Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 85 мехът. - Търпение, приятелю! - каза му суфитът. - Правя така, че водата да стигне до пещерата. Никога вече няма да мъкнеш тежкия мях! Но великанът бил прежаднял. Грабнал мяха, отишъл на реката, сам го напълнил и го донесъл. Направил чай и изпил няколко ведра. Станало му чудно обаче защо суфитът копае канавката толкова бавно и го попитал не може ли да побърза. - Не мога - казал суфитът, - защото нищо, което си струва да бъде направено, не може да се постигне, без да се употребят поне минимални усилия. Така и аз гледам да употребя поне минимални усилия за тази канавка. Пък и не знам дали цялата тая работа си струва, защото ти държиш на навиците си и дори водата да стигне до пещерата, пак ще пълниш кожения мях! - мъдро заключил той. ⁂ ⁂ ⁂ Мъж отишъл при един голям мистик и попитал как може да се освободи от веригите, които го спъват и от предразсъдъците, които му пречат. Суфитът скочил на крака, изтичал до един близък стълб, здраво го прегърнал и започнал да вика: - Спасете ме от този стълб! Спасете ме от този стълб! Мъжът не можел да повярва на очите си. Решил, че мистикът се е побъркал. С изумление попитал: - Защо прегръщаш стълба? Мислех те за мъдрец и дойдох, за да ти задам духовен въпрос. Полудя ли? Ти държиш стълба, не той - тебе, за да те освобождава някой! Суфитът пуснал стълба и казал: - Щом си разбрал това, значи знаеш отговора на въпроса си. Никой не те е вързал с вериги, ти сам си слагаш вериги. Затова стига сам да се пуснеш, ще се освободиш от тях! ⁂ ⁂ ⁂ Един набожен мъж се чувствал извънредно злочест и цял живот се молел Аллах да му направи поне едно добро: да смени неговата несрета с несретата на някой друг. Не се молел да стане щастлив, молел се да не се чувства най-нещастният човек на света и само искал да му бъде пратено друго нещастие. Една нощ сънувал глас от небесата, който казвал на хората: - Съберете всичките си злочестини във вързопи и ги донесете в джамията! Зарадвал се мъжът, че най-после желанието му ще се изпълни. Послушал гласа и хукнал с вързопа си към джамията. Край него www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 86 тичали съгражданите му, понесли своите вързопи, много от които били по-големи от неговия. Скоро отново чули гласът да казва: - Оставете вързопите си до стената! Хората го направили, подир което гласът отново прозвучал: - А сега нека всеки да си избере какъвто вързоп иска! И - чудо на чудесата! Всеки се втурнал да грабне собствения си вързоп. Мъжът също бързал, да не би някой да вземе неговия вързоп, а на него да се наложи да вземе някой чужд и по-голям вързоп. Така се разбрало, че познатото зло е по-малко от непознатото. ⁂ ⁂ ⁂ Срещнал падишахът дервиш, известен с дързостта и остроумието си, и решил да го изпита. Престорил се на чуждоземец и му задал въпроса: - Я кажи, жесток ли е вашият падишах? - Малко е да се каже, че е жесток - отвърнал дервишът. - Направо е звяр! Тогава падишахът го попитал не го ли е разпознал. Казал, че той е великият падишах и дервишът, който е нищожество, му е нанесъл голямо оскърбление. Засмял се дервишът и рекъл: - Значи е вярно, когато ме наричат умопобъркан, защото никого не мога да позная, дори и моя повелител, който е много жесток, но не чак дотам, та да обезглави един безумец! А падишахът рекъл: - Казваш истината и говориш толкова разумно, че не ми се вярва да си умопобъркан. Преструваш се, затова няма да е жестоко да те лиша от живот за тази лъжа, ще е справедливо! На което дервишът отново възразил с думите: - О, повелителю! Ще се съглася с тебе, само че ти самият не се съгласяваш със себе си: отначало ми каза, че говоря истината, а подир това не повярва, че съм умопобъркан. Как мислиш, дали друг, освен един безумец, би казал истината на падишаха? ⁂ ⁂ ⁂ Докато Али ибн аби Талиб поправял покрив, един мъж го попитал: - Вярно ли е, че всеки си има съдба и му е писано точно кога ще умре? Праведният мъж му отговори, че е самата истина. А мъжът рекъл: - Защо тогава не скочиш от покрива? Ако не ти е дошло времето, няма да умреш. |