Принципът 80/20
Във възхвала на „неповторимия г-н Нютон“
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Във възхвала на „неповторимия г-н Нютон“Може би най-важният научен труд – „Математически принципи“ на сър Исак Нютон – е публикуван през 1687 г. Нютон обединява знания, които се трупат от векове и най-после достигат апогея си: от дребните гърци, Роджър Бейкън (учен от Оксфорд от XIII век), Леонардо да Винчи, Галилео, Кеплер, френския философ Рене Декарт и от много други източници. Нютон е както бащата на съвременната емпирична наука, така и кодификатор на най-влиятелната интелектуална рамка за света – идеята за вселената като часовников механизъм. Нютоновият свят бил прост и лесно разбираем. Всяко нещо можело да се свърже е всичко останало: както на земята, така и на небето. Реалността се състояла от машини и части от машини, като всички те функционирали според няколко основни, универсални и благонадеждни закона. Науката като глобална система имала смисъл. На Бог била отредена ролята на мъдър часовникар, този, който навивал часовника – вселената, – а после я оставял да действа самостоятелно съгласно определени стандарти и оперативни процедури. Може да видите проявление на вселената като часовников механизъм в трудовете на Адам Смит и на всички класически икономисти; в идеите на Томас Робърт Малтус за населението и изхранването; в идеите на френското просвещение за „способността на човека да се усъвършенства“ – идея, изложена най-точно от британския историк Едуард Гибън, който през 1776 г. пише, че „не можем да бъдем сигурни до какви висоти може да стигне човешкият род“; в теорията за еволюцията чрез естествен отбор на Чарлс Дарвин; в механичния модел на ума и съзнанието на Зигмунд Фройд и в трудовете на всички политически и социални автори от Томас Хобс до Карл Маркс, Джон Стюарт Мил, Огюст Конт, Вилфредо Парето и Макс Вебер. Макар че много от тези мислители са прибавили телеологическо или диалектическо тълкуване – което противоречи на простия, статичен свят с часовников механизъм, – техните възгледи са механистични и рационални. Всяко нещо е машина, всичко се подчинява на прости закони, всяко нещо е съвместимо с другите, всичко може да бъде разбрано, анализирано и сведено до основните си елементи. Всяко нещо функционира и има цел. Хората могат да се стремят да контролират света, обществото и собствената си същност, защото всичко е механично, а разумът може да контролира механичните неща. Нютоновата идеология дала на хората такава увереност, че могат да разберат и контролират света, че те направили точно това. Последвалият разцвет на науката, индустрията, технологиите и богатството през следващите 300 години, който е безпрецедентен в историята и ни е довел до прага на материалната утопия, би бил невъзможен без вярата във вселената-часовник. Ето защо трудно можем да преувеличим влиянието на Нютон върху бизнеса. Един от методите на влияние е непосредствено чрез техниката и машините, както и чрез революциите в производството от 1750 до 2000 г. Друг метод е посредством влиянието на механичните модели върху икономиката и начина, по който са структурирани „организациите“ – съвременна дума, но много типично за Нютон понятие. Трети метод е чрез силата на анализа – приносът на числата, счетоводните системи, калкулаторите и компютрите; всички те се основават на Нютоновите методи. Почти всички мениджъри и автори в областта на мениджмънта обитават света на Нютон, при това с основание. Но науката е продължила развитието си. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|