Принципът 80/20
Странната и прекрасна наука на XX век
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Странната и прекрасна наука на XX векДатският физик Нилс Бор (1885-1962) е един от великите умове на XX век и може би най-важният създател на квантовата физика, която безспорно се класифицира като една от най-върховите и парадоксални научни теории на всички времена. Бор разказвал история за еврейски студент по теология, който присъствал на три лекции на прочут равин. Първата била блестяща и студентът разбрал всичко. Втората била още по-добра; равинът очевидно разбирал всяка дума, но се говорело за толкова дълбоки и неуловими неща, че студентът не можал да разбере всичко. Третата лекция обаче била върховото постижение – тя била толкова гениална, че дори равинът не я разбрал. Бор твърдял, че квантовата физика е „странна“: карала го да се чувства като равина на третата лекция. Квантовата теория е толкова подривна, че дори Алберт Айнщайн непрекъснато се опитвал да докаже, че е грешна. Както ще видим в осма глава, микросветът на атомите „избира“ в кое състояние да премине съвсем произволно; светлината е едновременно като вълна и като частица – нищо не е реално, нищо не е предвидимо, всичко е несигурно и всичко е мистериозно свързано с всичко останало. Първите две десетилетия на XX век са ни дали и теорията за относителността на Айнщайн, която е изключително трудна за разбиране. Самият Айнщайн твърдял, че само 12 души на света биха разбрали неговата обща теория. Благодарение на нея знаем, че пространството е изкривено: гравитацията е изкривяване на пространството и времето от физическата маса. Времето и пространството не са две измерения, а една свързана координатна система: времето е част от физическата вселена. Научната теза, че няма обективна реалност, била затвърдена през 1931 г. от блестящия австрийски учен Курт Гъодел, чиято ексцентричност граничи с лудост. Въпреки това неговата теорема за незавършеността доказала недвусмислено, че дори в проста, формална система като математиката е възможно да се изведат формулировки, които никога да не могат да бъдат доказани или оборени в рамките на тази система. Реалността е измислица, а не даденост. Така че сбогом, абсолютна истина! Разбирането на системите и постиженията в теорията на хаоса и сложността през последната трета от XX век ни отведоха още по-напред в бъдещето. Оказва се, че повечето неща на света, и несъмнено някои от най-важните – включително времето, мозъкът, градовете, икономиките, историята и хората, – са „нелинейни системи“, което ще рече, че не функционират по простия, праволинеен начин, допускан от всички учени от Исак Нютон до края на XIX век. В нелинейните системи няма обикновени причини и следствия; те не функционират като механични предмети. Всичко е взаимосвързано; равновесието е илюзорно и мимолетно; дребните и дори тривиални причини могат да доведат до мащабни последствия; контролът е невъзможен; прогнозите са опасни. Простите системи могат да демонстрират невероятно сложно поведение; а сложните системи могат да проявят много просто поведение. В този странен и несигурен свят интелектът, здравият разум и добрите намерения не гарантират добри резултати; вместо това нежеланите и непреднамерени последствия са повсеместни. Това е хаотичен свят, в който класическата Нютонова причинно-следствена логика може да ви създаде големи неприятности. Но учените са открили изключително последователни закони и модели, които могат да опишат „хаотичното“ поведение. Въпреки че се нуждаят от известно изясняване, красотата, методологията и редът все пак съществуват в рамките на очевидната лудост и безредие. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|