Науката е опит да се обясни заобикалящият ни свят. Бизнесът е част от този свят. Физиците знаят, че вселената е единна: едни и същи закони важат навсякъде и по всяко време. Учени, работещи в различни дисциплини, заемат теории, разработени от други науки. Това, което е приложимо в биологията, може да се приложи и в икономиката, физиката и психологията, и обратното. Интердисциплинарните науки, като теорията на хаоса и сложността, наблюдават едни и същи явления и модели, относими в еднаква степен към метеорологията или финансовите пазари, геологията, физиката или химията, или много други дисциплини, и обикновено подлежат на сходно математическо изражение във всички тези области.
Причината, поради която прозренията и теориите от една наука са приложими в друга, е, че вселената предхожда нашата научна таксономия. В опитите си да разберем и проучим нещата ние ги анализираме, но всъщност само успяваме да зърнем от различни ъгли едни и същи наистина универсални принципи. Моето търсене беше посветено на силови закони, които надхвърлят научните граници и не се поддават на изкуствените бариери, издигнати между „науката“ и „бизнеса“.
И така, в опитите си да получа прозрение от науката най-напред се опитах да разбера правилно дадена наука сама по себе си, преди да я приложа в бизнеса. Точно това прави и химикът например, когато се стреми да разбере и приложи някоя идея от физиката.
Прогресът от ред към хаос
Науката през XIX век е солидна и сигурна. През XX век е сюрреалистична, често непонятна и доста невероятна. В началото на XXI век повечето от нас се чувстват по-удобно, ако се придържат към научните възгледи от края на XIX век и живеят спрямо тях. Научният светоглед от XIX век е кулминацията на натрупаните в продължение на три столетия прогресивно нарастващо разбиране и сигурност. Образованите хора мислели, че разбират как е устроен светът и че скоро няма да има почти никакви ограничения пред господството на човека над природата. Заражда се съвсем нова научна цивилизация.
XX век отвръща на удара. Колкото повече познания натрупват учените, толкова по-непредвидима, хаотична, загадъчна и застрашителна изглежда вселената. Защитните механизми се задействат. Гениалните учени като Алберт Айнщайн скриват главите си в пясъка. Вселената просто не може да е толкова произволна, толкова безсмислена, толкова несъгласувана с разума. И така започва интелектуалната реакция, която продължава и до днес. Повечето модели за света и съзнанието ни са създадени от науката на XIX век. Така е по-удобно. Твърди се, че с тях сме по-продуктивни.
Нека видим как светът е станал толкова по-лесен за разбиране от XVI до XIX век, и толкова по-трудно разбираем след това.
Сподели с приятели: |