Притчи христови

ГОСПОДНОТО ЛОЗЕ

Притчата за двамата сина бе последвана от тази за лозето. В едната Христос бе представил пред еврейските учители значимостта на послушанието, а в другата посочи богатите благословения, предоставени на Израил, и в тях показа Божието изискване за послушанието им. Той изложи пред слушателите си Божието намерение, възможно за постигане чрез послушание. Като отдръпна пред тях завесата на бъдещето, Исус показа как след отказа си да сътрудничат за изпълнението на този план, цялата нация се лиши от благословението Му и навлече разруха върху себе си.

Описание на това лозе е дадено от пророк Исая: "Сега ще пея на любезния си, песен на обичния си за лозето Му. Любезният Ми имаше лозе на много тлъсто бърдо. Окопа го, и очисти го от камъните, и насади го с отбрана лоза, съгради кула всред него, изкопа още и лин в него; и очакваше сладко грозде." (Ис. 5:1-2).

Младоженецът избра парче земя в пустинята. Той го огради, почиства го от камъни, прекопа го и го засади с избрани лози, очаквайки богат добив. Стопанинът се надяваше, че превъзхождайки необработената пустош, това парче земя ще го облагодетелства. То ще покаже резултатите от неговите грижи и усилията му по него. Така и Бог бе избрал един народ от света, за да бъде обучен и просветлен от Христос. Пророкът казва: "Лозето на Господа на силите е Израилевият дом и Юдовите мъже са садът, който Го зарадва" (Ис. 5:7). На този народ Бог бе представил големи привилегии, благославяйки ги богато чрез изобилната Си благост. Той очакваше да Го почетат като дадат изобилен и достоен плод. Те трябваше да разкрият принципите на Неговото царство и сред един паднал, зъл свят да представят характера на Бога. Като Господно лозе трябваше да принасят плод, коренно различен от този на езическите нации. Тези идолопоклоннически народи се бяха отдали на злотворство. Насилие и престъпление, алчност, потисничество и най-извратени прояви бяха поощрявани неограничено. Порочност, деградация и нищета бяха плодовете на извратеното дърво. Плодът, роден от насадената от Бога лоза, трябваше да е в очебиен контраст. За еврейската нация бе привилегия да представя характера на Бога такъв, какъвто е бил разкрит на Моисей. В отговор на Моисеевата молитва: "Покажи ми славата Си", Господ обеща: "Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост" (Изх. 33:18-19).

"И Господ замина пред него и прогласи: "Господ, Господ Бог, жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях" (Изх. 34:6-7). Това беше плодът, който Бог желаеше от Своя народ. Чрез чистотата на характерите си, чрез святостта на живота си, чрез милостта и любвеобилната доброта и състрадание, те трябваше да покажат, че "законът Господен е съвършен, възвръща душата" (Пс. 19:7).

Божието намерение бе да достави богати благословения на всички народи чрез еврейската нация. Чрез Израил трябваше да се подготви пътят за разпръсването на Неговата светлина по целия свят. Като следваха извратените си инстинкти, нациите по света бяха изгубили познанието за Бога. Но в Своето милосърдие Бог не ги заличи. Той възнамеряваше да им даде възможност да се запознаят с Него чрез църквата Му. Замисляше разкритите чрез Неговия народ принципи да бъдат средство за възстановяване на моралния образ на Бога в човека. Заради изпълнението на това намерение Бог повика Авраам да излезе изсред идолопоклонническото му роднинство и го въведе в Ханаанската земя. "Ще те направя голям народ", каза Той, "ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение" (Бит. 12:2).

Наследниците на Авраам, Яков и неговото потомство бяха доведени в Египет, та сред това голямо и злонамерено царство до разкрият принципите на Бога. Честността на Йосиф и чудното му дело за запазване на живота на целия египетски народ бе представяне на Христовия живот. Моисей и мнозина други бяха свидетели за Бога.

Чрез извеждането на Израил от Египет, Господ отново прояви силата и милостта Си. Чудните Му дела в освобождението им от робство и начинът, по който ги водеше им през пустинята, не бяха само за тяхно облагодетелстване. Тези чудеса трябваше да са нагледни уроци за околните народи. Вечният Бог се разкри по този начин като Бог по-висш от всяка човешка власт и величие. Знаменията и чудесата, които извърши за доброто на Своя народ, показаха властта Му над природата и над най-великите сред поклониците на природата. Бог премина през надменната египетска земя така, както ще премине през земята в последните дни. Великият "Аз Съм" изкупи Своя народ с огън и буря, земетресение и смърт. Той го изведе от земята на робството. Преведе ги през "голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи" (Втор. 8:15). Извади им вода от "кременливия камък" и ги нахрани с "небесно жито" (Пс. 78:24). "Защото - каза Моисей, - дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя, да! в пуста, дива и виеща; огради го, настави го, упази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си, та ги подема и вдига ги на крилата си, така Господ сам го води и нямаше с него чужд бог" (Втор. 32:9-12). Така Той ги привлече при Себе Си, та да обитават под сянката на Всевишния. Христос бе водачът на израилевите чеда в пустинните им странства. Загърнат в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем, Той ги водеше и упътваше. Предпазваше ги от опасностите на пустинята, въведе ги в обетованата земя и пред очите на всички непознаващи Бога народи, Той издигна Израел като Свое собствено притежание, като Господно лозе.

На този народ бяха поверени Божиите предсказания. Израил бе ограден от наставленията на Неговия закон, вечните истини на истината, правдата и чистотата. Послушанието към тези принципи трябваше да бъде тяхна закрила, понеже това би ги спасило от самоунищожение чрез греховни прояви. А подобно на кула в лозе, Бог постави всред страната Своя свят храм.

Христос бе техният наставник. Както бе присъствал с тях в пустинята, така трябваше и сега да остане техен учител и водител. Първо в скинията, а след това и в храма Неговата слава обитаваше в святата шекина над умилостивилището. Той постоянно проявяваше богатствата на Своята любов и търпение в тяхна полза.

Бог желаеше да направи народа Си достоен за възхвала и слава на името Си. Всяко духовно предимство му бе дадено. Бог не задържа от тях нищо благоприятно за формирането на характер, който би ги превърнал в Негови представители.

Тяхното послушание спрямо Божия закон щеше да ги направи чуден пример на изобилие пред народите в света. Той, Който можеше да им даде мъдрост и умение във всяко изкусно дело, би продължил да бъде техен учител и щеше да ги облагороди и възвиси чрез послушание спрямо Неговите закони. Ако бяха покорни, щяха да бъдат предпазени от болестите, които сполетяваха другите нации и щяха да бъдат благословени със сила на ума. Тяхното благополучие трябваше да разкрие недвусмислено Божията слава, Неговото величие и мощ. Те трябваше да бъдат царство от царе и свещеници. Бог ги снабди с всяко улеснение, за да се превърнат в най-великата нация в света.

Чрез Моисей Христос по най-ясен начин представи пред тях Божието намерение и изясни условията за тяхното благополучие. "Вие сте люде свети на Господа, вашия Бог; вас избра Господ, вашият Бог, да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята... И тъй да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, Който пази до хиляди поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му... За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш. И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ, твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти; и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овцете ти, в земята, която се е клел на бащите ти да я даде на тебе. Ще бъдеш благословен повече от всички племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви. Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония , които те мразят" (Второз. 7:6.9, 11-15).

Ако бяха пазили Неговите заповеди, Бог обещаваше да им даде най-доброто жито и да извади за тях мед от канарата. Той щеше да ги насити с дълъг живот и да им покаже спасението Си.

Със своето непослушание Адам и Ева бяха изгубили Едем и цялата земя бе прокълната поради греха. Но ако Божият народ следваше Неговото наставление, земята им щеше да си възвърне плодородието и красотата. Сам Бог им даде указания как да обработват почвата и необходимо бе да Му сътрудничат за нейното възстановяване. Така, под Божия контрол, цялата страна трябваше да стане нагледен урок, представящ духовната истина. Както земята, покорявайки се на Неговите природни закони, трябваше да произведе богатствата си, така и сърцата на народа, покорявайки се на Неговия нравствен закон, трябваше да отразят качествата на Неговия характер. Самите езичници щяха да признаят превъзходството на служещите и покланящите се на живия Бог.

"Ето," каза Моисей, "аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ. Защото кой народ е толкова велик щото да има Бог тъй близо при себе си, колкото е Йеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме? Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?" (Втор. 4:5-8).

Израилевите чеда трябваше да заемат цялата територия, която Бог им посочи. Племената, отхвърлили поклонението и служението на истинския Бог, трябваше да бъдат лишени от собственост. Но Божието намерение бе да привлече към Себе Си хората като разкрие характера Си чрез народа на Израил. Евангелската покана трябваше да бъде дадена на целия свят. Чрез поучението за жертвената служба Христос трябваше да бъде издигнат пред племената и погледналите към Него щяха да живеят. Всички, които като Рахав ханаанката и Рут моавката, се отвърнеха от идолопоклонничеството, за да се поклонят на истинския Бог, трябваше да се съединят с Неговия избран народ. Когато числеността на Израил нараснеше, те трябваше да разширят границите си докато царството им покрие цялата земя.

Бог желаеше да приведе всички народи под Своето милостиво управление. Желаеше земята да бъде изпълнена с радост и мир. Създаде човека за щастие и копнееше да изпълни човешкото сърце с небесен мир. Той искаше земните семейства да са символ на голямото небесно семейство.

Но Израил не изпълни Божието намерение. Господ обяви: "А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?" (Ерем. 2:21). "Израил е лоза, която се разпростира и дава изобилно плод" (Осия 10:1) "И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, съдете, моля, между Мене и лозето Ми. Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; ще махна плета му, и то ще се похаби; ще разбия оградата му, и то ще са потъпче; и ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, но ще произведе глогове и шипки; ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него. Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом и Юдовите мъже са съдът, който Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие,- но ето кръвопролитие,- правда, но ето вопъл"(Ис. 5:3-7).

Чрез Моисей Господ бе представил пред Своя народ резултата от измамничеството. Като отказаха да пазят завета Му, те щяха да се откъснат от Божия живот и Неговото благословение нямаше да ги стигне. "Внимавай", каза Моисей, "да не забравиш Господа, твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овцете ти и се умножат среброто ти, и се умножи всичко, що имаш; тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог,...и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство... Но ако забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ти днес, че съвсем ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва отпред вас, защото не послушахте гласа на Господа, вашия Бог"(Второз.8:11-14,17,19,20).

Еврейският народ обаче не обърна внимание на предупреждението. Те забравиха Бога и изпуснаха от погледа си високата привилегия на Негови представители. Благословенията, които бяха получили, не послужиха на света. Присвоиха си всички предимства за собствена прослава. Те ограбваха Бога от изискваното от Него служене и по този начин ограбваха събратята си от религиозно водителство и свят пример. Подобно на обитателите на предпотопния свят, всеки следваше наклонностите на злото си сърце. Благодарение на това светите неща бяха станали за присмех. Те казваха: Храмът Господен, храмът Господен е това" (Ерем.7:4), докато в същото време изопачаваха Божия характер и, обезславяйки името Му, оскверняваха Неговото светилище.

Настойниците, на които Бог бе поверил грижата за лозето, не бяха верни на дълга си. Свещениците и учителите не бяха предани наставници на народа. Те не спазваха пред тях добрината и милостта на Бога и изискването Му за любов и служене. Тези настойници търсеха своята собствена слава. Желанието им бе да присвоят плодовете на лозето. Стараеха се да привличат върху себе си вниманието и почестите. Вината на тези водачи на Израил не бе равна на тази на обикновения грешник. Тези хора бяха дали най-тържествен обет на Бога. Бяха се обвързали да поучават с едно : "Така казва Господ" и да внесат строго послушание в практическия си живот. Вместо това, те изопачаваха Писанията. Полагаха тежки бремена върху хората като налагаха церемонии, които съпровождаха всяка стъпка в живота. Народът живееше в постоянно безпокойство, защото не бе възможно да се съобрази с изискванията, възложени от равините. Когато виждаха невъзможността да се спазват създадените от човека заповеди, те ставаха нехайни е относно Божиите заповеди.

Господ бе наставлявал Своя народ, че собственикът на лозето е сам Той и че всички техни притежания са им предоставени за съхранение; техен дълг бе да ги използват за Негова прослава. Свещениците и учителите обаче не извършваха делото на святата си длъжност като пазители на Божията собственост. Те Го ограбваха систематично по отношение на средствата и улесненията, поверени за напредъка на Неговото дело. Тяхната алчност и лакомия бяха причина да бъдат презирани дори от езичниците. Така на езическия свят бе даден повод да тълкуват погрешно Божия характер и законите на Неговото царство. С бащинско сърце Бог понасяше отклоненията на Своя народ. Той ги привличаше към Себе Си било чрез благословенията, които им даваше, било чрез тези, които им отнемаше. С неотслабващо търпение им напомняше греховете и сдържано чакаше осъзнаването им. Пророци и вестители бяха изпращани един след друг, за да изтъкнат Божието изискване към настойниците; но вместо да ги приемат с готовност, считаха ги за врагове. Настойниците ги преследваха и убиваха. Бог изпрати и други вестители, но и с тях се отнесоха по същия начин, само с тази разлика, че настойниците показаха още по-яростна ненавист.

Най-после Бог прибягна към едно последно средство - изпрати им Своя собствен Син, казвайки: "Ще почетат Сина Ми". Но тяхната съпротива ги бе направила още по-жестоки и си казаха помежду си: "Той е наследникът; елате да Го убием и да присвоим наследството Му". Тогава ние ще можем да се радваме на лозето и да постъпваме с плода му както ни е угодно.

Еврейските управници не обичаха Бога, затова се откъснаха от Него и отхвърлиха всички Негови предложения за справедливо уреждане на нещата. Христос, Божият възлюбен, дойде, за да отстои изискванията на собственика на лозето; но настойниците се отнесоха към Него с подчертано презрение, казвайки: Не искаме този да владее над нас. Те завиждаха на красотата на Христовия характер. Неговият начин на поучение далеч превъзхождаше техния и те се опасяваха от успеха Му. Той ги изобличаваше, разкривайки тяхното лицемерие и изваждайки на показ явните резултати от посоката на тяхното поведение. Това ги дразнеше до полуда. Те се измъчваха от укорите, които не можеха да преглътнат. Мразеха високото мерило за правда, което Христос постоянно представяше. Виждаха, че Неговото поучение изкарваше наяве тяхната себичност и намислиха да Го умъртвят. Мразеха Неговия пример на истинност, благочестие и възвишена духовност, която се разкриваше във всичко, което вършеше. Целият Негов живот бе порицание на тяхната себичност и, когато дойде изключителното изпитание, изпитанието, което означаваше послушание и вечен живот или непослушание и вечна смърт, те отхвърлиха Светия Израилев. Когато бяха помолени да изберат между Христос и Варава, те изкрещяха: "Пусни ни Варава!" (Лука 23:18). А когато Пилат попита: "Тогава какво да правя Исуса, наречен Христос?" те свирепо креснаха: "Да бъде разпнат" (Мат. 27:22). "Вашият Цар ли да разпна?" попита Пилат и от свещениците и управниците дойде отговорът: "Нямаме друг цар освен Кесаря" (Йоан 19:15). Когато Пилат си уми ръцете казвайки: "Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник", свещениците се присъединиха към невежата тълпа, ожесточено заявявайки: "Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни" (Мат. 27:24-25).

Така еврейските водачи направиха своя избор. Тяхното решение бе отбелязано в книгата, която Йоан видя в ръката на Оня, Който седеше на престола, книгата, която никой не можеше да разтвори. В цялата си отмъстителност това решение ще се появи пред тях в деня, когато тази книга се разпечата от Лъва от племето Юда.

Еврейският народ подхранваше мисълта, че са любимците на небето и че трябва винаги да бъдат считани за Божия църква. Те обявяваха, че са чеда на Авраам, и основанието за тяхното благополучие им се струваше така непоклатимо, че нито земя, нито небе не ще могат да оспорят правата им. Но чрез живота си на измяна те се приготвиха за осъждението на небето и за отделяне от Бога.

В притчата за лозето, след като Христос бе представил пред свещениците делото, увенчаващо злината им, Той им зададе въпроса: "И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?" свещениците бяха следвали разказа с дълбок интерес и, без да осъзнаят връзката на темата със самите себе си, се присъединиха към народа, като отговориха: "Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им."

Без да знаят, те бяха произнесли своята собствена присъда. Исус ги погледна и пред изпитателния Му взор те разбраха, че чете тайните на сърцата им. Неговата Божественост светкавично проблесна пред тях с непогрешима сила. Видяха в земеделците своя образ и неволно възкликнаха: Да пази Бог!

Тържествено и състрадателно Христос запита: "Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: "Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи"? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне" (Мат.21:42-44).

Христос щеше да отклони присъдата над еврейската нация, ако народът Го беше приел. Но завистта и ревността ги направиха непреклонни. Те решиха да не приемат Исус от Назарет като Месия. Отхвърлиха светлината на света и оттогава животът им бе обгърнат с тъмнина, подобна на среднощен мрак. Предсказаната присъда сполетя еврейската нация. Техните собствени свирепи неконтролируеми страсти причиниха разрухата им. В сляпата си ярост те взаимно се унищожаваха. Тяхната бунтовна, непреклонна гордост им навлече гнева на римските им завоеватели. Ерусалим бе разрушен, храмът лежеше в развалини и мястото му бе разорано като нива. Юдейските чеда загиваха по най-ужасен начин. Милиони биваха продавани, за да служат като роби в езически страни.

Когато еврейският народ пропусна да изпълни Божието намерение, лозето бе отнето от тях. Привилегиите, с които бяха злоупотребили, делото, което бяха пренебрегнали, бе поверено на други.

Църквата днес

Притчата за лозето не се отнася само до еврейската нация. Тя носи поуки и за нас. Църквата от това поколение е обдарена от Бога с големи привилегии и благословения и Той очаква подобаваща възвръщаемост.

Ние сме изкупени със скъпоценен откуп. Само чрез величието на този откуп можем да си представим неговите резултати. На тази земя, земята, чиято почва бе намокрена от сълзите и кръвта на Божия Син, трябва да израстат скъпоценните плодове на рая. В живота на Божия народ истините на Неговото слово трябва да разкрият своята слава и възвишеност. Чрез Своя народ Христос трябва да изяви характера Си и принципите на Своето царство.

Сатана се стреми да противодейства на Божието дело и постоянно увещава хората да приемат неговите принципи. Той представя Божия народ като заблуден. Сатана е клеветник на братята и клеветническата му сила се използва срещу вършещите правда. Бог желае да отговори на обвиненията на Сатана чрез Своя народ, показвайки резултатите от послушанието спрямо Неговите принципи.

Тези принципи трябва да се изявят в личния живот на християнина, в семейството му, в църквата и във всички институции, създадени, за да служат на Бога. Всички те трябва да бъдат символ на онова, което може да се направи за света и образец на спасяващата сила на евангелските истини. Всички са инструменти в изпълнението на Великия Божи промисъл за човешкия род.

Еврейските водачи гледаха с гордост величествения си храм и впечатляващите ритуали на религиозното си служене; но правдата, милостта и Божията любов липсваха. Славата на храма и блясъка на тяхното служене не бяха достатъчни, за да им осигурят Божественото благоволение, защото не съдържаха онова, което единствено имаше стойност в Неговите очи. Те не Му принасяха жертва на смирен и разкаян дух. Когато животодавните принципи на Божието царство се пренебрегват, тогава се умножават чудноватите и блестящи церемонии. Когато се пренебрегва изграждането на характера, когато липсва вътрешната украса, когато простотата на благочестието не се има предвид, тогава гордостта и показността започват да изискват величествени църковни сгради, бляскави украси и впечатляващи церемонии. Но не чрез това се почита Бог. Една модна религия, състояща се от церемонии и показност, не е приемлива за Него. Нейните служби не предизвикват отклик у небесните вестители.

Църквата е многоценна в Божиите очи. Той я оценява не по външните й предимства, а по искреното благочестие, което я отличава от света. Той я оценява според растежа на членовете и в познанието на Христос, според напредъка им в духовната опитност.

Христос жадуваше да получи от лозето си плода на святостта и безкористността. Той търсеше принципите на любовта и добротата. И цялата красота на изкуството не може да се сравни с красотата на извисената нравственост и характера, разкрити в Христовите представители. Атмосфера на благодат обгражда душата на вярващия, Светият Дух го превръща в ухание от живот за живот, действайки върху ума и сърцето му като кара Бог да благослови делото му.

Едно събрание може да е най-бедното в страната, може да е без привлекателността на някаква външна показност; но ако членовете му притежават принципите на Христовия характер, душите им ще бъдат изпълнени с Неговата радост. Ангели ще се съединят с тях в служението им. От признателните сърца ще избликне възхвала и благодарение към Бога като благоуханна жертва.

Господ желае да изяви пред нас Своята доброта и да ни извести силата Си. Той бива почетен чрез изразяване на възхвала и благодарение. В Псалом 50:23 Той казва: "Който принася жертва на хвала, той Ме прославя". Когато народът на Израил странстваше из пустинята те възхваляваха Бога в свещено песнопение. Заповедите и обещанията на Господа бяха въплътени в музика и по време на цялото пътуване странстващият народ ги пееше. И в Ханаан, когато се събираха на свещени празници, народът си припомняше чудните Божии дела и отправяше признателно хваление към името Му. Бог желаеше целият живот на Неговия народ да бъде посветен на хваление. По този начин Неговия път трябваше "да се познае на земята" и "Неговото спасение - във всичките народи" (Пс.67:2).

Така би трябвало да бъде и сега. Хората от света се покланят на лъжливи богове. Те трябва да се отвърнат от фалшивото си поклонение, но не като ги укоряваме за идолите им, а като им представим нещо по-добро. Божията доброта трябва да бъде известена. "Вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог" (Ис.43:12).

Спасителят желае да оценим великия изкупителен план, да осъзнаем висшата си привилегия да се наречем Божии чеда и да ходим пред Него в послушание, с признателност и благодареност. Той копнее да Му служим всеки ден с обновен живот и радост, жадува да види как в сърцата ни се издига признателност, защото имената ни са записани в книгата на живота на Агнето, защото можем да положим всяка наша грижа върху Този, Който се грижи за нас. Той ни умолява да се радваме, защото сме Негово наследство, защото Христовата правда е бялата одежда на Неговите светии, защото имаме блажената надежда за предстоящото идване на нашия Спасител. Да се възхвалява Бога в сърдечна пълнота и искреност е също така един дълг, какъвто е и молитвата. Трябва да покажем на света,а и на всички разумни небесни същества, че ценим чудната Божия любов към падналото човечество и че очакваме все по-обилни и по-обилни благословения от Неговата безкрайна пълнота. Нужно е много повече, отколкото го правим, да говорим за скъпоценните моменти, в които преживяваме Бога. След едно особено изливане на Светия Дух нашата радост в Господа и нашата ползотворност в служението за Него биха нараснали неимоверно чрез възпоминанието на Неговата доброта и чудните Му дела в полза на чедата Му.

Тези занимания отблъскват силата на Сатана. Те прогонват духа на роптание и недоволство и изкусителят губи почва. Те изграждат онези качества на характера, които ще пригодят земните жители за небесните обиталища.

Такова едно свидетелство ще има влияние върху другите. Никакви по-ефективни средства не могат да се използват за привличане на души към Христос. Трябва да славим Бога чрез осезаемо служене като извършваме всичко, което е по силите ни, за да умножаваме славата на Неговото име. Бог ни придава Своите дарове, за да можем и ние на свой ред също да ги раздаваме и така да известяваме на света Неговия характер. При еврейската религиозна система даренията и жертвоприношенията съставляваха съществена част от Богопоклонението. Бог бе предписал на Израил да посвещават една десета от придобитото на службата в светилището. Освен това трябваше да принасят жертви за грях, доброволни дарения и благодарствени жертви. Тези средства служеха за поддръжка на евангелското свещенство в онова време. Бог очаква от нас не по-малко отколкото от Своя народ в древността. Великото дело за спасението на души трябва да се предвижва напред. Чрез десятъка, даренията и жертвите Той бе създал запаси за това дело. По този начин възнамеряваше да се поддържа евангелското свещенство. Той изискваше десятъка като Своя собственост. Ето защо десятъка трябваше да се разглежда дори като свещен резерв, за да бъде поставен в съкровищницата Му за благото на Неговото дело. Призоваваше и за доброволните ни дарения и благодарствени жертви. Всички те трябва да бъдат посветени на разнасянето на Евангелието до всички кътчета на земята.

Службата, която дължим на Бога, обхваща лично проповядване. Чрез лични усилия трябва да Му сътрудничим за спасяването на света. Христовата заръка: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар" е отправена към всеки един от Неговите последователи (Марко 16:15). Получилите помазание от Христовия Дух са определени да служат за спасяването на съчовеците си. Сърцата им ще туптят в унисон със сърцето на Христос. Същият копнеж към душите, който е чувствал Той, ще се прояви и в тях. Не всички могат да заемат еднозначни места в делото, но има място и работа за всеки един.

В древни времена Авраам, Исаак, Яков, Моисей със своята кротост и мъдрост и богато надареният с различни способности Исус Навин бяха включени до един в Божието служене. Музиката на Мириам, смелостта и благочестието на Девора, синовната привързаност на Рут, послушанието и предаността на Самуил, непреклонната вярност на Илия, смекчаващото, покоряващото влияние на Елисей - всичко бе необходимо. Така и сега - всички, върху които почива Божието благословение, трябва да откликнат чрез навременно служене; всяка дарба трябва да се използва за напредъка на Неговото царство и за славата на Неговото име.

Приелите Христос като личен Спасител трябва да покажат истината на Евангелието и спасяващата му сила в живота. Бог не поставя изискване, без да вземе мерки за неговото изпълнение. Чрез Христовата благодат можем да отговорим съвършено на всички Божии изисквания. Всички небесни богатства трябва да бъдат изявени чрез Божия народ. "В това се прослави Отец Ми", казва Христос, "да принасяте много плод, и така ще бъдете Мои ученици" (Йоан 15:8).

Бог разглежда цялата земя като Свое лозе и макар сега да е в ръцете на узурпатора, тя е Негова принадлежност. Тя Му принадлежи по право на изкупление не по-малко, отколкото по право на сътворение. Христовата жертва бе направена в полза на света. "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син" (Йоан 3:16). Ето го онзи единствен дар, в който са включени и всички други дарове за човека. Целият свят всекидневно получава благословение от Бога. Всяка капка дъжд, всеки лъч светлина, разпръснати върху нашата неблагодарна раса, всеки лист, всяко цвете и плод свидетелстват за Божието дълготърпение и Неговата голяма любов.

А какво даваме в отплата на Великия дарител? Как се отнасят хората към Божиите изисквания? На кого посвещава живота си по-голямата част от човешкото семейство? Те служат на мамона. Търсят се предимно богатство, почести, светски удоволствия. Хората се обогатяват като ограбват не само човека, но и самия Бога. Използват даровете Му за удовлетворяване на своя егоизъм. Всяко нещо, което могат да присвоят, го употребяват за задоволяване на тяхната алчност и любов към себични удоволствия.

Съвременният грях е същият, който навлече някога унищожението на Израил. Неблагодарност към Бога, пренебрежение към случаите и благословенията, себично присвояване на Божиите дарове - това се включваше в греха, който докара последиците от Божието неодобрение върху Израил. Това и днес носи разруха на света.

Сълзите, които Христос проля на Елеонския хълм, когато се спря и погледна избрания град, не бяха само за Ерусалим. В участта на Ерусалим Той съзря разрушението на света. "Да беше знаел ти, да! ... но сега е скрито от очите ти" (Лука 19:42).

"В този твой ден". Денят приближава свършека си. Периодът на благодат и привилегированост почти приключва. Облаците на възмездието се събират. Тези, които презират Божията благодат, са на път да бъдат въвлечени във внезапна и безвъзвратна погибел.

Но светът дълбоко спи. Народът не знае времето, в което ще бъде посетен.

Къде ще се намери църквата в това критично време? Отговарят ли нейните членове на Божиите изисквания? Изпълняват ли Неговата заръка и представят ли Неговия характер на света? Насочват ли вниманието на събратята си към последната благодатна вест на предупреждение?

Човечеството е в опасност. Огромен брой хора погиват. Но колко малко от изповядващите Христови последователи се терзаят заради тези души! Участта на света вече е на везните, но това малко вълнува дори онези, които претендират, че вярват в най-всеобхватната истина, давана някога на смъртни. Не достига онази любов, която накара Христос да напусне небесния Си дом и да приеме човешко естество, та да може чрез него да докосне човечеството и го привлече към Божественото. Има едно вцепенение, една духовна парализа у Божия народ, което им пречи да разберат настоящия си дълг.

Когато израилтяните влязоха в Ханаан, не изпълниха Божието намерение да завземат цялата страна. След като извършиха частично завоевание, те се спряха и започнаха да се радват на плода от победата си. В своето неверие и неприязън към трудностите те се събраха във вече завоюваните земи, вместо да напредват към нови територии. Така започнаха да се отделят от Бога. Чрез пропуска си да изпълнят Неговото намерение, Му попречиха да излее върху тях обещаните благословения. Не повтаря ли църквата и днес същата грешка? Пред лицето на целия нуждаещ се от Евангелието свят изповядващите християни се събират там, където могат да се радват на привилегиите на Евангелието. Те не чувстват необходимостта от завземане на нова територия, носейки вестта за спасение в следващите области. Те отказват да изпълнят Христовата заръка: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар" (Марко 16:15). Дали те са по-малко виновни, отколкото еврейската църква?

Тези, които се наричат Христови последователи, са на изпитание пред цялата небесна вселена; но студенината на тяхното усърдие и мекушавостта на техните усилия в Божието служене издават неверието им. Ако това, което вършат, бе най-доброто, на което са способни, върху им не би паднало осъждение; но ако бяха взели делото присърце, биха могли да извършат много повече.

И те и светът знае, че за голямо съжаление такива са изгубили духа на себеотрицанието и понасянето на кръста. Има мнозина, срещу чиито имена в небесните книги ще бъде написано: "Приемат много, а не дават нищо". Мнозина, носещи името на Христос, затъмняват славата Му, замъгляват красотата Му, накърняват честта Му.

Имената на мнозина са в църковните книги, но не са под водителството на Христос

Те не съблюдават наставленията Му и не вършат делото Му. Ето защо те са под контрола на неприятеля. Никакво определено добро не вършат; затова и вредата, която нанасят е огромна. И защото влиянието им не е ухание от живот за живот, то е ухание от смърт за смърт.

Господ казва: "Няма ли да накажа за това?" (Ер.5:9). Понеже пропуснаха да изпълнят Божието намерение, Израилевите чеда бяха отхвърлени и Бог призова други народи. Но ако и те се окажат неверни, няма ли да бъдат отхвърлени по същия начин?

В притчата за лозето Христос обвини лозарите. Те бяха отказали да върнат на господаря си плода от земята му. В еврейската нация свещениците и учителите подвеждаха народа и ограбваха Бога от поклонението, на което Той имаше право. Точно те отвърнаха нацията от Христос.

Исус представи като велико мерило за послушание изчистения от човешки традиции Божи закон. Но точно това предизвика враждебността на равините, които поставяха човешкото поучение над Божието слово и отвръщаха народа от Неговите правила. Те нито искаха да изоставят своите създадени от хора заповеди, за да се покорят на изискванията на Божието слово, нито пък жертваха в интерес на истината гордостта на разума и похвалата на хората. Когато Христос дойде да представи на нацията Божиите изисквания, свещениците и старейшините Му отрекоха правото да застава между тях и народа. Те не бяха склонни да приемат Неговите укори и предупреждения и започнаха да настройват народа срещу Него и да замислят гибелта Му.

Бяха отговорни за отхвърлянето на Христос заедно с резултатите, които последваха. Грехът и разрухата на нацията се дължаха на религиозните водачи.

Не са ли и днес в ход същите влияния? Не следват ли мнозина от лозарите на Господното лозе стъпките на еврейските водачи? Религиозните учители не отвръщат ли хората от ясните изисквания на Божието слово? Вместо да ги възпитават в послушание спрямо Божия закон, не ги ли подтикват към престъпването му? От много църковни амвони народът бива поучаван, че Божият закон вече не е в сила. Въздигат се човешки традиции, наредби и обичаи. Подхранват се гордост и самодоволство поради Божиите дарове, докато Божиите изисквания се отричат.

Пренебрегвайки Божия закон, който е отпечатък на Божия характер и въплъщава принципите на Господното царство, хората не знаят какво вършат. Този, който отказва да го приеме, поставя себе си извън обсега на Божиите благословения.

Поставените пред Израил славни възможности можеха да се осъществят само чрез послушание спрямо Божиите заповеди. Същото възвисяване на характера, същата пълнота на благословението - благословение на ума, душата и тялото, благословение на дома и нивите, благословение за този и идващия живот - е възможно за нас само чрез послушание.

В духовния, както и в материалния свят, послушанието спрямо Божествения закон е условието за принасяне на плод. А когато някои поучават народа да пренебрегва Божиите заповеди, те пречат на хората да принасят плод за Негова прослава.

Тяхна е вината за задържането на плодовете от Неговото лозе.

При нас идват Божии вестители с повелята на Учителя. Те идват изисквайки ,както и Христос, послушание към Божието слово. Тези вестители представят Неговото изискване за плодовете на лозето, плодовете на любовта, смирението и безкористното служене. Не се ли разгневяват подобно на еврейските водачи мнозина от земеделците на лозето? Когато изискването на Божия закон се постави пред народа, не използват ли тези учители влиянието си, за да карат хората да го отхвърлят? Такива учители Бог нарича неверни слуги.

Думите на Бога към древния Израил съдържат тържествено предупреждение към църквата и нейните водачи днес. За Израил Господ каза: "Написах му десетте хиляди правила на закона Си; но те се счетоха като чуждо нещо" (Осия 8:12). А на свещениците и учителите Той заяви: "Людете ми загинаха от нямане знание; понеже ти отхвърли знанието, то и аз отхвърлих тебе; ... понеже ти забрави закона на Твоя Бог, то и Аз ще забравя Твоите чеда" (Осия 4:6).

Ще отминем ли предупрежденията на Бога без да им обърнем внимание? Ще бъдат ли неоползотворени възможностите за служене? Светският присмех, гордостта на ума, приспособяването към човешки обичаи и традиции ще отклонят ли изповядващите Христови последователи, което Му дължат? Ще отхвърлят ли Божието слово както еврейските водачи отхвърлиха Христос? Резултатът от греха на Израил е пред нас. Ще приеме ли днешната църква предупреждението?

"Но, ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с бях в тлъстия корен на маслината, не се хвали... Поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади" (Римл. 11:17-21).