-
Методология
Примерният план се базира на полеви данни, събирани по различни проекти на WWF за разработване на предложение за разширяване на природен парк Русенски Лом, както и данните от проекта на Асоциацията на парковете в България за тестване на „Ръководство за планиране на дейности в земи от горския фонд в защитени зони от Натура 2000” и изготвяне на план за управление на защитена зона Ломовете. Оценката на благоприятен природозащитен статус е направена по методиката, описана в „ Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”, разработено по проект “Благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”, финансиран по програма BBI Matra
Състояние на местообитанията, обект на опазване
По-голямата част от изследваните и картирани негорски местообитания на територията на защитена зона “Ломовете” са в неблагоприятно-лошо състояние. Основно това са пасищните и ливадни местообитания (6250, 6510, 6210). В по-добър статус са петрофилните (6240) – благоприятно състояние – и хазмофитни ценози (8210) неблагоприятно-незадоволително. Може да се очаква, засилване на антропогенното влияние върху хазмофитната растителност.
Следващата таблица служи за определяне на благоприятния природозащитен статус (БПС) на местообитание 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества
Таблица 3. Таблица за определяне на БПС за местообитание: 40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества
Параметри
|
Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната
|
Благоприятно състояние в зоната
|
Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната
|
Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
|
Критерий 1. Площ в границите на зоната
|
Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната
|
Хектари
|
+
|
|
|
Критерий 2. Структури и функции
|
Параметър 2.1. Нефрагментиран* екотон на местообитанието
|
% от дължината спрямо целия екотон на местообитанието в зоната
|
+
|
|
|
Параметър 2.2. Фрагментация в рамките на местообитанието *
|
Липса на фрагментиране на местообитанието в полигона
|
+
|
|
|
Параметър 2.3.
Доминиращи видове *
|
Наличие на самостоятелни съобщества на Amygdalus nana и/или Rosa pimpineifolia и/или Prunus fruticosa
|
+
|
|
|
Параметър 2.4. Сумарно проективно покритие на ценозите
|
Над 60% проективно покритие на фитоценозите с доминиращите храстови видове за полигона
|
|
+
|
|
Параметър 2.5. Типични видове растения
|
Присъствие на 14 или повече от посочените видове * в полигона (минимална оптимална площ 0.1 ха )
|
|
+
|
|
Параметър 2.6.
Рудерализация на местообитанието, *
|
Рудералните видове не формират самостоятелни ценози в полигона
|
+
|
|
|
Параметър2.7.
Наличие на инвазивни видове *
|
По малко от 1% проективно покритие за полигона
|
+
|
|
|
Цялостна оценка по Критерий 2
|
|
+
|
|
Критерий 3. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
|
Параметър 3.1.
Интензивност на пашата във всяко находище
|
0,3-1,5 ЖЕ/ ха
|
+
|
|
|
Параметър 3.2.
Използване на торове и пестициди, както и почвени замърсители близо до полигона
|
Не се ползват в полигона в рамките на периода за оценка и не се отчита наличие на замърсители, които биха могли да се акумулират в почвата на разстояние по-малко от 100 м от полигона
|
+
|
|
|
Цялостна оценка по Критерий 3
|
+
|
|
|
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:
|
|
+
|
|
Идентифицирани са следните заплахи и въздействия за пасищни местообитанията (6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества, * 6250 Субпанонски степни тревни съобщества):
-
Застрояване и промяна на начина на позлване на пасищата.
-
Застрояване на съседните територии и нарушаване на нефрагментирания екотон.
-
Прекомерна паша в миналото, довела до негативни дълготрайни изменения в структурата на местообитанията и до негативни оценки на параметри 2.3, 2.5 и 2.6.
-
Ниско ниво на паша в днешни дни. Може да доведе до прекомерно обрастване с дървесно-храстова растителност.
-
Проникване на инвазивни видове.
-
Опожаряване
-
Възможни бъдещи мелиоративни дейности: поливане, торене, подсяване и обработка на почвената повърхност (пряко увреждат структурата и функциите).
Идентифицирани са следните заплахи и въздействия за ливадни местообитанията (6510 Низинни сенокосни ливади):
-
Прекомерна паша в миналото довела до негативни дълготрайни изменения в структурата на местообитанията и до негативни оценки на параметри 2.3, 2.5 и 2.6.
-
Ниско ниво на коситба в днешни дни. Може да доведе до прекомерно обрастване с дървесно-храстова растителност.
-
Проникване на инвазивни видове.
-
Опожаряване
-
Възможни бъдещи мелиоративни дейности: поливане, торене, подсяване и обработка на почвената повърхност (пряко увреждат структурата и функциите), нарушаване на естествения хидрологичен режим
-
Оценка на БПС на видовете, предмет на опазване
Като пример е дадена таблица за определяне на БПС на шипобедрена костенурка, Testudo graeca и шипоопашата костенурка, Testudo hermanni. Попълнените таблици за определяне на БПС са част от примерния план за управление на Ломовете.
Таблица 4. Таблица за определяне на БПС на шипобедрена костенурка и шипоопашата костенурка
Параметри
|
Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната
|
Благоприятно състояние в зоната
|
Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната
|
Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
|
Критерий 1. Популация в границите на зоната
|
Параметър 1.1. Популация в зоната
|
Брой възрастни екземпляри
|
|
|
+
Популацията нежизнена, многократно по-малка от референтната. Необходимо изкуствено размножаване с местен генетичен материал и разселване в най-добрите местообитания (параметри 2.2.; 2.3 и 2.5) в плътност на всеки един от видовете от 2 индивида на хектар.
|
Параметър 1.2. – Полова структура възрастни
|
Съотношение на мъжки към женски oт 2:1 до 1:1 (мъжки 55 – 65 % ♂: женски 35 – 45 % ♀) за всяка оценявана площадка
|
Няма данни
|
|
|
Параметър 1.3. –
Възрастова структура
|
Млади 10 – 20 %
за всяка оценявана площадка
|
Няма данни
|
|
|
Цялостна оценка по Критерий 1
|
|
|
+
|
Критерий 2. Площ на местообитанията в границите на зоната
|
Параметър 2.1. – Обща площ в зоната
|
Хектари
|
+
|
|
|
Параметър 2.2. – Площ на разредени гори и храсталаци, пасища, ливади и запустели земеделски земи с дървета и храсти.
|
Хектари
|
|
|
+
Разораване на трайно запустели земеделски земи с цел получаване на преки земеделски субсидии. Необходимо да се въведе забрана за разораване и мерки за подпомагане обръщане начина на трайно ползване в пасища.
|
Параметър 2.3. – Площ на откритите местообитания в горите.
|
Хектари, не намалява и не по-малко от 5 % от всеки 5 хектара горски местообитания
|
+
|
|
|
Параметър 2.4. – Нефрагментиран екотон долина – склон при наклон на склоновете над 30 градуса
|
Дължина в метри
|
+
|
|
|
Параметър 2.5. – Нефрагментиран екотон открити местообитания / гори и храсталаци
|
Дължина в метри
|
+
|
|
|
Цялостна оценка по Критерий 2
|
|
|
+
|
Критерий 3. Структури и функции
|
Параметър 3.1. Склоп на дървесно храстова растителност на разредени гори и храсталаци, пасища и ливади, запустели земеделски земи
|
Над 20 и под 60 % проективно покритие за полигона (важи за всеки 1 хектар) – изключение до около 5% за всеки 4 хектара при едновременно опазване на лалугера в пасища и ливади
|
+
|
|
|
Параметър 3.2. Дървесно храстова растителност в градини, лозя, и екстензивни ниви
|
Най – малко 10 % покритие от храстово дървесна растителност на групи или синури на всеки 1 хектар земи
|
+
|
|
|
Параметър 3.3. Обща фрагментация в местообитанията на вида от линейни съоръжения
|
Липса на изкуствени бариери (огради, сгради, непреодолима линейна инфраструктура) за миграция на вида в отделен полигон с еднообразно местообитание, но не по голям от 1 хектар.
|
+
|
|
|
Цялостна оценка по Критерий 2
|
+
|
|
|
Критерий 4. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
|
Параметър 4.1. Численост на хищници
|
Индивиди на 1 км2 за всяко землище в зоната:
лисица до 1,
чакал до 0.5,
подивели кучета – липсва постоянно присъствие, подивели котки – липсва постоянно присъствие,
диви свине до 0.5-1; плъхове - липсват
|
Няма данни
|
|
|
Параметър 4.2.
Интензивност на пашата в пасищата (запустели земи, 6210, 6240)
|
0,3-1,5 ЖЕ/ха
|
|
|
+
Навсякъде почти силно западнала – необходима поддръжка с интензивност на пашата за пасища до 0, 3, а за ливади до 0,8 Жив Ед/ха (без 6250), като се формират смесени стада овце/кози в съотношение 3/1 до 4/1.
|
Параметър 4.3.
Интензивност на коситбата в ливадите (6510)
|
Окосяване на минимум 50 % от площта на всеки полигон през годината, но не повече от веднъж годишно.
|
|
|
+
Възстановяване на коситбата при спазване на изискването да се ползват неувреждащи типове косчаки с предпазители срещу нараняване на костенурки
|
Параметър 4.4.
Използване на торове и пестициди в горското и селско стопанство
|
В полигона не се ползват:
-изкуствени торове;
-естествени торове над допустимите за добра земеделска практика;
-хербициди, с изключение на тези разрешени за използване при сертифициране на биологично произведени храни.
|
+
|
|
|
Параметър 4.5.
Дейности поддържащи екстензивния характер на овощните градини, лозята, ливадите и пасищата
|
Екстензивно управление на преди всичко по отношение обработката на повърхността и почвата и механизацията на косенето.
|
+
|
|
|
Параметър 4.6. Интензивност на пожарите
|
% опожарени площи
|
|
|
+
|
Параметър 4.7.
Специфични горско – стопански дейности
|
В полигона не се извършват:
-реконструкции;
-промяна на видовия състав на естествените гори
-възобновяване на горите свързано с машинна обработка на почвите
-първично залесяване на голини
|
Няма данни.
Необходим е преглед или извършване на оценка за съвместимост на лесоустройствените проекти
|
|
|
Параметър 4.8. Недефрагментирани пътища с трафик над 1000 МПС на денонощие
|
% засегнати местообитания, засегнатите местообитания са ивица широка 500 метра
|
+
|
|
|
Параметър 4.9. Бракониерство
и събиране
|
Експертна оценка, анкетни данни с местни хора
|
|
|
+
При ниска плътност на популациите, даже ниско ниво на бракониерство, включително заради отглеждане в дворовете за да бъдат „опазени” индивидите, води до изчезване на популациите (значителен кумулативен ефект с естествената смъртност и хищничеството).
|
Цялостна оценка по Критерий 4
|
|
|
+
|
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:
|
|
|
+
|
-
Заплахи, влияещи неблагоприятно върху състоянието на водни местообитания
От най-голяма важност са заплахите, които произтичат от промяна на хидрологичния режим или засягат пряко или косвено организми свързани с водни местообитания. Основните заплахи са
-
Замърсяване на реките;
-
Корекции и удълбаване на речните корита и неправилно изграждане на диги, което в голяма част от случаите води до вдълбаване на речното корито и образуване на стръмни брегове;
-
Наличие на много миграционни бариери за рибите (бентове и др.);
-
Липса на достатъчно естествени укрития в реките за рибите (крайречни храсталаци). Липса на подходящ дънен субстрат за размножаване на риби (почти навсякъде дъното е от тиня);
-
Пресушаване и изоставяне на рибарници;
-
Заплахи за тревните местообитания
Приоритетни за опазване местообитания
6250* Панонски льосови степни тревни съобщества и 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
Тези местообитания са били ползвани пасищно векове, което е довело до влошаване на тяхната структура, което се изразява основно в негативна промяна на доминиращите видове, силна рудерализация (особенно в близост до селищата). С прекратяване на пашата, на места е започнал друг негативен процес - обрастване с храсти и инвазия на горска растителност. Това е най-ясно изразено по върха на скалите, в близост до големи горски комплекси, например в района между селата Нисово и Писанец, между Ветово и Кривина и др.
6510 Низинни сенокосни ливади
Ливадите в поречието на р. Русенски Лом са в много лошо състояние. Основните заплахи са активното наторяване в миналото, замърсяването при пренос на биогени, включително от разливите на реката, което води до силно азотно замърсяване и последваща рудерализация. Много от ливадите в миналото са били разоравани и използвани като ниви и зеленчукови градини и сега се възстановяват, но със силно влошена и рудерализирана структура.
Основните заплахи за всички тревни маестообитания са:
-
Разораване на ливади, пасища и мери и превръщането им в селскостопански площи;
-
Ранна средна дата на първо косене (от значение за ливадния дърдавец);
-
Пожари при паленето на стърнища и сухи треви през ранна пролет;
-
Намаляване на пашата, особено в райони с висока степен на обезлюдяване и далече от населените места;
-
Заплахи за скалните местообитания - определят се от човешкото присъствие и включват:
-
скално катерене в райони, необорудвани за този вид спорт;
-
бракониерство;
-
допускане паша на кози.
Различните дейности водят до нацепване, ерозия и рушене на скалите, безпокоене на видовете и прогонването им от тези местообитания.
-
Заплахи за горските местообитания
Стопанисването на горите се извършва съгласно Закона за горите и допълнителни ограничения, свързани със защитените територии, намиращи се в границите на Защитена зона „Ломовете”. Дългогодишното издънково стопанисване на горите е довело до намаляване на тяхната репродуктивност.
Други заплахи, влияещи върху гоорските местообитания са:
-
Прочистване на речните корита от растителност и унищожаване на крайречната растителност, т. н. галерийни гори;
-
Голи сечи, които предизвикват фрагментация на местообитанията и често напълно изменят облика на територията;
-
Липса на изсъхнали и хралупати дървета и изнасяне на сухата и паднала маса от насажденията;
-
Подмяна на местна растителност с интензивни култури.
6. Режими и препоръки
6.1. Общи ограничения
След като бяха обобщени данните от проучванията за територията на защитена зона бяха формулирани следните общи ограничения в режима на дейностите:
-
Увреждане на повече от 1% от площта/ размера на популацията за всеки от параметрите за площ на местообитания или за популация в рамките на едно землище, отчитано от момента на научните описания на зоната, послужили за попълване на Натура 2000 базата данни
-
Промяна в начина на трайно ползване на горите, ливадите, пасищата и мерите и естественото състояние на водните тела;
-
Опожаряване на територии и местообитания;
-
Извършване на дейности, свързани с отводняване или дигиране на територии извън населените места;
-
Изсичане на хралупести дървета;
-
Премахване на характеристики на ландшафта в земеделските земи, като единични и групи дървета, крайречни храсталаци и гори от местни видове;
-
Сечи в радиус от 300 м около гнезда на грабливи птици и около гнездови колонии на чапли през периода на гнездене (март – юли);
-
Строителство на ветрогенератори и водноелектрически централи.
-
Умишлено разпространение на чужди и инвазивни видове
6.2. Позволени дейности:
-
Защитената зона не променя функциите и ползването на земите по начина, по който са ползвани до сега.
6.3. Препоръчителни дейности:
-
Възстановяване на влажни местообитания;
-
Поддържане на тревните местообитания по предназначението им с косене, паша на животни и почистване от захрастяване при необходимост;
-
Устойчиво стопанисване на горите при спазване на добрите практики за управление на гори с висока природна стойност.
Сподели с приятели: |