Принципът 80/20
Старият режим има своето място
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Старият режим има своето мястоВажно е да преценим обективно балансирано промените в науката през XX век и съответната реакция на бизнеса към тези промени. Ако чрез някакъв невъзможен трик разполагахме само с науката на XX век, без нищо от наследството на Нютон, мисленето ни щеше да е несравнимо по-бедно и повърхностно, а богатствата ни – далеч по-малки. Нютоновата наука би била достатъчна да изпрати хора до луната и обратно, а за повечето практически цели неточностите на неговата физика могат да бъдат безопасно пренебрегнати. Вярно е, че миниатюрните неодушевени частици изобщо не функционират по Нютоновия начин, но това не ни пречи да строим мостове, както сме го правили в дните преди квантовата теория. Логиката може да ни подсказва, че истината винаги е уклончива и субективна, но ние не бива и не се държим в ежедневието си така, сякаш няма разлика между истина и лъжа. Свят, чиято наука се ограничава в рамките на относителността, квантовата теория, съвременната генетика, теорията на системите и теорията на хаоса и сложността, би бил странно и негостоприемно място. Земята вероятно би приличала на ужасяващата планета на Дъглас Адамс, където са заточени всички високо платени хора, като консултанти по мениджмънт, шамани и политици, които всъщност не вършат никаква работа. Имаме нужда от „старата наука“. Трябват ни инженери, химици, старомодни физици и лекари. Нужно ни е механистичното мислене, анализите и вярата в разума. Всичко това ни трябва и в бизнеса. Имаме нужда от счетоводни баланси и бюджети, от старомоден мениджмънт чрез цели, от планиране и мониторинг, както и от вярата – илюзорна или не – в способността си да контролираме собствената си съдба. Достойнството на новия научен светоглед е по-голяма точност и разбиране за устройството на вселената. Макар че на пръв поглед този светоглед е по-непривлекателен, това не ни дава основания да се държим като щрауси. Но познанието си има и недостатък: то може да парализира; може да ни накара да се откажем, преди да сме започнали. Прекрасното на Нютоновата наука е, че е активна и оптимистична: тя е стимулирала – и все още го прави – огромен брой обикновени хора да постигнат изключителни резултати. Паролата е била „контрол“ – вселената е можела да бъде разбрана и контролирана. Вече знаем, че контролът не е възможен. Вселената си има своя логика и ще осуети всеки наш опит да я подредим или подчиним. И все пак е важно да опитаме! фатализмът или прекомерната ненамеса няма да доведат до желания резултат. Една сложна антинютонова философия е много по-безполезна от примитивната Нютонова теория. Нека илюстрирам това, като направя рязък преход към едно от понятията, произтичащи от теорията на сложността – самоорганизацията. Тази теория разкрива смайваща и неопровержима склонност на сложните системи – градовете, икономиките и човешкото тяло – да се самоорганизират от известен брой по-прости части и по-ранни етапи. Те правят това съгласно определени типични модели, които с незначителни разлики се повтарят отново и отново. Безспорно е, че бизнес организацията е подобен тип същност – тя е самоорганизираща се система. Поради това опростеното модернистично предписание би било да оставим организациите да се организират сами. В това има голяма доза смисъл. Всеки, които се е опитвал да организира екип съгласно предварително определен план, с определени роли за всеки от членовете, познава ограниченията на този подход. Далеч по-добре е да кажете на екипа какво да прави и да оставите членовете му сами да си разпределят ролите и да определят начина си на действие. Но екстраполацията на този либерален подход върху една цяла организация – с имплицитното основание, че природата е подредила нещата по този начин и следователно и ние трябва да постъпим така – е дълбоко погрешна. Ако бъде оставена сама на себе си, организацията ще се организира ефективно по начин, отговарящ на собствените ѝ цели. Тя няма да прави това, което собствениците или ръководителите ѝ искат от нея. Нито ще бъде функционална от гледна точка на обществото. Самоорганизиращата се организация ще се окаже по-раздута и по-тромава от необходимото, за да постигне която и да е икономическа цел. Вярно е, че тази критика произлиза от старомодния Нютонов механистичен възглед за света: тя е част от идеология, основаваща се на контрола и рационалните цели. Но ако ме обвинят, че подкрепям тази идеология, с радост ще се призная за виновен. Идеологията за контрола и рационалните цели е част от цената на прогреса. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|