 2 Намаляващ” в Европа. Приоритетен за опазване, застрашен от изчезване вид (ЗБР, Прил. 2), защитен на територията на цялатастрана (ЗБР, Прил. 3). Размерът на популацията в страната е 5000-15000 двойки, със стабилни тенденции в разпространението и числеността (слабо нарастваща). Видът е повсеместно разпространен в по-ниските и безлесни райони на цялата страна, с неравномерна, сравнително ниска численост. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец”, е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Част от обследваната територия предоставя подходящи условия за обитаване на вида. Съседните терени имат сходен характер, които би предоставил необходимите условия за пребиваване на вида при изместване от трасето на ИП. При реализация на мостовото съоръжение не се очакват сблъсъци с вида поради неговата биология. Птицата се храни и придържа близко до местата за гнездене, не се отдалечава от гнездото по време на търсене на храна. Вероятният сблъсък се изключва и поради факта, че на съоръжението ще бъде монтирана защитна мрежа, височината на която не позволява на птиците да преминават на ниво трафик. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Среща се основно по крайпътните храстови местообитания, полезащитни пояси и границите на обработваемите площи. Представителността на вида в ЗЗ “Студен кладенец” е с категория “С”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. При реализацията на инвестиционното предложение няма да се получи унищожаване на гнездовите местообитания и субстрати на вида при спазване на мерките и препоръките в ДОСВ. Част от обследваната територия предоставя подходящи условия за обитаване на вида. Съседните терени имат сходен характер, които би предоставил необходимите условия за пребиваване на вида при изместване от трасето на ИП. При реализация на мостовото съоръжение не се очакват сблъсъци с вида поради неговата биология. Птицата се храни и придържа близко до местата за гнездене, не се отдалечава от гнездото по време на търсене на храна. Вероятният сблъсък се изключва и поради факта, че на съоръжението ще бъде монтирана защитна мрежа, височината на която не позволява на птиците да преминават на ниво трафик. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopus syriacus). Обитава и гнезди в стари широколистни листопадни (особено дъбови) и влажни гори и храсталаци, включително в по-широки и добре залесени речни долини, както и в стари овощни градини, дървесни и храстови плантации, особено ако има хралупести дървета. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Теренът на ИП не предоставя добри условия за обитаване на вида. Предвид този факт и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, както и монтирането на защитна мрежа не се очакват сблъсъци и значително отрицателно въздействие върху популацията му; Белочела сврачка (Lanius nubicus). Обитава полета обрасли с храсти и дървета, както и речни долини. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Част от обследваната територия предоставя подходящи условия за обитаване на вида. Съседните терени имат сходен характер, които би предоставил необходимите условия за пребиваване на вида при изместване от трасето на ИП. При реализация на мостовото съоръжение не се очакват сблъсъци с вида поради неговата биология. Птицата се храни и придържа близко до местата за гнездене, не се отдалечава от гнездото по време на търсене на храна. Вероятният сблъсък се изключва и поради факта, че на съоръжението ще бъде монтирана защитна мрежа, височината на която не позволява на птиците да преминават на ниво трафик. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Гнезди в Източни Родопи (поречията на реките Арда, източно от гр.Кърджали, Крумовица и Бяла река), Сакар, и др. Популацията е фрагментирана и много находища са с по няколко двойки. Численост 950-1100 гнездящи двойки на 1200-1400 км2 възможни за вида местообитания при средна плътност 0,8 двойки/км2. Други оценки имат много високи стойности – до 3500 двойки. Обитава сухи каменисти склонове, долини и ждрела с храстова растителност и светли ниски гори от средиземноморски тип в хълмистия и предпланинския пояс. Представителността на вида в зоната е с категория “C”, т.е. размерът на популацията му е между 0 и 2% спрямо представителността на популацията в цялата страна. Околните терени са от същия характер, като при необходимост ще предоставят необходимите подходящи условия за обитаване от вида. Вероятният сблъсък се изключва поради факта, че на съоръжението ще бъде монтирана защитна мрежа. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Ловен сокол (Falco cherug). Ловният сокол предпочита степни и лесостепни райони, както и райони с обширни пасища с лалугери, полевки и други видове гризачи. Ловният сокол е строго защитен вид в България. Включен е в Червената книга на България в категорията “Критично застрашен”. Видът е включен в Приложение I на Директивата за птиците на Европейския Съюз( Bird Directive), Приложение II на Бернската конвенция (Bern Convention), Приложение II на CITES, както и в категория “„Уязвим” от Световната Червена книга на IUCN. Видът намалява катастрофално навсякъде по света. Представителността на вида в зоната е с категория “D”, т.е. размерът на популацията му е незначителен за зоната. Видът не е наблюдаван по време на проучването на трасето на ИП. По време на терените проучвания не са открити лалугерови колонии или видени дупки обуславящи тяхното присъствие. Терените на ИП не предоставят благоприятни условия за обитаване на предпочитаната плячка на ловния сокол – лалугера. Хищна птица с бърз и маневрен полет. Рискът от сблъсък се контролира от монтираната защитна мрежа на моста. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида; Каталог: ovos Изтегляне 1.84 Mb. Сподели с приятели:
|